Р Е Ш Е Н И Е № 375
гр. Враца, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на осми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Галина Емилова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. гр. дело № 569 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 225/09.08.2019 г., постановено по гр. дело
№ 85/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, втори граждански състав,
частично е уважен предявеният от А.Б.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 52 ЗЗД за
заплащане на сума от 2 500,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпило на 11.03.2018 г.
ПТП, при настъпване на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/02/117002091701 от 27.07.2017 г., валидна от 28.07.2017 г. до
27.07.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 11.03.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от
5 000,00 лв. Присъдени са и разноски на двете страни съобразно уважената и
отхвърлената част на иска.
Срещу
така постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е
подадена въззивна жалба от адв. А.Г. – пълномощник на ищеца, в която се излагат
съображения за неправилност и необоснованост на същото в тази част. Навеждат се
доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл. 52
от ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение, което
не отразява действителната тежест на противоправния резултат, същото се явява
занижено, несправедливо и несъответстващо на степента на търпените от
жалбоподателя неимуществени вреди. Излагат се подробни съображения, че
районният съд, при формиране не своето вътрешно убеждение, не е взел предвид
високия интензитет на болките и страдания от получената комплексна травма,
които е преживявал въззивника вследствие настъпилото травматично увреждане от
процесното застрахователно събитие, продължителния 4-седмичен възстановителен
период, както и ограниченията на обичайното ежедневие, характерно за млад
27-годишен човек.
Иска се от въззивния съд първоинстанционното решение
да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се и разноски, направени
пред първата съдебна инстанция, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
жалбата от насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. Ц.С., в който се
изразява становище за неоснователност на същата. Посочва се, че
първоинстанционното решение е мотивирано в атакуваната му част, а определеното
от съда обезщетение е съответстващо на изискванията за справедливост. Твърди се,
че обезщетение в размер на 5 000,00 лв. е прекомерно с оглед евентуално
понесеното от въззивника временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Посочва се, че са причинени леки телесни увреждания, които не следва да са
затруднили ежедневните дейности на жалбоподателя. Поддържа се, че районният
съд, при определяне на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди,
е преценил всички правнорелевантни факти
– степента и броя на травматичните увреждания, оздравителния период,
интензитета на претърпените от въззивника болки и страдания и
обществено-икономическите отношения към момента на увреждането.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му
част. Претендират се и разноски пред въззивната инстанция, включително
адвокатско възнаграждение.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти, а съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД
критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата
от 2 500,00 лв., като то не
следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като пострадалият
чрез своето поведение не е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за
настъпване на вредоносния резултат.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди е
уважен за сумата от 2 500,00 лв., поради което в тази
част то е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Районен съд – Бяла
Слатина е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените от него вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: 1/ застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 11.03.2018 г. – за сумата от 2 500,00 лв. /в частта, в която
не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника/, основанието /правопораждащите спорното материално право юридически факти/ на предявения осъдителен иск е установено със сила
на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени
в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на заместващото обезщетение.
При определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки
и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за
пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт
при социални контакти, както и социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2018 г.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо, и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял разкъсно-контузна рана и оток в областта на челото,
както и лекостепенно мозъчно сътресение, като липсват медицински данни за изпадане
в безсъзнателно състояние. Вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза,
след извършен анализ на представените по делото медицински документи, посочва, че по време
на престоя на ищеца в здравно заведение е проведено медикаментозно
симптоматично лечение – противооточно, кръвоспиращо и съдовоокрепващо, както и
ТАП. Експертът изяснява и правнорелевантния
факт, че периодът на възстановяване на
пострадалия е бил от порядъка на 3-4 седмици, като са му причинени болки и
страдание за периода след травмата и в началото на престоя му в здравното
заведение.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебномедицинска експертиза настоящият
съдебен състав възприема изцяло направените от
вещото лице изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по
делото доказателства - медицинска документация, като експертът е отговорил подробно на всички поставени
релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля Ц.
Николов,
очевидец на процесното ПТП и приятел на
ищеца,
се установява, че непосредствено след
инцидента е видял пострадалия, който бил слязъл от автомобила си, като същият
бил охлузен, имал оток на главата и болки в кръста. Свидетелят посочва, че
ищецът не знаел какво става в момента, бил уплашен, изпитвал болка в главата.
От показанията на свидетеля се установява, че след изписването на пострадалия
от болницата, той не бил на работа,
оплаквал се от главоболие за период от около един месец, бил стресиран от
катастрофата, като му било забранено от лекарите да се натоварва, да гледа
телевизия, да ползва интернет и да слуша висока музика.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като същите са вътрешно непротиворечиви,
житейски логични, потвърждават се от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото
състояние и психиката на ищеца и преживените
вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените му от противоправното поведение на делинквента Диана Жекова неимуществени вреди е в размер на 2 500,00 лв., солидаризирайки се с крайния правен извод на
първостепенния съд.
Заместващото обезщетение следва да отговаря на действително претъпените болки и страдания от пострадалото лице. Неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде
морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му увреждания. В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – 2018
г.,
и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер на заместващо обезщетение при
подобни травматични увреждания, на пострадал в трудоспособна възраст - на 28 години, при настъпване
на процесното застрахователно събитие, като възстановяването на здравословното
му състояние е продължило в един относително кратък период от време – 3-4 седмици, е в размер на
сумата от 2 500,00 лв. Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита и факта, че при настъпване на
процесното ПТП пострадалият неминуемо е
изживял стрес и уплаха, причинени от
удара от лек автомобил, навлязъл в неговото платно за движение.
Въз основа на така приетите за установени факти по делото и изложените
правни доводи първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
Съгласно правната норма, уредена в чл. 497, ал. 1 КЗ, лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се дължи след изтичане на по-ранната от следните
две дати: 1/ изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2/ изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
По действащия КЗ е ограничена обезпечително-гаранционната отговорност
на застрахователя по договора за задължително застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение момента на забавата за заплащане на
дължимото застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие –
застрахователят изпада в забава едва след предявяване на т. нар.
застрахователна претенция по чл. 498, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 380, ал. 1 КЗ. В
този смисъл е и чл. 432 КЗ, който предписва, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на КЗ.
В случая ищецът е поискал и първоинстанционният съд е присъдил законната
лихва, считано от деня на увреждането – 11.03.2018 г., а ответникът нито
с
отговора на исковата молба, нито с отговора на въззивната жалба
е оспорил така посочената начална дата,
нито е подал въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение в
тази част. Предвид гореизложеното следва да се
присъди законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за
причинените на пострадалия неимуществени
вреди вследствие на процесното застрахователно събитие от определения от
първоинстанционния съд момент /съобразно
основния принцип на българския граждански процес за забрана за влошаване
положението на жалбоподателя, настоящата съдебна инстанция не може да присъди
законната лихва от по-късен момент – арг.
чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК/.
При този изход на правния спор, предмет на делото, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия-ответник трябва да се присъдят съдебни разноски в
размер на сумата от 486,00 лв. с ДДС, представляваща уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд. В депозираното от въззивника преди съдебното
заседание писмено становище е направено възражение за прекомерност на
заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Настоящият
съдебен състав намира това възражение за неоснователно, тъй като договореното
адвокатско възнаграждение от 486,00 лв. с ДДС е съобразено с предвидения
минимум, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. с § 2а от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 272 от ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 225/09.08.2019 г., постановено по гр. дело № 85/2019 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК А.Б.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 486,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.