РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Сливница, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20231890100062 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Х. Г. А. срещу „С.К.“ ООД, с която е предявен иск
за прогласяване за недействителна клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в договор за кредит № 419455 от
13.05.2020 г., сключен между страните, като заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и
противоречаща на добрите нрави, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сума в размер на 10 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер на 100 лева,
недължимо платена по посочения договор , ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 23.01.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем № 419455 от
13.05.2020 г., по който ответникът е заемател, а ищецът заемодател. В договора била
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, която счита, че е недействителна на посочени по-горе основание, доколкото
била неоправдано висока, била скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че
ищцата е заплатила по договора сума в размер на 100 лева, която е недължимо платена, от
която се претендира частично сума в размер на 10 лева. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се признава иска.
Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, моли за разноски.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26,
ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.21 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – заобикаляне на закона и поради
противоречие с добрите нрави и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че клаузата
за неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона, както и че е
заплатил на ответника по договора за кредит сума в размер на 10 лева. В тежест на
1
ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, както и право да
задържи платените по договора суми.
С Протоколно определение от 21.11.2023 г. като безспорно между страните е
отделено, че са сключили договор за паричен заем № 419455 от 13.05.2020 г. с посоченото от
ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба,
която е недействителна, както и че ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 107.99
лева, която е недължимо платена.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „С.К.“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка ищецът излага довод, че
предвидената в договора неустойка е уговорена като такава с цел да бъде заобиколено
ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК.
Безспорно между страните е, че са уговорили задължение на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като при
неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер. Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора и би следвала да бъде включен като разход по кредита в ГПР.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума и е предвидена като неустойка с единствената цел да бъде заобиколено
ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК, поради което същата се явява нищожна.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за неустойка по договора.
Доколкото съдът прие, че клаузата за неустойка е нищожна на първото, посочено от ищеца
основание, не дължи произнасяне по другите посочени такива.
Безспорно между страните е, че ищцата е заплатила на ответника сума в размер на
107.99 лева по процесния договор а кредит, която е недължимо платена и подлежи на
връщане.
С Протоколно определение от 21.11.2023 г., по искане на ищеца и по реда на чл.214,
ал.1 ГПК, съдът е допуснал изменени на размера на предявения осъдителен иск, като същият
е увеличен от 10 лева, предявен като частичен от 100 лева, на 107.99 лева.
2
Предвид изложеното и този иск се явява основателен и като такъв ще се уважи за
сумата от 107.99 лева.
Като законна последица от уважаване на осъдителния иск ще се присъди и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.01.2023 г. до
окончателното плащане, каквото искане е напарвено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни, като при този изход
на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото с Определение от
16.03.2023 г., поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК, разноските за държавна такса в
размер на 50 лева ще се възловат в тежест на ответника, който ще бъде осъден да ги заплати
на съда изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. ЕАД „Д. М.“
/л.45/.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за ЕАД „Д. М.“в размер
на 400 лева, което ще се присъди в пълен размер, ведно с ДДС от 80 лева, съгласно пар.2а от
ДР към Наредбата, като по делото са представени доказателства за регистрация по ДДС на
адвокатското друвество, която сума в общ размер на 480 лева ще бъде присъдена изцяло на
адвокатското дружество.
Съдът приема, че в случая се дължи едно адвокатско възнаграждение, доколкото с
предявените искове се защитава един и същия правен интерес да се получи недължимо
платена сума по клауза за неустойка. Защитата по двата иска е идентична с предявените два
иска, в случая, се постига една и съща защита за потребителя.
В тази връзка съдът споделя съдебната практика на ВКС, обективирана в Определение
№ 533 от 30.10.2017 г. по ч.т.д. № 1649/2017 г., I ТО на ВКС и изброените в този съдебен
акт други определения на ВКС, съгласно които е прието, че в хипотеза на обективно
съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове,
като на база този сбор се определя адвокатското възнаграждение по Наредбата за
минималните размери на адвокатките възнаграждения.
С оглед изложеното, в посочените случаи, съдът приема, че е налице злоупотреба с
права да се претендира адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове,
при положение, че с двата иска се защитава един и същи интерес.
Единствената обозрима цел от предявяване на иск за нищожност на клаузата за
неустойка при липса на непогасени задължения по нея и претендиране на адвокатско
възнаграждение по този иск, е да се навреди на кредитора, което не се допуска от закона -
чл.3 ГПК. В случая търсеното адвокатско възнаграждение е близо десет пъти по-голямо от
интереса по делото, което съдът приема, че е в разрез с всякакви допустими граници за
справедливост и добросъвестност.
Ответникът е дал повод за завеждане на иска, като е предвидил в договора си
нищожна клауза, по която във всеки един момент може да търси изпълнение, поради което и
не му се следват разноски, съгласно чл.78, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, обективирана в Договор за кредит № 419455 от
3
13.05.2020 г., сключен между Х. Г. А., ЕГН ********** и „С.К.“ ООД, ЕИК
***************, като целяща да заобиколи закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П. – Управител ДА ЗАПЛАТИ НА Х. Г.
А., ЕГН ********** сумата в размер на 107.99 лева – недължимо платена по Договор за
кредит № 419455 от 13.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.01.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П. – Управител ДА ЗАПЛАТИ НА
Районен съд - Сливница сумата в размер на 50 лева – дължима държавна такса.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П. – Управител ДА ЗАПЛАТИ НА
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ , БУЛСТАТ **************, на основание чл.38
ЗА, сумата в размер на 480 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4