Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 92 Година 2016,07.04. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Антоанета Андонова - Парашкевова
Членове: ……………………………….….
Съдебни
заседатели: …………………………………….
Секретар: Ц.А.
Прокурор
Като разгледа
докладваното от
съдията
гражданско дело номер
580 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Съюз
на Тракийските дружества в България‘‘, Булстат: ********* твърди, че
владее от 1967г. и е собственик на следните два недвижими имоти: 1. поземлен имот с индификатор 48619.501.358 по плана на гр.Царево,
зона ‘‘Север‘‘,област Бургаска, парцел №501.358 по ЗРП, одобрен 2006г., с площ 2047 кв.м (две хиляди и четиридесети седем квадратни метра),
при граници на имота: 48619.501.43;48619.501.106;
48619.501.12 с данъчна оценка на имота 56098 (петдесет и шест хиляди и деветдесет и осем)
лева; и 2. Поземлен имот, с индификатор
48619.501.357 по плана на гр.Царево
,зона ‘‘Север‘‘,област Бургаска, парцел №501.357 по ЗРП, одобрен 2006г.,с площ
1611 кв.м (хиляда шестстотин и единадесет квадратни метра), ведно с построените
върху него административна сграда, кухня
със столова и дървени бунгала при граници на
имота: 48619.501.106; и от две страни 48619.501.11, с данъчна оценка на имота
153 035 (сто петдесет и три хиляди и тридесет и пет)лева. Сочи,че въпреки това за тях не се е снабдил
с документ за собственост. Правото си на собственост обосновава освен с изявления за упражнявана в
продължителен период от време фактическа
власт и с твърдения за извършено
строителство върху терен, отреден нему през 1967 год. на основание чл.55а и
чл.55б от ЗПИНП от ГОбщНС в гр.Мичурин- почивна станция „Тракия” в град Мичурин,
състояща се от масивна административна сграда ,свързана с масивна кухня и
столова, трайно прикрепени към терена и
отделно построени 5 броя едностайни
дървени бунгала и 8 броя двустайни, отразени във виза- скица, която
представлява генерален план, одобрена на 17.07.1979г. и съгласувана с
Електроснабдяване –Бургас. Заявява, че
през 1977 го е преустановил
дейността си на всички равнища, като имуществата му са преминали към Отечественият фронт, но са му били
предадени обратно през 1990г. Твърди, че на претендиращите възстановяване на собствеността по реда на
ЗСПЗЗ наследници на бивш собственик реституция е била отказана, както и че ищецът
плаща данък върху процесните имоти и такса битови отпадъци от съществуването на
данъчната служба в гр.Царево -1992 год. Сочи, че впоследствие имотът им е бил
разделен на два парцела с идентификатори: 48619.501.357 и 48619.501.358, като
между тях има улица. Предоставя писмени
доказателства.
Предявените искове са обективно
кумулативно и субективно пасивно съединени и са положителни установителни
искове с правно основание в чл.124,ал.1,предл. последно от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за установяване
съществуване на право на собственост на основание давностно владение,
Ответникът Българската държава чрез Мария Динева- процесуален представител
на Областния управител на област Бургас, представител по пълномощие на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представител по закон
на Българската държава, на основание чл.31, ал.2 и чл.32, т.4 от ГПК твърди, че
исковата молба е недопустима, поради
липса на процесуална легитимация
,предвид факта на недоказано
правоприемство между тракийските и македонските дружества в България, на които е
било разрешено строителство през
1967г., и ищеца. По същество намира, че от приложените и от ищеца доказателства
е видно, че отчуждаване, предвидено по ЗПИНМ е било извършено за обществени нужди ,поради
което описаните имоти са станали държавна собственост. Намира, че с
представените от ищеца решения по описа на ЦРС, БОС и ВКС, като аргумент, според
него, че е придобил имотите по давност,
не се доказва годно правно основание за
собственост. Счита, че от тях се установява единствено, че са били отречени права на лица, на които е била възстановена
собственост по реда на ЗСПЗЗ, поради извършено застрояване. Намира, че с
отхвърляне на исковите претенции спрямо Съюза, не се променя собствеността
върху процесните имоти, която не е преставала да бъде държавна. Подкрепя
твърденията си за държавна собственост на имотите и с мотивите на съдебни
актове, постановени по повод отказ на нотариус за извършване на обстоятелствена
проверка , от които счита за
прието, че процесните имоти са държавна собственост и не са преминали в
собственост на ищеца. Намира за неподкрепени с доказателства твърденията на
ищеца, че ПИ-с идентификатор 48619.501.358 и ПИ-с идентификатор 48619.501.357, ведно
с построените в него административна сграда, кухня със столова и дървени
бунгала са идентични с отредените през 1967 год. за строителство парцели.
Заявява собственически права, позовавайки се на чл.6 от Закона за
собствеността, които твърди, че не се засягат нито от последващи изменения на
закона, нито от несъставянето на акт за държавна собственост, който само
констатира, а не учредява вещни права. Оспорва твърденията на ищеца и за извършено
от неговия праводател строителство, както и яснотата на съдържанието на
документите, които е ангажирал за установяване на това обстоятелство. Счита, че
от приложените доказателства става ясно, че дори и праводателя на ищеца да е
изградил процесните сгради, но след
прекратяване на дейността му през 1977 год. почивният дом е преминал към
Държавата. Оспорва възстановяването на
този имот през 1990 год. ,като счита, че документите, ангажирани от
ищеца в тази насока са неясни и недостатъчни по съдържание. Намира, че от тях се установява извършено разпореждане
от собственик-държавата с негово имущество в негова полза или в полза на обществена организация, но липсват
доказателства за завеждане на сградите
по баланс на ищеца и то на правно основание и че за тях са извършвани разходи.
Позовава се и на параграф 5 от ЗЮЛНЦ, твърдейки, че от него държавата също
черпи собственически права по отношение на почивната база, които не е предоставяла
на други юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на
общественополезна дейност. Оспорва и твърденията за придобиване по давностно
владение, позовавайки се на законова забрана съгласно разпоредбата на чл.86 от
Закона за собствеността, действаща от 1951 год. и до 2017 год. вследствие и на въведен мораториум. Моли за прекратяване
на производството по делото като недопустимо, евентуално за постановяване
на решение по същество за отхвърляне
като неоснователен на предявения положителен установителен иск против
Българската държава. Представя и ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът Община Царево моли исковата молба да бъде оставена без
движение на основание чл.129, ал.2 от ГПК за отстраняване на нередностите изразяващи се в непосочване на
идентификационните номера на описаните в исковата молба недвижими имоти –
административна сграда, кухня със столова и дървени бунгала по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри в град Царево. Оспорва като
неоснователен така предявеният положителен установителен иск като моли за
отхвърляне и присъждане на съдебно-деловодните разноски. Заявява собственически
права по отношение на процесния имот, позовавайки се на разпоредбите на Закона
за местното самоуправление и местна администрация (обн.ДВ.бр.77 от 17.09.1991г.,в
сила от 17.09.1991г.) и на §42 от ПРЗ към ЗИД на Закона за общинската
собственост (обн.ДВ,бр.96 от 05.11.1999г.), като счита, че процесните имоти, които до онзи момент
са били държавни, като предназначени за
жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия са
преминали в собственост на общината. Намира, че ако се приеме, че с протоколно
решение №16 от 24.10.1967г. на ГОНС – Мичурин, имотите са отчуждени по реда на
чл.55а и б от ЗПИНМ, то с влизането на §7,
ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, тези имоти са
преминали в собственост на община
Царево Счита също, че ако се приеме, че тези имоти са имали статута на невъзстановени земеделски
земи и за тях се прилагат разпоредбите на ЗСПЗЗ, то след влизане в сила на § 42
от ПЗР към ЗИД на ЗС (обн.ДВ,бр.96 от 05.11.1999г.) те са станали общинска
собственост. Оспорва основателността на твърденията на ищеца за придобиване на
собствеността на имотите чрез правоприемство, като счита, че то е регистрирано
през 1009 год. Намира, че ако ищеца бъде признат за правоприемник на
Тракийските културно-просветни дружества, то с влизането в сила на §5 от ЗЮЛНЦ
/в сила от 01.01.2001г./се прекратяват всички фондации и сдружения с
нестопанска цел, при посочените в него условия, като по силата на ал.4 от
същият параграф имуществото се предава на държавата, а от там по силата на 42
от ПРЗ към ЗИД на ЗОбС – на Общината. Счита, че от писмените доказателства не
се установява те да се отнасят за едни и
същи имоти и преди всичко за имотите претендирани в настоящия процес. Намира, че ищеца и по оригинерния способ не може да
придобие правото на собственост върху процесните имоти, като се позовава на § 1
(1) (Изм.-ДВ,бр.105 от 2006г.,изм.-ДВ, бр. 113 от 2007г., в сила от
31.12.2007г., изм. Н- ДВ, бр. 105 от 2011г., в сила от 31.12.2011г., предишен
текст на § 1, изм. – ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от 31.12.2014г.) от ЗР към
ЗД на Закона за собствеността, влязъл в сила на 1 юни 2006 година,съгласно
който придобивната давност на имоти –
държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017г. Намира, че
ищеца не може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност и преди
01.06.2006г., тъй като до тогава е действала разпоредбата на чл. 86 от ЗС.
Оспорва релевантността на отрицателния факт, че за имота няма съставен акт за
общинска, респ. държавна собственост към въпроса за собствеността. Счита, че собствеността на Община Царево е възникнала
по силата на закона, а актовете за общинска собственост имат само
констативен ефект. Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото
доказателства, а по тези обстоятелства
не се и спори, се установява, че
правният интерес на ищцовия съюз от водене на установителните искове за
собственост върху недвижими имоти-два поземлени имота и административна сграда
и дървени бунгала, построени върху единия от тях, е обусловен от безспорните
между страните фактически твърдения на ищеца, че упражнява фактическа власт
върху тези имоти и около пет месеца, преди
завеждане на производството по настоящото дело, в хода на инициирано от
него производство по снабдяване с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка пред нотариус Мария
Василева е получил отказ за издаване на констативен охранителен акт, поради налични
в нотариалното производство данни за собственост на държавата по отношение на
имотите и необходимостта нотариусът за съобрази нормативната уредба за
съществуващи забрани за придобиване по давност на определени, в случая държавни
и общински имоти.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, както и от другите, събрани доказателства, се
установява, че лагерът/почивна станция/ , който ищецът твърди, че му е било
разрешено да направи съгласно протокол № 16
от 24.10.1967 год. на ИК на ГОбщНС гр.Мичурин, е осъществен като понастоящем теренът ,върху който това е
сторено, представлява процесните два поземлени имота с идентификатори
48619.501.357 и 48619.501.358. Вещото лице е заявило, че съпоставянето на
настоящите поземлени имоти с парцели ІІ, ІІІ и ІV от временната скица на вилна
зона на гр.Мичурин, северно от града, описани в протокол № 16 от 24.10.1967
год. не е възможно поради липса на тази скица. Установява обаче, че дворното
място, върху което е реализирано това мероприятие-лагер, се появява като контур,
без граници и без площ в генерален
план-ситуация от 17.07.1979 год. на
почивната станция, където са били нанесени сграда-кухня със столова и 13 бр.
бунгала, включително и постройка-тоалетни, като от ситуацията се вижда, че от
изток граничи с почивната база на Хранителни стоки-гр.Ямбол. Разяснявайки
понятието за генерален план, вещото лице
обяснява, че това е всъщност вид застроителен план, който показва на коя
територия какво ще се построи и как ситуационно изглеждат постройките-с условни
знаци и очертания. Същевременно разяснява, е вилните зони, за каквато се говори
в протокола № 16 от 1967 год., в голямата си част са били отреждани извън регулацията на населените места и извън полигона на застрояването. Установява
се също така от експертното заключение при съпоставка на плановете, които
вещото лице е разгледало и сравнило, че територията на сегашните поземлени имоти преди 1967 год. е представлявала нива на ТКЗС в м.Поста (м.Попски плаж“) по
земеустройствения план от 1929г. на гр. Царево. Нивата е била обозначена като
имот с планоснимачен номер 945. Теренът е бил извън строителните граници на гр.Царево до приемането
на нов план през 1986г. със заповед РД-09-11/25.06.1986г., изменен със заповед
РД-14299/18.09.1990г. по силата на които изменения, той е бил отразен като имот
пл. № 419 в кв.118 и кв.121 на зона
„Север“ на населеното място. Със заповед № РД-14-427/01.11.1995 год. на кмета е
одобрено изменение на плана на гр.Царево, зона „Север„ с въвеждане на нови
имоти пл.№ 417 в кв.121 и пл. № 418 в кв.118, като процесният имот е разделен
от улица от о.т.258 до о.т.257.Със заповед № РД-01-377/07.06.2011 год. на кмета
е одобрен ПУП-ПРЗ на кв.118 ,кв.121 и
кв.134 по плана на гр.Царево, зона „Север“, в който попада и процесния имот. Предвиждането
към 17.09.1991 год.,когато процесния
имот е бил отразен камо имот пл. № 419 за
кв. 118 е било „за полуподземни гаражи“, а за кв.121 – „за обществено обслужващ център и
пазар“, като самия имот е останал незасегнат
от предвижданията и при двата
квартала, т.е. върху него предвиждания не са отразени. След това през 1995г. е
одобрено изменение на плана на гр. Царево, зона „Север“, по силата на което
процесният имот, вече бивш пл. № 419, се състои от два новообразувани имота и
улица. Новообразуваните имоти са с пл. № 417 (УПИ I-417 в кв. 121, отреден за
„обществено облсужващ център и пазар“ ) и пл. № 418 (УПИ XIV, IV, XVI, XVII в
кв.118, отреден за жилищно строителство) (л.181,187). Тоест, установява се, че
след 1995г. имот с бивш пл. № 419 по плана от 1986г. , приема два нови планоснимачни
номера – пл. № 417 в кв.121 и пл. № 418 в кв.118, които се разделят от улица, като
отново предвижданията за всеки един от двата квартала, отразени върху самия
план, не засягат новообразуваните имоти пл. № 417 и пл. № 418, върху тях не е
предвидено и застрояване. С влизане в сила на КККР на гр. Царево, имот пл. №
419 в кв.118 приема идентификатор 48619.501.357, а имот с пл. № 419 в кв.121 –
идентификатор 48619.501.358. Улицата, която разделя двата имота е с
идентификатор 48619.501.106. Вещото лице не е установило към 24.10.1967 год. документи
за проведена административна процедура по отчуждаване на парцелите, описани в
протокол № 16 от горната дата.
Съдът намира с оглед на всичко
изложено по-горе, че следва да се приеме, наличие на идентичност между описаните в протокол № 16 от 24.10.1967
год. три парцела по временна скица с процесните два поземлени имота по следните
съображения: липса на данни, а и твърдения лагерът да е бил осъществен на друго
място, а впоследствие преместен на това,
на което се намира и понастоящем, неоткриването на временната скица, посочена в
горния протокол, като документ нито в Община Царево, нито в ПК-Царево, липсата
на други данни за образуването или
ситуирането на парцели ІІ, ІІІ и ІV по други планове, съпоставянето на съдържанието на всички събрани по делото
писмени доказателства и заключение на вещото лице ,включително и с
оглед фактическото местоположение на терена в зона „Север“ на гр.Царево и промените в статута и предназначението му
във времето, както и поради липса на данни които да опровергават този извод. Следователно мероприятието,
съществуващо и понастоящем върху посочените по-горе два поземлени имота е
именно разрешеното такова на терена, описан в протокол № 16 от 24.10.1967 год. Предвид
горното, съдът приема, че парцелите II, III, IV, посочени в протокол № 16 от
24.10.1967 год. са част от имот с пл. № 945 по
градоустройствения план от 1929г., и са идентични
с настоящите поземлени имоти с идентификатори 48619.501.358 и 48619.501.357 по
КККР на гр. Царево, зона „Север“.
Видно от представеното по делото
удостоверение от 03.07.1990г., издадено от Софийски градски съд(л.64), с
протоколно определение от 31.08.1967г. на Софийския народен съд, е бил
регистриран Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България по
ф.д. № 7/67г. съгласно действащите тогава разпоредби на Закона за лицата и
семейството. Решението по протокол № 16
от от 24.10.1967 год. е било взето два месеца след учредяване на съюза, като то
касае не само ЦР на този съюз, но и ЦР на македонските дружества в България,
както изрично е записано в него-т.е. касае се за искане отправено от две
организации и уважено и в полза на двете. Видно от приложените писмени
доказателства строителството в терена по протокол № 16 е осъществено в периода 1968 год.01979
год.,като от приложените от ищеца писмени доказателства се установява, че то е било
и за негова сметка.
Видно е също така, че през 1977г.
е било взето решение за преустановяване дейността на съюзите на македонските и
тракийските културно-просветни дружества и дружествата им в страната, като
както тя, така и имуществата им са
преминали към комитетите и организациите на Отечествения фронт. Установява
се от събраните по делото доказателства,
че след
1977 год. и до 1990 год. поддържането и подобренията в почивната база, разположена
в процесните два имота, както и ползването им, са осъществявани именно от
„Отечествения фронт“ ,като след възстановяване дейността на съюзите към 1990
год. ,се е извършило и възстановяване на
имуществата им, последното наложило през юли 1990 год. разглеждане и приемане
на споразумение за съвместна дейност ,с изпълнение на което е прието, че се
ликвидират всички парични и имуществени взаимоотношения между Отечествения съюз
и съюза на тракийските
културно-просветни дружества. От съдържанието на съставените в този период
книжа е видно, че имуществата на прекратените съюзи през 1977 год. не са били
считани за тяхна собственост, различна от тази на държавата, а са били считани
като имущества, предоставени за стопанисване, като през 1977 год. е осъществена
промяна на носителя на правото на стопанисване по отношение на обектите, намирали
се до тогава в държане на съюза. Следователно разпореденото
през 1990 год. приемане и предаване на имущество обратно на съюзите на македонските
и тракийските културно просветни дружества от Отечествения фронт не представлява възстановяване на
собственост по смисъла на приетите реституционни закони, а промяна отново на
носителя на право на стопанисване на поначало
обекти държавна собственост.
След 1989г., от приложените
доказателства е видно, че за съюза е било образувано ново фирмено дело
1664/90г., по което с решение 1/19.04.1990г. са регистрирани промени в
ръководството на съюза, като е била допусната и регистрация на Съюза по Закона
за политическите партии за участие в избора за Велико народно събрание,
съгласно Закона за избиране на Велико Народно събрание (отм.) (л.64-65,76).
По-късно, през 1993г. наименованието на Съюза на тракийско-просветните
дружества е било променено на „Съюз на тракийските дружества в България“ (л.67),
което е и понастоящем. През 2001г. (л.70) са били вписани промени в устава, в
съответствие с §5 от новоприетия ЗЮЛНЦ. Тоест организацията няма данни да се е прекратила през 2001г., като
противоречаща на § 5 от ЗЮЛНЦ. От горните данни обаче не може да се установи, че ищецът е правоприемник именно на Съюза на
тракийските културно-просветни дружества в България, който е бил регистриран по
ф.д. № 7/67г. по описа на Софийския народен съд. Съгласно приложеното
удостоверение на Софийски градски съд (л.64), неоспорено в качеството му на
официален удостоверителен документ през 1990 год. по ф.д.№ 1664 са регистрирани
промени в ръководството и устава именно
на регистрирания по ф.д.№ 7/67 год. на Софийски народен съд Съюз на тракийските
културно-просвенти дружества в България.
Видно е от доказателствата по
делото също така, че след 1990 год. е във фактическа власт на процесното мероприятие, което е било използвано
по предназначението му-за летуване, до 2011 год., а от 2012 год. това ползване
е преустановено, като е назначен пазач. Ищецът
твърди, че от 2000 год. е завел в счетоводството си дворното място, както и че
от 1992 год. ,създаването на данъчна служба в
Община Царево, е заплащал данъци за имотите.
Страните не спорят, че през
1995г. по реда на по реда на ЗСПЗЗ, с решение поземлената комисия-гр.Царево е
възстановила на С.К.К., Е.К.Л., И.С.Д. правото на собственост върху придобития
от техния наследодател по реда на Закона за селскостопанското настаняване на
бежанците, имот пл. № 945 по земеустройствения план на гр. Царево от 1929г.,
част от който са процесните два ПИ с идентификатор 48619.501.358, 48619.501.357.
Вследствие на възстановяването, наследниците на възстановения имот са предявили
иск за собственост срещу ответната нестопанска организация за предаване
владението. Искът е бил отхвърлен окончателно с решение на ВКС от 29.07.2003г.,
по съображения,че върху процесните имоти
са били построени съоръжения за почивна станция на обществената организация,
което е пречка за възстановяване съгласно чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ, тъй като се
касае за реализирано мероприятие по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ.
На 18.02.2014г. е била подадена молба
от ищцовата организация до нотариус Мария Василева с район на действие Районен
съд-Царево (л.35) за издаване на основание чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, за придобито право на
собственост върху процесните имоти, въз основа непрекъснато давностно владение
в продължение на 10 години. Нотариусът е постановил мотивиран писмен отказ
(л.78) като е приел, че имотът не е могъл да бъде придобит по давност от ищеца,
тъй като представлявал държавна собственост, евентуално-общинска такава, за
които действа забрана за придобиване чрез давностно владение. Отказът на
нотариуса е бил обжалван пред Окръжен съд – Бургас, който е бил потвърден с мотивите, че издаването на
нотариален акт по обстоятелствена проверка е обусловено от липсата на спор по
отношение на предмета на охранителния акт, поради което всякакъв спор по
отношение на предмета на охранителния акт водило до невъзможност същия да бъде
издаден, като спорът следвало да бъде решен по съдебен ред. Определението е
било потвърдено от ВКС, които приема, че при данни за отчуждаване на имота по
реда на ЗПИНП (отм.) в полза на държава, било очевидно, че ще важат забраните
за придобиване по давност на процесните имоти на основание чл. 86 от ЗС и
мораториумът, въведен с § 1 от ПЗР на ЗС (л.89).
От приложеното на лист 31 писмо от Община Царево, отдел МДТ, до ищцовия съюз
се констатира, че с декларация от 07.02.2006 год., коригираща към декларация от
2005 год. е била декларирана собственост върху земя, придобита с протокол № 16
от 24.10.1967 год. на ИК на ГОНС Царево, с отчетна стойност 3261 лв. При
проверка в архивите на отдела също така е установено, че за декларираните
сгради в декларацията от 2005 год. е плащан данък върху недвижимите имоти и
такса бит.отпадъци от съществуването на данъчната служба Царево през 1992 год.
до 1999 год.За периода 2000-2006 год. е начислен ДНИ и ТБО по цитираните декларации от 2005 и 2006 год.
От установената фактическа
обстановка, Окръжен съд-Бургас стига до следните правни изводи:
Ищецът е предявил положителен
установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК за приемане за установено
спрямо ответниците, че ищецът е собственик по давност на два поземлени имота,
ведно с построени в единия имот административна сграда, кухня със столова и
дървени бунгала. Причината за предявяване на настоящия иск отказа на нотариус
Мария Василева с рег. № 370 за издаване на констативен нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка, въз основа на упражнявано от ищеца
давностно владение.
За да се установи, че ищецът е
придобил процесните два имота и построеното върху тях по давност, при
искове насочени срещу държавата и
община, по отношение на чиито имоти именно във връзка с това придобивно
основание са въведени забрани, следва да се установи, че в периода 01.06.1996г.
до 01.06.2006г, когато не е действала забрана за придобиван на имоти частна
държавна, респективно частна общинска собственост, са осъществени елементите от
фактическия състав на това придобивно основание, а именно-упражнявана фактическа
власт с намерение за своене/в този смисъл Решение № 862 от 17.11.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 2563/2008 г., III г.о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова/
В настоящия случай от събраните
доказателства може да се направи безспорен извод за упражнявана фактическа
власт в този период, а и в период по-дълъг от него-след приетите решения през
1990 год. за обратно предаване на
имущество на съюзите на македонските и
тракийските културно-просветни дружества в България, но не може да се направи
извод за изразено намерение в същия
период за своене на процесните имоти. Действително ищецът, за когото през 1990
год. е било образувано ново фирмено дело под № 1664 в Софийски градски съд, е
участвал в производството по гр.д.№ 113 по описа за 1997 год. на Районен съд-Царево,
преминало пред инстанционен контрол и завършило през 2003 год. ,като ответник по искове по чл.108 от ЗС и
чл.59 от ЗЗД ,предявени от лица, на които процесните имоти са били
реституирани, но видно от съдържанието на постановените съдебни актове, в
които е
възпроизведена обобщено защитната позиция на съюза, оспорването на иска,
не е било обосновано със самостоятелни негови собственически претенции върху имотите,
а с оспорване на законността на решението за възстановяване на собствеността от
гледна точка на постановяването му в
съответствие с разпоредбата на чл.10,т.7 и чл.10б от ЗСПЗЗ. Искането за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка е отправено едва през
2014 год. ,т.е. около 10 години след приключване на спора по гр.д.№ 113 по описа
за 1997 год. и близо 8 години след
въвеждане на мораториума за придобиване
на имоти общинска и държавна собственост, като в хода му при служебно изискване
на документи от самия нотариус от държавни
учреждения и община Царево, последните са и уведомени за собственическите
претенции на съюза. През 2011 год. съюзът е депозирал жалба против
административен акт на кмета на Община
Царево, касаещ процесните имоти. Пълномощникът му заявява, че през 2000 год. е
завел в счетоводството си процесния имот, а от удостоверението на лист 31 от
делото е видно, че като собствена земята
е декларирана едва през 2005-2006 год., без данни за заплащан данък, а за сградите-въпреки
декларирането им през 1992 год., данък е
заплащан от 1992 год. до 1999 год., а
плащането е било преустановено след това. Следователно въпреки, че в преиод
01.06.1996 год. до 01.06.2006 год. съюзът е упражнявал фактическа власт върху
имотите, намерение за своене през целия
този период не е установено-данъци са били плащани при това само за сградите в
период от около 7 години - 92-99 год., като след прекъсване от 2005-2006 год. е
декларирана и земята върху която
сградите се намират, като няма данни от 1999 год. до 2006 год. данъци да са
плащани нито за сградите, нито за земята. Липсва и еднозначна и постоянно
поддържана защитна позиция на лице, считащо
се за собственик, както в производството по
гр.д.№ 113 по описа аз 1997 год. на Районен съд гр.Царево, така и в административното
производство по одобряване на изменения в плановете, касаещи зоната, в която се
намира имота, включително и с оглед снабдяване с констативен нотариален акт.
Безспорно е, че процесния терен още към момента на предоставянето му с протокола № 16 от 24.10.1067 год. е бил
държавна собственост, като върху него не е отстъпвано право на строеж, а чрез
разрешаването за устройване на лагер е извършено предоставяне на право на
стопанисване и управление на терена, което
през 1977 год. е преустановено, поради предаване на имота на Отечествения фронт
след преустановяване дейността на организацията, създадена през 1967 год.
С извършените действия по предаване през
1990 год. на имущество не са осъществени разпоредителни действия от страна на
държавата със собствеността й върху терена и лагера,а е променен отново носителя
на право на стопанисване. Безспорно е и, че имотът не е публична държавна
собственост, тъй като не притежава белезите на такава-предоставен е на
юридическо лице с нестопанска цел за задоволяване на нужни за негови членове. Имотите
не може да се счете, че са станали през 1991 год. собственост на Община Царево на основание ЗМСМА и ЗОбщС, тъй
като конкретно за тях липсва каквото и да било отреждане по съставяните и действали за тях планове. Същевременно,
тъй като още от 1086 год. са включени в
регулацията на гр.Царево към приемане на ЗСПЗЗ нямат статут на невъзстановена
земеделска земя-отдавна са загубили характеристиките и предназначението си на
земеделски земи. С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира предявените
искове за неоснователни, поради което и следва да ги отхвърли.
С отхвърляне на исковете следва
да бъдат разгледани и претенциите на
страните за разноски. В производството
по настоящото дело ищецът следва да заплати на ответниците ,направените от тях
разноски по делото. Ответникът държавата –претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК
в размер на 7983,81 лв., по отношение на размера на които ищецът е
направил възражение за прекомерност. Съдът намира възражението за
несъстоятелно. Юрисконсултско възнаграждение се дължи в минималните размери, в
които се дължат адвокатски
възнаграждения по Наредба № 1 от 2004 год. Съгласно чл.7,ал.2,т.4 от нея,
възнаграждението е зависимо от
материалния интерес, като последния в настоящия случай е сбора от
размерите на данъчните оценки на
процесните недвижими имоти, определящи и цената на предявените искове, върху
които се събира държавна такса.В случая сбора от размерите на данъчните оценки
е 248461 лв., съгласно приложените удостоверения за данъчни оценки.При това
положение размера на претендираното възнаграждение е напълно съобразен и
изчислен съгласно изискванията на подзаконовия нормативен акт. Ето защо следва
да се присъди така както е поискан и в списъка по чл.80 от ГПК. Ответникът
Община Царево също е поискал присъждане на разноски, като не е приложил списък
по чл.80 от ГПК. При това положение
съдът намира, че разноски на този ответник следва да бъдат присъдени в
размер на 330 лв.-внесени като депозити за възнаграждения на вещото лице по
допуснатите експертизи. Не следва да бъде присъждана сумата, договорена като
адвокатско възнаграждение тъй като съгласно представения договор тя е платима
по банков път, а доказателства за превода й до приключване на съдебното дирене
не бяха приложени.
Предвид гореизложеното, Окръжен
съд – Бургас
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Съюз на
Тракийските дружества в България”,
Булстат:********* със седалище гр.София и адрес на управление: ул.‘‘Стефан
Караджа‘‘№ 7А чрез пълномощника адв. Надя
Динчева с адрес на кантората гр.София, ул.“Уйлям Гладстон“,№ 7,ет.2,ап.4 против
Държавата чрез представителя й по закон Министъра на регионалното развитие и
благоустройството по дела, отнасящи се до недвижими имоти-държавна собственост,
представляван по пълномощие от Областен управител на Област Бургас с адрес
гр.Бургас,ул.“Цар Петър“,№ 1 и Община Царево, с административен адрес: гр.Царево, ул.‘‘Хан
Аспарух‘‘ №36 чрез пълномощника й адв.Георги Николов с адрес на кантората
гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“,№ 36, за приемане за установено, че “Съюз на
Тракийските дружества в България”,
Булстат:********* е собственик на следните два
недвижими имота: поземлен имот с
идентификатор 48619.501.358 по плана на гр.Царево с площ 2047 кв.м (две хиляди
и четиридесет и седем квадратни метра) и
поземлен имот с идентификатор 48619.501.357 по плана на град Царево, с площ
1611 кв.м (хиляда шестстотин и единадесет квадратни метра), ведно с построените
върху него административна, делова сграда/кухня със столова/с идентификатор 48619.501.357.1 и дървени бунгала-13 броя.
ОСЪЖДА “Съюз
на Тракийските дружества в България”,
Булстат:********* със седалище гр.София и адрес на управление: ул.‘‘Стефан
Караджа‘‘№ 7А да заплати на Държавата чрез представителя й по закон Министъра
на регионалното развитие и благоустройството представляван по пълномощие от Областен
управител сумата от 7983,81 лв., представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото първоинстанционно производство, а на
Община Царево, с административен адрес:
гр.Царево, ул.‘‘Хан Аспарух‘‘ №36 - сумата от 330 лв., представляваща направени
разноски за възнаграждение на вещо лице в настоящото първоинстанционно
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен
срок от връчване препис от него на страните.
СЪДИЯ: