НОХД № 91/2015 год.

МОТИВИ:

 

          Обвинението е против подс.С.В.Я. *** за престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК за това, че на 22.08.2014г. в гр.Пазарджик умишлено е причинил средна телесна повреда на А.Т.М. ***, изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на левия крак в горната й трета,  довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник.

          В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, като дава обяснения по обвинението, с които не отрича факта на нанасяне на удари над пострадалия, но твърди, че бил провокиран от неговото агресивно и заплашително поведение. Защитника да подсъдимия пледира за оправдателна присъда.

Против подсъдимия е предявен граждански иск от А.М. за сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението  неимуществени  вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Гражданския иск се прие за съвместно разглеждане в наказателният процес, като с протоколно определение на съда пострадалият А.М. бе конституиран като граждански ищец  и  частен  обвинител  в  процеса.

Гражданският ищец и частен обвинител се явява лично и с повереник, чрез който поддържа обвинението и предявения граждански иск. Пледира за осъждане на подсъдимия и уважаване на иска в пълен размер.

          Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 ал.1 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното:

Пострадалият А.М. *** на съпружески начала със св.Н.Ж.. През 2013г. последната установила интимни контакти със св.В.Ф.,  като дори се пренесла да живее при него за около 5-6 месеца. В края на годината обаче се върнала при св.М. и двамата отново заживели съпружески. По повод на всичко това отношенията между св.М. и св.Ф. били влошени.

На 22.08.2014г. подс.С.Я. бил с каруцата си, заедно със своя седемгодишен син и св.Ф., като отивали да косят трева. Около 18.00ч. тримата се движели по улица в близост до училище „Христо Ботев” в гр.Пазарджик. В същото време по тази улица минавал и св.М.. Когато го видял, подс.Я. се обърнал към св.Ф. и му казал, че минава неговия „бюунчия”, което означавало рогоносец. Св.Ф. от своя страна измучал  по посока на св.М., което в средите на техния етнос било възприемано като обида.

Всичко това било чуто от св.М., който взел камък в ръка и отишъл до каруцата, като застанал от страната на подсъдимия. Последният спрял каруцата, а М. го попитал защо го нарича буюнчия. Подс.Я. слязъл от каруцата и ударил един шамар в лицето на св.М., който паднал на земята. След това обаче се изправил и отново взел камък в ръката си. Тогава подс.Я. взел от каруцата една климия, представляваща метална тръба с дължина около един метър. С въпросната климия подс.Я. нанесъл удар по единия крак на св.М., който отново паднал на земята. След това му нанесъл втори удар по другия крак. Тогава се намесил св.Ф., който взел климията от ръцете на подс.Я.. Св.М. се изправил и хванал с ръце климията от единия край, а в другия я държал св.Ф.. Подс.Я. също хванал с ръце климията и тримата започнали да я дърпат. Докато я дърпали св.Ф. се самонаранил и пуснал климията, но подсъдимият продължавал да я държи. В този момент подс.Я. ударил с климията св.М. по главата, който се зашеметил и паднал на земята.  Веднага след това подсъдимият и св.Ф. напуснали местопроизшествието.  Непознато дете отишло до дома на пострадалия   /в близост до мястото на инцидента/ и уведомило съжителстваща се него – св.Ж., че мъжа й лежи на земята и по него има кръв. Св.Ж. незабавно се насочила към местопроизшествието и действително заварила пострадалия легнал на земята и с кръвотечение от главата. Тогава до тях спрял автомобил с непознат шофьор, който откарала пострадалия и св.Ж. *** АД. Там на св.М. била оказана специализирана медицинска помощ.

На 25.08.2014г. пострадалият бил освидетелстван от съдебния лекар    д-р Петко Митев, който издал СМУ № 98/2014г.

По жалба на пострадалия до РП-Пазарджик било отпочнато настоящото наказателно производство.

 Видно от заключението на приетата по делото СМЕ /лист 56-63/, което съдът цени като обективно и неоспорено от страните,  на пострадалия са били причинени телесни увреждания, изразяващи се в разкъсноконтузни рани по главата и долните крайници, както и счупване на малкопищялната кост на ляв крак в горната й трета. По кожата на окосмената част на главата, почти срединнотеменно е установена хирургично обработена – зашита рана, с дължина 7 см. По кожата на лявата подбедрица, в средната й трета, по предната повърхност е установена рана с цепковидна форма и дължина 3 см. Подобна рана е установена и по глезенната област на дясната подбедрица с дължина 2.5 см.

Вещото лице е категорично, че непосредствено след нанасяне на удара по главата, във връзка с което е констатираната разкъснокунтизна рана в теменната област на пострадалия,  последният е понесъл сътресение на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието- зашеметяване, объркване, сънливост, но без загуба на съзнание.

Нанесеният удар с климия от подсъдимия, попаднал в областта на лявата подбедрица на пострадалия е довел до счупване на малкопищялната кост на лявия крак в горната й трета,  която телесна повреда следва да се квалифицира като трайно затрудняване движенията на този крайник.

От това експертно заключение следва правният извод, че гореописаното увреждане има характера на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, т.к.  е довело да трайно затрудняване движението на крайника.

Останалите увреждания – разкъсноконтузните рани главата и двата долните крайника са му причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от заключението на приетата по делото в съдебната фаза на процеса СПЕ, което съдът цени като обективно и неоспорено от страните, св.А.М. не страда от психично заболяване и не е бил лекуван в психиатрично заведение, не се води на диспансерен отчет и не приема лекарства. Същият е с граничен интелект и гранично интелектуално функциониране. Граничният интелект е интелект в широките граници на нормата, но все пак трябва да се има предвид, че той не е оптимален, пълноценен и ефективен, както този със стойности над и около 100 и се приема за слаб интелект. А.М. може да разбира свойството и значението на извършваното от него, както и да ръководи постъпките си; правилно да възприема и да възпроизвежда фактите от обективната действителност и да участва във фазите на досъдебното и съдебното производство. Все пак трябва да се има предвид, че психичните (познавателните) способности на А.М. не са оптимални/пълноценни.

Психичните годности на освидетелствания са съхранени в достатъчна степен, че той да може съзнателно да твърди, че друго лице, а не подсъдимия е нанесъл телесното увреждане. Има вероятност той да измисля този факт във връзка с лично отношение спрямо човека, който той твърди,че е нанесъл удара (въпреки че отрича такова отношение, все пак същият е живял с неговата жена няколко месеца). Все пак е по-вероятно в случая да се касае за „заблуда” /„самозаблуда”/. При проведеното клиникопсихологично изследване се установява склонност към конфабулации - запълване на паметови празнини с „измислици” (несъзнавани). При евентуално наличие на ретроградна амнезия - загуба на памет за периода преди удара (което за съжаление е трудно да се установи в настоящия момент във връзка със събитие от лятото на миналата година) е възможно във връзка и с лично (негативно) отношение спрямо споменатия нападател евентуалния паметов дефицит да е запълнен с образа на „Айдуван” /св.Ф. – бел. моя/, който нанася удара, за да си отмъсти. В заключение вещото лице обобщава, че за съжаление това няма как да бъде категорично установено и заявено.

Горната  фактическа  обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ф. и Ж., а така също от заключението на СМЕ и СПЕ, както и от писмените доказателства, приети по делото.

          Съдът кредитира обясненията на подс.Я., с които признава, че след като пострадалият се изправил до него при каруцата и започнал да му иска обяснение защо го нарича рогоносец, той първо го ударил с шамар по лицето, а след това му нанесъл и два удара с климията по двата крака. Тези негови обяснения напълно кореспондират с показанията на св.Ф., който също категорично пояснява, че преди тримата да хванат с ръце и да дърпат климията, подс.Я. вече бил ударил св.М. по крака. Освен в разпита си, Св.Ф. заявява това и в очната ставка с пострадалия.

          Фактът, че подс.Я. е ударил два пъти  пострадалия  с климията по краката се установява от обясненията на първия, който в с.з. на 12.03.2015 год. /стр.8 от съд. протокол/ буквално заявява: „Тогава вземах климията и го ударих по крака. Той пак падна. Тогава вземах климията да го ударя още веднъж, но А. взема климията”. Обстоятелството, че пострадалият е бил ударен и по двата крака с климията се установява категорично и от заключението на СМЕ. В нея вещото лице е отразило, че по кожата на лявата подбедрица на пострадалия, в средната й трета, по предната повърхност /т.е. там, където е и счупването – бел. моя/  е установена рана с цепковидна форма и дължина 3 см. Подобна рана е установена и по глезенната област на дясната подбедрица с дължина 2.5 см.

          Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Я. в частта им, в която твърди, че преди да нанесе удари над пострадалият, последният го нападнал, като замахнал към него с камък и искал да го удари. Очевидно е, че Я. твърди това с цел да омаловажи и по някакъв начин да оправдае извършеното от него. Тези негови обяснения обаче не се подкрепят от показанията на св.Ф., който наистина сочи, че докато е разговарял с подсъдимия М. е имал камък в ръката си. Св.Ф. заявява обаче, че М. само е държал камъка и говорел, като не споменава нищо за замахване с него и опит за удар към подсъдимия.

          Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на св.Ф. в частта им, в която сочат, че св.М. се самонаранил по главата, докато тримата държали с ръце и дърпали климията, както и че след това пострадалият започнал да ги псува и избягал от местопроизшествието. В тази им част техните твърдения противоречат на показанията на св.Ж., които съдът напълно кредитира, независимо от близостта й с М.. Тя е категорична, че когато е отишла на местопроизшествието пострадалият е бил на земята и с кръвотечение от главата. Отделно от това, обясненията на подсъдимия за самонараняването по главата от страна на М. са вътрешно противоречиви. Я. твърди, че докато тримата дърпали климията първо се самонаранил св.Ф., който след това пуснал климията. После казва, че след Ф. и М. се самонаранил, но веднага след това заявява: „А. пусна климията, аз още държах климията и тогава удара попадна в главата на „Ремзи” /ромското име на пострадалия – бел. моя/. Очевидно е, че самият Я. е нанесъл удара в главата на пострадалия.

Фактът, че М. е побягнал от местопроизшествието се опровергава не само от показанията на св.Ж., която го е заварила легнал на мястото на инцидента, но и от заключението на вещото лице, изготвило СМЕ, което в съдебно заседание недвусмислено заяви, че след счупването на малката пищялна кост пострадалият е могъл да стане и да се изправи, както и да ес придвижва с куцукане. Това обаче автоматично изключва неговата възможност да бяга.

          Съдът не дава вяра на показания на св.М., който твърди, че е бил ударен с климията по главата от страна на св.Ф.. М. сочи, че св.Ф. е бил сам в каруцата, когато го е ударил, както и че след удара той е изпаднал в безсъзнание и не знае как е получил нараняването по крака.

          Не се установи категорично дали св.М., подтикван от желанието да си отмъсти заради изневярата на жената, с която съжителства,  умишлено заявява, че св.Ф. го е ударил по главата  или съобщава този факт поради самозаблуда. Във връзка с това бе изслушано заключението на СПЕ, в което вещото лице поясни, че психичните годности на М. са съхранени в достатъчна степен, че той да може съзнателно да твърди, че друго лице, а не подсъдимия е нанесъл телесното увреждане. Пак според вещото лице е по-вероятно в случая да се касае за „заблуда” /„самозаблуда”/, доколкото при проведеното клиникопсихологично изследване е установена склонност към конфабулации - запълване на паметови празнини с „измислици” (несъзнавани).

          Така или иначе обаче, при положение, че подсъдимият Я. признава, че той е нанесъл удар с климията по крака на подсъдимия, а св.Ф. потвърждава това, то е несъмнено, че инкриминираното телесно увреждане е причинено именно от Я.. 

          При така установената фактическа обстановка подс.С.Я. е осъществил  от  обективна  и  субективна  страна  състава  на  престъплението по чл. 129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК като на 22.08.2014г. в гр.Пазарджик умишлено е причинил средна телесна повреда на А.Т.М. ***, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия долен крайник, резултата от счупване на малкопищялната кост на левия крак в горната й трета.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи  на състава и е предвиждал конкретно вероятността от настъпване и се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е с евентуален умисъл, т.к. преследвайки пряката си цел – да нанесе телесно увреждане над М. е съзнавал, че посредством удар с климията в крака му би могъл да счупи някоя от костите му и да затрудни трайно движенията с този крайник, но това не е било достатъчен контрамотив да се откаже от преследването на пряката си цел.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

          Обществената опасност на деянието е завишена с оглед причиненото  конкретно увреждание  по време, място и начин – в светлата част на денонощието и с демонстрирано чувство за безнаказаност.

Подсъдимият  е  личност  със завишена степен на обществена опасност. Осъждан е с присъда по НОХД № 1492/03Г. на ПРС за престъпление по чл.195 ал.1 от НК, извършено от него като непълнолетен. За това му осъждане е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК, поради което следва да се третира като неосъждан, но независимо от реабилитацията, то следва да се отчита като негативна характеристична дана.  Отделно от това е с негативни характеристични данни по местоживеене.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на дееца, в ниското му правосъзнание и култура. В незачитането на телесната неприкосновеност на личността, както и очевидно в липсата на изградени навици за самоконтрол при решаване на конкретно възникнали конфликтни ситуация.  

          Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало,  направените самопризнания по основните факти, включени в предмета на доказване, тежкото семейно, материално положение и имотно състояние. Отегчаващи обстоятелства – негативните характеристични данни,  фактът, че освен съставомерната средна телесна повреда на пострадалия са били причинени и още няколко леки такива, подробно описани по-горе,  както и това, че като средство на престъплението е използвана метална климия, с която по принцип биха могли да се причинят и наранявания, несъвместими с човешкия живот.

          При  тези  данни  и  като отчете  наличните  смекчаващи  и  отегчаващи отговорността  обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде превес на първите и счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият Я. следва да бъде осъден на една година лишаване от свобода.

С оглед данните на личността на подсъдимия и най–вече чистото му  съдебно минало и тежкото семейно положение, съдът намери, че за неговото поправяне и превъзпитаване не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание, поради което и на основание чл. 66 ал. 1 от НК,  отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, чиято продължителност също бе определена и съобразена със степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и с личността на дееца.

От престъплението св.А.М. е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,  за които подсъдимият дължи обезщетение – чл. 45 от ЗЗД.

При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване на изискванията на чл. 52 от  ЗЗД, като взе предвид възрастта на пострадалия, естеството на причиненото съставомерно телесно увреждане, продължителността на оздравителния период;  като се отчетоха свързаните с него болки и затруднения за пострадалия  в  чисто  битов  аспект;  като  се държа сметка и за причинените му други леки телесни повреди, съдът намери предявеният граждански иск за доказан по основание. С оглед на това съдът  осъди подс.Я. да заплати на гражданския ищец сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. За разликата до претендираният размер от 8000 лева съдът отхвърли предявения гр.иск като неоснователен.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Я. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на 50 лв. за СМЕ, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик съдебно-деловодни разноски в размер на 65 лв. за СПЕ и възнаграждения за явяване на вещи лица в съдебно заседание, както и държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 120 лв., както и по 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :