Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260120
гр.Добрич
21.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и първи април 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №87 по описа за
2021 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-гр.Добрич срещу
решение №260299/30.11.2020 г. по гр.д.№101/2020 г. на Добричкия районен съд,с
което е признато за установено в отношенията между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-град София с ЕИК
********* и Община-гр.Добрич,че
Общината дължи на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“-гр.София по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№4274/2019 г. на Добричкия районен
съд,следните суми:
-357,66 лева,от която 332,66
лева-изплатено застрахователно обезщетение по щета №470417181852906 по сключен
договор за застраховка „Каско“-полица №5С0588351088 със срок на валидност
01.12.2017 г.-01.12.2018 г.-и 25 лева ликвидационни разноски,ведно със
законната лихва върху сумата от 357,66 лева от подаване на заявлението
26.11.2019 г. до окончателното изплащане;
-16,99 лева-обезщетение за забава върху
сумата от 357,66 лева за периода 05.06.2019 г.-22.11.2019 г.,като
Общината е осъдена да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“-град
София разноски в производството по ч.гр.д.№4274/2019 г. по описа на Добрички
районен съд в размер на 25 лева държавна такса и 60 лева адвокатско
възнаграждение,респ. разноски в производството по гр.д.№101/2020 г. по описа на
Добрички районен съд в размер на 75 лева държавна такса и 325 лева възнаграждение за вещо лице.
Настоява се от въззивника за обезсилване
на първоинстанционното решение като недопустимо и алтернативно за отмяната му
като незаконосъобразно,респ. за отхвърляне на исковете.Атакуваното решение било
постановено по нередовна искова молба,в която не били изложени обстоятелства,обосноваващи
отговорността на Община-гр.Добрич по регресната искова претенция.При липса на
горните обстоятелства дадената от районния съд правна квалификация на регресния
иск била необоснована.Били допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални
нарушения,като първо били уважени отправени от въззивника доказателствени
искания за извършване на служебни справки от Сектор „Пътна полиция“ и
ръководителя на проекта по водния цикъл на града,а впоследствие съдът
неправилно отменил определението си,без да изложи мотиви.Атакуваното решение
било неправилно,тъй като съдът не обсъдил в съвкупност събраните по делото
доказателства,от които следвало да се приеме за доказано,че на 03.10.2018 г. по
процесната улица била въведена временна организация на движението по повод
изпълнение на проекта по водния цикъл на града,забраняваща на водачите да
навлизат в нея.Нарушаването на горната организация и на ЗДвП от водача на МПС
обосновавали еднолична отговорност за настъпилите вреди на самия
водач.Неправилно били кредитирани показанията на разпитаните заинтересовани
свидетели и документи /заявление и декларация за настъпване на застрахователно
събитие/,изхождащи от заинтересования водач на пострадалия автомобил и неговия
спътник.Въззивникът претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В писмен отговор въззиваемата страна ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“-град
София изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение.Претендира сторени от нея разноски в настоящата
инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното
решение на 03.12.2020 г.,а жалбата е подадена на 10.12.2020 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 17.12.2020 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като
постановено по предявените допустими искове /установителните искове са
предявени след даване на указания на заявителя в заповедно производство по
ч.гр.д.№4274/2019 г. на ДРС да предяви такива в едномесечен срок поради
подадено от длъжника възражение срещу заповедта,като е спазен едномесечният
срок за това,респ. исковете имат предмет идентичен на предмета на заявлението в
заповедното производство/.Във връзка с доводите на въззивника за нередовност на
исковата молба на основание чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК с определение
№260162/19.02.2021 г. въззивният съд е задължил ищеца по делото ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“-гр.София в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението да изправи
нередовността на исковата молба,като с писмена молба с препис за ответника
изложи детайлно обстоятелствата,обосноваващи ангажиране отговорността на
Община-гр.Добрич по регресната искова претенция-да посочи дали отговорността на
Общината се мотивира с качеството й на възложител на работа на трети лица,които
са причинили чрез свои противоправни действия или бездействия при или по повод
изпълнението на възложената работа процесните вреди,или с качеството й на
собственик на вещта /улица/ или лице,под чийто надзор се намира вещта
/улица/,от която вещ се твърди да са произтекли вредите.Определението е
съобщено на горното дружество на 24.02.2021 г. и в указания срок,изтекъл на
04.03.2021 г. /забел. 03.03.2021 г. е неприсъствен ден/,с молба
вх.№261501/05.03.2021 г.,подадена по пощата на 02.03.2021 г.,същото е
уточнило,че регресната отговорност на Община-гр.Добрич произтича от
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД в качеството й на възложител на работа,доколкото
се касае за репариране на вреди от „неизправност“ на вещ-собственост на
Общината /общинска улица с необезопасена и необозначена дупка,от попадането в
която на процесния лек автомобил е настъпила щетата/.Отговорността на Общината
според ищеца не следва от обективно присъщи свойства,качества или дефекти на
вещта,т.е. отговорността не е по чл.50 от ЗЗД,а се обосновава с бездействието
на длъжностни лица при Общината,в чиято функция е да поддържат изправността на
общинската пътна мрежа.При така изложеното от ищеца следва,че
първоинстанционният съд правилно е квалифицирал исковете и е разгледал
предявените искове,поради което решението му е допустимо.По същество същото е и
правилно,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№101/2020 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба вх.№879/15.01.2020 г. по описа на ДРС,уточнена с молба вх.№261501/05.03.2021
г. по описа на ДОС,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във
връзка с чл.410 ал.1 т.2 от КЗ,чл.49 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“-гр.София
срещу Община-гр.Добрич,с които се настоява да се признае за установено,че
Общината дължи на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“-гр.София по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №2143/10.12.2019 г.,издадена по ч.гр.д.№4274/2019 г. на Добричкия
районен съд,следните суми:
-357,66 лева,от която 332,66
лева-изплатено застрахователно обезщетение по щета №470417181852906 по сключен
договор за застраховка „Каско“-полица №5С0588351088 със срок на валидност
01.12.2017 г.-01.12.2018 г.-и 25 лева ликвидационни разноски,ведно със
законната лихва върху сумата от 357,66 лева от подаване на заявлението
26.11.2019 г. до окончателното изплащане;
-16,99 лева-обезщетение за забава върху
сумата от 357,66 лева за периода 05.06.2019 г.-22.11.2019 г.
Исковете произтичат от следните
обстоятелства,изложени в исковата молба:
Сочи се,че при ПТП,настъпило на
03.10.2018 г. в гр.Добрич по ул.”Любен Каравелов,при управление от водача И. С.
А. на МПС марка Ауди с ДК №***-собственост на „АЛД Аутомотив“ ООД,автомобилът
попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно,пълна с
вода.При настъпилото събитие били увредени предна дясна гума,кора под купе
средна дясна,праг десен и подкалник.По сключен договор за застраховка „Каско“ ищцовото
дружество изплатило на собственика на увредения автомобил обезщетение в размер
на 332,66 лв на 05.06.2019 г.Сторени били и ликвидационни разноски в размер на
25 лв.Претендира се да се установи,че ответната Община дължи на ищцовото
дружество сумите по исковите претенции,като отговорността на ответника се
мотивира като такава по чл.49 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от Община-гр.Добрич,в
който исковете се оспорват като неоснователни.Оспорва се механизмът на
настъпване на ПТП,като се навежда,че липсвали данни за момента на настъпване на
ПТП,за местоположението,размерите и дълбочината на твърдяната дупка,за посоката
на движение на автомобила и състоянието на пътния трафик,за скоростта на
движение на МПС при настъпване на ПТП,за атмосферните условия,релефа и
състоянието на автомобила и пътя по време на ПТП.Мястото на произшествието не
било посетено от контролните органи на МВР и не бил съставен протокол за
ПТП,като настъпването на щетите се твърдяло единствено от водача на МПС и един
свидетел на събитието.Декларацията на водача за настъпване на застрахователното
събитие била документ с частен характер,който нямал обвързваща съда
доказателствена сила.Заявява се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на автомобила,като се твърди,че същият не е
съобразил скоростта на движение с актуалната пътна обстановка.Излагат се и
доводи за евентуално причиняване на вредите от трети лица,ако се установи,че по
процесната улица на посочената дата са били извършвани дейности по проект
„Воден цикъл“,свързани с прокопаване на пътната настилка.В последната хипотеза
се твърди,че улицата е била сигнализирана по съответния ред и че водачът на МПС
не се е съобразил с въведената временна организация на движение.
Не е спорно по делото,че процесният
автомобил е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ с действие към
датата на твърдяното ПТП,както и че ищцовото дружество-застраховател е
изплатило застрахователно обезщетение за увреденото МПС в посочения размер.Съгласно
застрахователна полица №5С0588351088 със срок на действие за периода 01.12.2017
г.-01.12.2018 г. между ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“-гр.София и „АЛД Аутомотив“ ООД-гр.София е сключен договор за застраховка „Каско“ за лек
автомобил с марка Ауди, модел А4 с рег.№***.На 04.10.2018 г. лицето И. С. А. в
качеството на водач на процесното МПС подава пред ищцовото дружество заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение и попълнена декларация за
настъпване на застрахователно събитие,в които се посочва,че на 03.10.2018 г. около
13,30 часа при движение по ул.„Любен Каравелов“ в гр.Добрич,управлявайки
автомобила с марка Ауди,модел А4 с рег.№***,е преминал през дупка на платното
за движение,при което на автомобила са нанесени следните щети:раздрана предна
дясна гума,скъсана кора под предна дясна врата,изкривен праг под предна дясна
врата.По образувана преписка при ищеца е изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 332,66 лв.Плащането е удостоверено с платежно нареждане от 05.06.2019
г. /на лист 18 от делото на ДРС/.Не е спорен между страните и размерът на
претендираните ликвидационни разноски по щетата от 25 лв.
По делото са спорни всички факти и
обстоятелства относно настъпването на процесното ПТП на посочената дата и
място,механизма на ПТП,стойност на нанесената щета,наличие на съпричиняване от
страна на водача на МПС.Тежестта за доказване наличието на елементите от
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е изцяло на ищеца по делото.В тежест на
последния е да установи,че вредата е следствие от противоправни
действия/бездействия на длъжностни лица при Община-гр.Добрич или трети лица,на
които ответната Община е възложила в качеството си на собственик на улицата да реализират
изпълнение на задълженията й по закон за надзор над улицата,нейната поддръжка и
ремонт,обозначаване с необходимите пътни знаци,включително обозначаване на
възникналото препятствие на пътя /дупка/.Ищецът следва да сочи доказателства за
настъпилото ПТП,механизма на ПТП,наличието на причинно-следствената връзка
между виновно противоправно действие/бездействие на длъжностни лица при
ответната Община или на трети лица по възлагане от последната и причинените по
процесния автомобил щети,вида на щетите и размера на претендираното за тях
обезщетение.В тежест на ответника Община-гр.Добрич е да докаже твърденията си за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС и за вина за настъпване
на вредите на трети лица,които са извън кръга на лицата,на които Общината е
възложила работата.Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на
някаква работа отговаря за вредите,причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на тази работа.От съдържанието на тази норма следва извод,че тя се
намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност,прогласен с
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,за задължението да се поправят виновно причинените
вреди,т.е. отговорността по чл.49 от ЗЗД е акцесорна и има т.нар. обезпечително-гаранционна
функция,тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и
бездействия и е различна от договорната и деликтната,тъй като настъпва в
резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа.Спецификата на отговорността по
чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД спрямо тази по чл.50 от ЗЗД е тази,че по
първия текст отговорността настъпва от виновните действия или бездействия на
този,който борави с вещта,докато увреждането по чл.50 от ЗЗД настъпва от
специфичната вредоносна проява на вещта /в тази насока т.3 от Постановление
№4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС,т.2 от Постановление №17/18.11.1963 г. на
Пленума на ВС/.Основната отклика между отговорността по двата текста е в това
вещта,от която са произлезли вредите,дали е могла да бъде обезопасена-при
невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл.50 от ЗЗД,а при такава
възможност-по чл.45 от ЗЗД,респ. чл.49 от ЗЗД.Изложените от ищеца обстоятелства
в случая касаят вреди от дупка на улицата,която дупка не е естествено присъщо
свойство на вещта,а възниква като препятствие вследствие необезопасяването на
улицата-неизпълнение на задълженията по поддържане и ремонт на улицата,поради
което отговорността на Общината е именно по чл.49 от ЗЗД.
Община-гр.Добрич е собственик на процесната
улица,находяща се в пределите на гр.Добрич.Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3
от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост.Според
разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата изграждането,ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.В този смисъл
именно Община-гр.Добрич е пасивно легитимирана да отговаря по предявените
искове.Ищцовото застрахователно дружество е активно легитимирано да предяви
исковете по смисъла на чл.410 ал.1 от Кодекса за застраховането.Съгласно цитираната
разпоредба с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски,направени за неговото определяне,срещу:1.причинителя на вредата,в това
число в случаите на вреди,произтичащи от неизпълнение на договорно задължение,или
2.възложителя за възложената от него на трето лице работа,при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД,или 3.собственика на вещта и
лицето,което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,причинила вреди на
застрахования по чл.50 от ЗЗД.В случая е налице хипотезата на чл.410 ал.1 т.2
от КЗ.Тъй като застрахователят е възстановил вредите на увредения до размера на
застрахователното обезщетение в границите на застрахователната сума,има право
да иска от причинителя им това,което е платил.
При настъпване на процесното ПТП
действително не е бил съставен протокол за ПТП от оторизираните органи на
МВР,както навежда Община-гр.Добрич.Такъв протокол обаче не е следвало да се
съставя съобразно регламентацията в нормативната уредба,доколкото не са били
налице предпоставките на чл.125 от ЗДвП,при които службите за контрол на МВР
задължително посещават мястото на ПТП.В контекста на чл.125 т.8 от ЗДвП следва
да се посочи,че в случая се касае за произшествие с един участник,но МПС е било
в състояние да се придвижи на собствен ход вследствие причинените му вреди.Така
и съобразно чл.6 т.4 от Наредба №Iз-41/12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между
МВР,Комисията за финансов надзор и ИЦ към Гаранционния
фонд,обн.ДВ,бр.8/30.01.2009 г.,не се посещават от органите на МВР-„Пътна
полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС,които не са причинени от
друго ППС,каквато е настоящата хипотеза.
Ответникът Община-гр.Добрич оспорва
верността на подадените до застрахователя от водача на процесното МПС заявление
и декларация,които представляват частни свидетелстващи документи,удостоверяващи
изгодни за издателя си обстоятелства,поради което и не се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила.Истинността им обаче може да бъде
удостоверена с други доказателствени средства.Разпитани са по делото като
свидетели водачът на МПС И. С. А. и спътникът му в автомобила по време на ПТП К.
И. К..Двамата депозират еднопосочни и непротиворечиви показания относно
времето,мястото и механизма на настъпване на ПТП.Свидетелят К. е категоричен,че
автомобилът се е движил бавно със скорост максимум 30 км/ч,която е допустима в
рамките на града.Скоростта е била съобразена с обстановката на пътя-наличието
на изкопи по улицата,пълни с вода.Свидетелят А. споделя,че при вида на изкопите
карал много бавно,но не можел да се върне,тъй като зад него и пред него имало
други автомобили.И двамата свидетели еднопосочно депозират показания,че
автомобилът попаднал в дупка на пътното платно,пълна с вода,при което получил
процесните увреждания.След смяна на гумата автомобилът продължил на собствен
ход до дома на управителя на дружеството,в което работят двамата свидетели.Свидетелите
са категорични,че по улицата нямало поставени пътни знаци,които да забраняват
движението по нея.Съдът кредитира показанията на свидетелите,които са преки
очевидци на събитията.Водачът на автомобила А. безспорно е заинтересован да
потвърди изложеното от него в заявлението и декларацията до застрахователя,но
показанията му безпротиворечиво се потвърждават и от третото лице К.,което е
очевидец на инцидента.Посоченият механизъм на ПТП е потвърден и от заключението
на вещото лице Е. Ж. по допуснатата от районния съд съдебно-автотехническа
експертиза.Експертът е достигнал до извод,че описаният механизъм обуславя
настъпването на процесните повреди по автомобила.Същият е изчислил,че за
отстраняване на повредите е бил необходим ремонт на стойност 467,87
лв.Застрахователят е заплатил само извършения ремонт на купето на автомобила в
размер на 332,66 лв,а стойността на ремонта на предното дясно колело от 135,21
лв не е възстановена от застрахователя.Така платеното от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение съответства и дори е по-малко по размер от
дължимата за цялостния ремонт сума.В този смисъл искът с предмет регрес на
застрахователното обезщетение е доказан по размер.
Съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на МПС не е доказано.Според свидетелските показания
автомобилът се е движел бавно по улицата,съобразявайки препятствията по пътното
платно,но водачът не е могъл да избегне попадането в процесната дупка поради наличието
на движещи се пред и зад него автомобили.Липсвали са пътни знаци,обозначаващи
забрана за движение по улицата или самата дупка.Ответната Община твърди,че във
връзка с осъществяване на проект по водния цикъл на града е била въведена
временна организация на движението по ул.“Любен Каравелов“,включваща пълна
забрана за движение на МПС по улицата.В тази връзка представя заповед
№45/11.01.2018 г. на кмета на града,с която е наредено във връзка с изпълнение
на договор №ДОП-52/12.05.2017 г. за извършване на допълнително
проектиране,реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа на
гр.Добрич,етап 1 да се въвежда временна организация на движението по улици до
приключване на СМР по тях при стриктно изпълнена на място сигнализация от
изпълнителя по договора „Хидрострой“ АД.Именно на изпълнителя по цитирания
договор „Хидрострой“ АД се възлага с цитираната заповед да отговаря за
изпълнението и поддържането на сигнализацията на временната организация на
движението.Депозиран е и протокол №34/28.08.2018 г.,съставен по повод горната
заповед,с който е приета от специално назначена комисия създадената временна
организация за движение по отделни улици,като за процесната ул.“Любен
Каравелов“ е посочено,че такава организация е създадена за периода от
28.08.2018 г. до 30.10.2018 г.,т.е. вкл. към датата на процесното ПТП
03.10.2018 г.От представената във връзка с горната организация схема на лист
105 от делото на ДРС е видно,че е било предвидено пълно затваряне за движение
на ул.“Л.Каравелов“ между двете фиксиращи я кръстовища.
Посочените писмени доказателства
удостоверяват,че формално твърдяната временна организация на движението е била
въведена,но липсват представени от ответната Община доказателства,че тази
организация реално е била осъществена на място с поставянето на съответната
сигнализация и пътни знаци.Показанията на разпитаните по делото свидетели
опровергават наличието на такава сигнализация-напротив на 03.10.2018 г. по
улицата са се движели свободно автомобили и не е имало поставени
знаци,забраняващи движението,което навежда на неизпълнение от страна на
изпълнителя „Хидрострой“ АД,на когото Общината е възложила това,на задълженията
му по поставяне и поддържане на сигнализацията за временно ограничаване на
движението.Общината следваше да депозира доказателства,че горните задължения са
били изпълнени,за да удостовери противоправно нарушаване на правила от страна
на водача на МПС и съпричиняване или пълно причиняване от последния на
противоправния резултат.Въпреки оплакванията си във въззивната жалба за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при произнасянето му
по искания на ответника за допускане и събиране на доказателства в тази насока
въззивникът и ответник Община-гр.Добрич не отправи въпреки съществуващата
процесуална възможност такива доказателствени искания пред въззивната инстанция,поради
което тезата му остана недоказана.
Предвид изложеното съдът намира исковете
за основателни и подлежащи на уважаване.Първоинстанционното решение е правилно
и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на присъдените на основание чл.78
ал.1 от ГПК в полза на ищеца по делото и заявител в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски в заповедното и първоинстанционното исково
производства.
Във въззивната инстанция разноски са
претендирани от двете страни по спора.С оглед изхода от делото въззивникът и
ответник Община-гр.Добрич няма право на разноски и такива не следва да й се
присъждат.Право на разноски за настоящата инстанция има въззиваемата страна и
ищец ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-гр.София,което
изрично е претендирало такива в размер на 360 лв адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС.Не са представени обаче от застрахователното дружество доказателства за
заплащане на горното възнаграждение.Списъкът по чл.80 от ГПК не е доказателство
за извършеното плащане.Представена е фактура №2310/26.01.2021 г.,с която е
фактурирана услуга по подаване отговор на въззивната жалба в размер на 360 лв
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС в полза на Адвокатско дружество „С. и Д.“,в
която е посочено,че заплащането на възнаграждението е по банкова сметка.***е за
извършения банков превод,което е единственото годно доказателство за плащане по
банков път.Доказателства за други сторени разноски също липсват.В този случай
разноски за настоящата инстанция в полза на дружеството не следва да се
присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260299/30.11.2020 г.
по гр.д.№101/2020 г. на Добричкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.