ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№397
гр.Хасково,23.05.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Съдия:
Цветомира Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 470/2022г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по жалба
на С.Т.К. ***, чрез процесуален представител против АУПДВ № 26/06/3/0/05194/3/01/04/01
от 26.04. 2022г. издаден от ВрИД Директора на
Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд“Земеделие“.
В жалбата
е формулирано и особено искане - на основание
чл.166, ал.2 от АПК съдът да спре допуснато по силата на закона - чл.27, ал.8
от ЗПЗП, изпълнение на обжалваният акт.
В искането се сочи, че в условията
на двугодишна пандемия и началото на войната в Украйна, както и постоянно
повишаващите се цени на всички продукти и спада на приходи на лица не спирането
на изпълнението на оспореният акт щяло да доведе до фалит на стопанството на
жалбоподателката и би я оставило без средства за препитания в условията на
масова психоза и затруднена икономика. Целта на издаване на акта не можела да
бъде по-важна от възможността за осигуряване на средства за препитание.
Действията на административният орган в случая противоречали на нормалното
човешко поведение и на моралните норми на обществото. Актът въздействал върху
правната сфера на длъжника и това рефлектирало върху интензитета на увредата и било
основание тя да се квалифицира като тежка. Това засягане противоречало на принципа
за съразмерност, учреден в чл. 6, ал.2 от АПК.
Предизвиканото с АУПДВ имуществено увреждане щяло да причини тежки вреди
за оспорващата с оглед настоящата икономическа ситуация. Събирането на
вземането било несъвместимо с продължаването на стопанската дейност на
жалбоподателката, а това било вреда несъизмерима с преследваната цел. Тези
обстоятелства не били обсъждани в АУПДВ и се явявали нови за производството, а
от друга страна предвид значителният размер на установеното публично вземане
били достатъчни, за да обосноват извод за реална възможност за настъпване на
труднопроправими или значителни вреди за оспорващата.
Съдът като взе предвид, че нередовноситте по жалбата са били отстранени в
законоустановения срок и че същата е
допустима , намира че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
По формулираното в жалбата искане с правно основание чл. 166 от АПК, ъдът,
като се запозна със жалбата, приложените към нея документи и с документите от
административната преписка по издаване на оспорения, акт, намира, че искането е
допустимо, а разгледано по същество, неоснователно, по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден по реда на
чл. 27 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 165
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., обжалването на
издадените от Изпълнителния Директор на ДФЗ или от оправомощените от него
длъжностни лица, актове за установяване на публични държавни вземания, не спира
изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е възпроизведена или не в
АУПДВ, то по силата закона, жалбата срещу акта няма суспензивен ефект и актът
се явява годно изпълнително основание.
Затова допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да
бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при
условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за
съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа. За да
постанови спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на оспореният акт, съдът
следователно следва да установи
наличие за молителя на някои от основанията по 166, ал.2 от АПК - т.е., че от принудителното
изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда. и това да са новонастъпили факти.
В практиката си, вкл. най - новата такава -
Определение № 11511 от 10.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9436/2020 г., VIII о.
Върховният административен съд приема, че при допуснато със закон предварително
изпълнение на административен акт е налице презюмиран от законодателя защитим
интерес от категорията на тези по чл.
60, ал. 1 от АПК. Не всяко засягане на правната сфера на жалбоподателя е
значително и трудно поправимо, поради което за всеки конкретен случай е
необходимо извършване на преценка относно наличието на предпоставките за
спиране. За да спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви
и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от
изпълнението, за да се прецени дали са значителни. Наличието или реалната
опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени
доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези
доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние, с
неговите задължения или с невъзможността да изпълни новите финансови тежести.
Доказателствената
тежест за установяването на тези нови факти и обстоятелства и въздействието им
върху правната сфера на адресата на акта, следователно е на искателя. В случая,
такива нови обстоятелства, от които да се направи извод, че именно
предварителното изпълнение на оспорения акт, би могло да причини на оспорващия
значителни или трудно поправими вреди не се установяват . Въвеждането на
извънредно положение и свързаните с него ограничения, както и наличието на
война в Украйна, настъпването на които събития доколкото са общоизвестни и не
подлежат на доказване, предшестват във времето издаването на АУПДВ, доколкото
същият е издаден на 26.04.2022г., и не
представляват нови обстоятелства по смисъла на чл.
166, ал. 2, изр. 2 АПК. Освен
това общоизвестно е и обстоятелството,
че считано от 01.04.2022г., Република България не е в ситуация на извънредна
епидемична обстановка. Свързаната с предварителното изпълнение на АУПДВ промяна
в имуществото на адресата на акта е типичната, предвидима и дължима вреда. За да е налице основание за спиране следва да
са налице такива вреди които или да са значителни по размера си или
труднопоправими и които да надхвърлят предвидимите от изпълнение на акта такива. Не се представят
писмени доказателства от които да е видно какво е настоящото имуществено и
финансово състояние на жалбоподателката – данни за недвижимо и движимо
имущество или извлечения от банкови
сметки, от които да е видно, че постъпленията й към момента са само и
единствено от ДФ“Земеделие“ или какви са паричните средства с които понастоящем
разполага.
Не става ясно дали към настоящия момент
жалбоподателката има други подлежащи на изпълнение задължения/разходи,чието
изпълнение/осъществяване е затруднено от предварителното изпълнение на
оспорения акт, както и на каква стойност са те. От приложения по делото бизнес план, въз основа
на който е сключен административният договор, не се установява през стопанските:
2021/2022г., 2022/2023г. и 2023/2024г. да е
необходимо жалбоподателката да
осъществява разходи за дейности и инвестиции – такива са предвидени само
в периода на стопанските 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г., които вече са
приключили. Както вече се посочи, само наличието на нови обстоятелства,
възникнали след издаване на акта е предпоставка за спиране на предварителното
му изпълнение и липсата им е мотивирала съда да отхвърли искането с правно
основание чл.
166, ал. 2 във връзка с ал.
4 АПК. В случая такива не се установяват, поради което и недоказани съда
намира твърденията на оспорващата, че предизвиканото с АУПДВ имуществено разместване
би довело до фалит стопанството на
жалбоподателката и би я оставило без средства за препитание. При липса на
доказателства за тези твърдения на оспорващата, няма как да се приеме че от
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би се нарушил принципа
на съразмерност /вж. чл. 6, ал. 2 АПК/ и от него биха се засегнали законните интереси на
адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за целта, преследвана с
издаването на акта. В този смисъл
практиката на ВАС по аналогични случаи -
Определение
№ 9163 от 13.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7994/2021 г., VIII о., Определение
№ 8775 от 21.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2021 г., I о., Определение №
7982 от 1.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6593/2021 г.,
Воден от гореизложените съображения , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
Жалбоподател – С.Т.К. ***
Ответник – Директор на Областна
Дирекция – Хасково на ДФ“Земеделие“
УКАЗВА на ответника възможността в 14- дневен срок от съобщението
да представи писмен отговор по оспорването и да посочи доказателства.
УКАЗВА на ответника, че на
основание чл.170 ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен
акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в 14 – дневен срок от получаване съобщението на
съда да допълни административната преписка като представи по делото
доказателства от които да е видно на коя дата издателят на заповедта е назначен
за временно изпълняващ длъжността Директор на ОД – Хасково към ОД“З“, както
и удостоверения за КЕП от доставчика
на удостоверителни услуги, от които да е
видна валидността на електронните подписи на издателя на оспореният акт, и на
издателя на уведомително писмо за отстраняване на нередовности №
26/06/3/0/05194/3/01/02/02 и на издателя
на писмо № 26/06/3/0/05194/3/01/22/01.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.07.2022г. от
10.00ч., за която дата да се призоват страните.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Т.К. ***
за спиране на допуснатото по
силата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП предварително изпълнение на АУПДВ №
26/06/3/0/05194/3/01/04/01 от 26.04. 2022г.издаден от ВрИД Директор на
ОД-Хасково на Държавен фонд“Земеделие“ .
Определението в тази му част
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия: