№ 39177
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110171867 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по предявени от ищеца Б. Е. Ц. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сумата в
размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му било
повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с чл. 343, ал. 1 буква „б“ вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20 ал. 1 и ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, за което е
образувано ДП № 1058/2012 г. по описа на РП-Пазарджик, ПП 2569/2012 г. по описа на РП-
Пазарджик, ведно със законната лихва от 28.08.2019 г. до окончателното плащане, както и
сумата сумата в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в досъдебното производство № 1058/2012 г. по описа на РП-Пазарджик,
ПП 2569/2012 г. по описа на РП-Пазарджик, ведно със законната лихва от 18.08.2019 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с постановление от 19.02.2013 г. за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение – „подписка“ на РП - Пазарджик е привлечен, в
качеството на обвиняем по ДП 1058/2012 г. по описа на РП - Пазарджик за извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с чл. 343, ал. 1 буква „б“ във връзка с чл. 342,
ал. 1 от НК, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20 ал. 1 и ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП за това, че
на 24.08.2012 г. на Автомагистрала „Тракия“ 77 км + 00 м. в посока от гр. София към гр.
Пловдив, при управление на моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка
„Пежо“ с ******, негова собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата,
следствие на което по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице.
Поддържа, че със същото постановление му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Сочи, че са последвали още две постановление от 17.04.2013 г. и от 18.06.2013 г. за
1
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на РП - Пазарджик, с които
обвинението спрямо него е прецизирано. Мярката за неотклонение „Подписка“ е
потвърждаване с всяко едно от тях и всяко постановление му е връчвано лично. Поддържа,
че с постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 27.09.2013 г.
на РП - Пазарджик, постановено по ДП 1058/2012 г. на РУП - Пазарджик, преписка №
2569/12г. по описа на РП - Пазарджик, въз основа на материалите по същото е прекратено
частично наказателното производство спрямо него и е отменена взетата мярка за
неотклонение „Подписка“ поради това, че при установената фактическа и правна обстановка
се налага правния извод, че ищецът се е движил правомерно и е изпълнил задълженията си
по ЗДвП. Разяснява, че постановлението е връчено на обвиняемия и на пострадалите за
сведение, като последните са обжалвали същото в законовия срок, с оглед на което
наказателното производство е върнато на РП - Пазарджик за продължаване на действията по
разследването спрямо него. Сочи, че последвали още няколко постановления, като едва с
постановление от 28.08.2019 г. за частично наказателното производство, същото е
окончателно прекратено и отменена мярката за неотклонение „Подписка“. Твърди, че
като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение е претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се влощаване на психичното му състояние, накърнение на
доброто му име като съвестен и честен гражданин, и шофьор, като станал неспокоен,
недоверчив, нервен, изпитвал несигурност, бил възпрепятствам да започне работа.
Поддържа, че по повод защитата си в качеството на обвиняем е извършвал плащания по
договори за правна помощ и съдействие, които представляват имуществена вреда за него.
Ето защо моли за уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
Прилага като писмени доказателства: писмо с вх. № 2569/2012 г. от 24.11.2023 г. на РП
- Пазареджик, уведомително писмо за започване на досъдебно производство, постановление
за привличане от 19.02.2013 г., постановление за привличане от 17.04.2013 г., постановление
за привличане от 18.06.2013 г., постановление за частично прекратяване от 27.09.2013 г.,
постановление за частично прекратяване от 24.06.2014 г., постановление за частично
прекратяване от 26.05.2015 г., постановление за частично прекратяване от 19.05.2016 г.,
постановление за частично прекратяване от 27.03.2017 г. и постановление за частично
прекратяване от 28.08.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва иска за законната лихва,
намира, че същият е погасен по давност. Поддържа, че ищецът не бил представил никакви
доказателства за търпените от него имуществени вреди. Недоказани били твърденията, че
следствие на наказателното производство на ищеца му се влошило здравословното
състояние. Намира за недоказано настъпването на неимуществените вреди за ищеца. Твърди,
че ищецът не е представил доказателства, че претърпените вреди описани в исковата молба,
да са пряк и непосредствен резултат от процесното обвинение. Оспорва, че претендираните
адвокатски възнаграждения са платени. Оспорва се размера на претендираното обезщетение
за морални вреди като значително завишен и несъответстващ на принципа за справедливост
2
по чл. 52 ЗЗД и на установената съдебна практика по аналогични дела, включително тази на
ЕСПЧ. Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Възразява относно присъждането на
разноски, включително сумата за адвокатски хонорар. Моли съдът да отхвърли предявените
искове.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на
чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за
извършване на престъпление от общ характер, респективно и за сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляваща
обезщетение равняващо се на заплатено адвокатско възнграждение в наказателното
производство.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
материални предпоставки: 1) че спрямо него е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2) че наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда или същото е било прекратено; 3) че е претърпял твърдените
неимуществени и имуществени вреди, както и какъв е размерът на тези вреди и 4)
наличието на причинно следствена връзка между незаконните действия на правозащитния
орган и неблагоприятните последици /вредите/. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица - чл. 4 от ЗОДОВ.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
фактите и обстоятелствата, които водят до основателност на въведените правоизключващи
възражения.
Исковата молба следва да бъде оставена без движение, като ищецът следва да уточни
претенцията си за законна лихва върху главницата за неимуществени вреди от 05.02.2021 г.,
до окончателното плащане на сумата.
Претенцията за заплащане на законна мораторна лихва от подаване на исковата
молба, макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има
самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата
вземане, като това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2
ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я
разгледа. В този смисъл - Определение № 869 от 2.11.2023 г. по к. ч. т. д. № 1360/2023 г. на
ВКС, Т.О.
Претенцията за мораторна лихва в законен размер по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
самостоятелен иск, макар и акцесорен, и като такъв следва да бъде индивидуализиран по
период, предхождащ завеждането на исковата молба, т.е. в конкретния случай от твърдяната
дата на влизане в сила на постановлението за прекратяване до предявяването на иска,
3
доколкото е недопустимо да се гледа искова претенция неиндивидуализирана по период или
с крайна дата, която не предхожда завеждането на исковата молба.
3. ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че срещу
ищеца Б. Е. Ц. е повдигнато предварително обвинение по ДП № 1058/2012 г. по описа на
РП-Пазарджик, ПП 2569/2012 г. по описа на РП-Пазарджик, за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с чл. 343, ал. 1 буква „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл.
5, ал. 1, т. 1, чл. 20 ал. 1 и ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, което досъдебно производство е
прекратено спрямо ищеца с постановление от 28.08.2019 г.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.
Съдът счита, че следва да се допусне изслушването на гласни доказателствени
средства, като допуска на ищеца един свидетел в режим на довеждане за установяване на
твърдените от страните факти и обстоятелства, релевантни за наличието и размера на
претърпените неимуществени вреди.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да отстрани констатираната в
мотивната част на настоящето определение нередовност в исковата молба, т.е. свързаните с
претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени и
имуществени вреди от 18.08.2019 г., до окончателното плащане на сумата.
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба в тази част ще бъде върната,
арг. чл. 129, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.10.2025 г. от 11:30 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
4
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един
свидетел на ищеца при режим на довеждане, като УКАЗВА на ищеца да осигури
присъствието му за съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ като краен срок за събиране на допуснатите гласни доказателствени
средства следващото съдебно заседание, арг. чл. 158, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане за разпит на втори и трети
свидетел, тъй като не е необходимо за установяването на релевантните за предмета на
доказване факти.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Районен съд – Пазарджик и Районна прокуратура – Пазарджик
за послужване, а при невъзможност да се предостави препис от ДП № 1058/2012 г. по описа
на РП-Пазарджик, по ПП 2569/2012 г. по описа на РП-Пазарджик, като в писмото изрично се
укаже датата на насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5