РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Дулово, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Христина М. Стоева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно
наказателно дело № 20233410200271 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ******** г., издадено от началник група
към ОДМВР Силистра, РУ - Дулово, с което на Е. Ю. А., с ЕГН **********, *******, на
осн. чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания и на основание чл.175,
ал.3 от Закона за движението по пътищата е наложена Глоба в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и
несправедливо.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в съдебно заседание, не се явява,
вместо него адв. Г. А. от САК, надлежно упълномощен и приет от съда.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се
явява представител. Депозирано е становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа страна следното:
На ***** г. на територията на РУ - Дулово, полицейски служители Мл. АК Д. Т. Б. и
Мл. АК Й. Д. Г. при РУ- Дулово, извършвА. контрол на движението по пътищата по План за
СПО. Около *** ч., в*****, по ул. „****“, до ****, спрели за проверка, лек автомобил, марка
„****“, с peг. № ****, управляван от водача Е. Ю. А. от *****. Водачът не носил в себе си
документи за автомобила и СУМПС. Впоследствие било установено, че той е
правоспособен. След извършена проверка в ОДЧ, служителите установили, че управлявания
от Е. Ю. А. автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, от
дата **** г. На водача били съставени 2 броя акта за установяване на административно
нарушение - АУАН серия *** № *** г. по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
1
(ЗДвП) за това, че управлявал горепосоченото МПС, негова собственост, което не е
регистрирано по надлежния ред - прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и АУАН
серия *** № *****г. по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
за това, че не носи СУМПС И СРМПС.
Установено е, че Е. Ю. А. е правоспособен водач - СУМПС №***, издадено на *** г.,
вА.дно до **** г.
Не е установена информация, от която да е видно, че собственикът на лек автомобил,
марка „****“, с peг. №*** - Е. Ю. А. от ******, да е бил уведомен, относно прекратената
регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Към дата **** г. е сключил задължителна застраховка „ГО“ за лек автомобил, марка
„***“, с peг. № ***, което се потвърждава от справка, история на автомобила. Същият е със
служебно възстановена регистрация от *** г. Знаел е, че автомобилът няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но не знаел, че същият е със служебно
прекратена регистрация, тъй като не е бил уведомяван по никакъв начин за това и не знаел,
че за неплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ служебно се
прекратявала регистрацията на МПС.
На осн. чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Видно от обективираното в писмо, peг. № **** г., изпратено от ОДМВР - Силистра, Сектор
„Пътна полиция“, собственикът на лек автомобил, марка и модел „***“, с peг. № ***, не е
бил уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство. Следователно,
след служебното прекратяване на регистрацията на МПС, служителите на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Силистра не са изпълнили задължението си по чл. 143, ал. 10, изр.
1, пр. 2 от ЗДвП и по чл. 186, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба №1-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, а именно - да уведомят собственика на
превозното средство за извършената служебна дерегистрация.
Видно от приложената справка за водача Е. Ю. А., същият не е наказван по
административен ред за нарушения по чл. 140 ЗДвП (управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежен ред), няма съставени други актове и наказателни постановления
за нарушения по чл. 140 ЗДвП. Водачът не е наказван по административен ред на осн, чл.
175, ал. 3 ЗДвП („Наказва се ... водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред…“).
Видно от постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от ****г.
по преписка № ****г. по описа на Районна прокуратура - Силистра, Териториално
отделение – Дулово, извършеното от водача на автомобила деяние за това, че само от
обективна страна осъществява признаците на предвидено в закона престъпление по чл. 345,
ал. 2 НК („...който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред“), но от субективна страна деянието не е извършено умишлено. Изисква се
от състава на престъплението умисъл, а в конкретния случай деецът, т. е. водачът, не е имал
никаква представа и не би могъл да знае, че автомобилът е с прекратена регистрация от дата
****г., на осн. чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата. Макар и с прекратена
регистрация, автомобилът е бил с редовно издадени и поставени табели с регистрационен
номер. На осн. чл. 143, ал. 10 ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни
2
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 74, ал. 11
от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Съгл. чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, компетентните органи предприемат мерки
за спиране от движение на моторните превозни средства или на средствата за обществен
превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е
била сключена задължителна застраховка, и когато в срока по ал. 10 не са били предоставени
доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати
регистрацията на моторното превозно средство, Т. е. за служебното прекратяване на
регистрацията се уведомява собственикът на пътното превозно средство и това е задължение
на органа, който извършва действието по прекратяване на регистрацията. Водачът на
автомобила не е бил запознаван надлежно, не е бил уведомяван и не е знаел обстоятелствата
за прекратяването на регистрацията - нито, че е извършено служебно прекратяване на
регистрацията, нито дата, нито правно основание на прекратяване на регистрацията
Информационната система на МВР не е публична и лицето няма как да разбере, че
регистрацията е била прекратена служебно и у него към датата на деянието да е формирано
убеждение, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежен
ред. Както е посочено по-горе, изисква се от състава на престъплението умисъл, а в
конкретния случай водачът не е имал представа за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила. На осн. чл. 14, ал. 1 от НК, незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла
относно това престъпление. Деянието на водача изначално не съставлява престъпление по
чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като е несъставомерно поради липса на признак от
субективната страна от състава на престъплението - деянието не е извършено виновно.
Тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана от приетите и
приобщени като надлежни доказателства по делото: Заверено копие на Наказателно
постановление № *****. на ОДМВР-Силистра,РУ-Дулово; Заверено копие на Справка за
нарушител /водач; Заверено копие на АУАН Серия ****№*** от ***г. на ОДМВР-
Силистра,РУ-Дулово; Заверено копие на Постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство по прокурорска преписка №****г. на Районна прокуратура-Силистра;
Заверено копие на Данни за л.а. с рег.№ ***; Заверено копие на Заповед №8121З-
1632/02.12.2021г. на Министерството на вътрешните работи; Заверено копие на служебна
промяна на регистрацията на МПС с рег. № ****; Заверено копие на болничен лист №****
издаден от МБАЛ- Дулово ЕООД-Хирургично отделение, както и показанията на св. Д. Т. Б.
- младши автоконтрольор при ОДМВР-Силистра, без родство с жалбоподателя.
Св. Д. Т. Б. твърди, че към момента на съставяне на акта не е имало информация за
осъществено уведомление на служебно прекратената регистрация на автомобила.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
3
Наказателното постановление е връчено на *** г., а жалбата против него е депозирана
пред наказващия орган на *** г. в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Същата е подадена от легитимно лице и е процесуално допустима.
Според НП № *** г., нарушението е извършено на *** г. в**** часа, пред дом № ***,
по ул. „***“, в *****, предвид на което, компетентен да разгледа жалбата е Районен съд - гр.
Дулово.
Разгледана по същество, жалбата се преценява като основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дА. това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП,
и дА. е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по
аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е
субектът на административно -наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14,
ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реА.зиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между „неправилно” и „незаконосъобразно” на НП. Когато
в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дА. има извършено административно
нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и
спазването на сроковете за реА.зиране на административно-наказателната отговорност. В
случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните
процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното
производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с
нормата на чл.63 от ЗАНН).
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези
действия. Атакуваното НП е издадено в срок, но същото следва да бъде отменено поради
следните основания:
За да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение по чл.175
ал.3, пр.1 от ЗДвП, не е необходимо да е действал умишлено, тъй като нормата не изисква
4
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в
разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на
вината.
По преписката липсват каквито и да е доказателства жалбоподателят да е знаел за
така извършеното прекратяване на регистрацията. При това положение следва да се приеме,
че водачът на лекия автомобил, изобщо не е бил наясно с обстоятелството, че служебно е
била прекратена регистрацията на това МПС. Поради тази причина се изключва умисъла при
извършване на деянието, но доколкото на административно санкциониране подлежат и
непредпазливите деяния, следва да се прецени дА. същото е извършено по непредпазливост
или се касае за случайно такова.
За да е нА.це непредпазливост е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да
предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и
предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в
рамките на дължимото поведение, т. е. на това поведение, което се изисква в подобни
случаи. Като лице, ползващо определено моторно превозно средство, жалбоподателят е бил
длъжен да установи дА. същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне
да го управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация той не е могъл да предвиди
неправомерния резултат, а именно: управление на служебно дерегистрирано МПС.
Безспорно се установи по делото, че касаторът не е знаел, а и обективно не е могъл да узнае,
че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.
При служебно прекратяване на регистрацията, собственикът на съответното превозно
средство няма възможност да узнае за това действие, ако не е уведомен изрично от
контролния орган. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява ПАМ
по см. на чл.22 ЗАНН и за да произведе своето правно действие, актът с който същата е
наложена, следва да е влязъл в сила. Вярно е, че служебното прекратяване е законова
последица от друго нарушение (несъобщаване за промяна в собствеността), но в случаите, в
които адресатът не е уведомен за налагането , за него не е започнал да тече и срок за
оспорването . Към административно наказателната преписка не е приложена
принудителната административна мярка, за да се констатира дА. същата е влязла в сила след
надлежно уведомяване на действителния собственик. Обстоятелството, че принципно
автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, не влече след
себе си като пряка последица знанието на собственика му относно този факт, доколкото той
категорично не може да знае точно в кой момент/на коя дата, автомобилът вече е
дерегистриран. След като на жалбоподателя на ***г. не му е било известно, че автомобилът
е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасни последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по
чл.175, ал.3, във вр. чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя
несъставомерно. НА.це е т. нар. извинителна грешка по чл.14, ал.1 от НК, във вр. чл.11
ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на ****г. не е бил
известен факт, който принадлежи към състава на нарушението /дерегистрацията/.
Обстоятелството, че прекратяване на регистрацията настъпва по силата на закона, а
не по волята на административен орган, не означава, че за наложената ПАМ не следва да
бъде уведомен нейният адресат. В конкретния случай е изключен не само умисъла, но и
непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички
форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е
извършено виновно, въпреки нА.чието от обективна страна на елементите от състава му.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №**** г., издадено от началник група към
ОДМВР Силистра, РУ - Дулово, с което на Е. Ю. А., с ЕГН **********, ****, на осн. чл.53
от Закона за административните нарушения и наказания и на основание чл.175, ал.3 от
Закона за движението по пътищата е наложена Глоба в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Силистра, да заплати на Е. Ю. А., с ЕГН **********, *******
сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляващи направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
6