№ 30198
гр. София, 05.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110100753 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 05.04.2022г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на пети
март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 753/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Подадена е искова молба от В. М. Г. срещу Многопрофилна болница за активно
лечение по белодробни болести „С.“ ЕАД.
С Разпореждания от 13.01.2022 г. и 14.02.2022 г., съдът е предоставил указания на
ищцата във връзка с редовността на исковата молба.
Подадени са молби с вх. № 22708/09.02.2022 г. и с вх. № 53240/18.03.2022 г., във
връзка с изпълнение на указанията на съда.
Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
исковата молба, съобразно разпоредбите на чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК констатира, че
същата, включително предвид направените уточнения е недопустима по отношение на част
от предявените искове:
Съгласно правилото на чл. 124, ал. 4 ГПК, може да се предяви иск за установяване
истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или
несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите,
предвидени в закон.
В случая претенцията за установяване, че клаузите залегнали в трудово договор №
236/30.07.2018 г. са считат за неразделна част от Допълнително споразумение №
683/21.11.2018 г. касаят именно посочената хипотезата. Приложимите между страните
договори, респ. допълнителни споразумения са релевантни като обстоятелства от които се
извежда съответните права, съответно задължения. Установяването на уговорките между
1
страните е иск за установяване на факти, които не е предвиден в закона, поради което в тази
част исковата молба е процесуално недопустима, като на основание чл. 130 ГПК исковата
молба следва да бъде върната в тази част.
За пълнота трябва да се спомене, че процесната хипотеза е различна от тази при която
ищеца иска да установи наличието на правоотношение (арг. чл. 124, ал. 1 ГПК). В случая по
делото нито се твърди, нито се сочат обстоятелства, че между страните е налице спор
досежно правоотношението, което е било налице между тях. Спорът в тази насока е от
правна страна по отношение на това какво правоотношение е съществувало между страните,
съответно дали същото е било надлежно прекратено, което обаче е въпрос на тълкуване и
прилагане на отделните клаузи по договорите и допълнителните споразумения и издадените
в тази връзка заповеди от работодателя.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба, подадена от В. М. Г., ЕГН:
********** срещу МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО
БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ „С.“ ЕАД в частта по предявения иск за установяване, че
клаузите залегнали в трудово договор № 236/30.07.2018 г. са считат за неразделна част от
Допълнително споразумение № 683/21.11.2018 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
ищеца пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2