Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Д., 25.05.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д. РАЙОНЕН
СЪД втори състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети април две
хиляди и седемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
СЕКРЕТАР Г.
Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №
1825 по описа за 2016г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „** - Б.“
ЕООД с ЕИК **, град ***, р-н П.(, ул. „М.П.(“ № **, с която против В.Х.П. с ЕГН
**********,***, са предявени, след допуснато увеличение с определение от
съдебно заседание на 10.02.2017г., осъдителни искове за заплащане на сумата от
8723,07 лева, представляваща част от 11 520 лева, дължима цена по договор за
покупко-продажба на електронна автомобилна везна 60т., 18 х 3м., сключен на
21.10.2013г. и на сумата от 1 440 лева, дължима неустойка по чл. 14 от същия
договор, изчислена за периода от 18.02.2014г. до 20.06.2016г. върху сумата от
28 800 лева.
Претендира се законната лихва върху главницата и разноските по водене
на делото.
Исковете се основават на следните обстоятелства: по договор от
21.10.2013г. за покупко-продажба на електронна автомобилна везна 60т., 18 х
3м., ищецът (продавач) доставил на ответника (купувач) посочената вещ, за което
бил съставен двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 14.02.2014г.
Везната била приета без забележки. Съгласно чл. 2 от договора, цената на
доставената вещ била 28 800 лева, без ДДС; дължима била на две вноски – 60% (17
280 лева, без ДДС) авансово, в тридневен срок от подписване на договора и 40%
(11 520 лева, без ДДС) в тридневен срок от доставянето и пускането на везната в
употреба. Ответникът платил изцяло първата вноска в размер на 17 280 лева, без
ДДС, за което била издадена фактура № ** от 05.11.2013г. По втората вноска,
дължима до 17.02.2014г. (за сумата от 11 520 лева, без ДДС, за която ищецът
издал проформа фактура № ***** от 07.02.2014г.) плащане не било извършено.
Въпреки покани, в това число нотариална покана, връчена на 16.05.2016г.,
ответникът не заплатил дължимата сума. На основание чл. 14 от договора, ответникът
дължи на ищеца и неустойка за забава в размер на 1440 лева към 20.06.2016г.
Ответникът представя отговор. Признава сключването на договора със
съдържанието, съгласно изложеното в исковата молба, цената и начина на плащане,
плащането на 60% от уговорената цена на 05.11.2013г. Оспорва исковете, като
навежда възраженията, че ищецът е неизправната по договора страна и няма
изискуемо вземане за заплащане на втората част от цената, защото не е престирал
пълно изпълнение на своите задължения. Твърди, че на основание чл. 195, ал. 1,
предл. 2 от ЗЗД е упражнил правото си за намаляване цената по договора до
размера на заплатената от него сума от 20 736 лева; ответникът е изпълнил
своите задължения по договора и не дължи нищо повече и по-различно от вече
платеното. Вещта, предмет на продажбата, съставлява съвкупност от 17 компонента
(описани са поединично). На 14.02.2014г.
ищецът доставил само част от тях (9 на брой), а именно: 1. Платформа от стомана 18х3м. - 1бр.; 2.Рампи
от стомана - 2бр.; 3.Товарни клетки *** - С3 - 20t., IP 68 - 8бр.;
4.Принадлежности за товарните клетки - 8бр.; 5. Кутия
съединителна за товарните клетки - 1бр.; 6.Товароизмервателно устройство WE
2108, НВМ Г. - 1бр.; 7. ***– 1 бp.; 8. Допълнителна външна индикация – 1 бp.;
9.Професионална компютърна система - 1 бр. Недоставени и до сега са 5 на брой
компонента: 1. Софтуерно обезпечаване **
-1 бр.; 2. Оценка на съответствие (***
заверка); 3.Мълниезащита „LC-30" (токова вълна, електромагнитен импулс и
др. при вторично въздействие); 4.Мълниезащита на захранването
"L-16A"; 5. Застраховка за период
от 12 месеца (от 10.2013г. до 10.2014г.). Този факт е установен в
приемо-предавателния протокол от 14.02.2014г. – той обективира само какво
реално е доставено от продавача по договора.
Освен пълно неизпълнение на задължението да достави близо половината от
компонентите на процесната вещ, ищецът е допуснал неточно /лошо/ изпълнение и
за част доставените компоненти. Два от доставените компонента са различни от
тези, които е трябвало да бъдат доставени според изричната договорка между
страните - според Приемо-предавателен протокол № **г. ищецът е доставил на
ответника Товарни клетки ZEMIC НМ9В - С3 - 20t., IP 68 - 8бр. и *** DIGITECH
PRO 650VA -1бр., докато според чл. 1 от сключения договор е трябвало да продаде
и достави Товарни клетки ZSFY-А 30t. 1Р 68 и *** - 300V A-60-ONE - защита от
токови удари в захранването. Доставените товарни клетки и *** са различни от
договорените между страните по договора, като подмяната им е станала без
знанието и съгласието на купувача, ответник по настоящото дело. Подмяната не е
незначителна, защото реално предоставените товарни клетки и *** са значително
по-евтини и по-ниско качествени от договорените. В същото време цената по
договора е предвидена именно за договорените компоненти като вид, количество и
качество. Според т. 10 от чл. 1 на договора, ищецът е трябвало да достави на
ответника оценка на съответствие (*** заверка). Такава не е предоставена и до
сега, като в резултат ответникът не може да ползва процесната везна за
извършване на услуги на трети лица срещу заплащане, каквато е била една от
целите при закупуване на везната. По този начин неизпълнението на задължението
на ищеца продължава да уврежда ответника и към настоящия момент. Или, от общо
дължими 17 компонента по договор, ищецът е предал на ответника само 9, а 2 от
предадените компонента са подменени без волята на ответника, като вместо
договорените са предоставени по-евтини и по-ниско качествени компоненти.
Веднага след констатиране на тези разминавания, с оглед на факта, че
процесната везна работи, но не според уговореното и дължимото по договора и на
основание чл. 195, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, ответникът изпратил до ищеца изрична
писмена покана - уведомление, в което посочил в какво се изразява
неизпълнението на задължения по договора от страна на ищеца и отправил покана в
срок от 10 дни от получаване на поканата това неизпълнение да бъде отстранено,
като продавачът достави и останалите компоненти от вещта, както е договорено.
Ищецът бил уведомен, че ако след изтичането на този срок не изпълни
задължението си по договора, то на основание чл. 195, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД,
ЗП В.Х.П. ще задържи така доставената вещ и нейни компоненти при намаляване на
цената по договора до размера на вече заплатената сума от 20 736,00 лева.
Поканата била връчена на ищеца още на 21.02.2014г., т.е. в нормално необходимия
срок за оглед и тестване на вещта. След изтичане на дадения в нея срок от 10
дни ищецът не изпълнил задължението си по договора и така следвало да се
приеме, че на основание чл. 195, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД цената по него е
намалена до 20 736,00 лева, която сума е изцяло заплатена от ответника на
05.11.2013г.
На базата на изложеното ответникът изтъква, че от общо 17 компонента на
вещта, ищецът е предал 9 - само 52% от вещта /9:17/, срещу което съответно му
се полагат и 52% от цената, което означава 17 971,20 лева с ДДС. В същото време
ищецът е получил 60% от цената или 20 736,00 лева, което означава, че вземането
му е изцяло погасено и дори може да се говори за сума от около 3000 лева, която
е получена от ищеца на отпаднало основание и той дължи връщането й.
В условията на евентуалност, на основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД,
ответникът противопоставя възражение за неизпълнен договор от страна на ищеца. Твърди,
че ищецът има неизпълнено изискуемо задължение към ответника, а именно: да
достави и монтира следните компоненти не вещта, предмет на процесния договор: 1. Софтуерно обезпечаване WE 2108 HI LEVEL
-1 бр.; 2.Оценка на съответствие (*** заверка); 3.Мълниезащита „LC-30"
(токова вълна, електромагнитен импулс и др. при вторично въздействие); 4.Мълниезащита
на захранването "L-16A"; 5.Застраховка за период от 12 месеца (от 10.2013г.
до 10.2014г.); 6.Товарни клетки ZSFY-A 30t. lP 68; 7.*** - 300V A-60-ONE -
защита от токови удари в захранването. Това задължение на ищеца произлиза от
същото правно отношение, от което и претендираното задължение на ответника -
процесният договор за покупко-продажба от 21.10.2013г. Нещо повече -
задължението на ищеца е абсолютно условие за изпълнение на задължението на
ответника по същия договор. Затова, ако съдът уважи иска и осъди ответника да
заплати на ищеца търсената от последния сума, то се претендира да осъди и ищеца
да изпълни задължението си към ответника за предоставяне и монтаж на подробно
описаните по-горе компоненти от процесната вещ, като това да стане
едновременно, а ответникът да заплати само главното задължение, без разноски,
неустойки и лихви, защото той не е в забава, нито е дал повод за процеса, а в
същото време исковата претенция е неоснователна.
Ответникът противопоставя и възражение за нищожност на клаузата на чл.
12, ал. 3 от договора (посочен от ищеца като чл. 14) като накърняваща добрите
нрави - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Според чл. 12, ал. 3 от договора, при забава в
плащането продавачът дължи неустойка в размер на 0,02% от цялата продажна цена
за всеки ден на забавата, но не повече от 5% от цената по договора. Според
ответника така уговореният размер на неустойката е прекомерен и накърнява
добрите нрави с оглед на факта, че базата за изчисляване на неустойката е
цялата цена по договора, а в процесния случай 60% от нея е платена в срока,
уговорен по договора. Претенцията на ищеца е за 40% от цената и само върху този
размер следва да се претендира неустойка. В противен случай ищецът търси
неустойка върху сума, която е получил; неустойка за задължение, което е изцяло
изпълнено. Претенцията на ищеца за заплащане на неустойка следва да бъде оставена
без уважение.
Д. районен съд, като прецени представените по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД във връзка с чл. 200 от ЗЗД и чл. 318 и сл. от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД. Възраженията
на ответника черпят правно основание от разпоредбите на чл. 195, ал. 1, пр. 2
вр. чл. 193, ал. 1 от ЗЗД; чл. 90, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Между страните е сключен на дата
21.10.2013г. договор за покупко-продажба на електронна автомобилна везна 60т.,
18 х 3м., по силата на който ищецът (продавач) се е задължил да достави на
ответника (купувач) стоката, съставляваща съвкупност от 17 позиции (чл. 1, т. 1
– 17 от договора). Съгласно чл. 2 от договора, цената на доставената вещ е
определена на сумата от 28 800 лева, без ДДС и е дължима на две вноски – 60%
(17 280 лева, без ДДС) авансово, в тридневен срок от подписване на договора и
40% (11 520 лева, без ДДС) в тридневен срок от доставката на оборудването и въвеждането
на везната в експлоатация, удостоверено с приемо-предавателен протокол
(двустранно подписан). Ответникът, не се спори, е платил изцяло първата вноска
в размер на 17 280 лева, без ДДС, за което е издадена фактура № ** от
05.11.2013г. Ищецът твърди, че е доставил оборудването и е въвел везната в
експлоатация на дата 14.02.2014г., за което е съставен писмен
приемо-предавателен протокол, без забележки от страна на получателя, но въпреки
това по втората вноска, дължима до 17.02.2014г. (за сумата от 11 520 лева, без
ДДС, за която ищецът е издал проформа фактура № ** от 07.02.2014г.), плащане не
е извършено.
Действително на дата 14.02.2014г.
е съставен писмен приемо-предавателен протокол № ** (л. 46), според който
ищецът е предал на ответника следното електронно оборудване: платформа от
стомана 18х3 м.; рампи от стомана - 2 броя; товарни клетки ZEMIC HM9B-C3-20t, IP 68 – 8 броя; принадлежности за
товарните клетки – 8 броя; кутия съединителна за товарните клетки IP 68;
товароизмервателно устройство WE
2108, HBM Г.; ***
Digitech PRO 650 VA; допълнителна външна индикация; професионална компютърна
система ( в комплект с монитор, клавиатура, мишка, принтер, софтуер). В
протокола е записано, че същият е в потвърждение на това, че везната е
предадена на купувача и е въведена в експлоатация.
При сравнение между съдържанието
на протокола от 14.02.2014г. и описанието на стоката в чл. 1 от договора от
21.10.2013г. се установява, че в протокола не е удостоверено предаването на
следните елементи, като част от съвкупната вещ: софтуерно обезпечаване WE 2108
HI LEVEL -1 бр.; оценка на съответствие (*** заверка); мълниезащита
„LC-30" (токова вълна, електромагнитен импулс и др. при вторично
въздействие); мълниезащита на
захранването "L-16A"; застраховка за период от 12 месеца (от
10.2013г. до 10.2014г.). В нотариална покана рег.№ ** от 10.05.2016г. на
нотариус № ** (л. 13) пълномощникът на ищеца изрично е признал непредаването на
двете мълниезащити. В тази насока са и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетеля Г.Л.. Доколкото в протокола липсва изписване за
доставянето на софтуерно обезпечаване WE 2108 HI LEVEL, то следва да се приеме,
че отразяването на ред 9 в скоби – „софт.“ е относимо към дължимия лицензиран
програмен продукт по т. 15 от договора, а не към софтуера по т. 7 от същия. В
отговор на покана – уведомление (л. 52) представител на ищеца е признал
неизпълнението на задълженията за сключване на застраховка за период от една
година и за извършване на оценка на съответствие (*** експертиза). В този
отговор ищецът се е позовал на обективна невъзможност за изпълнение, дължаща се
на поведението на ответника, сочещо на липса на оказано необходимо за
изпълнението съдействие, но доколкото в хода на процеса такова възражение не е
наведено, то не се коментира от съда. Неизпълнението на задължението на
продавача да предаде на купувача посочените пет елемента като част от
съоръжението е доказано по делото.
Стойността на тези елементи е
определена по делото от вещи лица по допуснати съдебно-техническа експертиза; повторна
съдебно-техническа експертиза и съдебно-техническа експертиза, допусната от
съда на основание чл. 203 от ГПК. Според заключението на вещото лице **. И.К.
стойността на софтуерното обезпечаване WE 2108 HI LEVEL възлиза на 100 лева; оценката на
съответствие (*** заверка) е на стойност 3100 лева; мълниезащитата „LC-30"
(токова вълна, електромагнитен импулс и др. при вторично въздействие) е на
стойност 6614,80 лева; мълниезащитата на захранването "L-16A" възлиза
на 800 лева; застраховката за период от 12 месеца (от 10.2013г. до 10.2014г.) е
на стойност 115 лева. Това заключение е оспорено от ищеца. Според повторно
заключение на вещото лице **. Н.Л. стойностите на недоставените компоненти са следните:
софтуерно обезпечаване WE 2108 HI LEVEL - 120 лева; оценка на съответствие (***
заверка) - 1405 лева; мълниезащита „LC-30" (токова вълна, електромагнитен
импулс и др. при вторично въздействие) – 813,72 лева; мълниезащита на
захранването "L-16A" - 30 лева; застраховка за период от 12 месеца
(от 10.2013г. до 10.2014г.) - 100 - 120 лева. С оглед същественото разминаване
при определяне стойностите на оценката за съответствие и двете мълниезащити,
съдът е назначил ново вещо лице – **. П.С., който в своето заключение е посочил
следните цени: софтуерно обезпечаване WE
2108 HI LEVEL - 750 лева; оценка на съответствие (*** заверка) - 1580 лева;
мълниезащита „LC-30" (токова вълна, електромагнитен импулс и др. при
вторично въздействие) – 813,72 лева; мълниезащита на захранването
"L-16A" - 2915 лева; застраховка за период от 12 месеца (от 10.2013г.
до 10.2014г.) – около 100 лева.
Относно софтуерното обезпечаване **.
К. и **. Л. са посочили близки стойности – съответно 100 лева и 120 лева,
докато **. С. е определил стойност от 750 лева. **. С. е посочил, че не е успял
да установи аналози на този продукт и е предположил, с оглед неговата специфика,
че би следвало да струва от порядъка на 500 – 1000 лева (средно 750 лева). При
отговора на тази задача **. Л. също не е основал заключението на надеждна
информация, тъй като според изтъкнатото от него стойността на софтуерното
обезпечение обикновено е включена в доставката на оборудването. Все пак, той е
направил аналог с други програми, използвани в сходни области, за чиито цени
има данни, и така е определил сумата от 120 лева. Само вещото лице **. И.К. е
получил данни за цените на този продукт от различни доставчици и е определил
стойността му като средна от 100 лева (при предлагани такива от 80 до 105 лева
в зависимост от параметрите им). Затова като обоснован съдът приема извода, че
стойността на недоставеното софтуерно обезпечение е 100 лева. Освен за стойността на този компонент, вещото
лице С. е докладвал и че след запознаване с работата на везната е установил
липсата на доставен софтуер.
Двете вещи лица – Л. и С., са
определили цената на недоставената мълниезащита „LC-30" на 813,72 лева
(без монтаж) на база приложена оферта към заключението на първия експерт и
подробно са обосновали в съдебно заседание извода си, че не е необходимо
монтиране на отделни елементи на всяка от осемте товарни клетки. Относно
стойността на монтажа на тази мълниезащита в съдебно заседание **. С. е
посочил, че тази дейност се оценява на от 50 до 100 процента от цената на
изделието. Така цената на недоставената мълниезащита следва да се възприеме
като 1220,58 лева. Заключението на вещото лице К. в тази му част (6614,80 лева)
е необосновано и не се възприема от съда, като опровергано от становището на
другите двама експерти. По отношение стойността на договорената мълниезащита на
захранването "L-16A" трите вещи лица дават коренно различни становища:
800 лева според **. К. (дадено въз основа конкретни данни за цените на
влаганите при изработването на тази мълниезащита материали); 30 лева според **.
Л. (дадено въз основа на представени офертни цени на изделието) и 2915 лева
според **. С. (също дадено въз основа на приложена оферта). При тези
противоречиви заключения на вещите лица съдът намира, че следва съобрази това
на първото вещо лице, което е обосновало извода си след съобразяване на
неоходимите за влагане при изработката на изделието материали – 800 лева. Стойността
на недоставените две договорени мълниезащити е доказана по делото в размер на
2020,58.
По отношение стойността на
застраховката за една година вещите лица са дали сходни заключения, въз основа
на които следва да се приеме, че същата възлиза на 115 лева.
Относно разходите за *** заверка съдът
намира, че следва да основе решението си на заключението на вещото лице С.,
което е най-задълбочено, обосновано и прецизно. Стойността на това неизпълнение
възлиза на 1580 лева.
Относно оценката на
съответствието (*** заверка) в отговор на покана – уведомление (л. 52 от
делото) се съдържа признание, че такава не е извършена и не е представена на
купувача. В хода на производството ищецът е представил Заповед № **г. на
председателя на ДАМТН (л. 125), с която е разширен обхватът на Разрешение №***от
22.02.2007г., издадена на „**“ ЕООД, за оценяване на съответствието на везни с
неавтоматично действие от процесния тип по процедура „Осигуряване качеството на
производството“. Нотифицираният орган „**“
ЕООД е издал на производителя „** – Б.“ ЕООД одобрение на система по качеството
на производството № *** от 20.12.2012г. (л. 126), според което одобрената
система по качеството на производството на ищеца осигурява съответствието на
везни с неавтоматично действие и с описанието на типовете в ЕО сертификатите за
одобрен тип № ***от 12.10.2011г., издаден от NB *** за **с обхват от 30кг. до 125 000кг. и с приложимите за тези
типове изисквания на Приложение № 5 „Процедура за оценяване на съответствието
„Осигуряване качеството на производството“ от Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие (Наредбата, отм.
20.04.2016г., в сила за процесния период). Съгласно удостоверение изх. № ** от
06.12.2016г. (л. 124), издадено от „**“ ЕООД, ищецът е представил списък на
везните, на които е извършил краен контрол за 2013г. и в него под № 140 с дата
18.11.2013г. е включена електронна везна тип MTB-DS-60т. със сериен номер **,
изработена за ЗП В.П.. Одобрението на системата по качество на производството №
от 20.12.2012г. към тази дата е валидно.
Идентичността на номера на везната с процесната се установява от приложението към
заключението на вещото лице **. С.. „**“ ЕООД с NB ** е издал на ищеца като производител ЕО сертификат за одобрен тип № *** от
12.10.2011г. относно електронни везни с неавтоматично действие от 3кг. до 150000кг.,
тип ***, клас на точност ІІІ. Този сертификат удостоверява съответствието на
комплектованите от модули везни със съществените изисквания, определени в
Наредбата.
Представените от ищеца
доказателства установяват спазването на процедурите за оценяване на
съответствието по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредбата – „Изследване на типа“ по
приложение 4 и „Осигуряване качеството на производството“ по приложение 5 към
Наредбата. При първата процедура лице,
получило разрешение за оценяване на съответствието, проверява и удостоверява,
че една везна, представителна за предвиденото производство, съответства на
приложимите за нея изисквания на Наредбата. При втората процедура производителят, който изпълнява
задълженията си по т. 2, декларира, че везните съответстват на типа, описан в
ЕО сертификата за одобрен тип, и на приложимите за тях изисквания на Наредбата.
Производителят или неговият
упълномощен представител нанася върху всяка везна маркировката за съответствие,
задължителните надписи съгласно приложение № 8 и съставя декларация за
съответствие. Маркировката за съответствие се придружава винаги от
идентификационния номер на лицето, получило разрешение за оценяване на
съответствието, което ще извършва надзора по т. 8. На везната е положена
изискуемата по приложение № 8 към Наредбата маркировка, която има необходимото
съдържание. Декларацията за съответствие на везната с продукта по сертификата
за одобрен тип и с приложимите изисквания на Наредбата, определени от БДС ***, се съдържа в Протокол № ** от 18.11.2013г. за изпитване и изследване.
Оспорването на ответника, че този протокол, а и всички останали представени от
ищеца писмени доказателства, са неотносими по спора, защото са съставени на
дати, предхождащи предаването на изделието, е неоснователно. Документите са
съставени при завършване на производството на везната и съдържат означения,
идентифициращи именно процесната везна, съобразно маркировката на нея (по
приложението към заключението на вещото лице С.). Така ищецът е доказал по
делото, че при производството на везната е спазил процедурите за оценяване и
удостоверяване на съответствието по Глава трета от Наредбата за съществените
изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие.
Съгласно чл. 6 от Наредбата,
пуснатите в действие везни подлежат на последващи проверки по Закона за
измерванията за съответствие с максимално допустимите грешки по чл. 13, ал. 4.
Последващите проверки се извършват от ***. Разпоредбата на чл. 38 от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (в
редакцията й преди изменения изм. и доп., бр. 22 от 24.03.2015г.), предвижда,
че везните с неавтоматично действие се пускат на пазара и/или в действие след
оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по
реда на чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите, и подлежат на
последващи проверки по реда на тази наредба. Чл. 39 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (в приложимата по спора
редакция) установява, че последващата проверка на везна с неавтоматично
действие се извършва за съответствие с максимално допустимите грешки в употреба
за съответния клас на точност съгласно Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие, приета с
Постановление № 114 на МС от 2003г. (ДВ,бр. 52 от 2003г.). Не е предвидено
извършване на първоначална проверка на продукта по Закона за измерванията.
Съгласно чл. 842, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2006г.),
заявленията за периодични
проверки на средствата за измерване се подават еднократно не по-късно от 14 дни
преди изтичането на срока на валидност на предходната проверка или преди
въвеждането на средството за измерване в употреба. Ищецът не е доказал по
делото извършване на необходимата *** проверка преди въвеждане на средството за
измерване в употреба, като в тази насока е налице и неговото признание,
обективирано в отговор на покана – уведомление (л. 52).
Два от доставените според
протокола от 14.02.2014г. компонента са различни от описаните в договора от
21.10.2013г. В протокола като доставени са описани: товарни клетки ZEMIC НМ9В -
С3 - 20t., IP 68 - 8бр. и *** Digitech PRO 650VA, докато според договора
дължимите такива са: товарни клетки ZSFY-А 30t. 1Р 68 и *** - 300V A-60-ONE -
защита от токови удари в захранването. След като купувачът е подписал
протокола, в който двата елемента са подробно описани с техните характеристични
данни и те са различни от тези, посочени в договора, следва да се приеме, че
той (ответникът) е изразил своето съгласие с извършената от доставчика замяна.
Той е можел да установи различното описание на елементите и е бил длъжен да го
направи, защото за идентифицирането му изобщо не са необходими някакви особени
знания или умения. След като е подписал протокола и с това е приел да получи
нещо различно от първоначално уговореното, като е имал възможност и е бил
длъжен да прегледа при предаването вещта, купувачът не може да възразява
относно различието (така чл. 194, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД). Тук не се касае за
скрити недостатъци (като отклонение в параметрите), защото несъответствието на
доставените елементи с договорените е очевидно и е могло да бъде забелязано при
обикновен преглед. Но, доколкото липсват доказателства ответникът да е знаел за
разликата в стойността на договорените и доставените товарни клетки, неговото
възражение за скрит недостатък е обосновано до размера на сумата от 308 лева
(по заключенията на вещите лица Л. и С.).
С оглед така установеното,
направеното от ответника възражение за отбив от цената поради неточното
изпълнение от страна на купувача е доказано до размера на сумата от 4123,58
лева (в т.ч. 100 лева за софтуерното обезпечение; 2020,58 лева за двете
мълниезащити; 115 лева за застраховката, 1580 лева за ***та заверка и 308 лева
за разликата в цената на товарните клетки). Правото си по чл. 195, ал. 1, пр. 2
от ЗЗД ответникът е упражнил надлежно в писмена форма с покана – уведомление
(л. 48), получена от ищеца на дата 21.02.2014г. (по признанието му в отговор на
л. 52 от делото). Възражението е доказано до размера на сумата от 4123,58 лева
и като резултат дължимата от ответника цена (част от втора вноска от 11520
лева) възлиза на 7396,42 лева (без ДДС, съобразно заявения петитум). Искът е
предявен за сумата от 8723,07 лева, като част от 11520 лева, и следва да бъде
уважен до размера от 7396,42 лева, съответно отхвърлен за разликата от 1326,65
лева поради основателност на възражението на ответника за отбив от цената при
доказано некачествено изпълнение. Съдът не споделя виждането на ответника за
процентно определяне на намалението на цената с оглед разноценността на
отделните компоненти.
Като е упражнил правото си по чл.
195, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, ответникът (купувачът) е предпочел не да претендира
реално изпълнение – доставка на недоставените елементи, а да получи отбив от
цената на изделието. При липса на съгласие от страна на продавача с
противопоставеното му искане от купувача за отбив от цената за последния все
още съществува възможността да направи избор чрез предявяване на иск или чрез
възражение като посочи коя от предвидените в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗЗД възможности предпочита. С предявяването възражението по чл. 195, ал. 1, пр.
2 от ЗЗД като главно спрямо това за неизпълнен договор, ответникът е концентрирал
избора си не да претендира изпълнение, а да задържи вещта, доставена му с
недостатъци, като направи отбив от цената, и при доказаност на това възражение
(макар и само до определен размер) не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на второто евентуално негово възражение.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от
договора, купувачът дължи неустойка в размер на 0,02% от цената за всеки
просрочен ден, но не повече от 5%, ако не заплати в срок уговорената вноска от
продажната цена. Ищецът претендира неустойка за забава за периода от
18.02.2014г. до 20.06.2016г. в размер на 1440 лева (5% върху 28 800 лева).
Като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите,
настъпили от неизпълнението. Неустойката е форма на договорна отговорност.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.
9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави
са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Те съществуват като общи принципи
или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора с оглед
естеството на обезпеченото задължение и неговия размер; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката се приема за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Не е
нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до
който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите
нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване
на договора.
При тълкуване волята на страните,
обективирана в разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 и 2 от договора,
следва да се приеме, че неустойката е уговорена за забава върху всяка неплатена
вноска в размер от 0,02% върху неплатената вноска, но не повече от 5% от
дължимата сума (съответната неплатена вноска). Така уговорена, неустоечната
клауза не накърнява добрите нрави (основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД) – налице е отнапред определен процент върху основа, съставляваща неплатен
дълг, а също и горна граница на отговорността, препятстваща неоснователното
обогатяване на кредитора.
Фактическият състав за пораждане
на вземане за неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото
пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора. В случаите,
при които задължението се изпълнява на части, като е предвиден отделен срок за
заплащане на всяка част, с настъпване на срока /падежа/ за нейното заплащане
тази част става изискуема и при нейното неплащане на падежа длъжникът изпада в
забава и е в неизпълнение на своето парично задължение. Ето защо дължимата
неустойка за конкретната изискуема и неплатена на датата на падежа част от
цената започва да се начислява от момента на изпадане на длъжника в забава за
заплащане на тази изискуема част от цената. Това следва и от разпоредбата на
чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.
Главното вземането на ищеца е в
размер на 7396,42 лева – неплатената част от втората вноска. За периода от
18.02.2014г. до 20.06.2016г. (общо 853 дни) неустойката, изчислена като 0,02%
върху неплатеното задължение, възлиза на сумата от 1261,83 лева. Изчислена като
5% върху неплатения дълг (с оглед договореното между страните), неустойката е в
размер на 369,82 лева и в тази рамка искът е основателен. За разликата до
претендираната сума от 1440 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Върху присъдената главница се
следва законната лихва от датата на предявяване на иска при съобразяване
увеличението на същия по размер в заседание от 10.02.2017г. - върху сумата от
1300 лева за периода от 24.06.2016г. до 10.02.2017г. и върху сумата от 7396,42
лева за периода от 10.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението
По разноските:
Ищецът е направил разноски в общ
размер 1981,82 лева (в т.ч. внесени държавни такси, депозити за вещи лица,
банкови комисиони, адвокатско възнаграждение). Ищецът е представляван от
адвокат въз основа надлежно писмено пълномощно (л. 5) и договор за правна
защита и съдействие (л. 6). В договора е определено дължимото адвокатско
възнаграждение – 1440 лева. Посочена е банкова сметка, ***о тази сметка е
извършено плащането с изрично указано основание – „възнаграждение по договор за
процесуално представителство срещу В. П.“ - л. 91. След като сумата е преведена
по указаната в договора банкова сметка, *** на адвокатското възнаграждение, без
значение кой е титулярът на сметката. Възнаграждението надвишава минималния
размер (834,89 лева при материален интерес от 10163,07 лева) по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с 605,11 лева. Въпреки това, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, проведените повече от две съдебни заседания и проявената
процесуална активност на пълномощника на ищеца, то не е прекомерно по
критериите на чл. 78, ал. 5 от ГПК и не подлежи на намаляване. С оглед
резултата от спора, ищецът има право на разноски в размер от 1514,43 лева.
Ответникът е направил разноски в
размер на 839 лева (в т.ч. държавна такса; депозити за вещо лице; банкови
комисиони и адвокатско възнаграждение). Внесена е и сума от 80 лева като
депозит с оглед призоваването на свидетел, но тя не е използвана по делото и
подлежи на възстановяване на ищеца по негово искане в срока по чл. 82 от ГПК.
Съобразно изхода от спора, ответникът има право на разноски в размер от 197,86
лева.
С оглед изложените съображения, Д.
районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Х.П. с ЕГН **********,***,
да заплати на „** - Б.“ ЕООД с ЕИК **, град ***, р-н П.(, ул. „М.П.(“ № **,
следните суми:
- сумата от 7396,42 лева,
представляваща дължима
цена (втора вноска) по договор за покупко-продажба на електронна автомобилна
везна 60т., 18 х 3м., сключен на 21.10.2013г., ведно със законната лихва върху
сумата от 1300 лева за периода от 24.06.2016г. до 10.02.2017г. и върху сумата
от 7396,42 лева за периода от 10.02.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ този иск в частта за разликата над 7396,42 лева до
претендираните 8723,07 лева (частичен иск от цялото вземане за 11 520
лева);
- сумата от 369,82 лева,
представляваща дължима неустойка за забава по чл. 12/14 от същия договор, като
ОТХВЪРЛЯ този иск в частта за разликата над 369,82 лева до претендираните 1440
лева.
ОСЪЖДА В.Х.П. с ЕГН **********,***,
да заплати на „** - Б.“ ЕООД с ЕИК **, град ***, р-н П.(, ул. „М.П.(“ № **,
разноски в размер на 1514,43 лева.
ОСЪЖДА „** - Б.“ ЕООД с ЕИК **,
град ***, р-н П.(, ул. „М.П.(“ № **, да заплати на В.Х.П. с ЕГН **********,***,
разноски в размер на 197,86 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :