МОТИВИ ПО ПРИСЪДА
ПО НОХД № 879/2020г НА ДнРС
Районна прокуратура гр.Кюстендил,
ТО -Дупница е предявила обвинение срещу К.Г.Ц. и Г.К.Ц. за престъпление по чл.129, ал.1 НК във вр. с чл.20, ал.2 НК .
В обвинителният акт
се сочи,че на 19.10.2019 година около
18:00 часа в с. , община Дупница на външна
тераса пред магазина в центъра на селото ,двамата в съучастие, като
извършители (чрез нанасяне на
множество удари с юмруци по главата
и тялото, както и на множество ритници
с крака по главата, тялото и крайниците и стъпване с крака върху главата
на пострадалия И.Р., а и нанасяне на удари
с тръбен стол в областта на главата,
лицето и цялото тяло на И.Б.Р.) са причинили средни телесни повреди
на И.Б. ***, изразяващи се в счупване VІ, VІІ, VІІІ, ІХ и
Х ребра в ляво, довели до трайно
затрудняване на движението на снагата
му, счупване на горната челюст
(счупване на медиалната стена на десния синус
от горната челюст) и обезобразяване на лицето му
(голям грубоват белег на носа
в следствие на разкъсно-контузна рана на гърба,
на носа, довело до загрозяване
на лицето).
И.Б.Р. е предявил граждански иск
срещу всеки от подсъдимите за сумата от по 15 000лв. , представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на престъплението ,изразяващи се в претърпени
болки и страдания .Претендира се и лихва
от датата на увреждането . Прави искане за конституиране като частен обвинител.
Съдът е приел за съвместно разглеждане гражданския иск и е конституирал Р. като
частен обвинител и граждански ищец.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението по обвинителния акт.
Предлага на двамата подсъдими да се наложат справедливи наказания.
Повереника на частния обвинител и
граждански ищец също поддържа обвинението и предлага съдът да уважи изцяло
предявения граждански иск срещу двамата подсъдими като основателен и доказан по размер.
Подсъдимия К.Ц. не се признава за
виновен.Дава подробни обяснения за влошените си отношения между него
,гражданския ищец и част от свидетелите. За конкретния случай сочи,че гр.ищец Р. го ударил с юмрук по лицето,след
което се нахвърлил срещу сина му- подсъдимия Г.Ц. и в резултат на това
нападение го блъснал. Р. паднал на земята , той го ритнал няколко пъти. При
ставането си, Р. извадил нож, поради което подсъдимият К.Ц. го изритал по
ръката, Р. отново паднал и силно афектиран ,продължил да го рита по тялото и
главата.
Защитника на подсъдимия К.Ц.
излага доводи за недоказаност на обвинението ,изтъква дългогодишните влошени
отношения между подсъдимия гр.ищец и част от свидетелите,довели до физически
сблъсък и предлага на съда да съобрази
визираните от него обстоятелства, при
постановяване на присъдата .
Подсъдимият Г.Ц. също дава
подробни обяснения,твърди,че дългогодишните спорове между част от жителите на
селото и родителите му са довели до упражняване на тормоз над тях,като това е предпоставило и физически сблъсък между неговия баща и
гр.ищец. Подсъдимият твърди,че гражданския ищец пръв е ударил баща му, след
което е нападнал и самия него. В резултат на което,баща му го е блъснал , Р.
паднал и той го изритал няколко пъти. При изправянето си, Р. извадил нож, при
което баща му,силно разярен, избил ножа и започнал да го рита по главата и
тялото.
Защитника на подсъдимия Г.Ц.
излага доводи за недоказаност на обвинението
и предлага подсъдимия да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - обясненията на подсъдимите,
показанията на разпитаните свидетели , заключението на комплексните медицински експертизи,съдебно психиатричната експертиза , и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна страна:
Подсъдимият К.Ц. и баща на
подсъдимия Г.Ц..***, като Г.Ц. от няколко години работи и пребивава в повечето
време извън пределите на страната. Семейството им притежава къща в с., като К.Ц.
и съпругата му я посещавали често,
прекарвайки почивните дни и отпуските си там, Г.Ц., макар и по-рядко, също идвал в селото при родителите
си.
При пребиваването си в с., К.Ц. често влизал в конфликти с жители
на селото,които освен вербални ,често прераствали във физическа разправа.
Гражданския ищец Р. отглеждал
крави в стопанския двор на с. и живеел в наследствена къща в същото село.
Извеждайки животните на паша,същите минавали покрай
къщата на Ц.и, което било повод, подсъдимия К.Ц. да прави забележки на гр.ищец и работника, който му помагал в
отглеждането на кравите –М.,като твърдял,че шума от звънците на кравите му
пречел, както и че замърсявали улицата. Освен този битов повод за изостряне на отношенията, в края на м.септември 2019г.,
гр.ищец Р. се намесил при побой ,нанесен
от подсъдимия на свид.Б., помагайки на последния,
което довело до трайно негативно
отношение на К.Ц. към него.Такова било формирано и в отношението на сина му –подсъдимия Г.Ц.
,логично споделяйки гледната точка на баща си.
На 19.10.2019г. вечерта гр.ищец Р.
в компанията на ловци от ловната дружинка в селото,
седнали да изпият по питие на терасата пред магазина в центъра на с..На
съседните маси седели свид.М., К.,М. и М.,които също употребявали алкохол. След
известно време,ловците от дружинката си тръгнали,
като Р. останал да си допие питието.
В това време, около 18ч., към магазина
се отправили двамата подсъдими. Качвайки се на терасата, видели гр.ищец Р.,което
провокирало подсъдимия Г.Ц. да му
потърси сметка за влошените отношения с баща му. Същият се приближил към Р.,
сграбчил с дясната си ръка ланеца на врата му, притегнал го до брадичката
му,като с лявата ръка му нанесъл юмручен удар в областта на дясното око и носа.
Към него се присъединил и К.Ц.,като двамата нанесли множество юмручни удари по
лицето и тялото му ,в резултат на което Р. паднал на земята,загубвайки
съзнание. Подсъдимите започнали да го ритат по тялото и главата, а свидетелите М.
и М. се опитали да преустановят побоя, като увещавали последните да престанат
да го ритат.Ценеви спрели, отдалечили се от Р., който лежал окървавен на
земята, отново се върнали, стъпвали
върху главата му, и му нанесли множество удари по главата и тялото , ритайки
го с крака и удряйки го с тръбен стол.Същевременно, свид.К.,
тръгнал да влиза в магазина,като държал телефона си в ръка. В този момент
подсъдимия Г.Ц. издърпал телефона от ръката на последния като му казал да не се
обажда никъде,хвърлил го на земята и той се счупил . След това се отправил към помещение, организирано като
клуб,намиращо се в същата сграда, където се помещава и магазина .Входа на този
клуб е отстрани на сградата, като от
него нямало пряка видимост към терасата на магазина. В клуба подсъдимият Г.Ц. заварил свид.Д. и Ц., които
дори не подозирали за побоя пред магазина,предупредил ги да не се обаждат в полицията и заедно с другия подсъдим си
тръгнали.Двамата не останали в къщата си в с., а незабавно тръгнали към гр.София.
След
като Г.Ц. счупил телефона на свид.К.,същият помолил магазинерката- свид.С.
да извика полиция и линейка, като и казал че „става убийство“.
Първоначално същата не му повярвала, но
той бил много настоятелен и тя позвънила на тел.112 ,като при излизането на К.
от магазина, вратата останала отворена и С. видяла гр.ищец да лежи облят в кръв. След проведели няколко
разговора с диспечер от тел.112 за уточнение на мястото и събитията, свид.С. затворила магазина ,и си тръгнала силно изплашена
от вида на гр.ищец.
Около 10-15 мин. след обаждането
до тел.112, на място пред магазина пристигнали служители на полицията и линейка
от ФСМП гр.Дупница.Гр.ищец Р. ,който бил в тежко състояние, бил закаран за
лечение в МБАЛ „Св.И. ***, където установили множество счупвания на ребра
вляво, счупена горна челюст,счупване на носни кости, разкъсно
контузни рани и кръвонасядания
по лицето, тялото и крайниците.
Служителите на полицията, след
проведени разговори с насъбралите се на място хора,които посочили двамата
подсъдими като извършители на побоя, ги потърсили и установили,че са напуснали с.. Подсъдимият К.Ц.
бил намерен след няколко дни в гр.София и задържан , а Г.Ц. заминал в чужбина и
бе установен в хода на съдебното следствие.
Комплексните медицински експертизи,изготвени
на досъдебното производство и приети от съда, като обективни и компетентни,
установиха,че в резултата на нанесения побой, гр.ищец Радо получил множество и
различни травматични увреждания- разкъсно контузни рани , кръвонасядания и мекотъканни травми по главата, тялото и крайниците,
фрактура на носните кости мозъчно сътресение, неопасно за живота,както и счупване VІ, VІІ,
VІІІ, ІХ и Х ребра в ляво, довели до трайно
затрудняване на движението на снагата
му, счупване на горната челюст
(счупване на медиалната стена на десния синус
от горната челюст) и обезобразяване на лицето му
(голям грубоват белег на носа
в следствие на разкъсно-контузна рана на гърба,
на носа, довело до загрозяване
на лицето). Механизма на причиняване на
всички травматични увреди са от
механично въздействие върху тялото на пострадалия от твърди тъпи предмети/ удари с юмрук, ритници, удари с твърд тъп
предмет/, като ударите са били с висок интензитет, упражнена е голяма кинетична
енергия , основно концентрирана в предно дясната част на лицето и
предно-страничната част на гръдния кош вляво.
Р. е търпял силни болки страдания през
продължителен период от време няколко месеца, като отшумяването им е бавно,
като дори и понастоящем продължава да изпитва болки и затруднения в ежедневието
си.
Съдебно-психиатричната експертиза
установи,че подсъдимия К.Ц. не страда от душевно заболяване, като действията му при осъществяването на
деянието, не са били в резултат на физиологичен афект/силно раздразнение/ или
патологичен афект.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на показанията на гр.ищец Р., свид. М.М., Ал.К., В.Ц., С., М., Д.,
К., Й. и М. Бикови, Б., А., А., П., Х.Г. и М.Г.,
Ивайла Радова.Същите са непротиворечиви, установяват събитията
в последователност и се подкрепят от писмените доказателства и
медицинските експертизи.
Гр.ищец Р. като пострадал,
пряко е
възприел действията на двамата подсъдими ,изпитвайки
непосредствено въздействието от тях, като показанията за първоначално
нанесените удари/ доколкото впоследствие е загубил съзнание/ съответстват с
медицинската документация, експертизите и се подкрепят изцяло от показанията на
посочените по-горе свидетели
Свидетелите М. и К. са преки
очевидци на случая, описват местоположението и поведението на гр.ищец, действията
на всеки от подсъдимите , а именно,че подсъдимия Г.Ц. ,без да е провокиран от
гр.ищец,го е ударил с юмрук по лицето, след което към него се присъединил и К.Ц.,
като двамата са съборили Р. на земята, удряйки го многократно с юмруци и ритници по главата, тялото и крайниците, като
след кратко прекъсване отново са го ритали и удряли с тръбен стол. Така
описаните действия изцяло съответстват на причинените множество травматични
увреди и начина на причиняването им.
Свидетелите С., Д. и Ц., макар и
да не са били очевидци на побоя, са видели състоянието на Р. непосредствено
след като му е бил нанесен, като установиха и действията на подсъдимия Г.Ц.,
който предупредил Ц. и Д. да не се обаждат в полицията, още преди двамата да
разберат какво се е случило.
Свид.К., Й. и М. Бикови, А. , Б. и М.
установиха изострените отношенията на подсъдимия
К.Ц. с голяма част от жителите на селото,в частност и с гр.ищец, както вида и
състоянието на последния, след нанесения побой.
Свид.П., Х.Г. и М.Г., които са
служители на полицията, също имат преки впечатления от вида и състоянието на
гр.ищец, тъй като са дошли на място, след подадения сигнал на тел.112,,както и
от развилите се събития, снемайки обяснения от присъстващите.
Свид.Ивайла Радова-
дъщеря на гр.ищец установи множеството
травматични увреждания, получени от нейния баща, продължителността на лечението, търпените
болки и страдания, както психическото и
физическо състояние към настоящия момент, пряко повлияни от уврежданията.
Съдът не даде вяра на обясненията
на свид.Б. и
Ив.П. в частта, в която сочат,че са били очевидци на сбиването, което е
започнало от гр.ищец Р.,който ударил подсъдимия К.Ц. в лицето, и се насочил към Г.Ц.. За да защити
сина си, според свид.Б., К.Ц. ударил два пъти Р. и
той паднал, а според свид.Ив.П., К.Ц. запокитил Р. в
масите и табуретките. Двамата сочат, че при изправянето си, Р. извадил нож,
което довело до силно раздразнение у подсъдимия К.Ц.. Същият изритал ножа от
ръката на Р., след което му нанесъл няколко ритника и четиримата си тръгнали,
като Ив.П. ги закарал с неговия автомобил в гр.София,без да влизат в къщата.
Тези показания/ освен взаимно противоречиви/ противоречат,както на останалите гласни доказателства- нито един
от останалите свидетели и най-вече очевидците М. и К. не са виждали Б. и Ив.П.,/
никой от тях не сочи,че гр.ищец е имал
възможността да се изправи, а още по-малко да вади нож/,така и на писмените
доказателства- медицинска документация и медицинските експертизи. Получените от Р. травматични увреждания и
механизма на причиняването им ,не съответстват на начина, по който двамата
свидетели описват действията на подсъдимия К.Ц.. Показанията на същите в тази
част,съответстват единствено на защитната теза на двамата подсъдими- че Г.Ц. не
е участвал в побоя, а К.Ц. е действал в състояние на силно раздразнение, след
като е бил нападнат от гр.ищец. Що се касае до твърденията им, че са отишли с
подсъдимия Г.Ц. ***, да помогнат на баща му в прибирането на гроздето, съдът кредитира в тази част, доколкото не се
опровергаха / не се и потвърдиха/ от останалите доказателства, но същите са неотносими към предмета на обвинението. Възможно е
действително двамата да са били на гости на Ценеви в с., но безспорно се
установи,че не са били заедно с тях пред магазина и съответно не са имали преки впечатления от
събитията.
Съдът не прие показанията на свид.Милошов като годно доказателство, доколкото същия е бил под
въздействието на голямо количество алкохол, и не установява относими
обстоятелства/ същия сочи,че няма спомени,включително и в показанията си,
дадени на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.4 във вр.
ал.1т.2 НПК//.
Обясненията на двамата подсъдими в частта, в която твърдят,че гр.ищец Р. ги е нападнал, удряйки
К.Ц. и нахвърляйки се срещу Г.Ц., извадил е нож срещу тях и това е провокирало
ответна реакция у К.Ц. и той го е
блъснал в масите и табуретките, а впоследствие го е ритал, се опровергаха
изцяло от показанията на свидетелите
очевидци и медицинските експертизи, поради което съдът не ги кредитира. В частта, в която сочат, че влошените отношенията
с някои от жителите на селото, се дължат на по-доброто им обществено
положение и лични постижения, които събуждат негативизъм и завист към тях,
съдът кредитира като лична самооценка, даваща обяснение на подбудите за извършване на деянието.
Съдът прие,че не е необходимо приобщаването на веществените
доказателства, доколкото гласните такива
безспорно установиха техния произход/ че ланеца е собственост на гр.ищец, счупения телефон на свид.К.
, а по иззетия от мястото на извършване на деянието тръбен
стол, не са търсени и съответно установени следи/, като тяхното предявяване не допринася за
установяване на релевантни факти.
С оглед на така установеното,
съдът прие,че подсъдимите Г.Ц. и К.Ц. са
осъществили от обективна и субективна страна
следното:
Обективна
страна
Непосредствен обект на
престъплението са обществените отношения,свързани с неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността. Доказателства по делото установиха,че двамата
подсъдими, в съучастие, като извършители, са осъществили изпълнителното деяние чрез общи действия –нанасяйки удари с юмрук, ритници с крака,стъпване върху
глават, и удари с тръбен стол по главата,
тялото и крайниците на Р. ,в резултат на
което са му причинил счупване VІ, VІІ, VІІІ, ІХ и Х ребра
в ляво, довели до трайно затрудняване
на движението на снагата му,
счупване на горната челюст (счупване на медиалната
стена на десния синус от
горната челюст) и обезобразяване на лицето му (голям
грубоват белег на носа в следствие
на разкъсно-контузна рана на гърба,
на носа, довело до загрозяване
на лицето).Тези
увреждания,
представляват средни телесни повреди по
см. на чл.129,ал.2 НК и са пряка и непосредствена последица от
общите действия на двамата подсъдими по осъществяване на изпълнителното
деяние,които са довели до целения престъпен резултат- причиняване на множество
травматични увреждания, причиняващи силни болки и страдания, за продължителен
период от време.
Субективна страна
От субективна страна деянието е
извършено умишлено при пряк общ умисъл .Подсъдимите Ценеви са съзнавали общественоопасния
характер на деянието и са искали
настъпването на общественоопасните последици, като
начина на осъществяване на последното- множество удари с ръце, крака ,предмет и то
със значителна сила, обективират общия умисъл да причинят именно такива
сериозни травматични увреждания на гражданския ищец.
Предвид изложеното съдът прие,че двамата
подсъдими са осъществили състава на престъплението
по чл.129,ал.1 НК във вр. С чл.20, ал.2 НК ,призна ги
за виновни и им наложи наказания.
Определяне
на наказанията
Съдът определи наказанието, съобразно
изискванията на чл.54 НК, като взе предвид вида и пределите, визирани чл.129,
ал.1 НК , степента на обществена опасност на деянието и на всеки от
извършителите, подбудите за извършване
на престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента
на обществена опасност на деянието
е висока . Съдът направи този извод,
като взе предвид времето,мястото ,начина на извършването му- пред заведение,в
присъствието на свидетели, проявявайки неоправдана жестокост.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия К.Ц.
е висока. Макар и неосъждан към момента на деянието, същия не проявява никаква
критичност към поведението си ,демонстрира висока самооценка и чувство за превъзходство над останалите.
Проявява изискване към околните да се съобразяват с неговите желания, налагайки
ги със саморазправа и физическо насилие.
Смекчаващо
вината обстоятелство- чистото съдебно минало. Степента на обществена опасност на
подсъдимия Г.Ц. е сравнително по-ниска от тази на подсъдимия К.Ц.. Същият е
неосъждан, не се събраха доказателства за други девиантни
прояви, като негативното отношение към гр.ищец е формирано от гледната точка на
баща му –К.Ц..
Смекчаващо
вината обстоятелство-чистото съдебно минало.
Подбудите
за извършване на деянието са ниското правосъзнание у
двамата подсъдими, чувството за превъзходство над останалите,което формира усещане за безнаказаност.
С оглед
изложеното ,съдът определи наказанието и
на двамата подсъдими при превес на смекчаващите вината обстоятелства,съобразявайки
различната им степен на обществена опасност, и най-вече изминалия период от
време от деянието до постановяване на настоящата присъда, като наложи наказание-
три години „лишаване от свобода“на подсъдимия К.Ц. и две години „лишаване от
свобода“ на подсъдимия Г.Ц..
Предвид
размера на наложените наказания, както и че двамата подсъдими са неосъждани, предвид възрастта на подсъдимия К.ценев и влошеното здравословно състояние на подсъдимия Г.Ц.,
съдът прие,че са налице предпоставките
на чл.66, ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието на К.Ц. за срок от 4години., а на Г.Ц. за срок от 3 години.
Съдът счете,че с така наложените
наказания ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.3 НК- да се поправят
и превъзпитат подсъдимите , като им се
отнеме възможността да извършат и други престъпления, както и да се въздейства
предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.
На осн.чл.189,ал.3 НПК,съдът осъди подсъдимите да заплатят
и сторените деловодни разноски в размер на 1994,50лв.
По гражданския иск
Предявеният от граждански иск срещу подсъдимите за сумата
от по 15 000лв. от всеки от тях за неимуществени вреди, е с правно основание чл.45 ЗЗД, за репариране на
причинените му , изразяващи се в
претъпени болки и страдания.
С оглед изложеното по-горе, безспорно се
установи,че подсъдимите Ценеви умишлено
са причинили посочените по-горе множество травматични увреждания,
като тези, довели до трайно затруднение
движението на снагата и обезобразяване на лицето, представляват средна телесна повреда. Предвид на това обстоятелство, съдът счете,че
иска е доказан по основание и съответно основателен, тъй като са налице всички
елементи от състава на чл.45 ЗЗД, като подсъдимите виновно са причинили неимуществени вреди на гр.ищец ,представляващи
болки и страдания , и следва да ги репарират.Предвид,че уврежданията на Р. са
причинени от двамата подсъдими в съучастие, като извършители- с общи действия и
при общ умисъл, същите отговарят солидарно за причинените вреди, независимо от
обстоятелството,че гр.иск е предявен по отделно срещу тях.
Относно размера на иска съдът, имайки предвид
вида , степента на уврежданията на пострадалия ,времето за възстановяване и
претърпените болки и страдания, счете, че сумата от 15000лв., е справедливо обезщетение
за умишлените неимуществени вреди
причинени на К. по см. на чл.52 ЗЗД,като иска в частта за останалите 15 000лв. се явява завишен. Съдът присъди
и законната лихва от датата на увреждането, предвид,че се касае за деликт и подсъдимите
са в забава от датата на причиняването му.
Съдът осъди подсъдимите да
заплатят 600лв. държавна такса върху уважения размер на иска,а на гр.ищец деловодни
разноски в размер на 300лв.
По тезата на защитниците
Защитника на подсъдимия Г.Ц.
излага доводи,че обвинението по отношение на него е недоказано,като същия не е
участвал в осъществяване на деянието, позовавайки се на обясненията на
подсъдимия К.Ц. и показанията на свид.Б. и И..Както
бе посочено по-горе в мотивите,съдът не кредитира показанията на двамата
свидетели в частта, в която твърдят,че са били очевидци на събитията,тъй като бяха опровергани ,както от
останалите гласни доказателства / никой от останалите очевидци не ги е видял на
място/, така и от писмените доказателства и медицинските експертизи,
доколкото твърденията им за начина, по
който са били причинени уврежданията на Р. не съответства на вида, множеството и механизма на причиняване
на травмите.
Защитника на подсъдимия К.Ц.,
излага доводи за невиновност на последния, като твърди,че е бил предизвикан от
действията на гр.ищец Р.- същия пръв го е ударил, нахвърлил се е на сина му, а
след като го възпрял, извадил нож т.е. действията му са били в условията на
неизбежна отбрана / евентуално превишаване на пределите и или в състояние силно раздразнение, предизвикано от Р. с
насилие/. Макар и по-горе в мотивите си,
съдът е изложил съображения на несъстоятелността на тази теза, следва да
добави, че доказателствата по делото не установиха наличието на нито една от
горните предпоставки. Безспорно се установи,че двамата подсъдими с общи
действия и общ умисъл са нанесли побой на Р., без последния да ги предизвикал
по какъвто и да било начин-вербално или с действия. Установи се,че той нито е започнал разправата, нито дори е имал
възможност да се защити, а още по-малко да заплаши подсъдимите с нож. Такъв не
е намерен на местопрестъплението и нито един от свидетелите/ с изключение
твърденията на Б. и И., чиито показания съдът не кредитира по посочените
по-горе причини/ не е видял в ръцете на Р.. Следва да се отбележи,че твърденията на защитника,че показанията на свид. К. и М.-преки очевидци, както и на Ц. и Д., не са
меродавни, тъй като са били в нетрезво състояние, силно повлияни от изпития от
тях алкохол, са неоснователни. Действително, същите са употребили алкохол, но
показанията им са последователни и съответстват изцяло на писмените
доказателства, медицинската документация и медицинските експертизи, поради
което обстоятелството,че са били в нетрезво състояние, не ги дискредитира.
С оглед изложеното, съдът прие,че
доводите на защитниците се опровергаха изцяло
от събраните по делото доказателства.
По горните съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: