Р Е Ш Е Н И
Е №126
гр.Силистра, 18.12.2023 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година,в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор…….……,като
разгледа докладваното от съдия Славова адм.д.№151
по описа на съда за 2023г.,за да
се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.И.С. ***,подадена чрез
представител по пълномощие адв.В.Г. ***,срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) №23-1099-000381/28.07.23г.,издадена от
Началник група „Моторни превозни средства,водачи и административно-наказателна
дейност“ (МПСВАНД) към ОД МВР Силистра,сектор „Пътна полиция“,с която му е
наложена принудителна административна мярка, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), „временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
С жалбата се поддържа,че оспореният акт е
материално незаконосъобразен доколкото главната предпоставка за приложение на релевираната
разпоредба от ЗДвП- „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози“ не била установена. Това било така, защото административната
принуда е наложена на базата на показанията на техническо средство,с което е
бил изпробван жалбоподателят в хода на полицейска проверка Дръг Тест 5000 с
фабричен номер ARPK-0018, отчел наличие на
амфетамин,които са оспорени от водача посредством изрично записано възражение в
издадения му Талон за изследване №127901.Същият е дал биологичен материал за
медицинско изследване, което активирало правилото от чл.3а т.2 от Наредба №1/19.07.17г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози (Обн.ДВ,бр.61/17г.,посл. изм.ДВ,бр.99/20г.) Твърди
се, че процесният резултат от тест, извършен с техническо средство Drug Test 5000, при наличието на дадена проба за
химико-токсикологично лабораторно изследване,не е годно доказателствено
средство за установяване на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП,като тежестта за
неговото доказване е възложена на ответния орган.Ето защо се настоява, че
оспорената ЗППАМ е материално незаконосъобразна и се моли за нейната отмяна.
В същия контекст е релевирано и оплакване,че ответният
полицейски орган бил приложил неправилно материалният закон,в сегмента за постигане
на нормативната цел, с процесния административен акт.Такъв резултат не само не
бил налице,но и бил нарушен базовият принцип от чл.6 ал.5 АПК- за съразмерност
между причинените с акта последици и реално преследваната от закона цел.Това
било така,защото евентуалното нарушение е било преустановено; от него не са
настъпили вредни последици, за чието предотвратяване и отстраняване (арг.чл.22 ЗАНН) да е необходима процесната принуда и, след извършено кръвно изследване за
8 вида наркотични вещества в частна лаборатория,няколко часа след
проверката,резултатът от същото бил категорично отрицателен (л.5).В същия
порядък,но в по-късния следобед на 28.07.2023г.,оспорващият е дал биологични
проби и в друга частна лаборатория -
МДЛ“Кандиларов“ гр.Варна,чиито резултати от изследването са представени по
делото (л.27-л.28) и са отрицателни. В този контекст, с жалбата се поддържа,че
в нарушение на принципа от чл.6 АПК за съразмерност,ответният орган е издал
правоограничителния акт, засягайки права и законни интереси на жалбоподателя в
по-голяма степен от най-необходимото за целта,за която е издаден.Още повече,че
с лишаването му от право да управлява МПС (трудовата му дейност била иманентно
свързана с управление на автомобил),фактически го бил лишил и от възможността да
упражнява труд, посредством което да осигурява средства за издръжката си и
възстановяване на работната си сила.
В обобщение, оспорващият поддържа
отменителните основания от чл.146 т.4- т.5 АПК,като настоява да се приеме за
компрометиран начинът на изследване с въпросното техническо средство Дръг Тест
5000, щом резултатът от него е изцяло отречен с по-надеждния способ на
изследване за употреба на наркотични вещества съгласно Наредба №1/17г., независимо,
че назначената химико-токсикологична експертиза в рамките на водено ДП №1886
ЗМ-364/23г. по описа на РУ-Силистра (пр.пр.№ 2293/23г. на РП-Силистра),
неоправдано се бавела и препятствала възможността му да представи убедително
доказателство за твърденията си.Заради всичко това, настоява атакуваната ЗППАМ да
бъде отменена.Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно представен
списък по чл.80 ГПК (л.41).
Ответникът по жалбата- Началник група МПСВАНД в Сектор„Пътна полиция“ при Областна дирекция на
МВР гр.Силистра,
не се представлява в съдебния процес и не депозира становище по жалбата.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.Съдът,като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени
доказателствата по делото,вкл. след дадени указания на страните, извършвайки
проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното:
Предмет на съдебния контрол е Заповед №23-1099-000381/28.07.23г.за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП, по вид „временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач,до решаване на въпроса за
отговорността,но не повече от 18 месеца“.СУМПС №*****, в съответствие с чл. 172 ал.2 т.3 ЗДвП,е отнето със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, №1049364/27.07.23г. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
пр.2 ЗДвП, извършено от С.И.С.,с лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег.№*******.Административната
принуда е приложена по отношение на жалбоподателя, като водач на автомобила, затова
че на 27.07.2023г. около 21:30 часа, в гр. Силистра, по ул.“Москва“ в посока
към ул.“Лом“, го е управлявал под въздействието на наркотични вещества или
техни аналози, като е бил изпробван с техническо средство „ДръгТест 5000“,с
фабричен №ARPK 0018, отчел употреба на „амфетамин“.Издаден
му е бил талон за медицинско изследване №127901 (л.15),съгласно Приложение №1
към чл.3 ал.2 от Наредба №1/17г.,в който оспорващият изрично е записал, че не
приема показанията на техническото средство и, е дал кръвна проба за
изследване, както вярно е отразено и в оспорения административен акт.Съставен е
и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества (л.14), съгласно чл.5 ал.2 от с.н.
С мотивирана резолюция (чл.33 ал.2 ЗАНН) на
АНО,административнонаказателното производство е било прекратено и материалите
изпратени на Районна прокуратура гр.Силистра, поради преценка за наличие на
данни за престъпление.
Жалбоподателят твърди, че не само на въпросната дата,
но и никога, не бил употребявал наркотици, поради която си убеденост е дал
биологичен материал за изследване не само заради предписанието на контролните
органи, но и за коментираните по-горе две изследвания в частни лаборатории. Изследвани
са били биологични следи за 8 вида наркотични вещества и техни аналози в
лаборатория „Цибалаб“ Силистра (на следващия ден 28.07.2023г.),като всички
резултати са отрицателни. На същата дата, в 15:46 часа, са взети проби (кръв и
урина) от жалбоподателя за изследване в Медико-диагностична лаборатория
„Кандиларов“ Варна,чиито резултати са получени по-късно (л.28) и са отново са отрицателни
за всички изследвани наркотични вещества и техни аналози.
Данни
за извършеното изследване в „МБАЛ-Варна“ към ВМА, Лаборатория по
химико-токсикологични изследвания,вкл. за резултата от него,съгласно
регламентацията от чл.20-чл.25 Наредба №1/17г.,няма в административната
преписка,тъй като същите следва да се намират в Досъдебно производство №1886 ЗМ-364/2023г.по
описа на РУ МВР Силистра,водено за престъпление по чл.343б ал.3 НК.Неприемайки
показанията от апарата, с който е била извършена проверката за употреба на
наркотични вещества, жалбоподателят, непосредствено след освобождаването му от
полицейските служители,е посетил частна лаборатория в гр.Силистра,а в късния
следобед на същия ден и, такава в гр.Варна, където е дал проби за изследване и
е представил резултатите от двете изследвания по делото. Макар и същите да не са
получени по реда и със средствата от Наредба №1/2017г., са сериозна индиция за
верността на твърдението му, че не е употребявал наркотици.
Конфликтният
момент по делото е съсредоточен върху въпроса - установена ли е по надлежния
ред употребата на наркотици от жалбоподателя,който с оглед на ангажираните
доказателства по делото, следва да получи отрицателен отговор.Съгласно
регулацията от чл.170 ал.1 АПК, тежестта за доказване на фактическите основания
за издаване на оспорената ЗППАМ, е нормативно възложена на ответния орган. С
двете групи документи (административната преписка и представените от
жалбоподателя) се удостоверяват факти с правно значение за повдигнатия
спор,поради което същите подлежат на обсъждане.Посредством тях следва да бъде
установен централният спорен факт - управлявал ли е автомобила жалбоподателят след употреба на наркотични
вещества или не. Видно от приложените на л.48 и л.49 от делото писма от Районна
прокуратура гр.Силистра е,че въпреки настояването и двете напомнителни писма на
органите на обвинителната власт,заключението по назначената Съдебно-химическа
експертиза по воденото наказателно производство, не е изготвено поради
извънредна претовареност на Лабораторията за химико-токсикологични изследвания
към ВМА гр.Варна.
В
случая резултатите от техническото средство, с което е отчетено наличие на
амфетамин, са оспорени както писмено в Талона за изследване (л.15),така и
посредством даването на кръвна проба в темпоралния периметър, посочен в същия
талон и, под контрола на полицейските служители, извършили проверката с Дръг
Тест 5000. От представените по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че такава проба е била дадена, но резултатите от нейното изследване,
след почти четири месеца, не са представени нито на разследващите органи, нито
на съда.При това положение,в тежест на административния орган е да установи
наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. Забавянето на
Химико-токсикологичното изследване на пробите, взети по правилата на ЗДвП и
Наредба №1/17г.,не може да се преценява в неблагоприятна светлина за
жалбоподателя,тъй като той не разполага с никакви лостове да предизвика
произнасянето по въпросната експертиза.С процесуалното си поведение в случая - двукратно
давани проби за изследване в две независими частни лаборатории; стриктно
изпълнение на разпорежданията на полицейските служители и на съда, оспорващият
успешно разколеба верността на фактическото административно обвинение- за
управление на автомобила след употреба на амфетамин.
При
горните фактически установявания, от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената
заповед разкрива всички белези на индивидуален административен акт съгласно
дефиницията от чл.21 ал.1 АПК.Издадена е от материално,териториално и по степен
компетентен полицейски орган,видно от Заповед рег.№342з-1315/ 30.12.2021г.(л.24),
издадена на основание МЗ №8121з-1632/02.12.2021г.(л.22-л.23) и Служебна бележка
на л.25 от делото.Директорът на ОД МВР гр.Силистра е делегирал правомощия на началника
на група МПСВАНД,сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР (т.1, трето тире от Заповед №342з-1315/30.12.21г.),да
прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.172 ал.2,т.е.
вкл. по чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП.С министерската заповед са определени службите
за контрол по ЗДвП,съгласно чл.165 ал.1 ЗДвП, като министърът няма правомощие
да делегира компетентност на длъжностни лица за издаване на заповеди за
прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП,но той именно определя службите за контрол на
движението по пътищата,които съгласно МЗ са областните дирекции на МВР.С оглед
на това и в съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.2 ЗДвП, директорът на ОД МВР
Силистра е оправомощил кръга от длъжностни лица с посочената по-горе заповед,което
сочи на липса на порок по смисъла на чл.146 т.1 АПК. Същото следва и от специалния
чл.172 ал.1 ЗДвП.Спазена е и нормираната с чл.59 ал.2 АПК,респ. чл.172 ал.1 ЗДвП, писмена форма,като не се установяват нарушения на
административнопроизводствените правила.Следователно, заповедта - предмет на
настоящия контрол за законосъобразност,не е засегната от отменителните
основания по чл.146 т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Въпреки
това обаче, същата е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с
материалния закон и неговата цел, при неустановеност на фактическото основание,
послужило за упражняване на процесното правомощие от ответния орган.
Принудителните
административни мерки по чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон,което сочи,че същите са от вида „преустановяващи ПАМ“ по смисъла на
чл.22 ЗАНН.Съгласно чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП, „временното отнемане на СУМПС“ се прилага
по отношение на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена с химико-токсикологично лабораторно изследване […], като при
наличие на изследване от кръвна проба […], установените стойности са определящи.За да е
материално законосъобразна процесната административна принуда, същата следва да
е приложена след безсъмнено установено управление на лекия автомобил от
жалбоподателя,след като е употребил наркотични вещества (амфетамин),защото това
именно е централният съставомерен факт и без неговото
осъществяване/установяване няма нарушение на ЗДвП а следователно и нормативна
основа за прилагане на ПАМ от процесния вид.
В
настоящия случай е безспорно установено, че при проверката на жалбоподателя на
27.07.2023г. за употреба на наркотици с техническо средство, същото е отчело
наличие на амфетамин,но водачът не е приел този резултат и е дал незабавно,в
рамките на необходимото техническо време, биологични проби за извършване на
медицинско изследване за наличието на наркотични вещества. Това е и нормативният
ред, съгласно с чл.3а т.2 Наредба №1/17г.Видно от обсъдените резултати от
аналогични изследвания в две независими частни лаборатории е, че не се открива
наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози в предоставените им
за изследване биологични проби от С.И.С. на 28.07.2023г. Липсата на заключение
на Съдебно-химическата експертиза, назначена от разследващия орган по ДП №1886
ЗМ-364/2023г. на РУ МВР гр.Силистра, не може да бъде обсъждана в тежест на
оспорващия.
По
аргумент за противното от чл.6 ал.9 от Наредба №1/17г.,резултатът за употреба
на наркотични вещества следва да се установи от медицинското
(химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на водача да
подпише и получи талона за медицинско изследване и при неявяване в определения
срок, както и при отказ за изследване, се вземат предвид показанията на
техническото средство, какъвто настоящият случай не е. При това положение, ответният
орган не е следвало да кредитира показанията от техническото средство,а да
изчака резултата от медицинското изследване, за което жалбоподателят е дал
надеждни проби. В настоящото производство,по аргумент от чл.3а т.2 във връзка с
чл.6 ал.9 от Наредба №1/2017г. и във връзка с чл.174 ал.4 ЗДвП, с приоритет
следва да бъде ценен резултата от Съдебно-химическата експертиза,посредством
който би се оборила/потвърдила презумптивната доказателствена сила на АУАН GA №1049364/27.07.23г.,съгласно
чл.189 ал.2 ЗДвП. След като към момента на обявяване на настоящото дело за
решаване, такава експертиза не е представена, въпреки положените усилия и от съда,
съобразно засиленото служебно начало в административното правосъдие,то следва
да се приеме,че отчетеният резултат от техническото средство, при процесната
проверка, е неверен. При липсата на доказателства за потвърждаване на резултата
от т.нар. „полеви тест“ за употреба на упойващи вещества, от медицинско
изследване на биологичните проби, дадени от проверявания водач, оспорената заповед
се явява незаконосъобразна.
А
щом всичко това е така, то липсва материално правно основание за прилагане на
процесната по делото ПАМ по отношение на оспорващия водач на лек автомобил
марка „Мерцедес ЦЛК200“,с рег.№*******, който го е управлявал на 27.07.2023г.
около 21:30 час в гр.Силистра,но не след употреба на наркотици, което означава,
че липсва правно основание за прилагане по отношение на същия на въпросната
административна принуда. Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по
чл. 168 ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е основателна, а оспорената заповед,
като материално незаконосъобразна,следва да бъде отменена.При този изход на
процеса, на жалбоподателя се дължат съдебни разноски,при условията на чл.143
ал.1 АПК.Същите следва да бъдат присъдени в установения по делото размер от
1010 лева - 1000 лева възнаграждение за един адвокат (л.6) и 10 лева - държавна
такса (л.7).Основателно поисканите разноски от жалбоподателя, в определения
по-горе размер, следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в
чиято структура е издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР Силистра,
по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР,воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на С.И.С. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-1099-000381/28.07.2023г., издадена от Началник група „Моторни превозни
средства,водачи и административно-наказателна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр.Силистра,с която на основание чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за
движението по пътищата, е разпоредено „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр.Силистра,с административен адрес:
гр.Силистра,бул.“Македония“ №144 и ЕИК:*********, да заплати на С.И.С. ***, с ЕГН:**********, сумата от 1010.00 (Хиляда и десет) лева - съдебни
разноски.
Решението е окончателно на основание
чл.172 ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: