ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 23.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и
трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
след като се запозна
с докладваното от съдията ЧНД № 957 по описа за 2020 г. на Районен съд -
Пазарджик и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба
от Д.Х.Б. против постановление от 22.04.2020 г. по пр. преписка № 2417/17 г. по
описа на Районна прокуратура - Пазарджик, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 259/2017 г. по описа на ОДМВР –
Пазарджик, водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
В жалбата са изложени
мотиви, че събраните в хода на разследването доказателства са превратно
изтълкувани в полза на лицето, сочено за извършител.
Съдът след като се
запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали и във връзка
с подадената жалба прие за установено следното:
Видно от приложената
към постановлението разписка, препис от същото е връчен на жалбоподателя лично
на 24.06.2020 г. Срещу постановлението на 01.07.2020 г. е подадена жалба чрез
РП-Пазарджик, което се установява от извършена справка при Централния офис на
„Еконт експрес“ ООД и приложено електронно заявление за приемане на жалбата при
куриера. Жалбата изхожда от лице, попадащо в кръга на лицата, очертани в
нормата на чл. 243, ал. 4 от НПК, имащи право
да обжалват постановление за прекратяване на наказателно производство –
законния представител на ощетеното юридическо лице „И. С.“ ****, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Наказателното производство е образувано с постановление
на РП
-
Пазарджик от 28.11.2017 г. и е водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, а именно за
това, че в периода от м. май 2015 г. до м. юли 2017 г. в с. Церово, обл. Пазарджик противозаконно са
присвоени чужди движими вещи, собственост на „И.С.“ ****, представлявано от управителя Д.Х.Б., които се
владеели и пазели.
По воденото наказателно производство няма лице
привлечено в качеството на обвиняем.
След анализ на
доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство,
прокурорът при РП - Пазарджик е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 11.12.2007 г. бил сключен договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, по силата на който продавачът
„В.И.“ **, представлявано от изпълнителния директор С. С.прехвърлил на „И.
С.“ ****, представлявано от управителя - св. Д.Б., собствеността на свой
съсобствен недвижим имот с производствено предназначение, а именно застроен
урегулиран поземлен имот УПИ I /802/ - за винарска изба, от кв.62 по плана на
с.Ц., обл. П., с урегулирана площ на имота 8820 кв.м., ведно с построените в
този имот: едноетажна масивна сграда с производствено предназначение,
едноетажна нежилищна сграда-кантар, застроена на площ от 52 кв.м., едноетажна
нежилищна сграда - портал /партерна/, застроена на площ от 7 кв.м. и едноетажна
нежилищна сграда, застроена на площ от 56 кв.м. На 02.04.2008 г. бил съставен
приемо-предавателен протокол към горепосочения нотариален акт за
покупко-продажба на имота, с който продавачът предал на купувача владението на
имота. В т.2 на изготвения и подписан от страните по договора протокол изрично
било посочено, че имотът се предава без: 1 бр. работилница на стойност 2 280
лв., 21 бр. метални резервоари на обща стойност 5 600 лв., 4 бр. фулопомпи на
обща стойност 10 102 лв., 2 бр. стоманени резервоари на стойност 3 680 лв., 1
бр. трансформатор на стойност 7 080 лв., 5 бр. помпи на стойност 28 920 лв., 7
бр. лагерни бъчви на обща стойност 7 000 лв., 1 бр. помпа на стойност 6 000 лв.
и 4 бр. плодомелачки на обща стойност 14 400 лв.
Тъй като нямал възможност да стопанисва закупения
имот, на 04.12.2013 г. св. Д.Б. упълномощил св. Б. Д. да го представлява в
качеството на управител и собственик на „И.С.“ **** пред физически и юридически
лица при провеждането на разговори за сключване на договори, свързани с
горепосочения имот на дружеството в с.Ц., обл .П., да го представлява пред
всякакви други физически и юридически лица, да извършва разплащания от името и
за сметка на дружеството, както и да извършва денонощен контрол и надзор на
имота, с право да влиза в него.
В началото на 2014 г. синдикът на „В. И.“ АД подал иск
срещу „И. С.“ ****и „В. И.“** /в несъстоятелност/ с правно основание чл. 646,
ал.2, т.4 от ТЗ, по повод на който било образувано т. дело №1578/12 г. по описа
на СГС. С определение от 14.03.2014 г. по горепосоченото търговско дело било
допуснато изготвянето на съдебно- оценителна експертиза със задача да се
установи каква е действителната пазарна цена на имота, предмет на сключения
договор за покупко-продажба, към 11.12.2007 г. Във връзка с изпълнението на
така поставената задача, на 27.09.2014 г. вещо лице, в присъствието на
свидетелите Б. и Д., извършило оглед на имота, находящ се в кв.62 по
регулационния план на с.Ц., обл.П. При извършения оглед на място било
установено, че имотът е неизползваем, сградите са изоставени, като в една от
тях /сграда №4/ има израснали дървета. Установено било още, че вратичките на
вградените стоманобетонови резервоари са чугунени и същите липсват. Въз основа
на тези констатации била изготвена пазарна оценка на имота, като заключението
на вещото лице било представено и прието в съдебно заседание по посоченото
търговско дело. Подобни констатации относно състоянието на имота направили и
вещите лица, изготвили заключението на допуснатата по делото тройна съдебно-оценителна
експертиза, което било представено в съдебно заседание на 14.10.2015 г. При
извършения оглед на място експертите установили, че основната сграда на имота
не се използва по предназначение повече от 12-15 години. Подобренията и голяма
част от инсталациите били силно амортизирани. Едноетажната нежилищна сграда в
имота била полуразрушена, трафопостът и сградата-кантар били без технологично
оборудване.
На 01.10.2014 г. св. Д.Б. отдал под наем горепосочения
имот на „Д.И.“ *** гр. П.с управител Д. Д., представлявано от пълномощника Б. Д.
По силата на сключения договор за наем наемодателят „И. С.“ **** гр.С.,
представлявано от управителя св. Д.Б., предоставяло имота на наемателя за срок
от 3 /три/ години. Наемателят се задължил да извърши посочените в договора
строително-монтажни и ремонтни дейности. В т.1.5 от подписания от страните
договор изрично било посочено, че неразделна част от договора е
приемо-предавателен протокол за въвод във владение на наетия имот, в който
следвало да бъде описано състоянието на имота и предаваното оборудване. До
изготвянето на такъв приемо-предавателен, удостоверяващ състоянието, в което
наемателят получава наетия имот, така и не се стигнало.
През есента на 2017 г. св. Б. посетил горепосочения
имот в с.Ц. заедно със св. С. Д., с когото искал да развива общ бизнес. При
посещението си на място св. Б. установил, че имотът е занемарен. С твърдения,
че от обекта са изчезнали вещи, както и че това се е случило след като е бил
отдаден под наем на представляваното от св. Д.дружество, той сезирал
РП-Пазарджик с жалба. В сигнала си до прокуратурата св. Б. изложил твърдения за
установена липса на метални парапети, чугунени капаци, гроздомелачки, шнекове,
ел. телфери, помпи, плодомелачки, мостов кран. Едновременно с това, след
изтичане на договора за наем на имота, с нотариална покана св.Б. уведомил
наемателя - „Д. И.“*** със седалище и адрес на управление в гр.П., че
прекратява сключения договор за наем, като отправил нотариална покана за
връщане както на наетата вещ, така също и на изчерпателно изброени в поканата
вещи, които липсвали в имота, която обаче не била връчена на адресата.
Съдът намира, че изложената дотук фактическа
обстановка действително се подкрепя от събрания доказателствен материал,
намиращ се в кориците на делото, като за установяване на същата в хода на
досъдебното производство са извършени множество действия по разследването,
приобщени са и относими писмени доказателства. В изложението на фактическата
обстановка прави впечатление, че прокурорът не е описал действията на свид. Б.
Д. по отношение на телферния път и телфера, като е коментирал същите едва при
анализа на доказателствата от правна страна, приемайки, че тези действия не
осъществяват състава на престъплението обсебване. По повод на това, че има събрани гласни
доказателствени средства посредством разпитите на свидетелите Н. Г. С. и М.Г. И.,
за това че свид. Б. Д. е нарязал на части намиращия се в стопанисвания от него
имот телферен път, който е предал в пункт за изкупуване на метали, прокурорът
се е ограничил да посочи единствено, че това е сторено от Д., защото
състоянието на телферния път е било такова, че е създавало опасност за
влизащите в имота дееца. Приел е също, че това обстоятелство макар и преценено
като опит за изграждане на защитна теза, е останало неопровергано от останалите
доказателства по делото. Също така по отношение на обстоятелството, че Б. Д. е
прибрал на съхранение в складовата си база телфера, намиращ се на телферния
път, държавното обвинение е приело, че с това си поведение Д. не е променил
отношението си към вещта.
При изложената в обжалваното постановление фактическа
обстановка прокурорът при РП – Пазарджик е приел, че показанията на свид. Д.Б.
за това, че упълномощеното от него лице – Б.Д. е извършило разграбване на
машините и движимите вещи, подробно посочени в подадената от него жалба, са
останали изолирани и неподкрепени от доказателствения материал по делото.
Представителят на РП – Пазарджик е приел от правна
страна, че от събрания доказателствен материал не може да се направи извод, че
е осъществено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК или друго престъпление от
общ характер.
Следва да се отбележи, че целта на съдебния контрол в
настоящото производство по реда на чл.
243, ал. 5 и следващите от НПК е да се извърши проверка на законността и
обосноваността на постановлението на прокурора, с което се поставя край на
наказателното производство, като при извършване на тази проверка проверяващия
съд се произнася по същество на делото. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът извършва проверка спазен
ли е материалният и процесуалният закон. В обхвата на тази проверка се включва
и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. При извършената
проверка на атакуваното постановление за прекратяване на наказателното
производство, съдът намира следното:
На първо място настоящата инстанция не споделя изводът,
направен в обжалваното постановление, че е останало неопровергано
обстоятелството, че е била налице необходимост от премахване на телферния път,
поради неговото състояние и опасността, която е създавал. В тази насока са
показанията на свид. Н. Г. С. (л. 52-53, т. III от ДП), който през 2016 -2017 г. е бил ангажиран от
свид. Д. да нареже на части въпросния телферен път. В показанията си свидетелят
подробно описва какво е било състоянието на телферната релса през 2016 г.,
когато е отишъл за първи път, като посочва изрично: „Преди за започна да режа
телферният път си беше захванат стабилно, горе за бетона, с болтове и метални
планки. Аз изрязах болтовете в тази част на релсата, която свалих, иначе тя
нямаше как да падне дори да я бях разрязал на две.“ Малко по-напред в
показанията си свид. С. посочва, че като е отрязал част от релсата, останалата
част от нея е продължила да стои на място и не е увиснала, тъй като е била
захваната на много места с планки. От своя стана, разпитан като свидетел, Б. Д.
(л. 56-57, т. I от ДП) посочва, че металната
греда, на която се е движел телферът е била провиснала, висяла е и е създавала
опасност, тъй като в имота постоянно влизали деца. Противоречие между
показанията на свидетелите С. и Д. е налице и по отношение на това колко пъти е
рязано от телферната греда, доколкото Д. твърди, че е нарязана наведнъж и
транспортирана до пункта за отпадъци, а свид. С. в разпитите си от 05.01.2018
г. и от 31.01.2019 г.(л. 70 – 71, т. I и л. 52-53, т. III от ДП) посочва, че е ходил два
пъти. Първият път Д. му е казал да отреже едно цяло парче от гредата от около
10 метра в присъствието на трето неустановено лице по делото, след което
натоварили гредата в камиона на това лице и същото си тръгнало. При второто
ходене била нарязана останалата част от телферния път и предадена в пункта за
отпадъци в с. К.
Друго съществено противоречие между показанията на
двамата свидетели касае обстоятелството дали свид. Д. е взел пари за
предадената от него част от телферния път, като свид. Д.твърди, че количеството
било много малко – около сто и няколко килограма и парите които трябвало да му
даде свид. С. останали за него – за работата по рязането. От своя страна свид. С.
е изложил, че нарязаната част от телферния път тежала около 1,300 тона, за
което заплатил на Д. приблизителна сума от около 300 лв., който от своя страна
взел парите и си тръгнал. Последното обстоятелство се потвърждава и от разпита
на свид. П. Д. А. (л. 68-69, т. I от ДП).
Дори и в действителност да се установи, че Д. не се е
облагодетелствал от нарязаната и предадена греда, са налице данни, които сочат,
че същият е предприел действия на разпореждане с телферния път, което обстоятелство
не се опровергава и от самия него. Следва да се отбележи, че към настоящия
момент по делото не са събрани убедителни доказателства, от които може да се
направи извод, че Д.е действал при условията на крайна необходимост, т.е. с цел
да предпази влизащите в имота деца. Точно обратното, налице са доказателства,
обективирани в показанията на свид. С., че телферният път е бил захванат
стабилно и не е висял, както и че гредата е рязана на два пъти, т.е. ако същата
действително е висяла и е създавала опасност, логично би било да се премахне от
един път, именно за да не създава опасност. В тази насока не е изяснен и
въпросът за достъпа до двора на имота към инкриминирания период, доколкото от
съставения протокол за оглед на процесното място, който оглед е извършен на един
доста по-късен етап от разследването – на 25.06.2019 г., не се установява дали
целият двор е ограден с ограда, респ. какво е състоянието на същата, като това
е необходимо, за да се направи преценка дали външни лица, вкл. и деца, са имали
безпрепятствен достъп към имота. Налице
са данни в показанията на свид. Г. П. (л. 45, т. III от ДП), служител на „Радио СОТ“ ООД, която фирма към
инкриминирания период е охранявала обекта, че вратата на двора винаги е била
заключена с катинар, като с ключ от тази врата са разполагали единствено свид. .и
патрул на СОТ. От показанията на разпитаните свидетели на досъдебното
производство не става ясно дали целият двор е бил ограден с ограда или не, т.е.
имало ли е места, от които да може да се влиза свободно в двора, като тази
информация е от значение и за изследване на достоверността на твърдението на
свид. Д., че в имота постоянно влизали деца.
Изложените дотук противоречия не са коментирани в
постановлението за прекратяване, като същите са съществени и разколебават извършената
от прокурора преценка, че не са налице данни за извършено престъпление от общ
характер. Наличието на подобни противоречия, които не са отстранени в хода на
досъдебното производство, обосновават извода, че разследването не е извършено
пълно и всестранно. Налице са данни за извършени присвоителни действия, макар и
не в обема и параметрите, сочени от управителя на ощетеното юридическо лице в
сигнала, по повод на който е образувано воденото досъдебното производство.
Едностранният анализ на събрания доказателствен
материал, от една страна, и неизвършване на необходимите следствени действия в
хода на разследването, от друга, води до извода за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното постановление.
Законосъобразното и обосновано произнасяне на
представителя на държавното обвинение изисква извършването на допълнителни
действия по разследването, а именно:
За преодоляване на посочените по-горе противоречия
между показанията на свид. Д. и свид. С. е необходимо провеждането на очна
ставка между двамата.
За изясняване на обстоятелството дали до двора на
процесния имот към 2016-2017 г. е имало безпрепятствен достъп за външни лица, в
това число и деца, следва да бъдат събрани доказателства посредством
допълнителен разпит на свид. Г. А. П., като по преценка на водещия
разследването допълнителен разпит може да се извърши и на свид. А. С. Б., който
заедно със свид. П. също е отговарял за охраната на този обект. В случай, че
това обстоятелство не бъде изяснено посредством разпитите на посочените
свидетели, следва да се разпитат отново свидетелите М.Г. И. и Д. Д. М., като
евентуално следва да се установят и разпитат като свидетели и лица, живеещи в
непосредствена близост до имота за това какво е било състоянието на оградата
към 2017 г., тоест бил ли е свободен достъпът до двора на имота и виждали ли са
деца, които да влизат вътре.
Отделно от това съдът намира, че следва да бъдат
събрани допълнителни доказателства, за изясняване на обстоятелството, дали
свид. Д. действително е информирал лично свид. Б., за това, че е прибрал при
себе си телфера, който впоследствие е предал доброволно на разследващ полицай
при ОДМВР – Пазарджик, както е посочил в поясненията, дадени в протокола за
доброволно предаване (л. 62-63, т. III от ДП). В тази насока следва да се извърши повторен
разпит на свид. Д.Б., който да отговори на въпроса дали е бил информиран лично
от свид. Б. Д. за това, че същият възнамерява да премахне телферния път или за
това, че вече го е премахнал, както и дали го е уведомил лично, че е прибрал въпросният
телфер при себе си.
Едва след събиране на посочените гласни
доказателствени средства, от една страна, и анализ на доказателствения материал
в пълен обем, от друга, а при необходимост и събиране на нови писмени и
допълнителни гласни такива, следва да се прецени осъществил ли е от обективна и
субективна страна Б. Д. състава на престъплението обсебване по чл. 206 от НК.
Предвид изложените съображения обжалваното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а
делото да бъде върнато на Районна прокуратура - Пазарджик за изпълнение на
дадените в обстоятелствената част на определението указания.
С оглед горепосоченото и на осн. чл. 243, ал.5, т. 3
от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и необосновано
постановление на Районна прокуратура – Пазарджик, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 259/2017 г. по описа на ОДМВР – Пазарджик, водено за
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура -
Пазарджик за изпълнение на указанията, посочени в обстоятелствената част на
определението.
Определението подлежи на обжалване и протест пред
Окръжен съд- Пазарджик в 7-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: