Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1805 29 декември 2020
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– БУРГАС, ІІІ - ти състав, в публично
заседание на двадесет и пети ноември,
две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Чавдар Димитров
Секретар
Ирина Ламбова
като разгледа
докладваното от съдия Чавдар Димитров
административно
дело номер 1730
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на Артком 2
ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, със законен
представител Д.К., преценена от съдебния състав служебно като депозирана срещу
АУЗД № 5374-1/12.05.2020г. на органа по приходите, издаден по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, служебно,
който акт е бил обжалван и съответно потвърден с Решение № 006/07.07.2020г. на
Началник отдел МДТ при Община Созопол.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата
съда жалба. Желае
административния акт да бъде отменен като неправилен - издаден в
нарушение на материалния закон. Излага възражения за реда и начина на
определяне на данъчната оценка на имота и изчислените въз основа на същия ДНИ и
ТБО за спорните години. Оспорва реалното и целогодишно предоставяне на
услугите, по сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците в района на процесния
имот, както и липсата на доказателства за почистване на обществените територии и
за наличието или ползаването на депо за отпадъци на територията на друга
община. Представя
писмени доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – началник отдел „МДТ“ при Община Созопол, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител адв. А.,
оспорва жалбата. Иска нейното отхвърляне. Представя административната преписка.
Съдебният
състав със свое разпореждане от 26.08.2020г. е оставил без движение жалбата на
дружеството, като е поискал да бъде уточнено обстоятелството дали АУЗД
№5374-1/12.05.2020г., издаден от орган по приходите в община Созопол се оспорва
и в частта, касаеща размера на определения като дължим данък върху недвижимите
имоти или единствено в частта касаеща определен размер на ТБО. С отговор с вх.№
8639/08.10.2020г. жалбоподателят е уточнил, че оспорва и двата компонента,
предмет на процесния АУЗД.
В
отговор на уточнението, със свое разпореждане от 09.10.2020г. съдебният състав
е изискал на основание чл. 107 ДОПК от ответния орган справка за начина на
изчисляване на ДНИ и ТБО и му е указал, че не представя доказателства за
реалното престиране на услугата по всяка от трите компонента на ТБО –
сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Указал е на
органа обстоятелството, че за горните разходи са допустими включително и гласни
доказателствени средства на служители по почистването, наред с протоколи за
извършена работа и др. писмени такива, като е негова тежестта да установи реалното
предоставяне на услугите и извършването на разходи за тях.
Назначил
е и съдебноикономическа експертиза, която след проверка на вида и размера на
релевантните параметри, посочени в ЗМДТ и Наредбата за определяне и
администриране на местни такси и цени на услуги на Община Созопол, както и на
релевантната данъчна оценка на имота за всяка от спорните години, да извърши
математически изчисления на определените като дължими ДНИ и ТБО по години, а
след проверка за наличието на пълни или частични погасявания да определи и
дължимите законни лихви върху тях за всяко вземане, към датата на постановяване
на АУЗД №5374-1, а именно 12.05.2020г.
В хода
на производството от страна на ответния орган са били представени изисканата
справка по чл.107 ДОПК, Разрешение за ползване на регионално депо за ТБО за
общини - Созопол, Приморско и Царево - ЛОТ - 1, находящо се на територията на
община Созопол, землище на с. Равадиново № СТ - 12 - 795/10.09.2007г., Заповед
№8-Z-
1491/30.10.2015г. на кмета на Община Созопол за определяне границите на
районите и вида на предлаганите услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; честота на сметосъбиране и
сметоизвозване за 2016г.; Заповед №8-Z-1607/31.10.2016г. на кмета на Община
Созопол за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги по
сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; честота на сметосъбиране и сметоизвозване за 2017г.; Заповед
№8-Z- 1276/18.10.2017г. на кмета на Община Созопол за определяне границите на
районите и вида на предлаганите услуги по сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; честота на
сметосъбиране и сметоизвозване за 2018г.; Заповед №8-Z- 1241/22.10.2018г. на
кмета на Община Созопол за определяне границите на районите и вида на
предлаганите услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; честота на сметосъбиране и сметоизвозване
за 2019г. Заповед №8 - Z - 1367/31.12.2019г. на кмета на Община Созопол за
оправомощаване на длъжностни лица по установяване, обезпечаване и събиране на
местни данъци и такси на територията на Община Созопол и за определяне на
органи по приходите.Договор за метосъбиране , сметоизвозване и поддържане
чистотата на обществените територии №8-30/13.01.2015г. за срок от 48 месеца,
Договор за обществена поръчка с идентичен предмет №8-583/19.12.2018г.за срок от
60 месеца, считано от 14.01.2019г. Протоколи за извършена работа, подписани
между представители на Община Созопол , като възложител и РТК ООД като
изпълнител, касаеши всеки от спорните по делото месеци, отчитаща дейностите за
съответния месец по събиране и транспортиране на битови отпадъци, ръчно метене,
механизирано миене, механизирано метене, почистване и натоварване на ЕГО и
строителни материали, миене и дезинфекция на съдове; части от схеми за
разполагане на контейнери за битови отпадъци, тип бобър съгласно договор №8-30/13.01.2015г. и №8-583/19.12.2018г.,
цитирани по-горе.
Така
представените и описани по-горе протоколи за проверка на извършена работа по
предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване не са били оспорени своевременно от
жалбоподателя, като съдът предвид липсата на доказателствени искания в тази
насока и с оглед неявяване на процесуален представител на дружеството -
жалбоподател без излагане на непреодолими причини за това, е приключил
събирането на доказателствата и е дал ход по същество, след като приобщени по
делото са били и всички останали представени от страните доказателства,
включително заключението на в.л. по назначената по делото експертиза. Видно от
заключението по същата вещото лице се е ползвало от събрания доказателствен
материал и нормативни източници - наредбата за МДТ на Община Созопол, за да
изчисли дължимите ДНИ и ТБО по компоненти и години и след приспадане на
заплатената част от същите да определи дължимата законна лихва върху
неплатените части от главниците.
Установило
е задължения по години, както следва:
За
2016г. ТБО - 256,00лв. и ДНИ 390,98лв.
За
2017г. ТБО - 255,62лв. и ДНИ 388,99лв.
За
2018г. ТБО - 254,32лв. и ДНИ 387,00лв.
За
2019г. ТБО - 238,25лв. и ДНИ 362,55лв.
Административен съд – Бургас, като взе предвид изложените доводи,
съобрази събраните по делото доказателства и закона намира за установено
следното:
Жалбата
е депозирана с искане за отмяна на оспорения АУЗД изцяло, въпреки защитната
теза на процесуалния представител на ответния орган, че оспорена по
административен път е била единствено частта от АУЗД, касаеща ДНИ. Видно от
петитума на жалбата до Началник отдел МДТ при Община Созопол, от същият се иска
отмяна на целия АУЗД. Подадена е в срока по чл.156, ал.5 ДОПК, предвид
изпращането й по пощата в последния ден на 14-дневния срок за оспорване, пред
надлежна инстанция от лице което има правен интерес от оспорването, съдържа
необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съдът намира за установено следното:
Оспореният административен акт е издаден на основание декларация по
чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 6306/29.08.2005г., подадена от дружеството по отношение на
недвижими имоти, описани като апартамент, паркомясто и идеална част от поземлен
имот, находящи се в гр. Созопол, УПИ VIII-1693.
В Акта за установяване на задължение по декларация № 5374-1/12.05.2020г.,
издаден по отношение на Артком 2 ЕООД ООД е посочено, че същото дружество е
собственик на имоти апартамент, паркомясто и идеална част от земя, предмети на
акта, находящи се в гр. Созопол през периода за който са начислени данъчните задължения.
С акта са установени задължения за данък върху недвижими имоти и ТБО, незаплатени
доброволно от страна на задълженото лице за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г.,
които дават основание за определяне на размера на публичните вземания за всеки
от процесните периоди както и законни лихви описани подробно в АУЗД. Със същия
административен акт са били приспаднати сумите по извършени частични
погасявания на задължения, като е определен дължимия остатък.
Такапостановения
АУЗД бил изпратен с обратна разписка на длъжника (л.31) и съответно получен от
жалбоподателя на 06.06.2020г., като в срок бил оспорен пред началника на отдел
МДТ при Община Созопол.
Със свое решение №006/07.07.2020г. началникът на отдел МДТ при Община
Созопол, разгледал възраженията по същество, излагайки несъгласие с доводите в
жалбата, т.е. приемайки я за неоснователна, заради обстоятелството, че
определените задължения са изготвени изцяло на база декларираните от
жалбоподателя обстоятелства и липсва основание за корекцията им. Изготвено и
изпратено било уведомително писмо до жалбоподателя, ведно с копие на
постановеното решение, връчени на 31.07.2020г. на представител на
жалбоподателя. Доколкото жалбата до АС Бургас е депозирана чрез органа, с
изпратено писмо по пощата на 14.08.2020г., съдебният състав приема, че същата е
депозирана в срока за обжалване на АУЗД пред съдебен състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена на основание чл.156, ал.1
от ДОПК, от надлежна страна – адресат на постановения акт, имаща право и
интерес от оспорването. Доколкото Началникът на отдел МДТ при Община Созопол се
е произнесъл по съществото на спора с нарочен акт - потвърждаващо АУЗД решение,
поради което жалбоподателят притежава правен интерес от оспорване на АУЗД и потвърждаващото
го решение.
Разгледана по същество процесната жалба се преценя като депозирана против
АУЗД, определящ публични задължения за дружеството жалбоподател за процесния
период, а по същество съдът възприема жалбата за неоснователна поради
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК
на основание декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 6306/29.08.2005г., подадена от дружеството
- жалбоподател по отношение на недвижими имоти, находящ се в гр. Созопол.
На основание чл.19, ал.1 от ЗМДТ в относимата за спора редакция, „Данъкът се определя върху данъчната оценка
на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ)към
1 януари на годината, за която се дължи.“
Според разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗМДТ, „Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2.“
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – Е. Михова на длъжност Старши инспектор, орган по приходите, оправомощен
със заповед №8-Z-1367/31.12.2019г. на Кмета на Община Созопол,
съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, при спазване на административно-производствените правила, в изискуемата
от закона форма и с необходимите й реквизити. Актът е мотивиран, като в него са
изрично посочени, а в решението постановено от по-горестоящия орган са
потвърдени със същата конкретика фактическите и правни предпоставки за
издаването му.
Съгласно представената от ответния орган справка по чл.107, ал.2 ДОПК
спорната ТБО е изчислена на база данъчната оценка на имотите, като по делото не е
изяснено дали тя надвишава отчетната им стойност, като в случай, че това не е
така съдебният състав не е в съсътояние да влошава положението на
жалбоподателя, поради което за база следва
отново да бъде взета данъчната оценка на имота. Промилите за всяка от
трите услуги са посочени както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване 1,6%0
; за обслужване на депо 0,1%0 и за поддържане на чистотата на територоиите за
обществено ползване 0,6%0
Според разпоредбите на чл.4, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 ЗМДТ „Установяването, обезпечаването и събирането
на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с
тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е
възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона
за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на
Гражданския процесуален кодекс. В производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на
удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за
задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за
задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно
седалище, на задълженото лице.
Служителите по ал. 3 се определят със
заповед на кмета на общината.“
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ
(цитиран по-горе) Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се
определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в
същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от
услугите, са посочени в чл.71 от ЗМДТ ( редакцията от ДВ, бр. 101 от 2013 г., в
сила от 1.01.2014 г.) и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - ,
когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през
цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя
до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не
се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци –
когато няма такива.
Що се отнася до дължимата ТБО за 2019г., в сила от 01.01.2019г. са
налице други условия, при които тя не се събира, а именно за услугите по събиране
и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения за тяхното третиране ( по чл.
62, т. 1 ЗМДТ) и дейността по третиране на битовите отпадъци – (част от
услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗМДТ), когато касаят имоти, които попадат в
райони, в които тези услуги не се предоставят от общината, когато имотът е
незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31
октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; Само за услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ и когато
задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и
транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и
са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31
октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.
В чл.8, ал.5 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с
наредбата по чл.9 ЗМДТ реда, по който лицата, неползващи услугата през
съответната година или през определен период от нея, се освобождават от
заплащане на съответната такса.
Дължимостта на таксата за битови отпадъци е обусловена от реалното
предоставяне на услугите от общината, в какъвто смисъл е и законовата регламентация
в чл.62 от ЗМДТ. Осъществяването на всяка една услуга включена в ТБО - услуга
по събиране и транспортиране на отпадъци (сметосъбиране и сметоизвозване), третиране
(обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения), като и
поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, следва да бъде
доказана от страна на административния орган.
Съгласно чл. 170 ал.1 от АПК, административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването
на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
С оглед посочените по-горе разпоредби, за да бъде дължима таксата за
процесната услуга е необходимо да са налице две кумулативно предвидени предпоставки
- принадлежност на имота към територията на съответното населено място и
реалното предоставяне на услугата, както и когато имотът е незастроен или не се
ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени
с наредбата по чл. 9, от задълженото лице съответно до края на предходната
година за данъчни периоди 2016 - 2019г., т.е. вкл. и за 2019г., това да се
случва до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на
имота, доколкото предвиденото изменение в ЗМДТ важи занапред т.е. за след
01.01.2019г. и касае за пръв път данъчната 2020г..
От
събраните по настоящото дело доказателства категорично се доказа
обстоятелството, че имотът е включен в заповедта по чл.63, ал.2 ЗМДТ, отнасяща
се до територията на гр. Созопол, доколкото предмет на същата са всички
територии, находящи се в строителните граници на населените места. От неоспорената
и необорена доказателствена съвкупност може да бъде направен извод за това, че
същият е бил обслужван от общината и по отношение на него през периода 2016г.
-2019г. са извършвани услугите по за сметосъбиране и сметоизвозване и тази за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Не се излагат
съображения за това че имотът не се ползва през цялата година, а дори такива да
се презумират, липсват подадени декларации до ответника от страна на
жалбоподателя за спорните години.
Както
бе посочено по-горе, по отношение на услугите по чл.62 ЗМДТ съдът намира, че
таксата за тях се дължи само, ако са осъществени в съвкупност двете кумулативно
дадени предпоставки – имотът на задълженото лице да се намира в район, в който
със заповед по чл.63, ал.2 от ЗМДТ кметът на общината е организирал извършване
на съответната услуга и тя да е реално предоставена от Общината. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства, се установява, че двете
предпоставки са налице, поради което актът в тази част се явява законосъобразен.
Съгласно
нормата на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ, при определяне на таксата за битови
отпадъци се включват и разходите по почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за
обществено ползване. Анализът на правната норма налага извода, че териториите
за обществено ползване са част от населените места, поради което всички
собственици на имоти в тези населени места дължат заплащане на такса,
необходима за почистване на тези
територии, в случай че същата се извършва. В настоящото производство това се
доказа касателно гр. Созопол чрез представените ежемесечни протоколи за
приемане работата на обслужващата фирма. Това мотивира съда да приеме, че
Община Созопол е предоставила услугите по чл.62 ЗМДТ за процесния период,
респ., поради което и на основание чл.71, т. 2 от ЗМДТ жалбоподателят дължи
таксата и в тази й част.
В
допълнение следва да бъде посочено, че наемането на лица или фирми за поддръжка
на чистотата само по себе си действително не е доказателство за реализирано поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване, доколкото последната
дейност е свързана с наличието на оборудване за тази цел и на машинен парк,
насочване на средства и въвеждане на система за контрол на дейността и постигнатите
резултати от страна на Общината, от чието име се извършват тези услуги. По
делото чрез представените протоколи подобни отношения на контрол и отчетност
между община Созопол и РТК ООД като изпълнител на услугите се доказват и те не
биват оспорени по делото.
С оглед
установените по делото факти може да се направи обоснованото заключение, че през посочения в акт за
установяване на задължения по декларация период 01.01.2016г. – 31.12.2019г.,
Община Созопол е предоставяла услугите посочени в разпоредбата на чл.62 ЗМДТ –
сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване по отношение на имота на жалбоподателя и територията около
него, поради което на основание чл.71 ЗМДТ следва да събира такса за нея.
Дължимостта
на такса за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за
битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по
аргумент на противното на чл.71, т.3 от ЗМДТ се предпоставя в зависимост от
наличието на такива депа и други съоръжения. По
делото е прието като доказателство разрешение за ползване на регионално депо за
неопасни отпадъци с. Равадиново, ОбщинаСозопол, която е достатъчно
доказателство за съществуването и функционирането на депото. Съгласно
разпоредбата на чл. 23, ал.1 ЗУО Общините, включени във всеки от регионите по
чл. 49, ал. 9, създават регионална система за управление на отпадъците,
състояща се от регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци.
Видно
от публично достъпна информация на сайта на изпълнителната агенция по околна
среда при министъра на околната среда и водите –
(https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/godishni-dokladi/.../1.doc) датата на
влизане в сила на комплексното разрешително на именованото “РЕГИОНАЛНО ДЕПО ЗА
НЕОПАСНИ ОТПАДЪЦИ ЗА ОБЩИНИТЕ СОЗОПОЛ, ПРИМОРСКО И ЦАРЕВО В ЗЕМЛИЩЕТО НА С.
РАВАДИНОВО” е 06.08.2013г. Ето защо, посочената такса е дължима.
Относно
способът за изчисление на така дължимата такса, съдът намира за необходимо да
направи следното уточнение. Действително по делото не е представено нарочно
удостоверение за данъчна оценка на земята и обектите, но това обстоятелство не
би могло да доведе до отмяна на оспорения акт, доколкото същата е посочена в
справката по чл.107, ал.2 ДОПК, нарочно изискана от съдебния състав, както и в
заключението по назначената експертиза. Установява се , че минималното
разминаване в размера на дължимия ДНИ и ТБО, определени от ответника за
спорните периоди се дължи на различия в данъчната оценка през различните
години, които са отчетени от вещото лице, за разлика от справката за
установяване на задълженията по оспорения АУЗД. Правилно в заключението на експерта са
приложени коефициентите за дължимите за всяка услуга %0 за спорните приоди, видно от разпоредбата на
чл.19, т.2 от действалата до 2019г. редакция на Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Созопол, а за 2019г. чл.18 от същата.
Що се
отнася до възраженията на жалбоподателя за недължимост на ДНИ в определения от
органа по приходите размер, Съдът намира тези възражения за неоснователни. За
възникване на задължението за данък върху недвижимите имоти не е предвидено
изискване за издаване на нарочен акт от орган на администрацията. Основен
аргумент за недължимост на ДНИ според депозираната жалба е
незаконосъобразноопределен размер на данъчната оценка на притежаваните от
търговеца имоти. С оглед направените възражения за реда и начина на определяне
на данъчната оценка на имота и изчислените въз основа на същия ДНИ и ТБО за
спорните години, съдебният състав в разпореждането за насрочване на настоящото
дело в о.с.з. е указал на жалбоподателя, че определената данъчна оценка,
подлежи на самостоятелно оспорване, за разлика от удостоверението за такава и
не е предмет на настоящото производство, видно от петитума на жалбата.
В
същото време, за посочените имоти не се твърди наличие на някоя от
предпоставките на чл.24 ЗМДТ, явяваща се основяние за освобождаването им от
задължение за плащане на данък за спорните данъчни периоди, нито се сочи за
подобно обстоятелство да е била подадена декларация. Съгласно разпоредбата на
чл. 27 ЗМДТ лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за
ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока
по чл. 14, ал.1 ЗМДТ. Такива декларации за процесните периоди липсват, и
доколкото вещото лице по назначената експертиза е констатирало размер на
дължимия данък върху недвижимите имоти за всеки от спорните периоди минимално надвишаващ
определения от ответника и с оглед невъзможността за влошаване положението на
жалбоподателя, то определените от последния данъчни задължения се явяват
доказан не само по основание, но и по размер.
С оглед
на изложеното жалбата против обжалвания
акт следва да бъде отхвърлена изцяло тъй като от установените публични вземания
органът правилно е приспаднал размерът на заплатените суми за ТБО и ДНИ
възлизащи съответно на 128,14 лева и 326,44 лева и е определил общ сбор на
задълженията за ТБО и ДНИ както следва 1005,12 лева и 1529,52 лева. Тези суми
са незначително по-големи от определените от самия ответник, но доколкото
влошаване положението на жалбоподателя е недопустимо, следва да бъдат възприети
размерите на публичните задължения, посочени от самия ответник.
Тези
задължения не са заплатени в законоустановения срок, поради което са дължими
ведно със съответната лихва за забава, изчислена в оспорения РА до датата на
издаването му, съобразно нормата на чл.175, ал.1 от ДОПК – 12.05.2020г.
Законната
лихва е проверена по задача на експертизата за всяко от вземанията, като за
главница вещото лице правилно е ползвало размера на задълженията, определен от
органа, а не изчислените от самата нея, предвид обстоятелството, че първите са
по-ниски по размер, като е недопустимо влошаване положението на жалбоподателя. За
дължимите суми, в размер на 2073,43 лева, (изчислени след приспадане на установените
като внесени части от установените задължения - съотвено от 128,14 лева ТБО и
326,44 лева ДН) , би следвало да се дължи лихва, тъй като същите не са били внесени
към датата, определена в чл. 22, ал. 1 от Наредбата, (а за 2019г. по чл.21,
ал.5 от същата наредба) т. е. към датата определена в чл. 28, ал. 1 ЗМДТ - 30 юни и 31 октомври на всяка от
спорните години. Същата е определена от експерта по години и видове задължения
и се възприема изцяло от съдебния състав в установения размер, както следва:
За
2016г. за ТБО - 45,88лв. и за ДНИ 33,34лв.
За
2017г. за ТБО - 69,80лв. и за ДНИ 106,21лв.
За
2018г. за ТБО - 43,65лв. и за ДНИ 66,43лв.
За
2019г. за ТБО - 16,83лв. и за ДНИ 25,61лв., всички определени на база
по-ниските стойности на дължимите главници, определени от страна органа.
В
крайна сметка, общото задължение на жалбоподателя за ТБО след
рекапитолация възлиза на 874,35лв. главница и 176,16 лв. лихва или
общо 1050,51лв. Общото задължение за ДНИ е както следва 1199,08 лв. главница и
231,59 лв. лихва или общо 1430,67 лв.
При
този изход на спора неоснователна се явява и претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, поради липса на уважена част от жалбата. Основателна се
явява претенцията на органа в доказания като платен размер от 500,00 лева
адвокатски хонорар за процесуално представителство.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд гр.Бургас, III-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Артком 2 ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, със законен представител Д.К., срещу АУЗД №
5374-1/12.05.2020г. на органа по приходите, издаден по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, потвърден с Решение № 006/07.07.2020г. на Началник отдел МДТ при Община
Созопол.
ОСЪЖДА Артком 2 ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, със законен представител Д.К. да заплати на Община Приморско сума
в размер на 500,00 лева, представляваща разноски по делото, заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я :