Р Е Ш Е Н И Е № 3912
гр. Пловдив, 19.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тридесети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6955 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.213, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл.49 ЗЗД, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от ЗД „ЕВРО ИНС” АД – гр. София против Община
Пловдив за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 359,82 лв., представляваща изплатено от застрахователя ЗД „ЕВРО
ИНС” АД – гр. София по щета № ***********г. застрахователно обезщетение за
претърпените от застрахованото лице З.К.К. имуществени вреди, в резултат от
реализирано на 03.07.2013 г. застрахователно събитие, изразяващо се в
претърпяно в гр. Пловдив в кв. **********№ *****, на ул. „*********”,
продължение на *********- Пловдив, ПТП, намиращо се в причинно-следствена
връзка с противоправното и виновно неизпълнение от страна на ответника на
задължението му да стопанисва и поддържа общинските улици и да обозначава
препятствията по тях, както и сумата от 102,24 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата, считано от 17.04.2015 г. – датата, на
която е изтекъл даденият с регресната покана 10-дневен срок за доброволно
изпълнение на задължението, до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 02.02.2018 г., до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 2671/20.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1775 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, II брачен състав.
Ищцовото дружество твърди, че на 03.07.2013 г. в гр.
Пловдив в кв. **********№ *****, на ул. „*********”, продължение на *********–
Пловдив е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Мерцедес Ц 200” с ДК № *********,
собственост на З.К.К., управляван от нея, е навлезнал в необезопасена на
пътното платно дупка. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за
ПТП № *******от 03.07.2013 г., съгласно който водачът на МПС-то е правоспособен
водач на МПС, не е употребил алкохол към момента на ПТП и няма вина за
настъпилото произшествие. Ищецът твърди, че по време на настъпване на ПТП-то
лекият автомобил бил застрахован по застраховка „Каско на МПС” със срок на
действие от 07.07.2012 г. до 06.07.2013 г. Във връзка с настъпилото ПТП била
предявена претенция за застрахователно обезщетение, по която била образувана
щета № *******от 04.07.2013 г. Ищецът изтъква, че настъпилото събитие било
покрит риск по сключената застраховка, поради което застрахователят заплатил в
полза на увреденото лице на 28.11.2014 г. застрахователно обезщетение в размер
на 206,82 лв. на сервиза, извършил ремонта и сумата в размер на 153 лв. на
собственика на увредения автомобил с оглед представена фактура за увредени
детайли от процесното ПТП. Намира, че ответната община била отговорна за
настъпилото ПТП, доколкото общинските пътища били общинска собственост и
ремонтът и поддържането им се осъществявал от общините. Посочва, че на
основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) с изплащане на обезщетението застрахователят
встъпвал в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Твърди, че отправил до ответника регресна покана изх. № *******г.
за възстановяване на заплатеното обезщетение, но бил получен отказ за плащане.
Претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на 102,24 лв. за периода
от 17.04.2015 г. (10 дена от получаване на поканата за доброволно изпълнение)
до 31.01.2018 г. Посочва, че за претендираните вземания била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1775 по описа за
2018 г., на ПРС, II
брачен състав, срещу която
ответникът възразил, поради което обосновава правен интерес от предявяване на
установителните искове. Поради изложените обстоятелства, моли за постановяване
на решение, с което да бъде установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 359,82 лв. – главница, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по щета № *******от 04.07.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.02.2018
г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 102,24 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода от 17.04.2015 г. до 31.01.2018 г.
Претендира и присъждане на разноските за заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив, със становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на действащо
застрахователно обезщетение между ищцовото дружество и увреденото лице.
Възразява, че на посочената дата в исковата молба и на посоченото място била
налице необезопасена дупка на пътното платно, както и срещу механизма на ПТП,
твърдян от ищеца, който не бил установен от представения протокол за ПТП.
Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение. Прави възражение
за съпричиняване на увреждането, като намира, че водачът на лекия автомобил е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като не е съобразил
нормативно установените изисквания, касаещи правилата за движение по пътищата
за съобразена скорост. Моли за отхвърляне на заявената искова претенция,
евентуално за намаляване на претендираното обезщетение поради наличие на съпричиняване.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.213, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл.49 ЗЗД, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 213 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), а именно: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице;
2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото
лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между
настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от
застрахователя - ищец в полза на застрахованото лице на застрахователно
обезщетение за причинените вреди; 6. противоправно и виновно бездействие от
страна на служителите на ответника да изпълнят нормативно вменено му задължение;
7. пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно
бездействие и реализираното застрахователно събитие.
Установява се от представената
като доказателство по делото полица № *******г., че между ищцовото
застрахователно дружество и З.К.К. е включен валиден застрахователен договор по
застраховка „Каско на МПС” с предмет лек автомобил „Мерцедес” Ц 220 ЦДИ, с рег.
№ *********, със срок на действие от 07.07.2012 г. до 06.07.2012 г. Видно от
Общите условия към договора за застраховка сред покритите застрахователни
рискове попадат и претърпените щети по моторното превозно средство вследствие
на ПТП. От изложеното се налага изводът, че между застрахователното дружество и
застрахованото лице З.К. е било налице валидно застрахователно правоотношение
по време на настъпване на процесното ПТП, което от своя страна се явява покрит
риск по договора за застраховка „Каско на МПС”.
От изготвената съдебнотехническа
експертиза, неоспорена от страните, както и от показанията на разпитания по
делото свидетел – очевидец, се установява механизмът на реализиране на ПТП-то,
а именно: На 03.07.2013 г. около 19,30 часа З.К.К. управлява лек автомобил
„Мерцедес Ц 200” ЦДИ с рег. № ********* по ул. „*******” в гр. Пловдив, при
което до № ***** на същата улица автомобилът преминава през негативни
неравности, като попада и в дупка на пътната настилка на платното за движение с
размери около широчина 1 м. на 1 м. и дълбочина 15-20 см., следствие на което
настъпват материални щети по автомобила – задна дясна гума за подмяна и задна
дясна и предна лява джанта за ремонт първа степен и за боя, с обща пазарна
стойност на вредите 372,02 лева.
По отношение на
доказателствената стойност на протокола за ПТП, оспорен от ответника в писмения
отговор, следва да се отбележи следното: Действително съгласно трайната съдебна
практика протоколът за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила по
отношение на механизма на реализиране на произшествието, но при липса на
доказателства по делото за друг възможен механизъм за реализиране на ПТП и за
настъпване на вредите, съдът изцяло кредитира заключението на СТЕ, базирано
върху процесния протокол за ПТП. Освен това механизмът на ПТП-то се потвърждава
и от показанията на разпитания по делото свидетел, които кореспондират с
отразеното в протокола.
От представените към исковата
молба писмени доказателства се установява, че сторените разходи за ремонта на
МПС-то вследствие на претърпяното ПТП са най-общо две групи: Първо, за
закупуването на автогума 1 брой застрахователят е определил съгласно доклада по
щетата обезщетение в размер на 153 лв. (макар и застрахованото лице да е
закупило гума на стойност 180 лв., видно от фактура от 05.07.2013 г. – л.25 от
делото). Посочената сума от 153 лв. е изплатена на застрахованото лице, видно
от извлечение от банкова сметка – ******* от делото, както и заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ. На второ място, е определено
и застрахователно обезщетение за извършването на ремонтните работи по МПС-то в размер
на 206,82 лв., в която сума се включват разходите за винтил безкамерна гума,
тежести лепени, механична работа клас 1, тенекеджийска работа, подготовка и
боядисване, тониране боя, видно от фактура № **********/28.03.2014 г., издадена
от „Стар Моторс” ЕООД – гр. София. Сумата от 206,82 лв. е заплатена от
застрахователя директно на сервиза, в който са извършени ремонтните дейности по
автомобила, видно от извлечение от банкова сметка – ******* от делото. От
съвкупния анализ на всички представени по делото писмени доказателства – искане
за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС”, декларация от
03.07.2013 г. от пострадалото лице, протокола за ПТП и показанията на
разпитаната по делото свидетелка, се установява, че извършените ремонтни
дейности, за които е заплатено по заведената щета са извършени по повод на
настъпилото на 03.07.2013 г. ПТП. Затова и възраженията на ответника в обратния
смисъл са неоснователни.
По делото се
установи по категоричен начин от писмо от Областно пътно управление – Пловдив,
към „Агенция пътна инфраструктура” изх. № *******г., че пътният участък в град
Пловдив, кв. *************** пред ******* е в чертите на града; пътят е под
надзора и се стопанисва от Община Пловдив. В този смисъл, улицата, по която се
е реализирало ПТП-то е публична общинска собственост, a същото следва и от
изричните разпоредби на пар.7, т.4, предл.2 ЗМСМА, вр. чл. 2, т.1 ЗОбС, вр. чл.
3, т.3 ЗОбС. Като собственик на улицата, общината, на територията на която тя
се намира, по силата на § 6, т. 1 Закон ЗДвП,
вр. чл. 3 ЗДвП, вр. чл. 167 ЗДвП, вр. чл. 11 ЗОбС е длъжна да я управлява с
грижата на добрия стопанин и чрез специализираните си органи да я поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно
препятствията по улицата и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. В
този изричен смисъл е решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013
г., I т. о.
"Препятствие
на пътя" по смисъла на ЗДвП е всяко нарушаване
целостта на пътното покритие, както и всички предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението /§
6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Следователно дупката съставлява препятствие на пътя,
създаващо опасност за движението, поради което е следвало да бъде незабавно
отстранена или най-малкото обозначена със съответния знак. Такъв не се установи
да е имало поставен в деня на ПТП-то. Липсата на надлежна сигнализация сочи на
противоправно бездействие на специализираните органи на общината, а съгласно
презумпцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД и предвид липсата на ангажирани доказателства
за нейното оборване противоправното бездействие е и виновно.
При
разпределена с доклада по делото тежест на доказване върху ответника същият не
ангажира доказателства за сочените в отговора на исковата молба възражения за
движение на застрахованото лице с несъобразена скорост, за неспазване на
правилата за движение по пътищата, поради което и тези възражения са
неоснователни.
Предвид
установеното наличие на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав,
съдът намира, че предявеният иск е
доказан по основание. Доколкото размерът на реално заплатеното от
застрахователя обезщетение и размерът на претендираните суми е по-малък от
пазарната стойност на реално причинените вреди съгласно СТЕ, то искът е
установен и по размер и следва да бъде изцяло уважен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК в съда – 02.02.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на иска с правна квалификация
чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да се установят в обективната действителност следните елементи
от фактическия състав: 1) изискуемост на главното задължение; 2) отправена
покана за поставяне на длъжника в забава, доколкото регресното вземане по чл. 213 КЗ (отм.) е такова без срок.
Съгласно чл. 213, ал.1 КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу
причинителя на вредата. От цитираната разпоредба е видно, че меродавната дата
за настъпване на изискуемост на главното регресно вземане е датата на изплащане
на застрахователното обезщетение. В случая това е датата, на която е
осъществено последното плащане по заведената щета, а именно – 28.11.2014 г.
От представената като
доказателство по делото регресна покана се установява, че на ответника била изпратена покана на 01.04.2015
г., с която му бил предоставен 10-дневен срок за доброволно изпълнение, с
изтичането на който срок ответникът изпаднал във забава.
При наличие на двете кумулативно изискуеми
предпоставки искът с правна квалификация чл. 86 ЗЗД е доказан по своето
основание. По отношение на неговия размер, съдът следва да приложи разпоредбата
на чл.162 ГПК, съгласно която, когато искът е установен в своето основание, но
няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя
преценка или взема заключение на вещо лице. За определянето на размера на
претендираното обезщетение за забава за периода от 17.04.2015 г. до 31.01.2018
г. съдът намира, че не се изискват специални знания, а същото се определи
посредством он-лайн калкулатор и възлиза на 102,24 лв. Затова и следва да се
уважи в пълния му предявен размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.
78, ал.1 ГПК има ищецът. В полза на ищеца следва да се присъдят по исковото
производство разноски в общ размер от 375 лв., от които сумата от 75 лв. за
държавна такса, сумата от 200 лв. – за депозити за вещи лице и сумата от 100
лв., определено от съда юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ. Следва да се присъдят
и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община Пловдив, ЕИК: *********, адрес: гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1 дължи на ЗД „ЕВРО ИНС” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 на
основание чл.422, ал.1 1 ГПК, във вр. 213, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл.49 ЗЗД,
във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от сумата от 359,82 лв. (триста петдесет и девет лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща изплатено от застрахователя ЗД „ЕВРО ИНС” АД – гр.
София по щета № ***********г. застрахователно обезщетение за претърпените от
застрахованото лице З.К.К. имуществени вреди, в резултат от реализирано на
03.07.2013 г. застрахователно събитие, изразяващо се в претърпяно в гр. Пловдив
в кв. **********№ *****, на ул. „*********”, продължение на *********- Пловдив,
ПТП, намиращо се в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно
неизпълнение от страна на ответника на задължението му да стопанисва и поддържа
общинските улици и да обозначава препятствията по тях, както и на основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 102,24 лв. (сто и два лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано от
17.04.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.02.2018 г., до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2671/20.03.2018 г. по ч.гр.д.
№ 1775 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, II брачен състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Община
Пловдив, ЕИК: *********, адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да
заплати на „ЗД ЕВРО ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 сумата от 375 лв. (триста седемдесет и пет лева)
– разноски пред първата съдебна инстанция, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1775 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, II брачен състав.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.