№ 215
гр. Плевен, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430104526 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Г. Г. М. от с. ***
срещу С. Г. Н. с ЕГН **********, от гр. *** и М. Г. Н. с ЕГН **********, от
гр. ***, иск с правно основание искове чл.30 ЗС за осъждане на всеки един
от ответниците да заплати на ищеца сума от по 605 лв. дължими на ищеца, в
качеството му на съсобственик на основание чл.30, ал.3 от ЗС, които
ответниците са получили по аренден договор за стопанските 2019г. -2020 и
2020г.-2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ответниците, са дъщеря и
син на починалата му сестра В. Г.а Н.а, починала на 22.11.2018 г., които са
нейни единствени наследници по закон. Излага се, че приживе
наследодателката им е сключила договор за аренда на 19.11.2018 г. с ЗКПУ
„***” със седалище село ***, с ЕИК ***, представлявана от председателя
П.И.В., надлежно вписан на 20.11.2018 г. с вх. рег. №*** при АВ/Св Кнежа, за
следните земеделски земи, находящи се в село ***, а именно: 1. Поземлен
имот, находящ се в местност „***”, представляващ имот №159004, с площ от
0.543 декара, при граници: 000867,159003, 000837, 159005; 2. Поземлен имот,
находящ се в местността „***”, представляващ иомт №159005, с площ от
1.488, при граници: 000867, 159004, 000837; 3. Поземлен имот, находящ се в
местността „***”, представляващ имот №160001, с площ от 0.961 декара, при
граници: 000867, 160002; 4. Поземлен имот, находящ се в мест. „***”,
представляващ имот №188012, с площ от 14.314 декара, при граници:
188011, 000207,000244, 188002; 5. Поземлен имот, находящ се в Мест. „***”,
представляващ имот №233026, с площ от 9.098, при граници: 233008,
1
000533,233027, 233019; поземлен имот, находящ се в мест. „***”,
представляващ имот №335032, с площ от 6.711 декара., при граници: 335015,
335016, 335033, 000560. Сочи се, че срокът на договора е 10 стопански
години, а периодът на арендуване на земята е от 01.10.2019 г. до 30.09.2029 г.,
при уговорената рента в размер на 55 лв. на декар. Твърди се, че с влязло в
сила решение по гражданско дело №768/2017 г. по описа на РС- Кнежа е
допусната делба между ищеца и наследодателката на ответниците,
включително и за описаните в арендния договор земеделски земи при
следните квоти: за Г. Г. М. - 1/3 ид.ч. и за В. Г.а Н.а - 2/3 ид.ч., съгласно
Решение №34 от 22.02.2018 г. на Кнежански районен съд. Излага се, че след
смъртта на В. Н.а в делбеното производство са конституирани като страни
ответниците, като нейни процесуални правоприемници, като към момента
производството по делото е във втората фаза на делбата. Сочи се, че за
стопанските 2019г. -2020 г. и 2020г.-2021 г. рентата е получавана от
ответниците, като съгласно чл.30, ал.3 от ЗС същите дължат на ищеца
обезщетение- общо от 1210 лв.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
сочи, че ответниците са му платили претендираната сума. Счита, че му се
дължат разноски. Моли съда да не приема депозираното възражение по реда
на чл.78, ал.2 ГПК. Навежда доводи, че предявения иск е с правно основание
чл.30, ал.3 ЗС, а не по чл.31, ал.2 ЗС, когато исковата молба играе ролята на
покана, поради което и разноски не следва да се присъждат.
В срока по чл.131 ГПК ответниците не са упражнили процесуалното си
право да депозира отговор.
В нарочна писмена молба депозирана преди датата на о.с.з. представят
доказателство за плащане на процесната сума. Правят признание на иска.
Молят съда да не присъжда разноски на ищеца, тъй като не били поканени от
него да заплати процесните суми.
В проведеното по делото о.с.з. не се явяват и не се представляват.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от представения по делото Договор за аренда на земеделска
земя от 19.11.2018 г., че В. Н.а е сключила договор за аренда на процесните
земеделски земи за срок от 10 стопански години с арендна вноска от 55 лева
на декар.
Установява се от приложеното по делото Удостоверение за наследници,
че В. Г.а Н.а е починала и е оставила за наследници ответниците по делото –
С. Г. Н. и М. Г. Н..
Установява се от приобщените по делото писмени доказателства, че
ответниците са платили на ищеца процесните суми за главница.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
2
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС
ищецът следва да установи, че с ответниците са съсобственици на посочените
в исковата молба недвижими имот, в която съсобственост той притежава
твърдения обем права, че ответниците са реализирали доходи от имота под
формата на получена арендна вноска.
Между страните не се спори, а и се установява от представените по
делото доказателства, че същите са съсобственици на процесните имоти, като
ищецът притежава 1/3 идеална част от тях, а ответниците 2/3 идеални части.
Не е спорно и, че наследодателят на ответниците е сключил договор за аренда
на процесните имоти с арендна вноска от 54 лева на декар. Поради
изложеното съдът намира, че исковата претенция е основателна и доказана.
В случая, от страна на ответниците има извършено плащане в хода на
производството - след образуване на настоящето исково производство, с
което, съдът счита, че е погасена изцяло дължимата сума. Съобразно нормата
на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти,
настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното
право. Поради това следва, предявените искове, да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Спорно по делото е дали ответниците дължат разноски. Според чл. 78,
ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е причинил завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта
двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай
ответниците не отричат, че дължат суми на ищеца, но не са му ги заплатили
преди подаване на исковата молба, а в хода на производството по делото.
В настоящия случай исковата претенция е такава с правно основание
чл.30, ал.3 ЗС, при която ползите на ищеца от вещта се дължат с
възникването им, без да е нужно отправяне на покана, поради което и
направените възражения, че ИМ играе ролята на покана и не са изпаднали в
забана са неоснователни. Поради изложеното съдът намира, че ответниците
са станали причина за завеждане на настоящия иск, тъй като плащането на
претендираната сума е станало в хода на процеса, поради което, същите
следва да понесат направените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и
чл.86 ЗЗД от Г. Г. М. от с. *** срещу С. Г. Н. с ЕГН **********, от гр. *** и
М. Г. Н. с ЕГН **********, от гр. ***, за осъждане на всеки един от
ответниците да му заплати сума от по 605 лв. дължими му, в качеството му на
съсобственик, които ответниците са получили по аренден договор за
стопанските 2019г. -2020 и 2020г.-2021 г., ведно със законната лихва, считано
3
от датата на исковата молба до окончателното плащане, като погасени
пчрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Г. Н. с ЕГН **********, от гр. *** и М. Г. Н. с ЕГН
**********, от гр. *** да заплатят на Г. Г. М. от с. ***, сторените деловодни
разноски, след компенсация в размер на 300,00 лева на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4