№ 348
гр. В., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20211320101022 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул.
„Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 против П. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С.“ № 17,
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с
чл. 92 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, че между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, и ответника П. Т. Г. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер 13358097001 от дата 08.06.2017. г. за ползване на мобилна услуга към
номер ********** при условията на тарифен план Smart М с месечен абонамент 15.99 лева,
като срокът на договора е бил 24 месеца - до дата 08.06.2019 г.
Сочи се, че с друг договор от същата дата 08.06.2017 г. абонатът заявил за ползване и
мобилна услуга за номер ********** отново при условията на тарифен план Smart М с
месечен абонамент 15.99 лева, като срокът на договора бил 24 месеца - до дата 08.06.2019 г.
Излага се, че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 13358097001 между ответника П. Т. Г.. ЕГН ********** и
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД. ЕИК: ********* били издадени фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатената услуга. а именно: №
**********/22.07.2017г.; № **********/22.08.2017г.; № **********/22.09.2017г. и №
**********/23.10.2017г. за периода от 22.06.2017 г. до 22.10.2017 г.
Поддържа се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два
последователни отчетни месеца — за месец 07/2017г., 08/2017 г., 09/2017 г. и за месец
1
10/2017г., като към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка
от потреблението на ползвания номер.
Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43,
т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Излага се, че след едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор е издал по клиентски номер № 13358097001 крайна фактура №
**********/22.11.2017 г., за периода от 22.10.2017 г., с начислена обща сума за плащане.
Твърди се, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, от която ищецът има интерес да претендира
неустойка в размер на 95.94 лв. (деветдесет и пет лв. и 94 ст.) фактурирана е цената,
дължима се за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периоди, която не е
предмет на иска.
Поддържа се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 24.10.2017г., като същата
се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Сочи се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите Smart M и Smart М за
мобилен номер ********** и ********** до 08.06.2019 г., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 08.06.2017 г.
Сочи се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в
т. 2 от стр. 5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг).
Излага се, че претендираната сума в размер на 95.94 лв. (деветдесет и пет лв. и 94 ст.) е
2
формирана като сбор от трикратния размер на месечните абонаментни такси по избрания
тарифен план.
Твърди се, че между длъжникът и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
*********, валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него
услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, да
прекрати предсрочно гореописания договор на дата 24.10.2017г. /като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 95.94 лв. (Деветдесет и пет лв. и 94 ст.)
лева, уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: „ С прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения
срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече
от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на
БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) представляващо
сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените
договори, както следва: 15.99 лв. за Smart М (15.99 лв. х 3) по първия договор и (15,99 лв. х
3) по втория договор от същата дата или общо 95.94 лв. (деветдесет и пет лв. и 94 ст.) лева,
за което е издадена крайна фактура. **********/22.11.2017 г., за периода от 22.10.2017 г.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г. Груп" ООД,
което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия
от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Сочи се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от името
на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1331/2020 г. по описа на ВдРС, и по което
3
е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер 95.94 лв. (деветдесет и пет лв.
и 94 ст.) лева - представляваща неустойка по договори, сключен между ответника и „БТК”
ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В хода на производството с молба-становище с вх. № 4901/27.06.2022 г. на основание чл.
233 от ГПК ищецът е направил частичен отказ от иска за сумата в размер на 15.99 лева,
като след направения отказ претенцията на ищеца възлиза на сумата в размер на 79.95 лева -
представляваща неустойка по договори, сключени между ответника и „БТК” ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Твърди се в отговора на исковата молба, че подадената искова молба не
отговаря на чл. 127, т. 3 и т. 4 от ГПК и е неясна от към петитум, сочи се че всяка една от
претенциите следва да конкретизирана за размер и период, да се посочи и индивидуализира
всяка една от тях в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума. Излага се, че
цесията не е редовно съобщена на ответника, че в делото липсват доказателства той да е
уведомен за извършените две прехвърляния на задължението му към „БТК”АД, както по
отношение на първият цесионер, така и по отношение на вторият цесионер и че няма
никакви данни за извършено уведомяване. Поддържа, че особения представител, на
ответника не може да бъде уведомен вместо ответника за цесиите, тъй като за това се
изисква, съгласно закона и практиката на ВКС изрично упълномощаване .
Твърди се, че от исковата молба не може да се установи за какъв период е претенцията по
всеки един договор и как е изчислена неустойката. Сочи се, че в петитума на иска липсва
изрично посочване, както за периода на претендираната неустойка така и по кои договор се
претендира и че това поставя ответника в положение да не знае за какво го съдят, както и
създава предпоставки да бъде извършено осъждане на едно лице за едно и също нещо
повече от един път. Поддържа се, че от приложените 5 бр. фактури не става ясно в коя е
обективирана претендираната сума за неустойка.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите по
всички договори, посочени в исковата молба. Излага се, че тъй като се касае за неустойки,
погасителната давност съгласно чл. 111 от ЗЗД е три годишна, а дължимостта настъпва
евентуално на крайната дата на периода, за които се твърди, че се дължи месечната такса.
Оспорват се клаузите във всички договори, подписани между страните, уреждащи
задължения за плащане на неустойка при предсрочно прекратяване или спиране действието
на договора в размер на стандартни такси до края на срока на договора, тъй като ответникът
сочи, че са нищожни, поради накърняване на добрите нрави.
Излага се, че в случая неустойката е договорена в разрез с присъщата й обезпечителна,
4
обезщетителна и санкционна функция, и създава условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата оператор, и нарушава принципа на справедливост и
равнопоставеност.
Сочи се, че неустойката, която се претендира в клаузите в договорите, които я визират в
посоченият размер на всички стандартни абонаментни такси до края на договора
представлява санкционна норма и неравноправна клауза, поради наличието на
предпоставките на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1331/2020 г. по описа
на РС – В..
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представените заверени копия на заявления/договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги е видно, че ответникът е сключил два броя договори с БТК ЕАД
с клиентски номер 13358097001 от дата 08.06.2017 г. за ползване на мобилни номера
********** и ********** по избрани тарифни планове Smart M, с месечни абонаментни
такси в размер на по 15.99 лева с ДДС за срок от по 24 месеца.
На основание договор за цесия от 16.10.2018 г. задълженията на ответника към кредитора са
били прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД. С договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ ООД
е прехвърлил задължения по договорите с ответника на ищцовото дружество. По делото е
представено потвърждение за извършената цесия. С връчване на исковата молба и книжата
към нея, на ответника е връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало на
13.04.2022 г., видно от отрязъка от съобщението по делото.
Представени са пет броя фактури – четири за начислени ползвани мобилни услуги и лихва
за забава, както и издадена крайна фактура № ********** от 22.11.2017 г., в която като
основание за дължимост на сумата от 104.46 лева е посочено – корекции, дарения и услуги
от партньори, а като обща дължима сума във фактурата е посочена сумата от 268.94 лева, с
краен срок за плащане 09.12.2017 г. От детайлизираното приложение извлечение за размера
на сумите по фактурата се установява, че сумата от 104.46 лева представлява неустойки по
тарифни планове Smart M и неустойка за отстъпка от мобилни гласови услуги за номер
********** и номер **********. Ищецът е посочил в исковата молба, че от горната сума
има интерес да претендира неустойка в размер на 95.94 лева. С молба-становище с вх. №
4901/27.06.2022 г. на основание чл. 233 от ГПК ищецът е направил частичен отказ от иска
за сумата в размер на 15.99 лева, като след направения отказ претенцията на ищеца
възлиза на сумата в размер на 79.95 лева - представляваща неустойка по договори,
сключени между ответника и „БТК” ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищцовото дружество претендира плащане на начислена неустойка поради предсрочно
прекратяване на договори. Предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от договори
за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13358097001 от дата 08.06.2017 г. за
избрани от абоната тарифни планове Смарт М с месечни абонаментни такси от по 15.99 лева
5
с ДДС. Сключените договори са от дата 08.06.2017 г. Сроковете на договорите са за 24
месеца – до 08.06.2019 г.
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и
условия и срок на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорените цени на услугите - абонаментни такси и цени на услуги извън включените в
съответния тарифен план. В договорите се съдържа описание на тарифният план, ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им,
свързани с начисляване на неустойки. Договорите по своето съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те
са приети с положения подпис на абоната в самите договори, който не е оспорен и по този
начин лицето е декларирало, че е запознато с тях.
Съгласно ОУ на договорите на „БТК“ ЕАД, за абонатите на услуги, предоставяни чрез
обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, абонатът заплаща
ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до мрежата и съгл. чл.
25.3 и стойността на проведените разговори и други услуги, посочени в ценовата листа на
БТК и ползвани през предходния месец или период. Съгласно раздел VIII „Права и
задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ ЕАД, в чл. 43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено,
че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а
чл. 44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми
за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия. „БТК“ ЕАД има право да
получава изцяло и в срок плащане на дължимите от абоната суми за предоставените услуги
по Договора и Общите условия (чл.45.1). При неспазване на кое и да е задължение визирано
в т. 43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже
сключването на нов договор с него.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на договорените и
отразени във фактурите парични задължения по договорите за абонаментни такси, поради
което съдът приема, че същият не е изпълнил поетите с договорите задължения. В
действителност се установява, че ползване на услуги има само през отчетените по първите
четири фактури периоди, но това не освобождава абонатите от задължението да заплащат
ежемесечно дължимите и договорени от тях абонаментни такси, които в случая са в размер
на по 15.99 лева с включен ДДС.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно
задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по
който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че ответникът е
изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението си
към „БТК“ ЕАД. Съгласно посоченото в договорите, ако договорът бъде прекратен по вина
6
на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка в
размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.
Съгласно условията на договорите, месечните такси са в размер на по 15.99 лева с включен
ДДС. Исковата претенция първоначално /преди частичния отказ от иска/ е в размер на 95.94
лева, което се равнява на трикратния размер на месечната абонаментна такса с ДДС за
единия мобилен номер и трикратния размер на месечната абонаментна такса с ДДС за
другия мобилен номер, т.е шест такси от по 15.99 лв., което прави 95.94 лева, поради което
исковата претенция се явява основателна и доказана.
В частта относно претенцията за сумата в размер на 15.99 лева –производството по делото
следва да бъде прекратено на основание чл. 233 от ГПК поради отказ на тази претенция от
ищеца, който отказ може да бъде направен във всяко положение на делото.
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 79.95
лева - представляваща неустойка по договори, сключени между ответника и „БТК” ЕАД.
Съдът намира, че не се претендират суми основани на неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП. В случая, ищцовото дружество претендира вземане в размер на 79.95 лв.,
представляващо неустойка за прекратяването на договори клиентски номер 13358097001 от
дата 08.06.2017 г. за избрани от абоната тарифни планове Смарт М с месечни абонаментни
такси от по 15.99 лв. с ДДС, сключени между ответника и „БТК“ ЕАД (VIVACOM), което
вземане е прехвърлено на „С.Г. Труп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а то от своя
страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. Неустойката е
индивидуално договорена в сключените договори, като ясно е посочен начина на
формирането й - същата представлява трикратния размер на месечната такса. Така
определена, неустойката не противоречи на добрите нрави, нито поставя потребителя в
неравноправно положение. Същата служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват.
Неоснователно е възражението на ответника, че не бил уведомен за извършената цесия.
Вземането е точно индивидуализирано в представеното Приложение към договора за цесия.
Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената цесия,
като същото е приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл.
99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. В този
смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.
Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия,
поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление
7
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са
направени в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази
насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на
ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ГПК връчването на представител се смята за лично
връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата „представител“, без да
разграничава представителната власт на представителя от какво произтича – от
упълномощаване или по силата на закона чрез акт на съда. Осъщественото връчване на
представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия чрез назначеният му особен
представител.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност на вземането.
Задължението за плащане на неустойка е обективирано във фактура №
**********/22.11.2017 г., от която е видно, че крайният срок за плащане е 09.12.2017 г., т.е.
от този момент вземането е станало изискуемо. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено в съда на 06.08.2020 г. - преди изтичане на тригодишната
погасителна давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Исковото производство се явява продължение
на заповедното производство и поради това, погасителната давност не е изтекла.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответникът дължи претендираната неустойка,
поради което предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 79.95 лева.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответникът
следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по
настоящето производството, в общ размер от 505.00 лева /25.00 лева за внесена държавна
такса, 180.00 лева адвокатско възнаграждение и 300.00 лева разноски за особен
представител/. Ответникът следва да заплати направените в заповедното производство
разноски, но съразмерно с уважената част от иска, които разноски възлизат на сумата в общ
размер от 170.83 лева /20.83 лева - за държавна такса и 150.00 лева - адвокатско
възнаграждение/, в останалата част искането за присъждане на разноски по заповедното
производство следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. „С.“ № 17, че дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц.,
чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 79.95
лева - представляваща неустойка по договори, сключени между ответника и „БТК” ЕАД.
ДОПУСКА отказ от иска за сумата в размер на 15.99 лева и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА П. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С.“ № 17 да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес:
гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д
№ 1331/2020 г. по описа на РС - В. в размер на 170.83 лева /20.83 лева - за държавна такса и
150.00 лева - адвокатско възнаграждение/, като искането в останалата част ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно.
ОСЪЖДА П. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С.“ № 17 да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес:
гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата в общ размер от 505.00 лева /25.00 лева за внесена
държавна такса, 180.00 лева адвокатско възнаграждение и 300.00 лева разноски за особен
представител/ - направени разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 1331/2020 г. по
описа на РС - В..
В частта на прекратяването решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - В. в едноседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9