Определение
№
Гр. Велинград, 19.05.2017г.
Велинградски
Районен съд граждански състав
на деветнадесети май през 2017
година в закрито съдебно заседание в
следния състав :
Председател: Валентина Иванова
като разгледа докладваното
от съдията гр. д.№ 576 по описа за 2016 година, намери
следното:
Постъпила е искова молба от ищеца И.Й.Б., ЕГН ********** ***,
срещу
ответниците: 1. „ДИВИКО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.“Костенец, ул.“Хр.Ботев“ № 55 и актуален адрес гр.Велинград, ул.“Д. Талев“
№7; 2. „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост,
ул.“Христофор Колумб“ № 4; 3. Д.Г.К., ЕГн ********** ***.
Предявени
са исков правно основание чл.135 от ЗЗД и чл.124 ГПК –
отрицателен установителен иск за собственост - за обявяване за НЕДЕЙСТВИТЕЛНО
по отношение на ищеца Б. разпореждане на „ДИВИКО“ ООД от 08.05.2013г., с което
като непарична вноска в капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, ЕИК ********* е
внесен следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в строителни граници на
гр. Велинград, обл. Пазарджишка, с площ от 1580 кв.м, образуващ УПИ I-152- „за ЖС, търговия и услуги“,
находящ се в землището на гр. Велинград, местност „Голямо Блато“, при граници и
съседи на поземления имот: имот № 168001 - жилищна територия на ФИМ - гр.
Велинград; имот № 149136 - използв. ливада на М.Д.И.; имот №149135 - използв.
ливада на А.Д.О., който имот е образуван чрез промяна на предназначението на
поземлен имот № 149152 от местност „Голямо Блато“ по КВС на землище Велинград,
с площ на имота 1580 кв.м, образуван чрез обединяване на основание молба по чл.
26 от Наредба 49 №1275 от 08.11.2007г. на имот 149021, находящ се в землището
на гр. Велинград, в местността „Голямо Блато“, целия имот с площ от 0,936 дка,
парцел 020 от масив 149, при граници и съседи : имот № 149135 и имот № 168001.
Както и да се признаете за установено, че Д.Г.К., ЕГН: ********** не е
собственик на този недвижим имоЗ.
Доклад –
проект:
Ищецът твърди, че По силата на договор за цесия от 16.07.2012
год., сключен между „Атлетик“ АД Велинград в качеството му на цедент и ищеца И.Б.,
в качеството му на цесионер, в полза на последния са прехвърлени вземания на
цедента, а именно дължимата неустойка по договор от 18.10.2006 год., сключен
между цедента и ответника „Дивико“ ООД. Вземанията на цедента са придобити на
основание чл. 20 от договора поради неизпълнение от страна на „Дивико“ ООД да
прехвърли уговорените 11 броя недвижими имоти по нотариален ред. Цедентът
уведомил ответника „Дивико“ ООД за извършената цесия с нарочно съобщение от
17.07.2012 год., връчено с обратна разписка на 21.07.2012 год.
На 23.08.2012г. ищецът подал искова молба, с която предявил
иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, като се легитимирал като кредитор спрямо
„ ДИВИКО“ ООД по силата на сключената отпреди цесия.
С Решение №
105/10.03.2014г. по гр.д.№ 748/2012г., Окръжен съд Пазарджик осъдил „ДИВИКО“
ООД - гр.Велинград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
Костенец ул. „Христо Ботев“, да заплати на ищеца сумата от 300 000лв. /триста
хиляди лева/, представляваща неустойка по договор от 18.10.2006 год., за
периода 8.08.2009 год. - 8.08.2012 год. по частичен иск от общо претендирана
неустойка в размер 1 097 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата 300 000 лв., считано от датата на
предявяване на иска - 23.08.2012 год. до окончателното й плащане. Освен това „
ДИВИКО“ ООД било осъдено да предаде собствеността и владението върху процесиите
имоти.
Решението било обжалвано
пред Апелативен съд Пловдив, като се образувало в.гр.д № 571/2014г. С решението
си въззивният съд отхвърлил всички обективно съединени искове на ищеца. След
обжалването му пред ВКС, вземането на ищеца И.Й.Б. било установено с влязло в
сила Решение № 214/ 19.06.2015г. по гр. д № 5986/2014г. по описа на ВКС, с
което „ДИВИКО“ ООД е осъдено да му заплати сумата от 300 000 /триста хиляди/
лева, на основание чл.92 ЗЗД, представляваща договорна неустойка от общия
дължим размер от 1 053 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.08.2012 г. до окончателното изплащане.
Настоява се на това, че
съгласно чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, за периода от 23.08.2012г. до влизане в сила на
първоинстанциоиното решението на 19.06.2015г., давност относно вземането на
цесионера И.Б. не тече. За събирането на вземането му в размер на
300 000лв. било образувано и изп. д.№ 176/2015г. по описа на ЧСИ Г. ***
действие - Окръжен съд Пазарджик и с per. № 888.
Твърди също, че докато течала инстанционната проверка на
Решението на ОС-Пазарджик по гр. д. № 748/2012г., ответникът „ДИВИКО“ ООД
направило непарична вноска в капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД. Апортът бил
извършен на 08.05.2013г. и с него „ДИВИКО“ ООД прехвърлил срещу придобиване на
акции следния свой недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в строителни
граници на гр. Велинград, обл. Пазарджишка, местност „Голямо блато“, с площ от
1580 кз.м, образуващ УПИ I-152- “за ЖС, търговия и услуги“, находящ се
в землището на гр. Велинград, местност „Голямо Блато“, при граници и съседи на
поземления имот: имот № 168001 - жилищна територия на ФИМ - гр. Велинград, имот
№ 149136 - използв. ливада на М.Д.И., имот №149135 - използв. ливада на А.Д.О.,
който имот е образуван чрез промяна на предназначението на поземлен имот №
149152, местност „Голямо Блато“ по КВС на землище Велинград, с площ на имота
1580 кв.м, образуван чрез обединяване на основание молба по чл. 26 от Наредба
49 №1275 от 08.11.2007г. на имот 149021, находящ се в землището на гр.
Велинград, в местността „ Голямо Блато“, целия имот с площ от 0,936 дка, парцел
020 от масив 149, при граници и съседи : имот № 149135 и имот № 168001.
Ответникът „Дивико“ ООД се легитимирало като собственик
на посочения имот с НА за покупко - продажба на недвижим имот № 182, том. I,
дело 201/2007г„ вх. per. № 249/15.02.2007г. на Служба по вписванията –
Велинград и НА за покупко - продажба на недвижим имот № 143, том VII, дело №
1544/2007г. вх. per. № 1959/02.11.2007г. на Служба по вписванията - Велинград;
Заповед № 2072/21 12.2007г. на общ.Велинград за промяна на предназначението на
п.и. № 149152.
Настоява се на това, че към датата на апорта, ищецът е
имал качеството на кредитор на „Дивико“ ООД, независимо делото водено срещу
него за осъждането му да заплати неустойката да е било висящо, тъй като в закон
нямало изискване вземането на кредитора да е изискуемо или признато със СПН. А
в случая ищеца имал вземане към „Дивико“ ООД по силата на договора за цесия от
16.07.2012г., за която цесия длъжника бил уведомен от цедента на 17.07.2012г.
Ищецът твърди също, че на 13.05.2014г. същия този
недвижим имот бил прехвърлен на третия ответник - Д.Г.К. по силата на НА за
покупко - продажба на недвижим имот №126, том 1, per. № 699, н.д.№119/13.05.2014г.
с продавач „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, представлявано от Изпълнителния си
директор В.Х.Й..
И тъй като към датата
08.05.2013г. управители в „ДИВИКО“ ООД били Г.В.Б., В.Х.Й. и Д.Г.К., като и към
тази дата Съвета на директорите в „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД се състоял от
същите лица, то и те се явявали „свързани лица“ по смисъла на закона.
Настоява се на това, че тъй
като апортът по естеството си е възмездна сделка /имущество срещу акции/,
следва да се отчете и допълнителното изискване за знание за увреждането и у
новия собственик на имота - акционерното дружество /чл. 135, ал, 1 изр.2 от ЗЗД/. Счита, че презумпцията на чл. 135, ал.2 от ЗЗД в случая би могла да
намери приложение, въпреки че приобретател по сделката е юридическо лице, тъй
като волята на същото се формира и представителството му се осъществява от
физически лица. Едноличният собственик на капитала и управител на
дружеството-длъжник е бил член на съвета на директорите на акционерното
дружество. А извършеният апорт бил във вреда на ищеца, тъй като увреждането се
изразявало в намаляване възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. Като увреждане имало винаги, когато длъжникът се лишава
от свое имущество или имуществото му намалява.
Настоява се и на това, че в случая бил налице фактическият състав на чл.
135 от ЗЗД, като ищецът е кредитор на първия ответник по силата на договор за
цесия, като вземането му е непогасено към момента на апорта; налице е
увреждане, тъй като с разпореждането за внасяне на непарична вноска в капитала
на акционерното дружество е извършена трансформация на недвижимо имущество на
длъжника с относително устойчива пазарна стойност в акции, които представляват
по-трудно продаваем актив; длъжникът „ДИВИКО“ ООД, чрез своите законови
представители, е знаел, че с апорта уврежда кредитора си, доколкото вземането
на последния към момента на апорта е било възникнало по силата на договора за
цесия и длъжникът е бил уведомен.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови
решение с което да обявяви за НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на ищеца Б.
разпореждане на „ДИВИКО“ ООД от 08.05.2013г., с което като непарична вноска в
капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, ЕИК ********* е внесен следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в строителни граници на гр. Велинград, обл.
Пазарджишка, с площ от 1580 кв.м, образуващ УПИ I-152- „за ЖС, търговия и
услуги“, находящ се в землището на гр. Велинград, местност „Голямо Блато“, при
граници и съседи на поземления имот: имот № 168001 - жилищна територия на ФИМ -
гр. Велинград; имот № 149136 - използв. ливада на М.Д.И.; имот №149135 -
използв. ливада на А.Д.О., който имот е образуван чрез промяна на
предназначението на поземлен имот № 149152 от местност „Голямо Блато“ по КВС на
землище Велинград, с площ на имота 1580 кв.м, образуван чрез обединяване на
основание молба по чл. 26 от Наредба 49 №1275 от 08.11.2007г. на имот 149021,
находящ се в землището на гр. Велинград, в местността „Голямо Блато“, целия
имот с площ от 0,936 дка, парцел 020 от масив 149, при граници и съседи : имот
№ 149135 и имот № 168001. Както и да се признаете за установено, че Д.Г.К.,
ЕГН: ********** не е собственик на този недвижим имоЗ.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Д.К.. В отговора намира предявеният срещу
него иск за неоснователен и недоказан, поради което и се иска отхвърлянето му по
следните съображения: Твърди, че той лично не знаел за обстоятелствата твърдени
от ищеца, че имало вземане на „Атлетик“ АД срещу „Дивико“ ООД, нито е бил уведомен
за извършената цесия в полза на ищеца Б.. Уведомяването не е получено от него,
а е станало е обратна разписка, изпратена до длъжниковото дружество. Освен това
и Съветът на директорите на акционерното дружество не се състоял само от едно
лице, нито управлението е било осъществявано само от едно лице, за да се
направи безспорния извод, че то именно е знаело за обстоятелствата, от които
произтича вземането на ищеца, или че с договора за цесия се сменя даден
кредитор. В тази
връзка сочи, че съгласно Решение № 13/19.02.2015
г. по гр. д. № 4606/2014 г. наВКС, свързаните лица по § 1 ДР ТЗ биха знаели
основни обстоятелства от дейността на дружествата, но едва ли кой какъв
алеаторен договор е сключил и изпълнява ли го добросъвестно. В същото решение
било посочено, че приложението на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да
бъде разширено до хипотезата на § 1 ДР ТЗ, когато търговските дружества са
свързани лица. Поради това и счита, че спрямо него презупцията е неприложима.
На следващо място, оспорва
твърдението, че ищецът притежава качество на кредитор спрямо първрия ответник -
Дивико ООД за сумата, която е посочена в исковата молба - 300000 лв.,
представляващи договорна неустойка от общ размер на вземането 1053000лв., ведно
със зак.лихва върху сумата от 23.08.2012 г. до окончателното й изплащане. Твърди,
че първо, вземането за неустойката над 300 000 лв. е погасено по давност и не
съществува. Неустойката била е договорна -за неизпълнение на договорното
задължение за прехвърляне на правото на собственост върху имотите. Освен това
имало и постановено съдебно решението по чл.19, ал.З ЗЗД, имащо конститутивно
действие по отношение на собствеността върху имотите, за които предварителния
договор е обявен за окончателен, поради което следвало да се приеме, че е
влизане в сила на това решение, задължението за прехвърляне на правото на
собственост е погасено, чрез изпълнение. В случая имало влязло в сила на
09.07.2012 г. съдебно решение по иска с правно основание чл.19, ал.З ЗЗД
постановено на 17.03.2011 г. по гр.д.№ 904/2010 г. от Апелативен Съд –Пловдив, с
което е обявен предварителния договор за окончателен. А влизането в сила на
това решение бил и крайния момент, до който се дължи договорната неустойка.
Понеже след тази дата е изтекла кратката 3-годишна погасителна давност, без да
е заведено дело за остатъка от неустойката, счита да е настъпил погасителния
ефект на давността и вземането вече да не съществува. Твърди също, че ищецът Б.
вече е прехвърлил своето вземане на трети лица, поради което вече няма
качеството на кредитор и не е активно легитимиран да води иска по чл.135 ЗЗД. В
подкрепа на това твърдение прилагам Уведомление от И.Б. до „Дивико“ ООД за
извършена цесия в полза на И.М.И., както и Договор за цесия със С.М.В.. Видно
от тези два документа, ищецът се е разпоредил с вземане в размер на 433 325,55
лв.
Счита, че предвид и наличието
на висящ процес по принудително изпълнение срещу длъжника, може също така да
бъде направен изводът, че липсва увреждане за И.Б. в резултат на действията на
неговия длъжник и първи ответник по делото - Дивико ООД. Освен това е длъжникът
по това изп.дело „Дивико“ ООД разполагал с имущество в размер на около 500 000
лв. с ДДС, което следвало да послужи за удовлетворяване на взискателя Б.. В
подкрепа на това обстоятелство, представя двете Обявления по изп.д. №176/ 2015
г. на ЧСИ Г. З. за публична продан на недвижими имоти, собственост на „Дивико“
ООД.
Считам, че апортът не уврежда
И.Б., тъй като същия би получил удовлетворение /при условие, че се докаже
качеството му на кредитор спрямо първия ответник/, както от имуществото на
„Дивико“ ООД, така и от имуществото на приемащото апорта дружество - „Джей Ви
Ди Пропъртис“ АД. В конкретния случай извършеното действие е апорт, З. е.
правно действие, представляващо особен вид отчуждаване, имащо едностранен характер,
чрез което се отчуждават движими и недвижими вещи от едно търговско дружество -
длъжник в друго. Атакуваният в настоящото производство апорт е вид възмездна
прехвърлителна сделка, по силата на която едно лице отчуждава в полза на
търговско дружество свои имуществени права, срещу което придобива право на
членство в същото това търговско дружество или под формата на дружествен дял /в
ООД/ или под формата на притежание на определен брой акции и дялове /в АД/.
Посредством апорта, същевременно съдружникът, респективно акционерът изпълнява
свое основно задължение като участник в търговското дружество - да направи
вноска в неговия капитал, като по този начин формира основния източник на
имуществото на капиталовото търговско дружество при учредяването му в началото
на търговската му дейносЗ. Както бе посочено по-горе, необходимо е това
действие да води до увреждане интересите на ищцовата страна в качеството и на
кредитор. От представените към исковата молба доказателства, намирам, че в
случая не е налице увреждане от вида на посоченото по-горе. Апортът по своята
правна същност е едностранно изявление за непарична вноска, срещу която се
придобиват акции, които, с оглед високата стойност на капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ
ПРОПЪРТИС“ АД, са лесно конвертируеми и от тях произтичат дивиденти и доходи,
посредством които кредиторът би могъл сравнително лесно да се удовлетвори.
Длъжникът „ДИВИКО“ ООД, както и дружеството, в което е направена непаричната
вноска - „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“, са с имущество, което с пъти надвишава сумата
от 8000 лв. Същият извод може да бъде направен и по отношение сумата,
представляваща размера на вземането на ищеца, което следва да бъде
конкретизирано от него, с оглед представените към настоящия отговор
доказателства за извършени цесии. Видно от представените с ИМ доказателства,
Дивико ООД придобива в резултат на апорта повече от 90 % от капитала на Джей Ви
Ди Пропъртис, чийто резмер възлиза на 1 260 700 лв. Справка по партидата на
дружеството в търговския регистър показва, че капиталът е набран е непарични
вноски - апорт на недвижими имоти е висока пазарна стойност, които и към
настоящия момент са негова собственосЗ. Ето защо, считам че имуществото на
длъжника не е било увредено или намалено. Длъжникът разполага и с друго
имущество, извън отчужденото, което е с много по- голям размер, а ищцовото
вземане, доколкото съществува, е пренебрежимо малко, спрямо активите на
„Дивико“ ООД, за да се приеме, че е налице увреждане. Отчужденото имущество е
било трансформирано в друг актив, който с оглед доброто финансово положение на
дружеството - приемащо апорта, не е трудно продаваем и не е актив, който не
носи доходи. Кредиторът, макар и да не е страна по сделката, знае за нея и
черпи изгодни правни последици от същата. З.е., очевидно става дума не за
увреждане, а за икономическа целесъобразност на самата сделка, което е въпрос
на субективна преценка. За кредитора съществува възможността по чл.515 ГПК,
която му дава право да наложи запор върху акциите на длъжника и възлагането им
вместо плащане или изнасянето им на публична продан.
С оглед на изложеното се иска
отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира и направените
съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК, не са
постъпили писмени отговори от ответниците „ДИВИКО“ ООД и „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“
АД.
Признават
се следните обстоятелства:
няма такива.
Не
се нуждаят от доказване: не се нуждаят от доказване фактите по които страните
не спорят, а други такива по
смисъла на чл.155 ГПК – няма.
Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца е да докаже
фактите и обстоятелствата твърдени от него, на които основава претендираните
права, а в тежест на ответника
е да докаже, че са се осъществили фактите и обстоятелства, твърдени от него,
които препятстват осъществяването на претендираното от ищеца право.
Указва на страните: 1.
Ищецът, че не е доказал обстоятелствата, като не сочи доказателства в тази
насока – да е налице увреждане на негови интереси, като имуществото на неговия
длъжник да е недостатъчно за покриване на вземането му. 2 . на ответника, че не е доказал обстоятелствата, като не сочи
доказателства в тази насока, Дивико ООД да достатъчно средства и имущество да
покрива задълженията си.
Съдът, приканва страните
към спогодба. Разяснява на страните, че със сключване на съдебна спогодба
делото се прекратява, а постигнатото между страните споразумение, одобрено от
съда има последиците на съдебно решение
– силата на присъдено нещо и изпълнителна сила. При сключване на споразумение
дължимата ДТ е в половин размер.
По доказателствата:
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства, съдът намира за
допустими, относими и необходими и като такива ще се събераЗ. Доказателственото
искане на ищеца за назначаване на ССЕ, която да отговори на поставените въпроси
е допустимо и необходимо и като такива ще се уважи. Ответниците не са направили
доказателствени искания.
С тези съображения и на
основание чл.140, ал.1 от ГПК, съдът,
О
П Р Е
Д Е Л И
:
Приема
представените от ищеца и от ответника писмени доказателства, под опис, както са
изброени и приложени към искова молба и
отговора.
Назначава, на
осн. чл.194 и 195 ГПК - ССЕ, която въз основа на доказателствата по делото и
след проверка на документите при ответника и „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД да
отговори на въпросите, така като са поставени от ищеца в искова молба, при
депозит в размер на 180лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение.
Назначава за
вещо лице по ССЕ - Т., което да бъде уведомено да работи по задачите след
внасяне на депозита.
Определя срок
за изпълнение на указанията- първо съдебно заседание.
Указва на
страните в същия срок да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада и да предприемат съответните
процесуални действия. Ако в този срок страните не изпълнят указанията на съда
те губят възможността да направят това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвиден обстоятелства.
Съдът, приканва страните
към спогодба. Разяснява на страните, че със сключване на съдебна спогодба
делото се прекратява, а постигнатото между страните споразумение, одобрено от
съда има последиците на съдебно решение
– силата на присъдено нещо и изпълнителна
сила. При сключване на споразумение дължимата ДТ е в половин размер.
Насрочва делото
в съдебно заседание на 29.06.2017г. от
14:30 часа, за която дата и час да
се призоват страните, като им се изпрати препис от определението и доклада, а
на ищеца и копие от отговора на ответника.
Определението не подлежи на
самостоятелно обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................