№ 18
гр. Благоевград, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20211200900128 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове от НЕК, ЕАД против „Т. П.“,
ЕАД за заплащане на сумата 49 625,21 лв., представляваща неизплатени фактури за
електрическа енергия, акциз, цена „Задължение към обществото“ и разходи за балансиране,
натрупани в периода март-юни, включително 2021 г., лихва за забава в размер на 529 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 309а от ТЗ.
Ищецът сочи, че с ответника имат търговски взаимоотношения, като въз
основа на чл. 162 и чл. 95а от Закона за енергетиката ответникът, в качеството на краен
клиент му дължи стойността на доставената му ел. енергия Сочи, че му дължи и суми по
фактури за разходи за балансиране в СпБГ на ДПИ. Претендира и мораторна лихва.
Подробни съображения са изложени в исковата молба, в с.з. и в представени писмени
бележки.
Ответникът оспорва дължимостта на сумите. Акцентира, че ищецът вместо да
съобразява подаваните от него графици, ги коригира, което е недопустимо. В случай на
основателност на ищцовите претенции прави възражение за прихващане със сума по
фактура№ **********/30.09.2016 г. за произведената, но незаплатена му от ищеца ел.
енергия, дължима на основание чл. 162 ЗЕ.
От събраните по делото доказателства въз основа тезите на страните и закона
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните са били в търговски взаимоотношения въз основа на договор на 12.9.2009 г.
за продажба на електрическа енергия- комбинирано производство, сключен от „В. В. О.
1
П.“, ООД в качеството на производител и НЕК, ЕАД в качеството на обществен доставчик;
на договор за пренос на електрическа енергия № 507/2010 г. и допълнително споразумение
от 19.7.2011 г. към него.
Съгласно договора от 12.9.209 г. производителят произвежда и подава електрическа
енергия, а общественият доставчик – изкупува задължително по преференциална цена
количествата електрическа енергия, произведена по комбиниран способ.
Т. П., ЕАД разяснява в отговора по ИМ, че след преобразуване на дружеството са
регистрирани нови търговски дружества, измежду които и „Т. П.“, ЕАД, на което са
разпределени правата и задълженията по всички сключени договори от „В. В. О. П.“, ООД
във вр. с производството и разпределение на топлинна и електрическа енергия, към които
спадат и договорите сключени с НЕК, ЕАД.
НЕК ЕАД в ДИМ изрично оспорва през процесния период от м.март до юни
включително, 2021 г. да са в договорни отношения с ответника, поради изтичане срока на
действието им.
„НЕК“, ЕАД претендира от „Т. П.“, ЕАД за периода от м.март до юни включително, 2021 г.
цената на продадена електрическа енергия по 4 бр. фактури, в които наред със стойността
на доставената ел. енергия са посочени суми за акциз и суми за цена „задължение към
обществото“. Това са фактури **********/31.3.2021 г.; **********/30.04.2021 г.;
**********/31.05.2021 г. и **********/30.06.2021 г.
За дължимостта им „НЕК“, ЕАД се позовава на търговски взаимоотношения с
ответника и императивни законови разпореди като цитира в ИМ съдържанието на чл. 162 и
чл. 95а от Закона за енергетиката/ЗЕ/.
Сочи, че след последвалото спиране на дейността на Т. П. ЕАД по силата на
обявяването на дружеството в несъстоятелност, централата е продължила ползването на
електроенергия за собствени нужди, в която хипотеза Т. П. ЕАД попада в категорията на чл.
3, т. 2 от Общите условия на НЕК, АД т.е. счита се за краен клиент, купуващ електрическа
енергия за собствено ползване и в което качество е задължен да я заплаща. Стойността е
определена като за клиенти на ДПИ /Доставчик от последна инстанция/ и с „Методика за
определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция на
основание чл. 21, ал. 1 т. 12 от ЗЕ и чл. 104 от ПТЕЕ.
Според чл. 95а, ал. 1 от ЗЕ /на който се позовава ищеца/ доставчикът от последна
инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не
могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1, включително на крайни
клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение
на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е
изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или
избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.
В следващата ал. 2 на чл. 95а ЗЕ е посочено че снабдяването с електрическа
енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес по см. на този закон, която се предоставя въз
2
основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с
правилата по чл. 91, ал. 2.
В чл. 162, ал. 1 от ЗЕ /на който също се позовава ищеца / е предвидено, че
общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са длъжни да изкупят от
производители, с обекти с обща инсталирана електрическа мощност, по-малка от 500 МW,
присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен
сертификат за произход, по преференциални цени, определени съгл. съответната наредба по
чл. 36, ал. 3, с изключение на количеството електрическа енергия, необходимо за
осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над
количеството електрическа енергия от комбинирано производство и количествата, които
производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл.
119, ал. 1 или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VІІ, или с които
участва на пазара на балансираща енергия, или която е потребявана от небитови клиенти,
които не са на бюджетна издръжка, и които производителят с преобладаващ топлинен товар
за стопански нужди снабдява с топлинна енергия.
От становището на ищца за търговски взаимоотношения с „Т. П.“, ЕАД въз
основа на чл. 162 от ЗЕ и съдържанието на цитираната норма, следва, че „Т. П.“, ЕАД не
дължи заплащане на количества ел. енергия, който тя е произвела за собствените си нужди.
Несъстоятелна е тезата на ищеца, че централата-ответник е потребител по см.
на чл. 3, т. 2 от Общите условия, аргументирано с обявяването на Т. –П., ЕАД в
несъстоятелност и прекратяване на дейността й.
Видно от представените решения с исковата молба за претендирания период за
заплащане на ел. енергия м. март –юни включително, 2021 г. дружеството не е било обявено
в несъстоятелност.
С решение № 20.2.2019 г. по т.д. 252/2016 г. по описа на БлОС е открито
производство по несъстоятелност на Т. –П., ЕАД, дружеството е обявено в
несъстоятелност и е постановено прекратяване дейността на предприятието му.
С решение № 498/26.2.2020 г. по т.д. 3999/19 г. на САС решението на БлОС, по
отношение на Т. П., ЕАД е отменено и молбата за открИ.е на производство по
несъстоятелността е отхвърлена.
С определение 2/4.2.21 г. по т.д. 1186/22 г. на ВКС решението на САС не е
допуснато до касация.
От заключението на вещото лице от съдебно счетоводната експертиза се
установява, че фактурите са издадени за следните количества доставена ел. енергия и
стойностите, а именно: Фактура **********/31.3.2021 г. за доставено количество ел.
енергия 1164 на стойност 187,18 лв. без ДДС; задължение към обществото 24,99лв. и акциз
2,33 лв.; обща стойност 214,5 лв., а с ДДС 257,4 лв.; фактура **********/30.04.2021 г. за
доставено количество ел. енергия 552 на стойност 80,29 лв. без ДДС, акциз 1,1 лв. и
3
задължение към обществото 1528,73 лв. или обща стойност 12 330,23 лв. , а с ДДС
14 796,28лв.; фактура **********/31.05.2021 г. за доставено количество ел. енергия 71203
на стойност 10 659,09 лв. без ДДС, акциз 142,41 лв. и задължение към обществото 11,85 лв.
или обща стойност 93,24 лв., а с ДДС 111,89лв.; и фактура **********/30.06.2021 г. за
доставено количество ел. енергия 101 489 на стойност 15 790,67 лв. без ДДС, акциз 202,98
лв. и задължение към обществото 2 178,97 лв. или обща стойност 18172,62 лв., а с ДДС
21 807,14 лв.;
Всичките те са осчетоводени и в счетоводствата на двете страни, с изключение на
последната фактура, която не е осчетоводена от ответника.
Вещто лице от съдебно техническата експертиза инж. Я. е посочил, че единичната
цена за отделните месеци по процесните фактури е формирана на база Общи условия за
доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция. Посочил е чл. 104, ал. 1 от
ПТЕЕ според която Доставчик от последна инстанция е лице, на което е издадена лицензия
съгл. ЗЕ и доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата
на договор за покупко-продажба не е в състояние да продължи да извършва доставка поради
обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия и всякакво друго събитие,
довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енрегия,
както и на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до
избора на друг доставчик
Според ал. 4, а понастоящем ал. 5 на чл. 104 от ПТЕЕ Цената, по която доставчик
от последна инстанция продава електрическа енергия на крайния клиент, се определя
съгласно приета от комисията "Методика за определяне на цените на електрическата
енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция".
Предвид изложеното съдът счита, че липсва в основание за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на фактурираното количество ел.енергия въз
основа на чл. 162 от ЗЕ , поради което е без значение констатациите на вещото лице от
съдебно-техническата експертиза за правилността на изчислените стойности в издадените
фактури, както е без значение и осчетоводяването на три от фактурите от ответника,
констатирано от експерта от съдебно икономическата експертиза.
Претендира се от ищеца и суми за „разходи за балансиране“ в специалната
балансираща група на Доставчик от последна инстанция с координатор НЕК ЕАД по 2
фактури. Това са фактури за небаланс ел. енергия № **********/31.3.2021г. и
**********/30.6.2021 г., първата на стойност 51,88 лв., а втората на - 8 039,27 лв.
От заключението на вещото лице по СТЕ е видно, че Стойностите посочвани
от Т. П. ЕАД ежедневно в графици за производство и консумация на електрическа енергия
не са взимани под внимание при определяне на цената за балансирани. При посещението не
експерта в НЕК отдел „Балансиращ пазар“, е потвърдено, че от „Т. П.“, ЕАД, са подавани в
определени моменти графици за производство и консумация на електрическа енергия.
Графиците били под формата на екселови таблици,като е имало случаи в които графика е
4
идвал на следващия ден. Вещото лице е посочило, че „НЕК, ЕАД не ги е приемало като
официална информация, поради което изпращаните графци били информативни и служели
за прецизиране на прогнозите за потребление на цялата група. Вещото лице сочи, че
изпратените му от „Т. П.“, ЕАД небаланси за производството за месеците март, април, май
и юни вкл. за 2021 г. са приемани от НЕК ЕАД само с информативен характер. С оглед
посоченото от вещото лице съдът счита, че не се опровергава възражението на ответника, че
сумите са определяни след корегиране от НЕК, ЕАД на графиците подавани му от Т., ЕАД.
По въпроса за правото на НЕК ЕАД като обществен доставчик или като
координатор на специална балансираща група, с оглед императивните норми на чл. 93а и чл.
162 от ЗА да налага едностранно корекции на подадени прогнозни ежедневни почасови
графици спрямо производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и
високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия
съдържащи информация относно прогнозното количество електрически и топлинна енергия,
която следва да бъде произведена от тях - са постановени множество решения по чл. 290
ГПК, в които е отговорът е отрицателен.
В чл. 93а, ал. 1 ЗЕ е предвидено общественият доставчик да изкупува енергия от
централи, присъединени към електропреносната мрежа с обща инсталирана електрическа
мощност, по-малка от 500 kW, произведена от възобновяеми източници, от
високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия – /т. 1/; по
договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и ел. енрегия –/т. 2/; и в количество,
определено по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8 –/ т. 3/.
В чл. 93а, ал. 2 ЗЕ е предвидено общественият доставчик да изкупува
електрическа енергия, определена в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ
, с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители. В тези случаи според
следащата алинея той определя почасовите количества за всеки отделен ден за всяка от
централите при отчитане на производствените характеристики на техните агрегати,
прогнозните режими на работа и прогнозите на крайните снабдители, като така
определените количества са задължителни за производителите.
В § 1,т. 48 ДР на ЗЕ е дадено легално определение на "разполагаемост" и това е
способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период
от време, за да доставя електрическа енергия.
Определянето на разполагаемостта за производство на електрическа енергия на
производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както
и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да
сключва сделки с крайните снабдители, е правомощие, което с чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ е
предоставено на КЕВР.
В чл. 162, ал. 1 от ЗЕ е предвидено, че общественият доставчик, съответно
крайните снабдители, са длъжни да изкупят от производители, с обекти с обща инсталирана
електрическа мощност, по-малка от 500 МW, присъединени към съответната мрежа, цялото
5
количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход, по преференциални цени,
определени съгл. съответната наредба по чл. 36, ал. 3, с изключение на количеството
електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на
основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от
комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени
нужди и за собствено потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1 или има сключени договори
по реда на глава девета, раздел VІІ, или с които участва на пазара на балансираща енергия,
или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които
производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна
енергия.
Съобразявайки горните разпоредби, следва да се приеме, че общественият
доставчик няма правомощие да налага корекции в подадения от ответника като
производител на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на
топлинна и електрическа енергия прогнозен график.
В разпоредбата на чл. 93а, ал. 1 ЗЕ са уредени няколко хипотези на изкупуване от
обществения доставчик на електрическа енергия от производители, присъединени към
електропреносната мрежа: по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и
електрическа енергия, както и електрическа енергия, произведена от възобновяеми
източници, от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна
енергия и количеството електрическа енергия, определена по реда на чл. 2, ал. 2, т. 8 ЗЕ.
Разпоредбите на чл. 93а, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ уреждат изкупуването на електрическа енергия,
определена в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ, т. е. само
изкупуването на електрическа енергия по договори за дългосрочно изкупуване на
разполагаемост и електрическа енергия, но не и изкупуването на електрическа енергия от
високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Този
извод, според решения на ВКС /Р. 250/7.11.2018 г. по т.д. 1513/2017 г., Р. 92/29.7.2019 г. по
т.д. 1263/2018 г. и др. / следва, както от граматическото тълкуване на посочените
разпоредби, така и при съобразяване на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗЕ. Произведената
електрическа енергия не попада в категорията, уредена в чл. 93а, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, тъй като не
се изкупува по договор за изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия.
Производителят на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство не
попада в групата на конвенционалните централи, с които съгласно чл. 15, ал. 2, т. 2 от ПТЕЕ
се сключват договори в рамките на разполагаемостта, а попада в хипотезата на чл. 15, ал. 2
т. 4 от ПТЕЕ, отнасяща се до договорите, сключвани с производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници по комбиниран начин, които не са обвързани с
определяне на разполагаемост. Определянето на разполагаемост не се отнася до
производителите на електрическа енергия от високоенергийно комбинирано производство с
оглед технологичните характеристики на производството на такава електроенергия.
Посоченият извод следва и при съобразяване на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗЕ,
6
уреждаща задължението на обществения доставчик да изкупи цялото количество
електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия,
регистрирано със сертификат за произход, доколкото не са налице предвидените в тази
разпоредба изключения от това задължение.
Право да налага корекции на подадените графици няма и координатора на
специална балансираща група. Съгласно чл. 71, ал. 2 и чл. 77, ал. 1-3 и ал. 10 от ПТЕЕ
координаторите на балансиращи групи само агрегират подадените графици от отделните
производители.
Право на координатора на специална балансираща група да извършва корекции на
подадения прогнозен график не е предвидено и по договорен път.
Ето защо стойностите за небаланси, след като не се доказа по несъмнен и
категоричен начин да са начислявани въз основа на некоригирани от НЕК ЕАД
графици,подадени им от Т. П., то претенцията за тяхното заплащане следва да се отхвърли
като неоснователна.
Извода се подкрепя и от чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ, съгл. който Изчисляването и
разпределянето на разходите от образуваните небаланси се извършва съобразно принципите
за разпределяне на общия небаланс между отделните членове на балансиращата група,
предвидени в договорите по чл. 11, т. 9, като производителите на електрическа енергия,
включително от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство,
заплащат разноски за покрИ.е на небаланси в съответната балансираща група, на която са
членове, само в случай на разлика в регистрираните графици и реалното производство.
Когато производителят не подава график за производство, координаторът на съответната
балансираща група го изготвя от негово име.
От тази разпоредба се налага извод, че разноски за покрИ.е на небаланс се дължат
от производителя на електрическа енергия само в случай на разлика в подадените от него
графици /а в случай на неподаден от изготвен такъв от координатора/ и реалното
производство. В настоящия случай ищецът не доказа да е разпределил на ответника за
заплащане разходи за покрИ.е на небаланс, по причина разлика в подадения от ответника
график и реално произведената от него електрическа енергия, а се установи, че разходи за
небаланс са начислявани от ищеца въз основа на коригирания от самия ищец график и
реалното производство, което е в противоречие с посочената разпоредба.
Ето защо според БлОС за ищеца не е възникнало е задължение за заплащане на
разходи за небаланс за периода м. март– м. юни, включително 2021 г., за които ищецът е
издвал фактури, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.
Поради неоснователността на исковете за главница, следва да се отхвърлят и
исковете по чл 309а от ТЗ за мораторна лихва. Не се доказа за ответника да са съществували
изискуеми т.е. установени по основание и размер - парични задължения – за небаланс и за
доставено количество ел. енергия, акциз и задължение към обществото, които да не са
платени в указания им срок, поради което и лихва върху тях не се дължи.
7
Становището на съда за неоснователност на исковете прави безпредметно
обсъждане на възражението на ответника за прихващане. Но дори исковете да бяха счетени
за основателни, то възражението не би се отразило, поради несъстоятелността му предвид
следното:
Ответникът „Т. П.“, ЕАД е направил възражение за прихващане. Посочил е, че
има ликвидни и изискуеми вземания от „НЕК“, АД за доставена електрическа енергия по
фактура № **********/30.09.2016 г. за сумата в размер на 161 477,45 лв. За изискуемостта
се е позовал на чл. 162 и чл. 95а от ЗЕ, НЕК ЕАД вменяващи задължение за ищеца да
изкупува от Т. П., ЕАД цялото произведено количество ел. енергия от високоефективно
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
Ищецът не отрича, че е имал взаимоотношения с „Т. П.“, ЕАД и е изкупувал
произведеното от нея високоефективна комбинирана електроенергия, но като посредник на
държавата въз основа на чл. 162 от ЗЕ в тогавашната му редакция. В разпоредбата е
предвидено, че за да възникне твърдяното от Т. П., ЕАД задължение за ищеца, следва да е
налице Решение на КЕВР за определяне на преференциална цена, по която да се плаща. В
случая за периода за който е издадена фактурата такова решение няма.
Върховния административен съд се е произнесъл по жалба на „Т. П.“, ЕАД
срещу решение на КЕВР. В същото е посочено, че производството на ел. енергия и
свързаните с него правоотношения във връзка с ценообразуването и държавното регулиране,
са уредени в ЗЕ и в Наредба 1/18.3.2013 г., приета въз основа на изрична законова делегация
по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Наредбата е била действащия подзаконов нормативен акт при
регулиране на цените и определяне на преференциалните цени и прогнозни количества за
ценовия период от 1.7.2016 г. Изрично ВАС е посочил, че от 1.7.2016 г. до 30.10.2016 г.,
производителят не е имал надлежно определена преференциална цена за изкупуване на
произведената от него ел. енергия по високоефективен комбиниран начин, поради което за
него не е съществувало задължението по чл. 162 от ЗЕ. Недопустимо е, според ВАС -
механично пренасяне след изтичането на ценовия период, за което е издадено решение, към
последващ такъв или към период без определена преференциална цена. Затова ВАС и
заключил, че заинтересованата страна не е имала задължение да изкупува произведената
след 1.7.2016 г. ел. енергия от Т. П., ЕАД на преференциални цени.
По изложените съображения съдът отхвърля исковете като неоснователни.
Водим от изложеното и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗд, чл. 95а, чл. 162 ЗЕ и чл.
309а от ТЗ, БлОС
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от Н.Е.К.“, ЕАД, с ЕИК **** против
„Т. П.“, ЕАД, с ЕИК **** искове за заплащане на сумата 49 625,21 лв., представляваща
неизплатени цена за доставена електрическа енергия; акциз и цена „Задължение към
8
обществото по фактури, за които са издадени фактури № **********/31.3.2021 г.; №
**********/30.04.2021 г.; № **********/31.05.2021 г. и № **********/30.06.2021 г. и за
разходи за балансиране, за които са издадени фактури № **********/31.3.2021г. и №
**********/30.6.2021 г., които задължения са натрупани през периода март-юни,
включително 2021 г., иск за заплащане на сумата от 529 лв., представляваща лихва за
забава, ведно със законната лихва върху първата сума, считано от 09.08.2021 г. - датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9