Решение по дело №99/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Виваком България“ ЕАД против Решение № 12/10.01.2025 г., постановено по а.н.д. № 1777/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 005991/03.10.2024 г., издадено от председателя на КЗП, с което за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.1 от ЗЗП и на основание чл. 210а и чл.231 от ЗЗП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лева.

Като касационно основание жалбоподателят релевира нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Ответната в производството страна – Комисията за защита на потребителите, чрез процесуален представител в депозирано по делото писмено становище вх. № 2151 от 07.05.2025 г. по описа на съда, оспорва жалбата като неоснователна. Иска да се потвърди оспореното решение на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Представителят на Русенска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение, за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 14.11.2023г. Н. Г. Т. и нейната дъщеря, наследници на Н. Г. Т., починал на 8.11.2023г., отишли в офис на касатора, находящ се в гр. Русе, пл.Средец № 1, за да прекратят договорните отношения за мобилен и стационарен номер на наследодателя им с „Виваком България" ЕАД. Поради възникнало техническо затруднение, били помолени да се върнат в офиса след 2-3 часа. След като се върнали, служителите ги уверили, че от 15.11.2023 г. услугите ще бъдат прекратени.

На 27.02.2024 г. (4 месеца след смъртта на съпруга й) Н. Г. Т. получила писмо от дружеството, адресирано до покойния Н. Т., за неплатени задължения в размер на 36,60 лв. Тя веднага посетила същият офис, с цел да разбере от къде е това задължение. Служителят, който я консултирал разяснил, че в момента е невъзможно да й обясни, но ще провери и ще върне обаждане. Това не се случило и на 28.02.2024г. Н. Т. подала жалба в КЗП РД-Русе, като приложила документи, от които е видно, че е вписана за прекратяване на услуга мобилен номер **********. Приложено било и допълнително приложение към договор за ел.съобщителни услуги, от дата 14.11.2023г. за клиентски номер 19021382 на името на Н. Т..

На 29.02.2024 г. служители на КЗП РД-Русе извършили проверка в посочения офис. Резултатът от проверката бил обективиран в КП № К-2739511/29.02.2024г. Служителка на офиса устно заявила, че се сеща за случая, когато имали проблеми със системата. Заявила, че Н. Т. не е абонат на „Виваков България“ ЕАД, а клиентски номер 19021382 е несъществуващ за системата на оператора. След като направила справка в системата установила, че абонатът Н. Т. е с прекратени услуги поради забавено плащане на три фактури за текущо потребление, считано от 19.01.2024 г. Виждало се и подадено на 14.11.2023 г. Заявление за прекратяване на услуга мобилен номер **********, както и номер на Удостоверение за наследници 1-6171. Общо дължимата сума била на обща стойност 55,67 лв. по фактури с №**********/22.12.2023; №**********/ 22.01.2024 и №**********/22.02.2024 г. По цитираните фактури нямало отчетен трафик, сумите били само от абонаментни такси. Служителката заявила още, че сумата е дължима, тъй като услугите, сключени с договор от починалият Н. Т. не са прекратени в следствие на подадени документи от наследниците му на 14.11.2023 г.

На електронната поща на КЗП РД-Русе на 06.03.2024 г. в 11:28 ч. било получено становище от „Виваком България" ЕАД, в което било посочено, че след извършена проверка било установено, че съгласно подадената молба за прекратяване на мобилна услуга с номер **********, същата е закрита считано от 15.11.2023г., както и с оглед на извършената проверка от КЗП били предприети действия за закриване и на другата услуга – телефонен пост с номер *********.

На 06.03.2024 г. КЗП изпратила писмо, с изх. № Р-О3-365 до търговеца, че съгласно даденото нареждане с КП № 2739511/29.02.2024 г., е трябвало да бъдат представени не само становище, но и копие от сключени договори и издадени фактури за периода от 10.2023 г. до 03.2024 г., в срок до 11.03.2024 г., по който търговецът изпратил искане за отсрочка.

