Р Е Ш
Е Н И Е №27
гр.Видин 02.03.2021 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Видинският окръжен съд,гражданска колегия в открито
заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
А.П.
Членове: В.М. Г.Й.
при
секретаря В.У. като разгледа
докладваното от съдия В.М. въззивно гражданско дело № 578
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба от адв.И.В. - пълномощник на В.В.А. с ЕГН **********,*** против Решение № 260020 от 12Л0.2020 год, по гр.дело № 171/ 2020 год, по описа на РС Б., с което съдът уважава молбата за защита от домашно насилие
на Т.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу В.В.А., с адрес ***, ЕГН
**********, с когото била във фактическо съжителство, за осъществено спрямо нея домашно насилие на
05.06.2020 г. и на 14.06.2020 г., като отхвърля молбата за търсена защита от
домашно насилие на 06.06.2020г.
Съдът налага на В.В.А., с адрес ***,
ЕГН **********, следните мерки за
защита от домашно насилие, както следва по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН - ЗАДЪЛЖАВА
извършителя В.В.А., да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо ищцата, с която е бил във фактическо съжителство - Т.Н.И., по чл.
5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН - ЗАБРАНЯВА на В.В.А., да приближава на по - малко от 50 метра: жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на ищцата Т.Н.И., за срок от 4 (четири) месеца - на осн. чл.
5, ал. 2 ЗЗДН.На осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, налага НА В.В.А., „ГЛОБА” в размер на 200.00 (двеста) лева.
Подържа се, че решението е постановено в противоречие с материално правните
норми и в нарушение на процесуално правните разпоредби.
Нито на 05.06.2020 год., нито на следващия ден се установило Велков да е осъществил домашно насилие по отношение
на Т.И.. Страните по настоящето дело вечерта са спали в една стая, а на
сутринта преди да си тръгне е станал свидетел, как детето е паднало от леглото
и между двамата родители е произтекъл разговор именно в тази връзка, породен от
безотговорното поведение на майката. Съдът не е установил по един безспорен
начин и един основен факт по делото - датата на твърдяното за осъществено
домашно насилие - 5 или 6-ти юни 2020 год., като е приел, че има осъществено
домашно насилие на 05.06.2020 год.
На 14.06.2020 година се установило, че Велков се е обадил по телефона и е информирал
молителката, че ще отиде да види децата си, както и да им занесе храна от
проведено по-рано през деня в с.В. тържество. Жалбоподателят след раздялата с Т. е продължил
да се грижи за двете си деца, като ги е посещавал и им е носел храна, продукти,
дрехи. Когато са имали нужда от лекар ги е карал на лекар в гр.В. Отивайки в
с.О., в дома на молителката на 14.06.2020, е видял същата с брат си да седят в
остъклено антре на къщата и да пият ракия. От показанията на свидетеля Н.В.Н. и на свидетелите А.В.А. и П.В.И. се установило, че е възникнал
конфликт именно между брата на молителката и В., прераснал във физически
сблъсък.
Описва се
конфликт между Н. и ответника В.А.,
а не конфликт между молителката и жалбоподателят.
Поради това, че не
е доказан акт на домашно насилие на датите посочени в молбата, моли съда да
постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и
постанови ново, с което отхвърли изцяло молбата като неоснователна и
недоказана.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от
Т.Н.И., ЕГН-**********,с
адрес:с***, в който посочва, че Решение № 260020 от 12.10.2020г. по гр.д. №
171/2020г. на БРС,е правилно и
законосъобразно, постановено съгласно процесуалноправните разпоредби и
материално правните норми.
Подържа се, че е неоснователно оплакването на ответника, че съда не е дал
вяра на показанията на свидетелите му. Показанията на св.А.А. /сестра на
ответника/ за 14.06.2020г. и нейния приятел св.П. И., са в противоречие с
данните по делото и не следва да се съобразяват от съда.Съдът е установил
категорично по безспорен начин, че на 5-ти юни 2020г. е осъществено домашно
насилие. От свидетелските показания на св.В.Т. /майка на ищцата/ и на св.А. А. /сестра на
ответника/ безспорно се установи, че ответника В.А. е бил на 05.06.2020г. късно,в
дома на ищцата да види децата си. Съвпадат детайлите в свидетелските показания
на св.В.Т. и св.А.А., че е възникнал конфликт на 05.06.2020г. между страните и
дори, че е имало и на 06.06.2020г. възникнал конфликт по повод това, че е
паднало от леглото малкото дете, докато ищцата е давала пакетче кафе на съседа
през оградата.
Моли
съда да постанови решение, с което потвърди решението на РС-Б.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото
страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
С Решение № 260020 от 12.10.2020 год, по гр.дело № 171/ 2020 год, по описа на РС Б.,
съдът уважава молбата за защита от домашно насилие на Т.Н.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу В.В.А., с адрес ***, ЕГН **********, с
когото била във фактическо съжителство, за
осъществено спрямо нея домашно насилие на 05.06.2020 г. и на 14.06.2020 г.,
като отхвърля молбата за търсена защита от домашно насилие на 06.06.2020г.
Съдът налага на В.В.А., с адрес ***,
ЕГН **********, следните мерки за
защита от домашно насилие, както следва по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН - ЗАДЪЛЖАВА
извършителя В.В.А., да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
ищцата, с която е бил във фактическо съжителство - Т.Н.И., по чл. 5, ал.
1, т. 3 ЗЗДН - ЗАБРАНЯВА на В.В.А.,
да приближава на по - малко от 50 метра: жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на ищцата
Т.Н.И., за срок от 4 (четири) месеца - на осн. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.На осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, налага НА В.В.А.,
„ГЛОБА” в размер на 200.00 (двеста) лева.
От данните по делото се установи, че страните са били във фактическо съжителство, от което
имат родени две малолетни деца. Първоначално, двамата живеели в дома на
ответника В.А. ***. През месец октомври на миналата година, ищцата, заедно с
двете си деца се завърнала да живее в дома на майка си в с. О., общ. Б., обл. В.
По делото се доказа, че на 05.06.2020 г. и на 14.06.2020 г., ответника е
осъществил домашно насилие спрямо ищцата.
От показанията
на разпитаната по делото св. В.Т. - майка на ищцата, се установява, че е осъществен акт на домашно насилие на
05.06.2020, като в резултат на
възникнало пререкание, ответника се ядосал, станал агресивен и нагрубил
ищцата, като й казал, че ще я убие, нарекъл я „курва“ и за пореден път я
обвинил, че не може да се грижи за децата си. Свидетелката Т. станала очевидец
на случилото се. Последната твърди, че дъщеря й често е била подлагана на
тормоз от страна на ответника, като в резултат на употребата на алкохол,
последния често я ругаел, обиждал я и се заканвал, че ще й вземе децата.
Упражнено е домашно насилие от
страна на ответника спрямо ищцата и на14.06.2020. На посочената дата,
фактическата обстановка се установява от св. В.Т. и св. Н.Н. , които посочват, че идвайки в дома
им, ответника отново бил употребил алкохол. Между -
св. Н., и ответника В. възникнал скандал. Двамата започнали свада по
между си. В. нападнал и ищцата, като й ударил шамар и
отново започнал да я обижда с думите : „мръсница, курва, боклук..“. Започнал да
хвърля и да чупи вещи в къщата. От скандала се събудили и децата, които се
изплашили от случилото се и започнали да пищят, и плачат. Поради това, ищцата
се обадила на спешен тел. 112 и повикала полиция.
Правилно първоинстанционния съд е
кредитирал показанията на св. В. Т. и св. Н.Н. , въпреки близка роднинска
връзка с ищцата, тъй като те са очевидци на случилото, а показанията им са
непротиворечиви и в съответствие с приобщено по делото - 1 бр. СD, на който се съдържа обаждането на ищцата на спешен телефон 112, постъпило
на 14.06.2020. Гласните доказателства, ангажирани от ответната страна не
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като са и
вътрешно противоречиви.
При тази фактическа обстановка, ВОС намира
въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС-Б.-правилно и обосновано.
Настоящето производство е по реда на чл. 12 и сл.
от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).
Основателността
на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на
следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за
осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие: наличие на морално
укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото
лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2
от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на
твърдяната дата.
За квалифицирането на даден акт като такъв на
домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под
формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е
пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата,
изчерпателно посочени в чл. 3 от ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителя. За да се предостави защита на определено лице,
трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на
физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Без значение е
обстоятелството дали пострадалото лице е предприело действия в своя защита или
ответни такива спрямо нападателя си. Законът защитава правото на лична
неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на
пострадалия, с което да е предизвикал домашното насилие спрямо себе си.
Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните
жертви от конкретен акт (актове) на домашно насилие. В това производство съдът
не следва да разрешава спорове за родителски права и мерки на личните отношения
на децата с другия родител и не следва да бъдат преценявани родителски,
възпитателски качества и морален облик на съответния родител или да се събират
доказателства по други дела.
Молбата за защита е подадена в установения от чл.2 ЗЗДН срок от един месец
от акта на извършване на насилието.
При определяне на мерките e
съобразeна необходимостта от
предотвратяване на възможни бъдещи прояви на насилие и осигуряване на нормален
живот на молителя.
Решението е правилно , законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено.
. Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260020 от 12Л0.2020 год, по гр.дело № 171/ 2020 год, по описа на РС Б.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.