ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 276
03.08.2020г.,
гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито заседание
на трети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Кремена Костова-Грозева
разгледа
докладваното от съдия Костова-Грозева адм.
дело №476 по описа за 2020 година.
Образувано е по жалба на „БРИКЕЛ“
ЕАД, със седалище гр. Гълъбово, ЕИК *********, представлявано от Изп. Директор
Янилин Павлов против Решение №РТД 3000-1845/32-220770 от 30.07.2020г. на
Директор на ТД “Тракийска“ при Агенция
„Митници София, за прекратяване действието на Удостоверение за регистрация № BG003000С0056 от 31.01.2007г., съдържаща и искане за отмяна на допуснатото по
силата на чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС предварително изпълнение.
Искането за отмяна на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на решението се мотивира със следните
доводите:
На първо място оспорващият сочи, че били налице предпоставките на
чл.166, ал.2 от АПК предвид обстоятелството, че общественият интерес налагал
дружеството да не прекратявало дейността си, за да можело да погасява
задълженията си към държавния бюджет. Тъй като с решението се целяло правна
промяна, а не фактическа, то по-късното изпълнение на същото нямало да
накърнява държавния или обществения интерес.
Предприятието осигурявало защита на особени важни обществени интереси,
касаещи енергийната система на страната, ведно с важни социални интереси. Дори
и при спиране на предварителното изпълнение нямало как да възникнат евентуални
трудности за изпълнение на постановеното решение, доколкото същото не изисквало
никакви фактически действия от страна на митническата администрация. Напротив,
твърди се, че спирането щяло да доведе до увеличаване стойността на ел.
енергията, която дружеството продавало на НЕК ЕАД, предвид това, че тя била
акцизна стока и включвали в своята себестойност и стойността на акциза. Това
щяло от друга страна да доведе до невъзможност дружеството да изпълнява
основния си предмет на дейност и да си доставя приходи, а от там и да се разплаща
с кредиторите си.
На второ място се мотивира, че „Брикел“ ЕАД било много важна част от
икономиката на страната, като осигурявало необходимата стабилност на
електроенергийната й система. Основната дейност на предприятието била свързана с
производството на ел. енергия. На дружеството бил наложен запор от НАП върху
банковите му сметки и вземания от трети лица, поради което не следвало то да
преустановява своята дейност, за да изпълнявало както задълженията си за
доставка на ел. енергия, така и до погасяване на задълженията му, вкл. и до
недопускане съкращаване на работни места и не плащане на възнагражденията на
персонала.
На трето място се мотивира довод, че били налице и двете алтернативно
предвидени предпоставки на чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК, че изпълнението
можело да причини както значителни, така и трудно поправими вреди на
дружеството. В дружеството били наети на работа близо 1 300 човека.
Отделно с дейността си дружеството осигурявало работа на стотици контрагенти,
които разчитали на договорите си с „Брикел“ ЕАД, за да оцелявали. Предприятието
било едно от най-големите в областта предприятия-работодател, като спирането на
дейността му щяла да доведе не просто до смущение в енергийната система, чрез
заместване на българските лигнитни въглища с чужди такива, но и до тежка
социална криза в регионален и национален мащаб, тъй като при спиране,
дружеството щяло да бъде принудено да съкрати голяма част от работниците и
служителите си и да прекрати болшинството от търговските си взаимоотношения, да
спира плащания към трети лица.
На четвърто място се сочи, че дружеството работело приоритетно само с добити от „Мини Марица Изток“ въглища, обработвайки и
обогатявайки ги, ги доставяло на други български ТЕЦ, които по принцип не
можели да работят с нискокалоричните български въглища. Спирането на дейността
им обаче щяло да доведе до чувствително понижение на консумацията на български
въглища от енергетиката на страната, като енергийна суровина и заместването им
с вносни такива, които несъмнено щяло да рефлектира върху икономиката като
цяло.
Не на последно място се мотивира, че дружеството било включено под №2.4
в сектор VI „Енергетика“ от Списъка на стратегическите
обекти и дейности от значение за националната сигурност, Приложение №1.1 от ПМС
№181/20.07.2009г. Съгласно §1 от наредбата за реда, начина и компетентните
органи за установяване на критичните инфрастурктури и обектите им и оценка на
риска за тях, стратегическите обекти и дейности от значение за националната
сигурност, определени в списъка-приложение към ПМС, са от значение за
националната сигурност и се приема за критични инфраструктури, което означавало
система или части от нея, които са от основно значение за поддържането на
жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността, икономическото
и социално благосъстояние на населението и чието нарушаване или унищожаване би
имало значителни негативни последици за страната в резултат на невъзможността
да се запазят тези функции. Наредбата презумптивно определяла, че дейността на
дружеството била от съществен обществен интерес и преустановяването й ще
накърни дълбоко същия.
На следващо място се сочи и, че намиращият се наблизо яз. Розов
кладенец“ бил включен в екологична мрежа „Натура 2000“ и бил природен резерват,
а помпена станция „Сазлия“ бил единственото съоръжение, което поддържало
язовира, като след спиране работата на станцията, водното ниво щяло да падне
драстично ниско. Този водоем захранвал както предприятието на оспорващия, така
и „Ей Ес Марица Изток-1“ АД и „Контур Глобал“ АД, което означавало спиране и на
тяхната дейност, ведно с това, че се явявала и предпоставка за унищожаване на
природния резерват.
Всички тези доводи навеждали на извод, че с допуснатото предварително
изпълнение на решението щяло да се спре дейността на дружеството, като от това
не само щели да пострадат неговите интереси, но и необратимо щели да се
засегнат важни обществени интереси.
Допуснатото предварително изпълнение водело и до нарушаване на принципа
на съразмерността, установени в АПК. Целта на регламентираното изискване
притежателят на удостоверение за регистрация по ЗАДС да няма публични
задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения за ЗОВ, с изкл.
на задължения по не влезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или
обезпечени задължения било направено в защита на държавните интереси и
преследвал дисциплиниращ ефект. Съпоставяйки тази цел с вредите, които биха
били резултат от постановеното предварително изпълнение за адресата на
решението, доколкото щели да се засегнат права и законни интереси в по-голяма
степен, надвишавало тази легитимна цел.
Мотивира се не на последно място
и че спирането на дейността на дружеството щяло да доведе до лишаване на
гражданите на гр. Гълъбово с топлинна енергия и гореща вода. Цитира се практика
на Административен съд Пловдив и ВАС.
Съдът, като съобрази доводите на оспорващия досежно
инкорпорираното в жалбата особено искане по чл.166, ал.1 от АПК намира, че
същото е процесуално допустимо, тъй като
се прави едновременно с оспорване и на самия административен акт, чието
изпълнение се иска да се спре, направено е в срока по чл.166, ал.2 от АПК и
изхода от активно легитимираното лице.
Предварителното изпълнение на процесния акт е допуснато по силата на
самия закон – чл.58, ал.2 от ЗАДС. В такъв случай, законодателят презюмира
наличието на обществен интерес, който да налага въпросното предварително
изпълнение на административния акт, но изрично урежда възможност при доказаност
на конкретни релевирани отново в закон обстоятелства, Съдът да допусне спиране
на това предварително изпълнение. В противен случай ще се
постигне нарушение на възприет общ принцип, вкл. и на
правото на ЕС, който намира своята основа в разпоредбата на чл.6 от АПК
- принцип на съразмерността, според който административният акт и
неговото изпълнение не тряба да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В този смисъл
именно в разпоредбата на чл. 166, ал.
4 от АПК законодателят дава правомощие на съда
да спре допуснато по закон предварително изпълнение, ако от предварителното
изпълнение на оспореното решение на директора на ТД „Тракийска“
при Агения "Митници" за
оспорващия биха настъпили значителни или трудно поправими вреди по
смисъла на чл.166, ал. 2
от АПК, които са несъразмерни с целените от
административния орган чрез издаването на административния акт правни
последици. Изцяло в тежест на
жалбоподателя е да установи, че този презюмиран обществен интерес в конкретния
случай се явява несъразмерен на вредите, които ще понесе той като адресат на решението,
от едно такова предварително изпълнение, тъй като тези вреди ще са за него или
значителни, или трудно поправими
В настоящия случай множеството твърденията на оспорващото дружество,
чрез които то се стреми да обоснове настъпване на вреди за него, /които според
закона следва да са значителни или
трудно поправими/ не се подкрепят с нито едно писмено доказателство, поради
което Съдът ги определя за голословни.
Към жалбата се прилага като доказателство единствено справка за
персонала на дружеството, от която е видно, че към 31.07.2020г. там работят
1279 човека. Липсват всякакви други доказателства относно поети договорки към
контрагенти, дължими плащания към тях и прочие други такива отношения.
Следва обаче да се посочи, че почти всички доводи на оспорващия, чрез
които той обосновава своето особено искане за спиране на предварителното
изпълнение на решението са в насока настъпване на вреди за трети лица, такива
са напр. работниците и служителите, гражданите на гр. Гълъбово, последните като
ползватели на продуктите на оспорващия.
Чл.166 от АПК обаче иска вредите пряко да засягат оспорващия, поради което
доводът, че в следствие спирането, дружеството ще бъде принудено да прекрати
трудовите договори с наетия от него персонал и за това той ще търпи социални и
финансови негативи, не следва да се възприема като обосноваващ у съда извод, че
за „БРИКЕЛ“ ЕАД от това ще последва значителни или трудно поправими вреди.
Поради своята необоснованост, не следва да се кредитира и довода за
вреди от търговските взаимоотношения на дружеството. Както вече се посочи
по-горе, липсват каквито и да е писмени доказателства за тези взаимоотношения,
вкл. и за тези с „Мини Марица Изток“, „Ей Ес Марица Изток-1“ АД и „Контур
Глобал“ АД. Същественото обаче е, че доводите за вреди от предварителното
изпълнение отново се мотивират с оглед чужди негативни последици, т.е.
опосредено, не и с конкретни такива, напр. за неустойки и пр. В заключение,
липсват каквито и да е твърдения и конкретни цифрови означения на така претендираните
за възможни да настъпят вреди, за да може Съдът да извърши адекватната и
правилна преценка, която дължи по закон. При липсата на такава удостовереност
за Съда е невъзможно да прецени, първо дали тези вреди реално биха настъпили за
оспорващия, дали те са в пряка връзка с допуснатото предварително изпълнение на
процесното решение, второ, дали те са на значителна стойност или са такива,
които трудно биха могли да бъдат поправени и поради това са несъразмерно тежки
дори и в сравнение с обществения интерес, който органът претендира, че охранява.
Също голословни са и доводи, че спирането дейността на оспорващия, ще
има за последица повишаване стойността на неговия продукт, който е акцизен
такъв. Още повече, че ако това е така, то вредата няма да е за него, а за
потребителите на този продукт, т.е. отново вредата не е пряка за оспорващия.
Единственият довод, който според този съдебен състав обосновава извод
за основателност на искането за спиране на допуснатото по силата на ЗАДС
предварително изпълнение, се свежда до факта, че „Брикел“ ЕАД има за основна
дейност производство на електрическа енергия и че същият е включен в Приложение
към ПМС №181/2009г.
Съгласно чл.1 от посоченото ПМС, с него се определят стратегическите
цели и обекти, които са от значение за националната сигурност на страната и са
включени в Приложения към постановлението. Т.е. самият факт на включване на
„Брикел“ ЕАД в Приложение №1, т. VI - сектор „Енергетика“, под т.2.4 „стратегически
обекти“ е показателен, че това дружеството изпълнява такава дейност, която е от
стратегическо значение за националната сигурност на страната ни и за това то се
ползва със закрилата на държавата. Видно е, че към момента на издаване на
решението на митническата администрация, оспорващия е включен в това приложение.
Не
се спори, а и от извършената служебно от Съда справка в Търговския регистър, се
установи, че несъмнено основната дейност на дружеството е производство на електрическа и топлинна енергия, пренос и
производство на електрическа и топлинна енергия, пренос и разпределение на
топлинна енергия, строителна и ремонтна дейност разпределение на топлинна
енергия. Тази дейност се извършва посредством предвиден в ЗАДС задължителен
регистрационен режим – при наличието на издадено удостоверение за регистрация
(в случая Удостоверение за регистрация №BG003000С0056/31.01.2007г.), каквото е било
издадено.
С
процесното решение обаче самата държава чрез митническата администрация
претендира прекратяване действието на това удостоверение, което фактически и
правно означава пълно преустановяване на основната дейност на дружеството. Дори
и да липсват конкретни доказателства, то този факт на пълно прекратяване на основната
дейност несъмнено ще води до значителна или трудно поправима вреда за лицето,
още повече, че и спецификата на дейността изисква тя да се извършва само след
издаване на разрешително. Това, че лицето е включено във въпросното приложение
към ПМС №181/2009г., обаче означава, че същият е от особен държавен интерес и
че самата Държава го въздига за стратегически обект, извършващ стратегическа
дейност в сектор „Енергетика“. Т.е. за нея /Държавата/ той е от особено
значение, а от там е от особено значение и за цялото общество.
Наличието
само по себе си на факта на дължими в особено големи размери публични задължения от страна на оспорващия, който
и не се оспорва от жалбоподателя, не е достатъчен сам по себе си, за
обосноваване на факта на допускане на предварителното изпълнение на решението,
макар и това да става по силата на закона, защото това предварително изпълнение
се допуска в защита на държавния/обществения интерес /арг. на чл.60, ал.1 от АПК, вр. с чл.166, ал.1 от АПК/. Митническата администрация обаче не отчита
спецификата на случая. Тук засегнатият от предварителното изпълнение субект
също е от важно значение за Държавата, нещо повече той и извършваната от него
дейност се определят от самата Държава за изключително стратегически за нейната
национална сигурност. Това сочи най-малкото на паритет на интересите на двете
страни по спора, а не на превес на държавния интерес. От друга страна, това
само по себе си води до абсурдната ситуация, държавата под паравана на
презумираните в ЗАДС нейни интереси, да допуска предварително изпълнение на
един акт, от който обаче за самата Държава могат да настъпят значителни и
трудно поправими вреди, тъй като субектът, който пряко се засяга от този акт и
от неговото изпълнение, макар и частно правен, е определен от същата тази
държава за стратегически за нейната национална сигурност субект.
Ето
защо, следва да се приеме, че в случая за дружеството ще настъпят значителни и трудно поправими вреди с оглед
неговия специфичен статут на стратегически за държавата субект, извършващ
стратегическа дейност, които вреди обаче няма да са само и единствено в
патримониума на това дружество, но ще имат директно влияние върху въздигнати за
изключително важни за националната сигурност на Държавата интереси в сектор
„Енергетика“ /вж. ПМС №181/2009г./, а от там и върху тези на целокупното
българско общество.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Решение № РТД 3000-1845/30.07.2020г. на Директор на
ТД „Тракийска“ при Агенция Митници се явява неоснователно и следва да се
отхвърли като такова.
Водим от горното и на
осн. чл.166, ал.2 от АПК, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
СПИРА предварителното изпълнение на Решение № РТД 3000-1845/32-220770 от 30.07.2020г.
на Директор на ТД „Тракийска“ при Агенция Митници, с които се прекратява действието
на Удостоверение за регистрация по ЗАДС №BG003000С0056/31.01.2007г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в
7 дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :