Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 23.08.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5626/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано е по искова молба от В.А.В., с която са предявени осъдителни искове срещу П.НА Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ както следва:

за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по което е прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление

за сумата от 45000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени неустойки по неизпълнени договори в следствие на мерки за процесуална принуда, наложени на ищеца в рамките на прекратеното наказателно производство.

Претендира законната лихва от увреждането – 23.09.2014 г. и разноските.

            Ищецът твърди, че на 11.06.2014 г. е задържан, а от 12.06.2014 г. е привлечен като обвиняем по наказателно производство, което е прекратено на 29.09.2014 г. За периода, през който се е водило досъдебното производство, е претърпял неимуществени вреди – понесъл е огромен стрес, влошил съществено здравословното му състояние, изолирала се е от близките си, засегнато е достойнството и доброто му име в обществото поради широкото медийно разгласяване на разследването. Понесъл е имуществени вреди – поради неизпълнение на договори, по които е страна, е заплатил неустойки на контрагента си. Претендира обезщетения за понесените неимуществени и имуществени вреди, законната лихва от увреждането и разноските.

            Ответникът оспорва иска.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от Заповед за задържане на лице от 11.06.2014 г., че на посочената дата в 07.20 ч. ищецът е задържан от органите на МВР за срок до 24 часа. С Постановление от 12.06.2014 г. ДП №154/2014 г. по описа на СО-СГП ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.115, вр. чл.18 НК – опит за убийство – за това че като съизвършител с К.Г.М.и Г. И.Х.през месец май 2014 г. направил опит да умъртви лицето Д.С.П., като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини. С Постановление на СГП от 12.06.2014 г. ищецът е задържан под стража за 72 часа.

По внесено искане от СГП за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ с Определение от 14.06.2014 г. по НЧД №2614/2014 г. Софийският градски съд е оставил искането без уважение, като не е взел мярка за неотклонение по отношение на ищеца.

С Определение от 23.09.2014 г., влязло в сила на същата дата поради необжалваемост на акта, е потвърдено Постановление на СГП от 30.06.2014 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №154/2014 г. по описа на СО-СГП, като е изменено основанието за прекратяване – такова по 243, ал.1, т.1 НПК.

Установява се от показанията на свидетелите М. иГ., че задържането на ищеца е станало рано сутринта пред децата му, ищецът е бил изключително притеснен от ситуацията, пребледнял и с високо кръвно. Случаят е получиш широко медийно отразяване, журналисти са притеснявали семейството на ищеца – ходили са в дома му, звъняли са на близките му. Познатите на семейството му са започнали да проявяват недоверие, тъй като предполагаемата жертва на престъплението, за което са го разследвали, е депутат, публична личност. В ареста ищецът е бил стресиран, гледал е съпругата си безучастно при освобождаването му, отказвал е да говори за преживяното там. Прекъснал е социалните си контакти, преустановил е професионалната си дейност, започнал е да посещава психотерапевт, страда от проблеми със съня.

От представените фотокопия на вестници и публикации в интернет медии се установява, че арестът на ищеца и разследването срещу него е получило широко медийно отразяване и публично разгласяване.

От съдебно-медицинската експертиза се установява, че половин година преди ареста ищецът е бил диагностициран с диагноза Захарен Диабет – Т2, който е протичал без усложнения до лятото на 2014 г., когато се наблюдават сравнително чести и бързи декомпенсации (тежко състояние на хода на заболяването и патологии). Според становището на вещото лице към този момент ищецът е най-вероятно е получил Посттравматично стресово разстройство (не е диагностицирано, тъй като не е търсено), което най-вероятно е свързано с ареста му и което е в основата на честите бързоразвиващи се и обхващащи все повече органи и системи болестни процеси. Съдът приема, че доколкото не се установяват други събития от живота на ищеца през лятото на 2014 г., които да са възможен източник на стрес, че именно арестът и повдигнатото обвинение на ищеца са в причинна връзка с влошаване на здравословното му състояние.

При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление. Неимуществените вредите се изразяват в преживени негативни емоции, накърняване на доброто име и авторитет чрез широката публична разгласа в медиите на ареста и разследването, неудобства, свързани с мярката за неотклонение „задържане под стража“ в периода на изпълнението й (три дни), както и нарушението в семейните и приятелските отношения и дискомфорта на най-близкото семейно обкръжение от медийния интерес към личността на ищеца. Възникнали са съществени усложнения на здравословното състояние на ищеца – получил е сериозно влошаване на хроничното си заболяване Захарен Диабет – Т2, който до този момент е протичал без усложнения - от лятото на 2014 г. е имал сравнително чести и бързи декомпенсации (тежко състояние на хода на заболяването и патологии). Всички така описани негативни последици за ищеца са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение №532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.

При съблюдаване на тези критерии съдът съобрази, че процесното наказателно производство е продължило 3 месеца, като през този период ищецът е бил задържан по стража за три денонощия. Делото не е внасяно в съд, ищецът не е участвал в открити съдебни заседания (освен по искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“). Процесуалната принуда под формата на друга мярка за неотклонение не е вземана. Увреждането се изразява в понасяне на стрес с висока интензивност от ареста и широкото медийно отразяване на същия, което сериозно е засегнало авторитета и доброто име на ищеца в обществото и сред близките и познатите му, както и битовите неудобства през трите денонощия на задържането под стража. От момента на започване на наказателното производство срещу ищеца, в следствие на интензивния стрес, сериозно се е влошило здравословното му състояние. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст с изградени социални контакти, личен и професионален и авторитет. При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 5000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 5000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищцата неимуществени вреди.

По тези съображения съдът приема, че искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 5000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв.

Неоснователна е претенцията за неимуществени вреди. От представените писмени доказателства – три броя договори с ЛИДЕР-ПРО, Сърбия за предоставяне на консултантски услуги и посредничество, се установява, че ищецът е поел задължението да извърши фактически и правни действия с падеж – 13.06.2014 г. и 25.06.2014 г. Ищецът твърди, че не е изпълнил задълженията си по трите договора поради задържането си под стража, поради което е платил на контрагента си уговорената неустойка в размер на 7500 евро по всеки договор, като представя и три броя разписки, удостоверяващи плащането. Вземане за неустойка обаче не е възникнало, тъй като не е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ищеца. Ако се приеме, че единствена причина за забавяне или неизпълнение е ареста, препятстващ свободното придвижване на ищеца и съответно – осъществяване на действията, съставляващи изпълнение на уговореното задължение, то това обстоятелство представлява непреодолима сила по смисъла на чл.81, ал.1 ЗЗД, което не може да му се вмени във вина - непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. При непреодолима сила (форсмажор) длъжникът не отговаря за неизпълнението – не е налице виновно неизпълнение от негова страна, поради което в полза на възложителя по договора не е възникнало правото да претендира уговорената неустойка. Поради това че форсмажорни обстоятелства са довели до невъзможност за изпълнение на договора и вземане за неустойка не е възникнало, платеното подлежи на връщане, тъй като е недължимо платено – в полза на платеца възниква вземане по чл.55 ЗЗД за връщане поради начална липса на основание. А това води до извода, че за ищеца не е възникнала вреда: извършеното от него плащане не е било дължимо, подлежи на връщане и не може да се вменено в отговорност на ответника. При липса на вреда, твърдяното от ищеца вземане за обезщетение не е възникнало.

Претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е основателна от начален момент 23.09.2014 г. – датата на влизане в сила на разпореждането за прекратяване на наказателното производство – така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС.

 

По разноските:

На ищеца, с оглед искането му по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски за държавна такса – за сумата от 10 лв. и за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 61,22 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул. *******, да заплати на В.А.В., ЕГН:**********, както следва:

на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по което е прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление, ведно със законната лихва от 23.09.2014 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 10 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв., както и иска за имуществени вреди за сумата от 45000 лв., представляваща заплатени неустойки по неизпълнени договори в следствие на мерки за процесуална принуда, наложени на ищеца в рамките на прекратеното наказателно производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: