Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. СОФИЯ, 15.02.2024г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав,
в
открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА
АНТОНОВА
Мл.с. ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при
участието на секретар–протоколиста Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Антонова в.гр.д. № 4538/2021г. по описа на СГС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Р.Н.Б. срещу решение
№ 20253492/17.11.2020г. по гр.д. № 15414/2019г. по описа на Софийския районен
съд, I ГО, 47 състав, с което:
-е уважен предявения от „Р.“ЕООД иск с правно основание
чл.200 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1557,36 евро – неплатен остатък от цена по
договор за продажба на вино, обективиран във фактура № **********/11.02.2018г.,
ведно със законната лихва считано от 15.03.2019г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК е осъден да заплати разноски по делото;
-са отхвърлени предявените насрещни искове предявени от Р.Н.Б.
срещу „Р.“ЕООД , както следва:
-с правно
основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за сумата от 440 евро, платена на
13.11.2017г., 40 евро – платена на 07.12.2017г., 219,60 евро платена на
15.08.2017г. в полза на „Р.“ЕООД; с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за
сумата от 471,50 евро – задължение по фактура № 19/20.07.2019г. за извършени
услуги; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД - обезщетения за забавено изпълнение в размер на
законната лихва: за сумата от 78,10 евро –върху главницата от 440 евро за
периода 14.11.2017г. – 14.08.2019г.; за сумата от 6,83 евро – върху главницата
от 40 евро за периода 08.12.2018г. – 14.08.2019г., за сумата от 44,47 евро –
върху главницата от 219,60 лв. за периода 16.08.2017г. – 14.08.2019г., ведно
със законната лихва върху главниците считано от датата на подаването на
отговора на исковата молба, в която е инкорпорирана и насрещната искова молба
до окончателното им изплащане.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата,
вследствие до което е стигнал по погрешни фактически и правни изводи,
последните в противоречие и с практиката на ВКС. Сочи, че от събраните
доказателства не се установява наличие на договорни правоотношения между
страните със съдържание обективирани в представената от ищеца фактура, а
частичните плащания са погасили само
действителните задължения на ответника. Сочи, че предявените насрещни искове
неправилно са преценени като неоснователни и недоказани. Моли решението да бъде
отменено изцяло и постановено ново, с което предявения първоначален иск от
ищеца – отхвърлен, а предявените насрещни – уважени. Претендира разноски.
Въззиваемата страна
„Р.“ЕООД в срока по чл.263
ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната
жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са
несъстоятелни, а същото постановено при съобразяване на всички доказателства по
делото и правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Молят
решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
Досежно правилността обжалваното
решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по
следните мотиви:
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск с правно основание чл.200 ал.1 от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1557,36
евро. – неплатена част от цена по договор за продажба на стоки - вино.
За да възникне притезателното
право на ищецът да получи плащане на претендираното парично вземане, същият при
условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на следните
материални предпоставки: 1.действителен договор за продажба на стоки, по силата
на който продавачът се е задължил да прехвърли собствеността на
индивидуално/родово определени вещи срещу заплащане на цената на същите от
купувача; 2. предаване на стоките, предмет на договора на купувача.
Страните спорят както
относно съществуването договорно правоотношение по продажба помежду им.
Договорът
за продажба е консенсуален, двустранен, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици,
към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на
вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена са действия по
изпълнение на породените от него договорни задължения.
Според разпоредбата
на чл.200 ал.2 от ЗЗД задължението на купувача става изискуемо и същия изпада в
забава /при условие, че друго не е уговорено/ ако при получаване на стоката не заплати
нейната цена.
По делото е представена фактура №
**********/11.02.2018г.,издадена от ищеца, неподписана от ответника, в която са
индивидуализирани стоките, за които ищецът твърди да са предмет на договора за продажба между страните, както и
цената на същите, дължима от ответника на падеж 12.02.2018г.
Ответникът оспорва да е получил
стоките, описани в цитираната фактура и поради което твърди, че не е възникнало
задължението му да заплащане на цената на същите.
Видно от платежни нареждания на
л.6 и л.7 от делото на СРС, ответникът е заплатил съответно ищецът получил
плащане именно по процесната фактура в размер на общо 800 евро на дати
29.03.2018г. и 23.08.2018г. т.е. преди
подаване на исковата молба и което обстоятелство се признава и двете страни.
По делото е представена разменена
по електронен път кореспонденция между страните – л.8,9, 11,12 от делото на
СРС.
За
доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис- ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях- чл. 18 ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното
изявление се приема за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от Закона за
електронен подпис и се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13
ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен
/чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ /.
Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава- чл. 180 ГПК . Възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител,
като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство
за авторството на изявлението и неговото съдържание в.т. см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК.
Във връзка с оспорване
авторството на електронните писма, представени на хартиен носител на л.11 и
л.12 от делото на СРС е допусната и изслушана СТЕ, неоспорена от страните и
ценена от съда като обективна и компетентна, която установява липса на
манипулация на изявленията в електронен
вид, съответно подателя и получателя, хронологичната им последователност и
приложения към тях. Вещото лице в
съдебно заседание посочва, че приложената по делото електронна кореспонденция
между страните и описана в нейната хронологичност и последователност в
експертизата се установява, че е налична както в електронната поща на ищеца,
така и в електронната поща на ответника, до който е получил достъп след
изготвяне на заключението.
Както изрично е прието в
цитираната по – горе задължителна практика на ВКС, представянето на хартиен носител на
електронните изявления не променя същността на документите, като в случаите, в
които се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението -чл.180 ГПК, ако изявлението съдържа признание на
неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава неговата доказателствената
стойност.
Съобразявайки посоченото, както и че:
ищецът е изпратил съответно ответникът получил по електронен път покана за изпълнение на паричното задължение
по фактура №**********/11.02.2018г.,ответникът е отговорил на поканата с
две електронни писма съдържащи неговото изявление, че ще изпълни остатъка от
задължението си през ноември, както и че ще изпълни в момент, в който му бъде
отпуснат кредит /които изявления съдържат неблагоприятни факти и същевременно
признание на задължението си в пълен размер/, включително и признание от страна
на ответника, че е презентирал български вина на германския пазар, за което е
представил винен лист – л.55 от делото на СРС с описание на вина, идентични с
тези по процесната фактура, както и извършеното частично плащане, настоящият
съдебен състав, при преценка на доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност, стига да извода за наличие на действително правоотношение по
договор за продажба на стоки, обективиран във фактура №**********/11.02.2018. и по която
след получаване на стоката, за ответника е възникнало задължение за заплащане
на цената на същата. Доколкото страните не спорят, че част от цената е платена
преди завеждане на делото и предмет на иска е само остатъка – за разликата над
800 евро до 2357,36 евро, а именно 1557,36 евро, а в настоящото производство
ответникът не установи да е заплатил същата, искът е основателен и доказан до предявения му
размер и правилно районният съд го е уважил.
С отговора на исковата молба
ответникът е предявил насрещни искове с правна квалификация чл.79 ал.1 от ЗЗД,
чл.59 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Относно
иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 471,50 евро –
задължение по фактура № 19/20.07.2019г. за извършени услуги.
За
да възникне притезателното право да получи плащане на претендираното основание,
отвтеникът и ищец по насрещния иск следва да установи при пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: действително договорно правоотношение, по силата на което ответникът
е възложил извършване на определена работа/услуга, извършване на
работата/услугата от страна на ищеца, договорен размер на възнагражедние и
падеж.
Ищецът по насрещния иск се
позовава на издадена от него фактура № 19/20.07.2019г.
– л.52 от делото, която не е подписана от насрещната страна – „Р.“ЕООД, а от
заключението по ССчЕ се установява, че фактурата нито е получавана от
дружеството, нито същото я е осчетоводило. Ищецът по насрещният иск, не
ангажира и никакви доказателства, от които да се установи както наличието на
съгласие на страните относно предмета на твърдяното договорно правоотношение,
така и изпълнение на работата/услугата от страна на ищеца.
Предвид горното искът е недоказан и като такъв подлежи на
отхвърляне, включително и акцесорната претенция за обезщетение за забавено
изпълнение.
Относно
исковете с правно основание чл.59 от
ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо
кумулативното наличие на следните материални предпоставки: 1. имуществено
разместване на блага от ищеца към ответника 2. липса на основание за
осъщественото имуществено разместване.
Предвид конкретиката на
настоящият случай и разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК ищецът следва да
установи плащане в полза на ответника съответните парични суми и съответно
получаването им от същия, а ответника следва да установи основанието за
получаването им.
От неоспорените извлечения от
банкови транзакции от банкова сметка *** – л.40-52 от делото /представени на
немски език и в лизензиран превод на български език/, се установява, че Р.Б. е
извършил следните банкови превози в полза на „Р.“ЕООД:
-219,60 евро на 15.08.2017г. със записано основание за
превод „фактура № ********** Р.Б.“ – л.40-43 от делото на СРС;
-440
евро на 13.11.2017г. със записано основание за превод „фактура 94 Vinesso Панаир
на виното Мюнхен Р.Б.“ – л.44 и л.46 от делото на СРС;
-40 евро на 07.12.2017г. със записано основание за превод „фактура
094 Vinesso Панаир на виното Мюнхен 11-12.03 Р.Б.“ – л.48-49 от делото
на СРС.
Ответникът по исковете „Р.“ЕООД,
не оспорва доказателствената стойност на цитираните извлечения, нито
обстоятелството, че е получил сумите, предмет на описаните три банкови превода
от Р.Б., като твърди, че сумите са
получени от него на правно основание – фактурите посочени като основание за
превод.
Тук е
необходимо да се направи разграничението, че основанието при банкови преводи е
задължителен реквизит за извършване на банковата операция, което не е идентично
с основание за получаване на паричните средства по смисъла на чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД /правно основание/. Същото би могло да е индиция за съществуване
на определен вид правоотношения между страните, но самостоятелно не осъществява
пълно и главно доказване на този факт. Дружеството ответник по исковете не
представи фактурите, които са описани като основание за превод от Р.Б., нито
представи други доказателства, които установяват конкретни договорни или
извъндоговорни задължения за ищеца в размер на процесните суми.
Предвид гореизложеното, съдебният състав намира, че
въпреки установеното от ищеца плащане на процесните суми, ответникът не проведе доказване и не установи по безспорен начин
юридическото основанието за получаването на сумите, поради което предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно исковете с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главниците
по исковете с правно основание чл.55 от ЗЗД.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение
има акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава
по отношение на главното му задължение. Според чл. 8, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ал.2 ЗЗД, когато няма
определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. В хипотезата на чл. 55 ал.1 предл.1 ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на
преминаване на благата съществува при самото преминаване, а не в някой
последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради което съгласно чл. 69 ал.1 ЗЗД кредиторът може да
иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при фактическия състав на неоснователно
обогатяване възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на
определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на
обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът
изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86 ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения
смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в решение №
394/27.11.2015 г. по гр.д.№ 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29.
12.2015 г. по гр.д.№ 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по
т.д.№ 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; /.
По делото не е представена от страна на ищеца до ответното
дружество покана, връчена преди предявяване на исковете /подаване на отговор на
исковата молба/поради което и исковите претенции с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни.
Поради частично съвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение в частта
относно произнасянето по първоначалния иск, както и по насрещните с правно
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1
от ЗЗД следва да бъде потвърдено, а в останалата му част – относно насрещните
искове с правно основание чл.59 от ЗЗД – отменено и постановено ново, с което
същите бъдат уважени.
По разноските
В
първоинстанционното производство:
-на
основание чл.78 ал.1 от ЗЗД на ищецът „Р.“ЕООД следва да му се присъдят
направените по делото разноски в размер на държавна такса по първоначалния иск
– 121,84 лв. и платено адвокатско взънаграждение от 400,00 лв., а именно – 521,84 лв. Направените
разноски в размер на 200,00 лв. за ССчЕ се явяват такива за защита по
предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД от ответника и който е неоснователен,
поради което също подлежат на присъждане на основание чл.78 ал.3 от ГПК или
общо 731,84 лв., каквито са присъдени с първоинстанционното решение.
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът по
насрещните искове и ответник по първоначалния с оглед основателността на част
от претенциите има право да й бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената
част от искове.
Претендираните разноски от ответника по списък по чл.80 от ГПК са в
размер на 970,26 лв., от които 800,00 лв. – платено адвокатски възнаграждение, 98,26
лв. – държавна такса по насрещните искове и 72,00 лв. – платени разходи за
превод на документи.
Ищцовата страна в хода на устните състезания е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не е
било обсъждано от първоинстанционният съд предвид приетата от него
неоснователност на исковете и липса на основание за ангажиране на гражданската
отговорност на ищцовото дружество за направени от ответника разноски по
насрещния иск, поради което следва да бъде обсъдено от въззивния съд.
Според
разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК
не определя императивно задължение на съда във всеки случай при
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да намалява
неговия размер, нито ако реши да намали същото да го намали до минималния
размер /решение
от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС и по преюдициално
запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела
С-427/16 и С-428/16 и Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. - задължителни
за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в редакцията пред изм. В ДВ бр.88/2022г. /предвид датата на подписване на
договора за правна защита и съдействие – л.98 от делото, - 12.08.2019г./, минималният размер на адвокатското възнаграждение с
оглед цената на исковете е 473,56 лв., като предвид фактическата и правна
сложност на делото, същия следва да бъде намален по размера от 600,00лв.
На присъждане с оглед
основателността на част от насрещните искове подлежи само възнаграждението за
същите – 300,00 лв., както и 98,26 лв. държавна такса и 72,00 лв. – разходи за
превод на документи и от които съобразно уважената част от насрещните искове възлиза
на сумата от 252,97 лв.
Във въззивното производство:
-на въззивника на основание чл.78 ал.1 от ГПК
следва да се присъдят разноски съразмерно с основателната част от въззивната
жалба, а именно от направени 710,05 лв., от които 110,05 лв. – платена държавна
такса и 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят 173,81
лв.
-
въззиваемата страна съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, има право да й
бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство, като
претендираните по списък по чл.80 от ГПК са в размер на 500,00 лв.- адвокатско
възнаграждение /представени доказателства за плащане/ и 350,00 лв. – внесен
депозит за възнаграждение за вещо лице и от които следва да се присъдят 727,60
лв. /разноските за възнаграждение за вещо лице касаят само първоначалната
искова претенция, в която част жалбата срещу първоинстанционното решение е
неоснователна/
С оглед
разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не
подлежи касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 20253492/17.11.2020г. по гр.д. № 15414/2019г. поправено с решение №
20058485/20.09.2022г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 47 състав, В ЧАСТТА, с което :
-са отхвърлени предявените от Р.Н.Б. с ЕГН: ********** и с адрес: *** срещу „Р.“ЕООД с ЕИК: ******със седалище и адрес на управление:***, с
правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за сумата от 440 евро,
платена на 13.11.2017г., за сумата от 40
евро – платена на 07.12.2017г., за сумата от 219,60 евро платена на 15.08.2017г. в полза на „Р.“ЕООД,
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Р.“ЕООД с ЕИК: ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.Н.Б. с ЕГН: ********** и с адрес: *** на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД сумата от 219,60 евро като получена без основание на 15.08.2017г. сумата от 440 евро, като получена без основание
на 13.11.2017г., сумата от 40 евро,
като получена без основание на 07.12.2017г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от 15.08.2019г. до окончателното им изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20253492/17.11.2020г. по гр.д. № 15414/2019г.
поправено с решение № 20058485/20.09.2022г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 47 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА „Р.“ЕООД с ЕИК: ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.Н.Б. с ЕГН: ********** и с адрес: ***, както следва:
-на
основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски
по гр.д. № 15414/2019г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 47 състав в размер на 252,97 лв. /двеста петдесет и два
лева и деветдесет и седем стотинки/;
-на
основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски
по в.г.д. № 4538/2021г. по описа на Софийски градски съд в размер на 173,81 лв. /сто
седемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА Р.Н.Б. с ЕГН: ********** и с адрес: *** да заплати на „Р.“ЕООД с ЕИК: ******със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по в.г.д. №
4538/2021г. по описа на Софийски градски съд в размер на 727,60 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и шестдесет
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.