№ 46327
гр. София, 06.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110117411 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 336520/15.10.2025г. от ищеца „...“ ЕООД за изменение на
постановеното по делото решение от 25.09.2025г. в частта за разноските, с която на адвокат
М. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 660,00 лева. В молбата е посочено,
че преди завеждане на настоящото производството и издаването на заповедта по ч.гр.д. №
48085/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, установяване сумите по която е предмет на гр.д.
№ 17411/2024г. е образувано по искова молба на ответника гр.д. № 53461/2022г. по описа на
СРС, с предмет установяване нищожността на клаузите за закупено допълнително
възнаграждение за услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ по Договор за паричен заем №
40008925553/08.04.2022г., поради и което ответникът е имал възможност да заяви в това
производството и възраженията си за нищожност на договора, релевирани в настоящото по
така предявения от него срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1
от ЗЗД, и което поведение според молителя представлява „злоупотреба с право“ и цели
единствено кумулиране на разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на
адвокат М.. По тези съображения моли за изменение на решението в частта за разноските.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът е
взел становище по молбата, като счита същата по същество за неоснователна. Навежда
доводи, че всъщност поведението на ищеца индикира на „злоупотреба с право“, който
системно инкорпорира в договорите си неравноправни клаузи за своя изгода. Моли за
отхвърляне на искането.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
1
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с
решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е
връчено на молителя на 01.10.2024г., а молбата за изменение на решението в частта за
разноските е подадена в съда на дата 15.10.2024г., поради което съдът намира, че молбата е
подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.
По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. Изложеното от
ищеца не е основание за изменение на разноските. Още повече, че за първи път до знанието
на съда е доведена информация за образувано пред СРС гр.д. № 53461/2022г. с предмет
установяване нищожността на клаузите за закупено допълнително възнаграждение за услуга
„Фаст“ и услуга „Флекси“ по Договор за паричен заем № 40008925553/08.04.2022г.
Интересно защо ищецът след като знае, че е образувано и е висящо такова производството,
по което предстои да се постанови решение, което ще се ползва със стабилитет при
влизането му в сила в тази част, е подал и заявление за издаване на заповед за изпълнение
десет месеца по-късно и за сумите за допълнителни услуги, което видно от определение на
съда, постановено по ч.гр.д. № 48085/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав от 26.10.2023г. е
отхвърлено и именно заради което ищецът е предявил в настоящото производство и
осъдителни искове, съединени с установителните, с предмет сумите за които искането е
уважено и е издадена заповедта за изпълнение. В право на ответника е да се защитава срещу
така предявените, включително и осъдителни и установителни искове, за което е и релевирал
в срок възражение за нищожност на договора, на което почива и осъдителната му претенция
с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД. Разноските в настоящото производство са
присъдени с оглед изхода на спора, отговорността за тях има обективен характер и такива
следва да се присъдят на адвокат М., като е видно от мотивната част на решението
касателно разноските, че съдът е присъдил възнаграждение под минимума по Наредба №
1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложеното поведението му съдът
приема, че не съставлява „злоупотреба с право“.
По гореизложеното съдът намира, че така подадена молбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 336520/15.10.2025г., подадена от ищеца
„...“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение от 25.09.2025г. в частта за
разноските, с която на адвокат М. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
660,00 лева.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
2
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3