Р Е Ш
Е Н И Е
№215
Гр . Видин 19.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински окръжен
съд
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В
ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА двадесет и трети октомври
ПРЕЗ две хиляди и тринадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПРИ
СЕКРЕТАРЯ Арт. А. И В ПРИСЪСТВИЕТО НА
ПРОКУРОРА
КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ
Съдия С.С. т.Д. № 194 ПО ОПИСА
ЗА 2012
ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
Делото е образувано е по молба на „Б….”ЕООД-със
седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от управителя С. М. Г…
срещу „Р…”ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В.,представлявано от
управителя Р. П.В. с правно основание
чл.625 от ТЗ.
Поддържа се,че ответникът е в състояние на неплатежоспособност и не е в състояние да изпълнява безспорни и изискуеми парични
задължения.Твърди,че задължението на „Р…”ЕООД-В… към „Б…”ЕООД- С…е въз основа на договор между
страните №5 от 05.04.2009г. за продажба/доставка/ на бетони,транспорт на същите
и полагане на бетон с бетонпомпа.С констативен протокол от 26.08.09г. страните
са се споразумели ответника да заплати на молителя сумата от 270 219,78лв.
в срок до 30.09.09г. като последното плащане е направено към дата
09.12.09г.Твърди,че задължението на ответника към 27.03.12г. е общо в размер на
311 416,33лв.,от които главница в
размер на 251 580,83лв.,а останалата сума е законна лихва върху главницата
за периода 10.12.09г. до 27.03.12г.
Иска се от съда да постанови решение
по реда на чл.630,ал.1 ТЗ като обяви в несъстоятелност поради неплатежоспособностт ответника и определи за
начална дата на неплатежоспособността 10.12.2009г.
Към молбата са приложени посочените в чл.628,ал.2 и ал.3 ТЗ писмени
доказателства по опис като дружеството молител е изпратило уведомления до
НАП-ТД-В… в изпълнение разпоредбата на чл.78,ал.1 ДОПК за подаване молба до
съда за откриване производство по несъстоятелност.
„Р…”ЕООД-В. е подал писмен отговор ,с който твърди,че молбата по чл.625 ТЗ
е недопустима,а по същество неоснователна.
Твърди,че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска по чл.625 ТЗ,тъй като не е посочено в ИМ и не са налице предпоставките на чл.608,ал.1 ТЗ-не е налице изискуемо парично задължение към ищеца,тъй като не е не е
настъпил договореният между страните падеж на претендираните суми-311 416
33лв.
По същество излага доводи,че реалният получател на бетонови смеси е „М…”ЕООД-гр.С…..Твърди,че
„Р…” не е неплатежоспособно или свръх задължено дружество и има вземания в
размер ,надхвърлящ многократно претендираните от ищеца суми.Счита,че ищецът не
е доказал твърденията си в ИМ и състоянието на неплатежоспособност на ответника
по смисъла на чл.608,ал.1 ТЗ.
Иска от съда да отхварли предявеният иск по чл.625 ТЗ като им присъди
разноски съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
От данните по делото съдът констатира следното от фактическа страна:
Между страните е сключен договор №…от
…г., според който„Б….”ЕООД- С. се задължава да продаде /достави/ на „Р…”ЕООД-В. бетони по БДС, да осигури транспорт на
същите и полагане на бетон с бетонпомпа за строителен обект „М…”-С….С
констативен протокол от 26.08.09г. страните са уточнили дължимата от ответника сума,а
именно 270 219,78лв.,която той да
заплати на молителя „Б…”ЕООД- С… в срок до 30.09.09г.
От представени по делото съдебни решения се установява,че между страните се
водят и граждански дела във връзка с облигационни спорове,произтичащи от
договорните им отношения по същия договор от 05.04.09г.
Пред ОС-Б… се е развило производство по чл.422 ГПК по повод установяване на
вземане на „Б…”ЕООД- С… срещу „Р…”ЕООД-В…
в размер на 300 000лв. по издаден запис на заповед като искът е
отхвърлен с Решение №262 от 11.08.2011г. по т.д. №723/10г.на БОС.С Решение №66
от 20.09.12г. по т.д. №187/12г. на АС-Б… решението на ОС-Б… е отменено в
частта, в която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен за сумата от 91 520,05лв.
и в частта за разноските като е признато за установено,че „Р…”ЕООД-В.. дължи на„Б…”ЕООД- С… сумата от
91 520,05лв. по издаден запис на заповед от 26.08.09г.В останалата част решението
е оставено в сила.По касационна жалба на „Р…”ЕООД-В. производството е висящо пред ВКС и
решението на БАС не е влязло в сила.
От своя страна „Р…”ЕООД-В… е предявило иск по чл.79 ЗЗД,вр. с ч 266 ЗЗД
срещу „М…”ЕООД-С… /възложител на обекта, за изпълнението на който „Б…”ЕООД- С…
доставя бетон на „Р…”ЕООД-В… /.С Решение №1346 от 14.12.11г. по т.д.
№1004/10г. на СГС ТО „М…”ЕООД-С… е осъдено да заплати на „Р…”ЕООД-В… сума от
40 556,09лв.-частична претенция за извършени СМР на обща стойност
405 560,92лв.Това решение е потвърдено от САС с Решение №1606 от
25.07.13г. по гр.д. №4358/12г. в частта относно иска по чл.79 във вр. с чл.266 ЗЗД и е изменено досежно размера на иска по чл.86 ЗЗД.Няма данни решението на
САС де е влязло в сила.
Представено е също Решение от
02.09.13г. по т.д. №3190/10г. на СГС,с което е отхвърлен предявен от „Р…”ЕООД-В… иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД срещу
„М…”ЕООД-С..Това решение също не е влязло в сила.
По делото е назначена икономическа
експертиза като ВЛице Р.К. след проверка материалите по делото и счетоводството
при молителя и ответника е представило основно и допълнително заключения,приети
от съда като обективни и компетентни.
С основното заключение ВЛ е дал стойностите на активи и пасиви на „Р…”ЕООД
и коефициентите на ликвидност-обща,бърза,незабавна и абсолютна- по години за
периода 2007-2011г,тъй като финансовата 2012г. не е била приключена към момента
на изготвяне на заключението.
Според него дълготрайните мат.активи на ответника за периода са имали
динамично развитие като към 2011г. те са намалели и съставляват 2,35 %,а
краткотрайните вземания са нараснали на 61,71 %,а паричните средства са 0,12%.Краткотрайните
задължения са в размер на 83,14%.На тази база са изчислени коефициентите както
следва:
-коефициент на общата ликвидност-
от 1,6311 за 2007г. до 1,1745 през 2011г.,което показва,че при реализация на краткотрайните активи
дружеството може да покрие около 117,45%
от краткотрайните си задължения. За
норма на обща ликвидност се приема коефициент 1,00.
Останалите коефициенти намаляват за периода като следва:
-коефициент на бърза ликвидност-1,6010 за 2007г и 0,7437 за 2011г.
-коефициент на незабавна ликвидност-1,6010 за 2007г. и 0,7437 за 2011г
-коефициент за абсолютна ликвидност-1,208 за 2007г. и 0,0014 за 2011г.Този
коефициент показва,че дружеството изпитва големи затруднения на парични
средства.
ВЛ е посочило в таблица задълженията на дружеството-ответник през годините
като в затъмнен цвят в таблицата са посочени задължения,по които плащанията са
спрели и съответно останалите задължения се обслужват и има плащания по тях от
ответника.
В допълнителното си заключение ВЛ е посочило същите показатели, но за
2012г. в три варианта-Івариант по счетоводни данни,ІІ вариант с включени
вземания от „М…”ЕООД,признати от съда и ІІІ вариант- с включени вземания от „М…”ЕООД
по оценителски доклад,приложен по делото.И в трите варианта размера на пасивите
/дългосрочни и краткосрочни/ е в размер на 1 653,а общата сума на активите
е 1 716.Коефициента на обща ликвидност и в трите варианта е над 1,а на
бърза,незабавна и абсолютна ликвидност е под 1.Изводите на ВЛ на база
изчислените коефициенти на ликвидност са,че дружеството изпитва недостиг и
затруднения на налични парични средства,няма имущество и ДМА,от които да се
покрият задълженията,но има вземания,които ако успее да събере ще има
достатъчно средства да разплати задълженията си.Преодоляването на паричните
затруднения е в пряка зависимост от събиране на вземанията,които ответното
дружесдтво има.
Според заключението задължението на „Р…”ЕООД към „Б…”ЕООД е в размер на 122 031,2лв.
като е спряно да бъде обслужвано през 2011г. „Р…”ЕООД не спряло изплащане на
задълженията си към всички кредитори,а само към част от тях видно от
приложената таблица в заключението като последното плащане е направено на
02.07.2013г.
При тези данни съдът достигна до следните изводи:
Молителят „Б…”ЕООД следваше да установи в производството,че ответникът „Р…”ЕООД
не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска
сделка,поради което е в състояние на неплатежоспособност.
От данните по делото се установи,че молителят е кредитор.Не е установено от
данните по делото,че вземането е изискуемо и установено по основание и размер
към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,тъй
като между страните се водят граждански дела във връзка с облигационните им
отношения и тези въпроси все още не са разрешени с влязъл в сила съдебен акт.В
този смисъл молителят не е активно легитимиран да иска откриване процедура по производство по несъстоятелност
по реда на чл.607 и сл. от ТЗ по отношение на ответника.
Молителят не доказа наличие на изискуемо вземане към ответника в размер на 311 416,33лв.,
от които 251 580,83лв.главница,а останалата част лихва за забава за
периода 10.12.2009г. до 27.03.2012г.По делото се събраха доказателства,сочещи
различен размер на вземането както следва:
1.по споразумението между страните
от от 26.08.09г. страните са се споразумели ответника да заплати на молителя
сумата от 270 219,78лв. като има плащания до 09.12.09г. по твърдения на
молителя,а по заключението на ВЛ – до 2011г.,
2. С Решение №66 от 20.09.12г. по т.д. №187/12г. на АС-Б… решението на ОС-Б…
е отменено в частта, в която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен за сумата от
91 520,05лв. и в частта за разноските като е признато за установено,че „Р…”ЕООД-В… дължи на„Б…”ЕООД- С… сумата от
91 520,05лв. по издаден запис на заповед от 26.08.09г.В останалата
част до пълния размер от
300 000лв.решението е оставено в сила.Решението на БАС не е влязло в сила.
3.според заключението на ВЛ Р. К. по изготвената счетоводна експертиза задължението
на „Р…”ЕООД към „Б…”ЕООД е в размер на 122 031,2лв. като е спряно да бъде
обслужвано през 2011г.
Безспорно е,че вземането не е установено по размер,а също и по основание
тъй като се претендира на договорно основание и въз основа на запис на
заповед,както и че не е изискуемо към момента на подаване на молбата за
откриване производство по несъстояателност.
Освен изложеното ,разгледана по същество молбата за откриване на
производство по несъстоятелност съдът намира за неоснователна по следните
съображения:
Въпросите,с които следва да се
занимае съда са:налице ли са условията на чл.608 ТЗ,т.е неплатежоспособен ли е
ответника.
Неплатежоспособността се предполага съгласно ал.2 на чл.608 ТЗ при спиране
на плащанията.От зоключението на ВЛ се установи ,че ответното дружество е
спряло плащанията си към част от кредиторите,но продължава да обслужва
задълженията си към друга част от кредитори като последното плащане е направено
през м. Юли 2013г.
Легалното определение на понятието “неплатежоспособност” е дадено в ал.1 на
чл.608 ТЗ.Главният признак е търговец да не е в състояние да изплати изискуемо
парично задължение. В конкретния казус е налице парично вземане на молителя и
има за основание търговска сделка Налице е и неизпълнение на плащането за един
продължителен период от време от 2011г.Но
както вече се изясни вземането не е изискуемо и определено по размер.
Изложеното засяга облигационните
отношения между страните,а според критериите на ТЗ следва да се има предвид
следното:
Наложило се разбирането,че неплатежоспособността не следва да се поставя в
пряка зависимост от имуществото на длъжника,т.е. от наличието на дълготрайни и
краткотрайни активи,а от възможността за тяхната реализация с оглед изпълнение
на задължението.В тази връзка от значение са и коефициентите на бърза и
незабавна ликвидност,където не са включени дълготрайните активи на дружеството.
Според заключението на икономическата експертиза К на бърза и незабавна
ликвидност е 1,1018,като според практиката на ВКС за стабилно дружество може да
се говори,когато този коефициент е над 0,9.К на абсолютна ликвидност е 0,0014,като
би следвало да клони към 1,което показва,че дружеството изпитва затруднения за
налични парични средства.
Както е посочило ВЛ в заключението си на база изчислените коефициенти на
ликвидност дружеството изпитва недостиг
и затруднения на налични парични средства,няма имущество и ДМА,от които да се
покрият задълженията,но има вземания,които ако успее да събере ще има
достатъчно средства да разплати задълженията си.Преодоляването на паричните
затруднения е в пряка зависимост от събиране на вземанията,които ответното
дружество има.Вземанията на „Р…”ЕООД са предимно към „М…”ЕООД като дружеството
е предприело всички законни мерки за събиране на вземането си ,предявявайки
граждански искове,производството по които все още не е приключило.
При обсъждането на визираните в чл.608 ТЗ
дадени предпоставки за откриване производство по несъстоятелност следва
да се обсъдят фактите по делото в светлината на действителното финансово
състояние на ответника,а не да се прилагат механично икономическите критерии.С
други думи следва да се вземат предвид и причините довели до спиране начаст от плащанията.
Отговор на този въпрос може да се намери
при обсъждането хипотезите на чл.631 ТЗ,където сме изправени пред две алтернативно дадени
предпоставки,като при наличието на една от тях молбата за откриване на
производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена.
Първата от тях е затрудненията на длъжника да са временни.От данните по
делото,обсъдени в икономическата експертиза и тези представени по-късно в
допълнителното заключение,по категоричен начин се налага извода,че липсата на
плащания от страна на длъжника-ответник се дължат на несъбрани вземания.Но
ответникът е предприел действия по разрешаване на този проблем,тъй като е
предприел действия по събирането им преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ
Тази фактическа обстановка,свързана и с разпоредбата на чл.631,предл.ІІ ТЗ
ни показва и другият критерий при обсъждане кое и в каква степен имуществото на длъжника се смята за
достатъчно в зависимост от задълженията
му,а именно:то трябва да е достатъчно за покриване на задълженията без опасност
за интересите на кредиторите.Независимо,че К на абсолютна ликвидност е под 1 вземанията
на „Р…”ЕООД съотнесени към задълженията са в размер достатъчен да ги покрие.
Предвид изложеното съдът намира,че не е
налице хипотезата на чл.630,ал.1 ТЗ и следва да отхвърли молбата за
откриване производство по несъстоятелност на “Р…”ЕООД като неоснователна и
недоказана.Съдът достигна до този извод и съобразявайки разпоредбата на чл.607 ТЗ.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски по делото,поради което
такива следва да се присъждат съобразно
приложен списък по чл.80 ГПК в размер на 3700лв-адв. Хонорар и депозит за ВЛ,а
присъдените разноски по чл.92а ГПК в размер на 500лв. –след влизане на
определението на ВОС в сила.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на “Б…”ЕООД-гр.С…,бул.”А…”№…,вх….,ет…,
ап….,ЕИК …,представлявано
от управителя С… М… Г… за откриване производство по несъстоятелност на при условията
на чл.630,ал.1 ТЗ на “Р…”ЕООД-В… ,ж.к. П…,бл…,вх….,ет…,ап…,ЕИК …,представлявано
от управителя Р. П. В. като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА “Б…”ЕООД-гр.С…,бул.”А…”№…,вх….,ет….,ап….,ЕИК …,представлявано от управителя
С… М… Г… да заплати на “Р…”ЕООД-В… ,ж.к. П…,бл….,вх….,ет….,ап….,ЕИК …,представлявано
от управителя Р. П… В… направени разноски в производството в размер на
3 700лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните-чл.633,ал.2 ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: