РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000729 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от „О.-З.“ АД, ЕИК *********, гр.
С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 36/2021 г. по описа на
Х. окръжен съд решение в частта, с която „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** е
осъдено да заплати на на Н. Р. К., ЕГН **********, **** сумата от 30 082
лв. равняващи са на разликата между присъдените с решението суми от 100
000 лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди и 82 лв.
претърпени имуществени вреди, всички те причинени от ПТП, настъпило на
21.02.2020 г. в гр.Х., по вина на Г.Н.П. като водач на лек автомобил марка
„Ф.“, модел „П.“, рег. № * ** ** **, застраховано по договор „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ обективиран в застрахователна полица №
BG/23/*************, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата и дължимите според застрахователя
общо 70 000 лв.
Решението се обжалва и в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на ищцата разноски в размер отговарящ по съразмерност на
1
обжалвана част от решението, възнаграждение за адвокат на Р. И. М. по чл.
38, ал.2 от ЗА в размер отговарящ по съразмерност на обжалваната част от
решението и държавна такса в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на ХОС в размер отговарящ по съразмерност на обжалваната част от
решението.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се отмяната й и
постановяване на друго отхвърлящо исковете в посочения по- горе размер.
Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 18.02.2021 г. в ХОС е постъпила изходяща от Н. Р. К., ЕГН
**********, гр.Х. искова молба против „О.-З.“ АД, ЕИК *********, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 21.02.2020 г. в гр.
Х. настъпило ПТП по вина на Г.Н.П., който като водач на лек автомобил „Ф.“,
модел „П.“, рег. № * ** ** ** причинил ПТП, при което пострадала ищцата.
По отношение на същото е споменато, че П. поради движение с несъобразена
скорост изгубил контрол над автомобила и излязъл извън пътното платно
вляво по посоката му на движение. Качил се на тротоара, по който се
движела ищцата, при което последвал сблъсък между нея и автомобила. От
същия тя получила редица травматични увреждания.
След инцидента, ищцата била отведена по спешност в МБАЛ - Х.,
където била настанена в Отделение по неврохирургия. След проведени
изследвания, прегледи и консултация с травматолог били установени редица
увреждания. В исковата молба същите са описани подробно с медицинските
им термини, като с молба от 20.08.2020 г. е уточнено, че са свързани с тежка
черепно - мозъчна травма, контузия на мозъка, травматичен субарахноидален
кръвоизлив двустранно теменни челно, кръвоизливи в носната кухина и
синусите на горната челюст и синуса на клиновидната кост, разкъсно
контузна рана на главата, счупване на ниво дясна тазобедрена ямка и дясна
срамна кост на таза, контузии по главата и тялото, състояние след черепно -
мозъчна травма и състояние след травматична субарахноидна хеморагия.
За лечението на травмите била предписана медикаментозна терапия, а
на 21.02.2020 г. била извършена и оперативна интервенция, при която под
2
местна анестезия се направила хирургична обработка на раните с шевове и
пластика на кожа.
Изписването от болницата станало факт на 04.03.2020 г.
Лечението и престоят в болницата се свързва с разходи в размер на 24
лв. за транспорт с линейка и 58 лв. за потребителска такса.
По отношение на болките страданията и психическите изживявания е
посочено, че травмите причинили внезапно и неочаквано увреждане на
здравето и множество болки и страдания. Нарушили ежедневието й,
социалните й контакти с оглед изпитваните болки и дискомфорт от
фрактурите. Увредата на синусите затруднили дишането й, което при това
било и болезнено. Споменава се, че към момента на предявяване на иска
ищцата все още не може да се обслужва сама, да се изправя и движи
нормално. Има изтръпвания и болки в областта на таза и краката. В не кратък
период от време била прикована на легло и имала нужда от чужда помощ за
задоволяване на елементарните си потребности и т.н.
Споменава се и за промени в психическото й състояние вследствие на
стреса от самия инцидент, среса от получените увреждания, невъзможността
да се обслужва сама. Постоянните болки и страдания направили ищцата
раздразнителна с чести приливи на безпокойство, напрегнатост, разсеяност и
т.н. Посочено е и че в резултат на причинените травматични увреждания й
била определена 50 % трайно намалена работоспособност пожизнено.
Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди от страна на
виновния за инцидента водач. Неимуществените вреди са оценени на 150 000
лв. , а имуществените на 82 лв.
В ИМ са изложени твърдения, че за лекия автомобил управляван от
виновния за произшествието водач е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, което ангажирало
отговорността на застрахователя за описаните по-горе вреди.
В тази връзка от него с молба от 28.07.2020 г. било поискано изплащане
на споменатото обезщетение, но към момента на подаване на иска
произнасяне по същата липсвало.
На таза база се излагат доводи, че за ищцата е налице интерес от
3
претендиране на обезщетението по съдебен път.
Отправено е искане за осъждане на застрахователя да заплати сумата от
150 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди и 82 лв. за
обезщетяване на имуществените ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователната претенция - 28.07. 2020 г.
В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подало
такъв.
С него то не оспорва, че управляваният от П. автомобил е бил
застрахован при него.Оспорва се обаче обстоятелството, че ПТП е причинено
виновно от водача на същия и по - точно механизма на настъпване на ПТП,
описан в исковата молба. В тази връзка се споменава, че принос за
настъпването му имала и ищцата. Излага се становище за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за наличие на
съпричиняване, допуснато от пострадалата. То е обосновано с твърдения за
това, че тя като пешеходец е допусната нарушения на правилата на движение
с оглед на това, че инцидентът не е настъпил на тротоара, а при неправомерно
пресичане на пътя от нейна страна.
Оспорена е и претенцията за присъждане на законна лихва. То на първо
место е обусловено от доводите за неоснователност на главните искове, а на
второ от това, че ответникът не е изпадал в забава, както и че отговорността
му е договорна, а не деликтна.
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че с отговора е направено и
възражение, че искът е подсъден на СГС с оглед на неприложимостта на чл.
115 от ГПК и предвиждането в чл. 105 от ГПК.
В ДИМ ищецът е изразил становище за направените в отговора защитни
възражения вкл. и на това за подсъдността.
В отговора на ДИМ пък ответникът е преповторил защитната си теза.
Така съдът след събиране на поисканите и относими към спора
доказателства е постановил решението предмет на обжалване. Преди това е
оставил без уважение възражението за подсъдност.
В самото решение след анализ на събрания по делото доказателствен
материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя за репариране на причинени на ищцата имуществени и
4
неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са
налице.Формиран е и извод за липса на съпричиняване.
Направен е анализ на уврежданията, които ищцата твърди да са й
причинили неимуществени вреди и на база съпоставка на същите със
събрания по делото доказателствен материал искът е бил уважен за 100 000
лв. и отхвърлен до пълният му предявен размер.
Искът за имуществени вреди е бил уважен за пълния му размер от 82 лв.
Върху тези сума е присъдена и законна лихва от посочения в ИМ
момент-28.07.2020 г.
Недоволен от решението за присъдените обезщетение над общата сума
от 70 000 лв. е останал застрахователят и е подал жалбата станала причина за
започване на настоящето производство.
В нея се излагат подробни съображения за необоснованост и
неправилност на решението. Същите се базират на становището, че съдът е
възприел неправилен механизъм на ПТП-то и така е изключил поведението на
ищцата и съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. В тази
връзка се преповтаря защитния довод пред ХОС за неправилно пресичане на
платното за движение и нарушение на правилата на ЗДП. В подкрепа на това
се прави позоваване на показанията на св. М. П..
Изложени са и доводи за прекомерност на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и определяне на същото в нарушение на принципа на
справедливост. В подкрепа на това се споменава, че същото не е съобразено с
реалните изживявания на ищцата и установения в показанията на свидетелите
възстановителен период, който бил много по- кратък от възприетия от съда в
решението такъв от 2 години. Оспорени са и изводите за психически
увреждания като се твърди, че те не кореспондират със заключението на
вещото лице психиатър.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
5
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
6
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищцата е отправила молба до ответното дружество за обезщетяване на
претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди. Същата е получена
на 28.07.2020 г. и по нея няма произнасяне в споменатия по- горе срок.
Това обуславя интересът от търсене на обезщетенията по съдебен ред.
В случая съдът е разгледал тези искови претенции, като предмет на
преценка са били фактите и обстоятелствата изложени в исковото молба във
връзка с тях. Решението е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите
на ГПК /чл. 115, ал.2/ може да разглежда настоящия правен спор, т.е. следва
извод за допустимост на същото.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спорът относно дължимостта на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното
решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
7
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе съдържание на въззивната жалба е ясно, че
по делото не се оспорва наличието на сключен договор за застраховка със
собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не се оспорва и това, че
водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от
КЗ. Това съобразено и с факта, че решението на ХОС за присъдените
неимуществени и имуществени вреди се обжалва за сумата над 70 000 лв.
сочи, че то за този размер е влезнало в сила и прави безспорен и извода,че е
налице СПН по въпроса за наличието на всички елементи обуславящи
отговорността на деликвента, респ. на неговия застраховател с оглед
споменатите по- горе разпоредби на чл. 432 от КЗ. С жалбата реално не са
оспорени и констатациите в решението на ХОС, че получените от ищцата
увреждания от инцидента са:
1. тежка черепно мозъчна травма, контузия на мозъка, травматичен
субарахноидален кръвоизлив,
2. счупване на рамо на дясна срамна кост и счупване на ниво
тазобедрена ямка,
3. Контузии по главата и тялото. Разкъсно контузна рана в лявата
8
теменна област.
Това съобразено с разпоредбата на чл.269 от ГПК и приетото в ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС сочи, че предмет на преценка в настоящето
производство следва да бъде въпросът за периода на възстановяване от
получените и неоспорени с жалбата травматични увреждания, за вида и
характера на психическите такива, както и това е или налице съпричиняване
на вредоносния резултат.
По отношение на възстановяването в приетата по делото медицинска
експертиза е направено изброяване за периода му от обща медицинска гледна
точка за всяко едно от уврежданията.
Посочено е, че първата група увреждания свързани с черепно мозъчната
травма, контузията на мозъка, кръвоизлива и т.н. са травми причиняващи
разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от
НК. Относно обичайният срок на възстановяване е посочено, че той може да
продължи до две години и повече. Тук е конкретизирано, че проведеното
активно лечение на същата е било по консервативен метод/с медикаменти/ и е
приключило за 11 дни.
Относно счупване на рамо на дясна срамна кост и счупване на ниво
тазобедрена ямка е казано, че причиняват трайно /за повече от 30 дни/
затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл.129 от НК.
Обичайният срок за възстановяване за физически труд е определен на не по-
малко от два месеца.
Относно третата група травми свързани с контузиите на главата, тялото
и т.н. е посочено, че те са причинили разстройство за здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Срокът за възстановяване е определен до
20 дни.
Данните изложени от експерта се затвърждават и от показанията на
разпитаните по делото двама свидетели/децата на ищцата/, които логично са
лицата имащи преки и непосредствени впечатления от изживяванията на
майка им. Те с оглед липсата на специални знания говорят в показанията за
периода на възстановяване от травмата та таза, т.е. от счупванията по
причина, че имено те имат външна проявна форма. От анализа на тези
показания е видно, че той е продължил около 7-8 месеца и е бил свързан с
продължителен леглови режим, ползване на памперси, невъзможност за
9
самостоятелно обслужване, бавно и постепенно раздвижване започващо с
периоди на седене, а после ставане и т.н.
Тези 7- 8 месеца обаче не следва да се свързват с цялостното
възстановяване по причина, че получените травми видно от изложеното по-
горе не са били само счупвания. Реално двамата свидетели нямат преки
възприятия за мозъчните такива, а и специални знания за извършване на
самостоятелна преценка за възстановяване от същите. Това единствено е от
компетентността на вещо лице медик, което в случая говори за период на
възстановяване от същите в рамките на две години.
По отношение на травмите на психиката е нужно да се спомене, че в
жалбата ответното застрахователно дружество обвързва становището си за
същите със заключението на вещото лице психиатър. Психиатричната
експертиза обаче извършва преценка за състоянието от
медицинска/психиатрична/ гледна точка. Тези промени обаче може и да са
психологични и при преценката за настъпването им следва да се има предвид
и заключението на вещото лице психолог.
В приетата по делото психологична експертиза е посочено, че ПТП-то
се е отразило негативно върху соматичното и психично състояние на ищцата.
То е формирало отпадналост, потиснатост, напрегнатост, тревожност,
недоверие, раздразнение, безнадеждност. Нивото на личностна и ситуативна
тревожност към момента на изследването е определено от експерта като
високо. Вещото лице от психологична гледна точка е направило извод за
наличието на постравматичен и хроничен стрес. Споменава, че била
нарушена функцията на дългосрочната и краткосрочна памет. Състоянието на
ищцата е определено като невротично, а невротизма – нейна личностна
характеристика. Психотипът й е определен като „лабилен екстроверт“. В
момента на прегледа ищцата била в състояние на психодискомфорт.
Емоционалната травма от катастрофата не била отработена. В дадените
пояснения при приемане на заключението вещото лице психолог обяснява, че
при извършеното събеседване, ищцата не е помнела отговора на въпрос,
зададен преди пет или десет минути
В споменатите вече пояснения психологът завява и че
посттравматичното стресово разстройство е диагноза и се поставя от
психиатри. Уточнила е също, че тя при психологичните изследвания може да
10
констатира наличие на данни за такова, но диагнозата задължително се
поставяла от психиатрите.
В тази връзка е назначени и споменатата вече психиатрична експертиза.
В същата вещото лице психиатър също говори, че получените от
катастрофата травми са се отразило върху психиката на ищцата, заради
ограниченията и претърпените болки. Прието е обаче, че към момента на
прегледа психическото състояние на ищцата няма болестен характер.
Подчертано е, че не са установени трайни психически промени в личността й
и че тя не страдала от психично разстройство/посттравматично стресово
разстройство, депресия и т.н./.
На база комплексния анализ на двете експертизи следва да се приеме, че
ПТП-то, травмите от същото и дългият възстановителен период безспорно са
довели до промени в психиката на ищцата, които постепенно са преодолени и
не са станали причина за формиране на извод за болестни изменения в
същата.
Това не изключва извод за липса на предпоставки за обезщетяване на
тези психични промени даже напротив.
Що се отнася до размера на дължимото обезщетение следва да се
посочи, че според чл. 52 от ЗЗД то се определя от съда по справедливост.
Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че същият зависи от
вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е
изградено на база събрания по делото доказателствен материал установяващ
характера на увреждането, начина, по който то се е отразило на физическото,
духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
върху физическото и психичното състояние следва да се има предвид и
периода, за който са били влошени.
В случая от споменатото до тук е безспорно, че ищцата в следствие
произшествието е получила множество увреждания довели до счупване,
мозъчен кръвоизлив, повърхностни кръвоизливи и наранявания по лицето и
вътрешни такива на синусите. Всички те са били свързани с физически болки,
страдания, обездвижване, невъзможност за самостоятелно обслужване за
период от около 7 месеца. Респективно мозъчните увреждания според
експерта са изисквали възстановителен процес от около две години. Тези
11
увреди от своя страна са довели и до тежки психически изживявания.
Така изложеното и икономическата обстановка в страната към момента
на деликта води до извод, че размера на обезщетението следва да се определи
на 100 000 лв.
В случая от страна на ответника се прави възражение за съпричиняване
на вредоносни резултат от ищцата свързано с неправилно пресичане на
пътното платно от нейна страна. За установяване на същото в жалбата се
прави позоваване на показанията на св. М.П.. Това е майката на виновния
водач и по отношение на нея изрично следва да се подчертае, че няма преки и
непосредствени впечатления от инцидента , защото не е присъствала на него.
По думите й тя черпи информация за същия от разказаното й от синът й. Той
обаче при самия инцидент е получил епилептичен припадък и въобще не е
възприел случващото се, т.е. няма как да знае къде са се намирали ищцата и
другата пострадала жена. В тази връзка ПАС не счита за нужно да кредитира
показанията на тази свидетелка относно това, че блъснатите жени са
пресичали към момента на катастрофата. Тук за пълнота следва да се
спомене, че тя говори за информации и от друг свидетел, но липсват данни за
името му и не е възможно да се прецени е или не е присъствал на инцидента.
Това съпоставено с показанията на св. Т., описаният от САТИ
механизъм на ПТП-то и приетия по делото протокол за оглед на
местопроизшествие сочат, че ищцата се е движела правомерно по тротоара
при настъпване на инцидента, т.е. не може да се говори за съпричиняване.
Така изложеното сочи, че на ищцата се дължи обезщетение за
неимуществени вреди от 100 000 лв. и такова за имуществени вреди от 82
лв..
Върху тези суми се дължи и законна лихва. При определяне на момента,
от който същата се начислява следва да се изхожда от разпоредбата на чл. 429
КЗ. В ал.2, т. 2 на същата е предвидено, че при застраховане на гражданската
отговорност в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице. В ал. 3 на чл. 429 от КЗ съответно се сочи, че те се плащат от
застрахователя в рамките на лимита на отговорност считано от по - ранната
дата измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т. 2 КЗ и тази на
12
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице. При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвентът дължи законна лихва
от момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. В случая той е 28.007.2021 г.
В посочения по- горе смисъл е решението на ХОС и същото ще се
потвърди.
С оглед неоснователността на жалбата на адв. Р. М. следва да се
определи и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за
предоставената от нея безплатна правна помощ на въззиваемата страна в
производството пред ПАС.
Размерът на дължимото възнаграждение ще се определи според
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения в
редакцията й към момента на сключване на договора за правна помощ на
21.09.2022 г. То съобразено с обжалваната част от решението е в размер на
1718, 95 лв.с ДДС.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 36/2021 г. по описа на Х.
окръжен съд решение в частта, с която „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** е
осъдено да заплати на на Н. Р. К., ЕГН **********, **** сумата от 30 082
лв. равняващи са на разликата между присъдените с решението суми от 100
000 лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди и 82 лв.
претърпени имуществени вреди всички те причинени от ПТП, настъпило на
21.02.2020 г. в гр.Х., по вина на Г.Н.П. като водач на лек автомобил марка
„Ф.“, модел „П.“, рег. № * ** ** **, застраховано по договор „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ обективиран в застрахователна полица №
BG/23/*************, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата и дължимите според застрахователя
общо 70 000 лв., както и в частта осъждаща „О.-З.“ АД, ЕИК *********, гр. С.
да заплати разноски на ищцата, адв. възнаграждение на адвокат Р. И. М. по
чл. 38, ал.2 от ЗА и ДТ в полза на бюджета на съдебната власт.
13
ОСЪЖДА „О.-З.“ АД, ЕИК *********, гр. С., **** да заплати на
адвокат Р. И. М. на основание чл. 38, ал.2 от ЗА за предоставената безплатна
правна помощ на Н. К. за производството пред ПАС адвокатско
възнаграждение от 1718, 95 лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14