На 13.03.2024 г. на електронната поща на КЗП РД-Русе били изпратени изисканите документи, като към същите в допълнение било представено и кредитно известие № **********/11.03.2024 г. на стойност 78,10 лв. След запознаване с представените документи било констатирано, че по всички фактури имало начислени само месечни такси за фиксирани гласови услуги и мобилни услуги, но не и отчетен трафик за потребление, както и че всички услуги на починалия абонат били прекратени, но не следствие на подаденото на 14.11.2023г. заявление за прекратяване на услуга, а на 19.01.2024г. поради забавено плащане на три фактури.

С оглед констатираното нарушение бил съставен АУАН № 005991 от 27.05.2024г. Последвало издаване на обжалваното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на §13, т.21 от ДР на ЗЗП, а именно в едногодишния срок от влизане в сила на Решение № 142/10.07.2023г., постановено по к.а.н.д. № 156/2023 г. по описа на АС - Русе.

Въз основа на така установените релевантни факти, РРС е приел в решението, предмет на касационната проверка, че касаторът е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, а в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В оспореното решение са изложени мотиви досежно липсата на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Въззивният съд е приел и, че АНО правилно е индивидуализирал наложеното наказание – наложена е имуществена санкция към минимума, тъй като извършеното нарушение е в условията на повторност и съгласно чл.231 от Закона за защита на потребителя се налага санкция в двоен размер.

Решението на районния съд е правилно.

Формулираните от съда правни изводи относно процесното нарушение изцяло се споделят от настоящата инстанция, като касационните оплаквания са неоснователни. Въз основа на събраните по надлежен ред относими за спора писмени и гласни доказателства, районният съд е установил действителната фактическа обстановка и правилно е приложил материалния закон.

Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики, каквито са забранени, е уредена в глава четвърта, раздел III от ЗЗП.

С императивната норма на чл. 68в от ЗЗП е въведена забрана за осъществяване на нелоялни търговски практики.

Според чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги, е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Определението на "търговска практика" се съдържа в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, съгласно която "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

Съгласно § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.

Дефиниция на "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е дадена в § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП - използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.

В тази връзка, следва да се вземе предвид и смисъла на понятието "Търговско решение", дадено от законодателя в § 13, т. 31 от ДР на ЗЗП, а именно: всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.

След анализ на горецитираните разпоредби и предвид събраните по делото доказателства, настощия състав на съда намира, наведените от касатора оплаквания в жалбата за неоснователни. Това е така, защото безспорно е установено, а и не се оспорва от касатора, че договорът реално е прекратен едва след намесата на КЗП. Наличието на техническа неизправност в системите на касатора на процесната дата е ирелевантно за случая. От значение за приложението на диспозицията на правната норма е само обективното поведение на търговеца относно прилагането на нелоялна практика, което е безспорно установено. В случая, търговецът е приел заявлението за прекратяване на предоставяната услуга от наследника на потребителя си, потвърдил е, чрез служителите си, че то е отразено в системата, но въпреки това изискал плащане, като издал фактури на името на Н. Т.. След като наследниците са предоставили своевременно необходимите документи за прекратяване на ползваната от наследодателя им услуга, то те са изправната страна в отношенията им с касатора. Последвалото издаване и изпращане на нови фактури, касаещи период след подаване на заявлението за прекратяване, по същество представлява опит да се промени поведението на този потребител, а именно все пак да бъде извършено плащане, въпреки заявеното желание за прекратяване на предоставяната услуга. С това поведение дружеството е осъществило нелоялна търговска практика по определението на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП.

Обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са подробно описани както в АУАН, така и в НП. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното нарушение. Дадената правна квалификация на деянието е пълна и точна, като е налице съответствие между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени материалноправни разпоредби.

Фактическата обстановка, описана в акта и НП изцяло се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение, изложените в акта и НП факти и обстоятелства.

В случая не са налице обстоятелства, които да обуславят приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да квалифицират случая като “маловажен” по смисъла на закона.

Наказващият орган правилно е съобразил обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН и е наложил санкция в размер, който е съобразен със санкционните норми на чл. 210а и чл.231 от ЗЗП.

Предвид горното, решението на РС – Русе като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните за касационната инстанция разноски, които на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 80 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, трети касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12 от 10.01.2025 г., постановено по АНД № 1777/2024 г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, обл. София, район Младост, [улица], представлявано от Н. А. – изпълнителен директор, да заплати на Комисията за защита на потребителите, гр. София, сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.