№ 13488
гр. С, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20241110162746 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ДЗИ - О З“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. „В" № 89Б, представлявано от К Ч като главен
изпълнителен директор и Б В - изпълнителен директор, действащи чрез
пълномощника адвокат Г. С. Я., насочена срещу ответника С О, ЕИК ..., с
адрес в гр. С, ул. ”М” № 33, представлявана от кмета В Т, за осъждане
ответната страна да заплати на ищеца сумата от 263.86 лв., представляваща
регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № ... в размер на 248.86 лв. и 15.00 лв. разходи по определянето му, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 23.10.2024 г.,
до окончателното изплащане на дължимото. В исковата молба се твърди, че на
27.07.2021 г. в гр. С, кв. „П", ул. "С С", в близост до базата спортен клуб
„ЦСКА", е настъпило ПТП с л.а марка „БМВ", модел „Х6", с № ..., който при
движение по ул. "С С" е попаднал в необозначена и несигнализирана дупка на
пътното платно, при което са били увредени следните части на автомобила -
предна дясна гума, предна дясна джанта. Така посочените вреди били описани
от застрахователя, след подадено от водача на МПС уведомление за щета.
Щетите били определени на сума в размер на 248.86 лв., която сума била
1
заплатена на собственика на увредения автомобил на 09.01.2023 г.
Застрахователят сторил и разходи за определяне на обезщетението в размер на
15.00 лв. Ищецът твърди, че поканил ответника да му заплати процесната
сума, но последният бездействал.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по делото е
депозирал такъв, в който оспорва описания в исковата молба механизъм на
настъпване на процесното произшествие, по-конкретно наличие на причинно-
следствена връзка между него и претендираните увреждания. Отбелязва се, че
липсва протокол за ПТП, съставен от служител на отдел „Пътна полиция”,
като декларацията на водача на автомобила представлявала частен документ,
който не се ползвал с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Оспорва да е налице несигнализирана и необезопасена дупка на посоченото
място. Възразява, че не са представени доказателства за сторените от ищеца
ликвидационни разноски. Навежда се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, поради нарушение
от негова страна на чл.20, ал.2 от ЗДвП. С оглед на това се иска съдът да
отхвърли предявения иск и да присъди на ответника направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в отговора на исковата молба е направил искане по чл. 219, ал. 1
ГПК за конституиране като трето лице-помагач на на негова страна „ГБС-И
С“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Д“ № 3-5, доколкото
посочено дружество отговаряло за поддържането на пътния участък, на който
се твърди да е било реализирано соченото в исковата молба ПТП - договор №
СОА.../14.06.2019г. При условията на евентуалност, в случай че бъде осъден да
заплати претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, ответникът
предявява обратен иск срещу третото лице-помагач за сумата в размер на
263.86 лева - главница по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба, както и платените от С О съдебни разноски и възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
Ответникът по обратния иск – „ГБС – И С“ АД е подал писмен отговор, с
който го оспорва като неоснователен. Твърди, че ул. „С С“, на която е
настъпило процесното ПТП, попадала в обхвата на сключения договор за
поддръжка № СОА.../14.06.2019 г., но била извън Приложение № 6 към
2
договора. Следователно по отношение на тази част от пътната мрежа
изпълнителят не бил длъжен да осъществява непрекъсната абонаментна
поддръжка, а ремонтни дейности се извършвали само въз основа на изрично
възлагане от страна на СО. В тази връзка сочи, че липсата на възлагателно
писмо препятствало възможността за изпълнителя да извършва ремонтни
дейности на улицата. Ето защо и доколкото не е налице възлагане от страна на
СО, счита, че за него не е възникнало задължение да изпълнява каквито и да
било ремонтни дейности по процесния участък. Евентуално, твърди, че е
изпълнил задълженията си по договора със С О за поддръжка настилката на
посочената улица, като спазил и всички указания за безопасна работа по време
на осъществяване на ремонта. Предвид изложеното моли за отхвърляне на
предявения обратен иск.
На база приетите по делото писмени доказателства, проведеното
експертно заключение, първоинстанционният съд достига до следните
фактически положения:
По делото е безспорно установено, че е налице сключен договор за
автомобилна застраховка на лек автомобил с рег. № ..., собственост на В Р В.а,
с валидност на договора от 07.09.2020 г. до 06.09.2021 г. От страна на
ответната страна в отговора към исковата молба се възразява изрично срещу
описания от ищеца механизъм на увреждане, по-конкретно наличие на пътна
неравност, дупка, на улица “С С” на 27.07.2021 г., в която да е попаднал
автомобилът на водача В.. В тази връзка и за да обоснове твърденията си,
застрахователното дружество представя преписката, която е водена по
процесната щета, като от нея се установява, че на 28.07.2021 г. М. Н. В.
уведомил застрахователя чрез посредник за възникнало застрахователно
събитие - спукана предна дясна гума, предна дясна джанта, в резултат на
влизане в дупка “до базата на ЦСКА”, поради което бил съставен опис на щета
и на 09.01.2023 г. в полза на собственика на автомобила били заплатени 248.86
лева (ликвидационен акт от януари 2023 г.), като последното обстоятелство не
се оспорва от длъжника. По делото не са приобщени гласни доказателствени
средства, макар такива да са поискани от страна на ищеца, като съдът е
приложил разпоредбата на чл. 158, ал. 1 ГПК, предвид неявяването на
допуснатия до разпит свидетел, доколкото страната е била изрично запозната
с последиците на цитираната норма (протоколно определение от 20 май 2025
г.). С оглед на така приобщените писмени доказателства, според този съдебен
3
състав следва извод за недоказаност на исковата претенция.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите. Или в конкретния казус суброгационното право на ищеца е в
пряка зависимост от това дали последният е успял да докаже, при това в
условията на пълно и главно доказване, фактическия състав на разпоредбата
на чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение при изпълнение на работата,
свързана с качественото поддържане на общински път, какъвто несъмнено
представлява този, индивидуализиран в обстоятелствената част на исковата
молба, доколкото той е в границите на град С - чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата. А чл. 31 от последно посочения нормативен акт определя, че
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. С оглед конкретиката на наведените твърдения, за да бъде успешно
доказана исковата претенция преди всичко следва да се обоснове конкретното
проявената бездеятелност на общинските органи, свързани с поддръжката на
улица “С С”, която да е в пряка връзка с появилата се там неравност, в която се
твърди, че е попаднал автомобилът на застрахования. Съдът отбелязва, че в
тази връзка единствените доказателства, които се ангажират от ищеца относно
процесния инцидент, представляват частни свидетелстващи (опис на щета)
документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила -
Решение № 249 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 270 по описа за 2012 г. на ВКС, а
съдържанието им по същество е просто извънсъдебно твърдение за
настъпване на определени факти, които обаче ползват ищеца. Тези факти,
отразени в ангажираните доказателства, по-конкретно за мястото и механизма
на настъпване на увреждането, обаче са изрично оспорени от ответника,
поради което в тежест на ищеца е да ги докаже с всички допустими
доказателствени средства. Следва да бъде уточнено, че проведеният способ на
доказване - експертно заключение от вещото лице С., по отношение на
мястото на настъпване на инцидента и наличието там на особена по размер
неравност, се базира изцяло тъкмо на представената от ищеца застрахователна
преписка (стр. 2 от заключението), поради което на самостоятелно основание
не може да обоснове извод за доказуемост на спорния въпрос, защото чрез
4
заключението не може да се придаде на представените писмени документи
доказателствата стойност, каквато те за съда нямат. В тази връзка и експертът
сам признава вероятностния извод на заключението. Нещо повече -
ответникът провежда насрещно доказване, представяйки доказателства, от
които е видно, че е възложил с нарочен акт на третото лице - помагач в срок до
31.07.2020 г. да направи асфалтови кръпки при машинно изравняване и
машинно полагане на плътен асфалобетон с конкретни характеристики на
улица “С С”, като работата била приета от страна на възложителя, който
удостоверил нейното извършване в предвидения с възлагателното писмо срок.
Посоченото разколебава твърдението за механизма на увредата - наличие на
пътна неравност на процесното място, поради което и с оглед липсата на други
ангажирани доказателства, следва извод, че претенцията на ищцовото
дружество не е доказана в условията на пълно и главно доказване.
С оглед на този изход на спора по заявения иск срещу С О, то не възниква
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения обратен иск
срещу третото лице - помагач. Изложеното мотивира съдът да приеме, че
разноски се следват в полза на ответника, който претендира определяне на
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдът, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, но и броя на проведените съдебни
заседания, счита, че следва да определи възнаграждение в размер на 150 лева.
Претендираната държавна такса е във връзка с обратния иск, който не е
разгледан от съда, като същата не може да бъде възложена в тежест на ищеца
по първоначално предявения такъв, като от страна на ответника „ГБС-И С“
АД разноски по арг. на чл. 78, ал. 4 ГПК не се претендират и не се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание по чл.
410, ал. 1 КТ на ищеца „ДЗИ-О З“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. „В" № 89Б, представлявано от К Ч като главен
изпълнителен директор и Б В - изпълнителен директор, насочен срещу
ответника С О, ЕИК ..., с адрес в гр. С, ул. ”М” № 33, представлявана от кмета
от В Т, за осъждане ответната страна да заплати на ищеца сумата от 263.86
лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца
5
застрахователно обезщетение по щета № ... в размер на 248.86 лв. и 15.00 лв.
разходи по определянето му, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК „ДЗИ-О З“ ЕАД, ЕИК ... да
ЗАПЛАТИ на С О, ЕИК ... възнаграждение за процесуално представителство
от юрисконсулт в размер на 150 лева (сто и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
неговото получаване от страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето-лице помагач на страната
на ответника, а именно „ГБС-И С“ АД, ЕИК *********.
Съдебният акт е подписан с квалифициран електронен подпис на съдията (чл. 102а, ал.
1 ГПК), поради което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6