РЕШЕНИЕ
№1061/3.6.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На двадесет и осми май Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1819
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Й.А.,
против Наказателно постановление № 19-0442-000194 от 19.03.2019г., издадено от Началник
сектор към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с което на Т. е наложено: административно
наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10
контролни точки.
В жалбата се
сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Акцентира
се на факта, че в случая било налице приключило наказателно производство на
фазата на досъдебното производство с окончателен акт - постановление за
прекратяване на наказателното производство. Налице била идентичност в субекта
на двата процеса: по НК и по ЗАНН. Двете производства следвало да се
квалифицират като наказателни по смисъла, който влага чл.6, &1 на ЕКПЧ/ и
съгласно критериите за оценка на характера на производството като такива по
теста "Енгел" възприет от практиката на Съда на Европейския съюз.
Касаело се безспорно за идентичност на деянията не с оглед тяхната
квалификация, а в конкретния случай и с оглед нея, а най - вече предвид
фактическата идентичност от обективна и субективна страна на осъщественото от
дееца поведение. В условия на алтернативност,
се излагат виждания за наличието на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, поради което
се иска отмяна на НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание възз.,
не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата. В пренията си по съществото на делото моли за отмяна на НП, на
основанията посочени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27.12.2018г.,
около 15.55ч., св.Д.Л. и негов колега,
двамата служители на УП Долни чифлик при Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна се
намирали на ул.“Дунав“ в с.Старо оряхово. Служителите
на реда забелязали, че от центъра на селото, посока ресторант „Лонгоз“ се движи лек автомобил марка „Роувър“
без поставени на него регистрационни табели. Полицейските органи извършили
проверка на автомобила и на водача, като установили последния като С.Т.-
правоспособен водач на МПС. В хода на проверката и от представените документи
било установено, че автомобилът бил с номер на рама SARRJSLKYYM136034, както и че не бил регистриран по съответния
ред в РБългария. За случаят било докладвано на ОДЧ. На
място срещу възз. бил съставен АУАН , в който било
описано приетото за установено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на въззивника, която го подписал
без възражения. Произшествието било посетено и от дежурен разследващ орган на Четвърто РУ-Варна, който извършил оглед на
местопроизшествие- горепосочения лек автомобил. Така с първото действие по
разследването било образувано ДП №3322/2018г. по описа на Четвърто РУ-Варна за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
В хода на
ДП, посредством необходимите експертни изследвания, било установено, че рамата
на автомобила е автентична, но данни за регистрация на такъв автомобил не
съществували. В хода на разследването, въззивникът бил разпитан и посочил, че автомобилът му бил
подарък за сватбата, че не бил регистриран и нямал табели, тъй като бил докаран
на автовоз от Германия. Представил и документи за
превозното средство. В хода на разследването, било установено, че Т. не е
осъждан. На същия в хода на ДП не било повдигнато обвинение за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК.
След
приключване на разследването материалите
по него били изпратени на ВРП с мнение за прекратяване на ДП за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 18.02.2019г. по пр.пр.№175/2019г. на ВРП, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК ДП под горния номер водено за престъпление по чл.345, ал.2 от НК
било прекратено, тъй като прокурорът приел, че извършеното от Т. деяние само
формално осъществява признаците на престъпление от общ характер, понеже не
притежава нужната степен на обществена опасност, за да бъде оправдано
третирането му като престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С оглед на горното
прокурорът изпратил материалите по делото на Началника на Четвърто РУ-Варна за
реализиране на административно наказателната отговорност на въззивника. Препис
от прокурорския акт, в унисон с разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК бил
изпратен единствено на АНО, тъй като по делото нямало лице конституирано в
качеството на пострадал или на обвиняем.
Въз основа
на изпратеното постановление на ВРП и материалите по прекратеното ДП, Началник
Сектор при Четвърто РУ-Варна, на 19.03.2019г. издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля Д.Л., които
съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени
служебно от страна на въззивния съд материали по ДП
№3322/2018г. по описа на Четвърто РУ-Варна пр.пр.№175/2019г.
на ВРП, справка от Сектор ПП-Варна и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник Сектор при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Началника Сектор в Четвърто РУ-Варна, оправомощен
с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че
заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да
издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП
е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната
проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата
акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които
същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, спорни и
неизяснени обстоятелства не е имало и в
хода на проведеното ДП, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства.
Съдът не споделя виждането на процесуалния
представител на жалбоподателя, че след като по отношение на него е водено и
прекратено с наказателно производство, то издаването на НП за същото деяние е в
нарушение на принципа залегнал в чл.4, пар.1 от
Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, поради което постановения в производството по ЗАНН акт
на административно наказващия орган се явявал незаконосъобразен и следвало да
бъде отменен само на това основание.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи
са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по
чл.345, ал.2 от НК, за което е проведено и разследване в рамките на
горепосоченото ДП. Впоследствие след прекратяване на ДП поради преценка на
държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК,
но пък са налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващия
прокурор е упражнил правомощията си по закон-а именно чл.243, ал.2 от НПК (Нова - ДВ, бр. 63
от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) / Когато
прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т.
1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение,
прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по
компетентност на съответния административнонаказващ
орган/ и е изпратил делото на АНО за реализиране на административната
отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от
2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.
Посоченото досъдебно производство проведено с оглед
данни за престъпление от общ характер, безспорно е наказателно по смисъла
на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, предвид
признаците за преценка дали едно производство е наказателно, които са известни
като тест „Енегл” или критерии „Енгел.”
– 1) квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на
нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното
наказание”). Производството може да се класифицира като наказателно
и тогава, когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако
изследването на останалите критерии доведе до извод за наказателен
характер на обвинението и/или на предвидената санкция. Споменатите
принципи са дадени по делото Engel
and Others v. Netherland и понастоящем са стабилно
утвърден в практиката на ЕСПЧ алгоритъм за проверка и неотклонно се
изследват при определянето на наказателния характер по всяко
конкретно дело. Тестът „Енегел” е възприет и
от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който се позовава на приетите
от ЕСПЧ решения.
Самата разпоредба на чл.4 §1 от Протокол №7 към
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ гласи:
„Никой не може да бъде съден или наказан /никой не може да бъде
наказателно преследван, обвинен или наказван/ от съда на една и съща държава за
престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден
съгласно закона и наказателното производство на тази държава.“.
В същия смисъл е Тълкувателно решение №3/22.12.2015г.
на ОС на НК на ВКС по тълкувателно дело №3/2015г., според което:
„Правилото ne bis
in idem забранява
окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за
същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно
преследване въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на съчетава три отделни
гаранции: след приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт никой
не може да бъде: 1/ застрашен от наказателно преследване, 2/ съден или 3/
наказан за същото нарушение.“.
Върховните съдии са следвали насоките на Европейския
съд по правата на човека в решение от 10.02.2009г. по ключовото дело
С. З. срещу Русия (Жалба №. 14939/03), в което
недвусмислено е заявено, че „Макар и жалбоподателят да е бил окончателно
оправдан по обвинението, предявено му на основание чл.213 ал.2 от Наказателния
кодекс, това не го лишава от положението му на „жертва“ вследствие на допуснато
нарушение на чл.4 от Протокол №7, тъй като преди това е бил наказан
по Кодекса за административните правонарушения.“.
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ в
решението си от 14 януари 2010 г. /окончателно от 14/04/2010/ по дело Ц. Ц. срещу България (Жалба № 2376/03), отново
заявява, че независимо
от изхода на делото (постановяване на осъдителна или оправдателна присъда,
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК, решаване на делото със споразумение и т.н.), именно
вторият процес, тъй като е образуван или е продължил движението си срещу
дееца след окончателното приключване на административно-наказателното
производство с наказателен характер по повод същото деяние, ще съставлява
нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/.
Принципът ne
bis in idem е
залегнал като основно право и в Хартата на основните права на
Европейския съюза (Хартата). По приложението му, Съдът на Европейския съюз в
решението си по съединени дела C-596/16 и C-597/16, Di Puma
и Zecca е постановил, че: „По силата на националното
процесуално право силата на пресъдено нещо на тази
влязла в сила оправдателна присъда забранява продължаването на
административното производство за същото деяние. Дори, когато е
налице оправдателна присъда, която установява липсата на престъпление,
продължаването на производство за налагане на административна имуществена
санкция с наказателно-правен характер би било несъвместимо с принципа ne bis in idem.“
Следователно, ще е налице нарушение на забраната за
повторно осъждане или наказание по чл.4 §1 от Протокол №7 към ЕКПЧОС при
образувано впоследствие наказателно производство, когато първото
дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт - без значение вида на акта
(наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или
определение за прекратяване на наказателно производство) и неговия характер
(осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл.78а от НК и др).
Именно воден от всички тези принципни положения,
законодателят е привел националното законодателство в съответствие с утвърдения
принцип ne bis in idem, като е въвел и съответна правна
регламентация в разпоредбата на чл.243, ал.2 от НПК и чл.36, ал.2 от ЗАНН,
цитирани по-горе. В случая погрешна се интерпретира правната природа на акта на
ВРП-постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП, като
окончателен акт, с който е решен въпросът за отговорността на въззивника. Първо
това постановление не е влязло в сила и няма как да влезе в законна сила, тъй
като същото не е обвързано с изтичането на срок за обжалване. Както е известно
актовете на прокуратурата, които не са проверявани от съда или не подлежат на
обжалване пред съд, какъвто е настоящия случай /тъй като за престъплението,
за което е провеждано разследване няма лице, което да бъде идентифицирано като
пострадал , както и няма лице привлечено в качеството на обвиняем с право на
жалба/, подлежат на ревизия от по-горестоящ
прокурор. На второ място разпоредбата на чл.243, ал.10 от НПК също регламентира
основания за ревизия на постановления за прекратяване на ДП, като в изключителни
случаи ревизията се извършва от главния прокурор без ограничение във времето. На
трето място, с него е прекратено наказателното производство по ДП, а както е
известно последното се образува и води единствено за престъпления от общ
характер. Прокурорският акт постановен в случая, няма характера на окончателен
акт, с който е решен въпросът за виновността и отговорността на въззивника за
извършеното деяние- управление на нерегистрирано МПС, на съответната дата и
място. Видно от неговото съдържание, в него е направена качествена оценка на
обществената опасност на деянието, като е прието, че същата не е достатъчна да
обоснове третирането на деянието като престъпление / единствено в правомощието
на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ
характер или не/, а като административно
нарушение, поради което е сезиран и компетентният АНО.
Ето защо съдът не споделя възраженията в жалбата, че е налице нарушение на принципа ne bis in
idem .
На въззивника
е наложено административно
наказание“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
От събраните
по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателя Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съобразно
цитираната правна норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От разпита на св.Л.
и от изисканите и приобщени входа на въззивното
производство писмени доказателства е
видно, че лек автомобил марка „Роувър“ с номер на
рама
SARRJSLKYYM136034 управляван от
въззивника на процесната дата 27.12.2018г. и процесното място – в с.Старо оряхово
е бил без поставени на него регистрационни табели и не бил регистриран по
съответния ред в РБългария. В тази връзка са
писмените материали събрани в хода на ДП и приобщени по настоящото дело. В тази
връзка е и служебно изисканата от съда справка от сектор ПП-Варна . От разпита
на свидетеля Л., който е спрял за
проверка нарушителя, както и от другите
приложени по делото доказателства, безспорно се установява, че на 27.12.2018.
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, който
е бил без рег.табели и нерегистриран. Горното в принципен план не се оспорва и
от въззивника. Налице е верига от преки и косвени доказателства за авторството
на деянието. Служителят на реда спрял водача за проверка, е категоричен, че автомобилът
е нямал поставени регистрационни табели и че не е бил регистриран в страната.
При предявяване на съставения АУАН, въззивникът не е вписал, че има възражения.
Затова и съдът намира, че в случая са налице безспорни и категорични
доказателства, че именно Т. е извършил нарушението, за което е бил
санкциониран.
Поради горното
и предвид доказаността на нарушението, основателно е
ангажирана административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно
нормата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. С оглед на санкционната правна норма, която
предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложените с
обжалваното постановление наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца се явяват
законосъобразни. За съда не съществува
законова възможност да измени издаденото НП, като определи административното
наказание глоба или ЛПУМПС под предвидения от законодателя размер, поради
наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били
отнети и общо 10 точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за
отнетите контролни точки, тъй като намира, че същите по своя характер не
съставляват административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и
обжалването им не е предмет на настоящото производство.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на
такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му
всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 140 от ЗДвП е
призвана да гарантира. Отделно от това видно от приложената по делото справка
за нарушител /водач същият е правоспособен водач на който не за пръв път се
налага административно наказание за нарушение на разпоредбите на българското
законодателство, свързани с транспортната сигурност. Същият е бил санкциониран
с влязло в сила НП за управление на МПС без застраховка ГО, както и с глоба с
фиш за управление с превишена скорост. Поради това и няма как да се
охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на нарушение.
Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание
на дееца му към спазване на законоустановения ред.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0442-000194 от 19.03.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на
МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с което на С.Д.Т., ЕГН ********** е
наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, както и са
били отнети общо 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: