№ 1765
гр. Сливен, 07.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. П. - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. П. - Светиева Гражданско
дело № 20242230101081 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв. Д. Г.
от АК – Стара Загора, надлежно упълномощен с пълномощно от 20.02.2024
година – лист 6 от делото.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв.
Л. А. от АК - Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 29.04.2024
година – лист 52 от делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
АДВ. Г.: Няма да сочим други доказателства и нямаме процесуални
искания.
АДВ. А.: Нямаме нови доказателства, нямаме доказателствени и
процесуални искания.
С оглед липсата на заявени доказателствени и процесуални искания,
съдът приема, че са налице условията за преустановяване на съдебното
1
дирене, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. Г.: По делото сме представили подробна писмена защита с
аргументация по основателността на иска, като днес ще взема отношение само
по представената писмена защита от ответната страна. Не отговаря на
истината, че ищецът не е оспорил наведените основания в писмения отговор
за получаване на сумите. Подадено е изрично писмено становище по
отношение на отговора на исковата молба, в което изрично сме заявили, че
оспорваме твърденията на ответника, поради което обстоятелството, че няма
налице спор, не е вярно. На второ място, представените писмени документи -
проформа фактури и доказателства за извършени банкови плащания от страна
на ответника, не доказват наличието на сключен договор за съвместна
дейност, а доказват не пряко, а косвено за какво ответника е употребил парите,
които му е превел ищеца. Ако се приемат неговите твърдения, че тези пари ги
е употребил точно за тези вещи, то не сочат за договорни отношения между
страните и на отношения, които възникват между страните във връзка с
твърдени от ответника договори. Такива отношения между страните, а именно
начин на финансиране, на разпределение печалбата, не бяха доказани и от
разпитаните свидетели. Техните показания бяха изключително неконкретни,
поради което не могат да бъдат дори и косвено доказателство, че между
страните има договор. По делото няма събрани никакви доказателства, които
да заместят писмения договор между страните, както твърди ответника. В
тежест на ответника беше да установи не само основание за получаване на
сумите, но и правото да задържи тези суми - това основание, което му дава
правото да ги задържи за себе си без да ги върне на ищеца. Такъв аргумент не
беше въведен от ищеца. По отношение на иска за предаване владението на
собствени вещи, подробно сме описали защо считаме, че е доказана
собствеността на вещите в момента на предаване при покупка на недвижимия
имот, като от ответника беше въведено твърдение за положителния факт, че
той е бил собственик на част от вещите, като в отговора не бяха
2
конкретизирани колко, какви, но в процеса се въведе такова твърдение без да
бъде категорично заявено и респективно при въвеждането на това твърдение,
при него беше тежестта да докаже, че той е собственик на тези вещи преди
закупуването на имота. Такова доказване не беше проведено, не бяха събрани
доказателства за такова твърдение, поради което на основание изложеното и
събраните доказателства считаме, че иска по чл. 108 е изцяло доказан от
страна на ищеца. С оглед гореизложеното моля да постановите решение, с
което да уважите предявените искове като ни присъдите извършените
деловодни разноски, за което представям списък с разноски и доказателство за
действителното им извършване.
ИЩЕЦ И. И.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
АДВ. А.: Ние изцяло поддържаме представения писмен отговор по
писмената защита и всички възражения направени срещу исковете, с които
мотивираме нашето становище, че предявените искове главни и евентуални са
неоснователни и недоказани, което води до неоснователност и на акцесорните
искове за лихви, а по отношение на представения списък в днешното съдебно
заседание за разноски, правим възражение за изключителна и необоснована
прекомерност на адвокатското възнаграждение и направените и твърдяни от
страната разноски. По отношение на становището, което беше изложено в
днешното съдебно заседание от ищцовата страна твърдим, че представените
писмени доказателства по евентуалните искове за неоснователно обогатяване
по чл. 55 от ЗЗД доказваме с представените от нас проформа фактура, превод
от страна на ищеца на сумите в две различни години по сметка на ответника и
в същия ден закупуването през 2020 година и три дни след превода през 2019
година на описаните подробно в проформа фактура вещи за посочената цена.
Това е и записано в исковата молба. Нещо повече, току що се спомена от
защитата на ищеца, че не сме били разграничили в исковата молба клетките,
които са построени със съвместно участие и лично от ответника. Напротив,
посочили сме ясно и точно годината, в която са построени със съвместно
участие първа група клетки и годината, в която са построени с личното
участие и само от ответника. Това беше потвърдено от събраните
доказателства, като подробно съм се спряла в писмената защита. Изцяло
поддържаме направените възражения по предявените искове, тъй като
считаме, че за всички е ясно в тази зала по повод споровете, които отделните
искове възникват между страните, че ищеца е превел на ответника с основание
3
две години суми, които са значителни. Това, че ищецът не е посочил
основание, а е бил длъжен да посочи, се използва за предявяването на
исковете, което считаме, че не се установи като първоначална липса на
основание, като отпаднало основание и несъществуващо основание. Считаме,
че доказахме съществуването на основанието. При пълно и главно доказване
ищецът следва да докаже собствеността на твърдяни от него движими вещи,
които са изградени в неговия имот. Няма презумпция нито по чл. 69 нито по
чл. 80 от ЗС, че след като са изградени движими вещи в един имот, те са
собственост на имота или собственика на имота. Такава законова презумпция
не съществува. Презумпцията, която е цитирал ищеца по чл. 69 в защитата си
по-скоро говори, че ако той е осъществявал владение, това е върху чужда
движима вещ, а това е признание на неблагоприятни факти за ищеца.
Разпоредбата на чл. 80 определя давностен срок, който не следва да бъде
изследван за ищеца, тъй като не е въведено твърдение за давност. След като не
е въведено такова твърдение, давността не може да бъде разгледана. Ако се
твърди, че движимите вещи следват имота, в който се намират, то в такъв
случай ответникът владее на правно основание. Защо иска за собственост е
неоснователен подробно сме изложили в нашата писмена защита с анализ на
доказателствата. Моля да бъдат отхвърлени исковете, молим да ни бъдат
присъдени направените по делото разноски по списък инкорпориран в
писмения отговор и актуализиран в писмената защита.
ОТВЕТНИК С. Ч.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
РЕПЛИКА НА АДВ. Г.: Ще взема отношение единствено по
презумпцията на чл. 69 от ЗС, която касае владението на движимите вещи, а
именно законодателят счита, че владелецът на движимите вещи владее вещите
за себе си, ако не е установено друго. В настоящото производство е безспорно,
че моят доверител е владял имота заедно с вещите в него до момента, в който
този имот е продаден на ответника. Презумпцията на чл. 69 не беше оборена
от ответника, поради което владелецът на имота и владелецът на вещите се
явява собственик на същите. По делото има предявени три иска, за всеки един
от тях има определено възнаграждение съобразно минималния размер
съгласно чл. 7 от Наредбата.
ДУПЛИКА НА АДВ. А.: Считам, че презумпция, че като владее един
собственик имота си, владее и движимите вещи, които са спорни, не може да
4
бъде смисъл на чл. 69 от ЗС. Чл. 69 се е съсредоточил върху владението на
движими вещи, а не върху връзката между владение на недвижим имот и
находящи се в имота чужди движими вещи, които той би владял като свои.
Такова твърдение в исковата молба, че ищецът бил владял чужди движими
вещи като свои няма въведено и не би могло да се коментира. Подпъхването
на презумпция, че когато се владее, ако се твърди, че се владее, е за себе си, не
може да бъде възприето. По отношение на твърдението за съобразяване на
адвокатския хонорар с предявените искове, отново подчертаваме
изключителната прекомерност поради обстоятелството, че са предявени
главни и евентуални, както и акцесорни искове. Безспорно възнаграждението
е прекомерно и бих казала опитва се страна някакво наказание да налага на
ответника чрез размера на адвокатското възнаграждение, но тъй като считаме
категорично, че исковете са неоснователни и недоказани и молим да ги
отхвърлите, поддържаме възражението си за прекомерност.
Съдът ПРИЛАГА към материалите по делото представените от
страните писмени защити, в това число и списъци за разноски.
Съдът ПРИЕМА делото за разяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
Съдът ще ОБЯВИ решението си в законоустановения срок, който
изтича на 05.12.2025 година.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.45 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5