Решение по дело №956/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Т. И. Д., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], представлявана от адвокат Б. Б.- пълномощник, обжалва точка 1.1. “За възрастни, с изключение на Епископската Базилика- 5,00 лв.“, както и точка 1.2. “За възрастни, Епископската базилика – 12,00 лв.“ на точка 1. Входни билети за един обект от Приложение №8.2 (Цени на услуги и права, предоставяни от Общински институт “Старинен Пловдив“) на Наредба на ОбС Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (НОАМТЦУТОП), приета с Решение №80, взето с Протокол №6 от 04.03.2003г. на Общински съвет (ОбС) – Пловдив, последно изменена и допълнена с Решение №105/П/, взето с Протокол №8 от 27.04.2023г. на ОбС – Пловдив, в сила от 01.06.2023г.

Претендира се обявяване нищожността на оспорените разпоредби, алтернативно се поддържа искане за отмяната им поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 6).

Твърди се липса на компетентност на ответника да определя размер на цените за входни билети, като се позовава на разпоредбата на чл.187, ал.2 от Закона за културното наследство (ЗКН). Възразява се за наличие на нарушения на административнопроизводствените правила на чл.2а, чл.26 и чл.28 от Закона за нормативните актове (ЗНА), допуснати при издаване на наредбата в оспорената ѝ част, поради липсата на публикуван проект, както и на чл.37 и чл.38 от ЗНА /редакция от ДВ бр.65 от 21.07.1995г./, поради необнародване в ДВ.

Заявеното оспорване е съобщено чрез обявление в “Държавен вестник“, обнародвано в бр.44 от 21.05.2024г., както и чрез поставяне на обявление (лист 33) в сградата на Административен съд- Пловдив. В законоустановения срок (до 14.06.2024г.) постъпва молба за присъединяване към заявеното оспорване с Вх.№9545 от 03.06.2024г. (листи 53-54, 63-64, 68-69) от П. Т. З., [ЕГН], чрез адвокат Б. Б.- пълномощник (лист 60). П. З. претендира обявяване нищожността на оспорените от Д. разпоредби, алтернативно поддържа искане за отмяната им поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 59). Тук е мястото да се посочи, че по съдържанието си жалбата на Т. Д. и молбата за присъединяване към заявеното оспорване на П. З. са идентични.

С протоколно определение от 14.06.2024г. (лист 535а) е допуснато присъединяване на П. З. към заявеното оспорване от Т. Д..

В писмени бележки с Вх.№14690 от 16.09.2024г. (листи 543-54а) на адвокат Б.- пълномощник и на двамата жалбоподатели, се възразява за недължимост на адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна. Алтернативно повдига възражение по чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на разноските на ответника, които са неоправдано високи.

На 26.09.2024г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№15373 (листи 549-550) от адвокат Б., в която се излагат съображения, подкрепящи заявеното в жалбите.

Ответникът по делото- Общински съвет – Пловдив, представляван от адвокат А. Й. от Адвокатско дружество “Й. и А.“, БУЛСТАТ ***, пълномощник (лист 47), изразява становище за недопустимост на жалбите. Алтернативно изразява становище за неоснователност на жалбите, претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноски (лист 50) и представени доказателства, че разноските са действително направени (листи 51-52, 542).

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Славена Костова, изразява становище за неоснователност на жалбите.

По допустимостта на жалбите настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, а съгласно чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

В случая, жалбоподателите излагат доводи за нищожността на оспорените разпоредби от НОАМТЦУТОП, тъй като ОбС – Пловдив не притежава компетентност да ги издаде, предвид нормата на чл.187, ал.2 от ЗКН, която се явява специална по отношение на нормата на чл.9 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ). След като с въпросните разпоредби са определени цени за билет за вход за обекти, които са публична общинска собственост и могат да бъдат посещавани от всеки по всяко удобно за него време, следва да бъде прието, че за жалбоподателя съществува правен интерес от тяхното оспорване. В посочения смисъл е и практиката на Върховния административен съд (ВАС) по аналогични случаи, израз на която са Определение №3454 от 21.03.2024г. по дело №2907/2024г. на ВАС, Първо отделение (лист 20), Определение №7926 от 26.06.2024г. по дело №5472/2024г. на ВАС, Осмо отделение, Определение №7927 от 26.06.2024г. по дело №5173/2024г. на ВАС, Осмо отделение.

Съгласно разпоредбите на чл.21, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), Общинският съвет определя размера на местните такси (т.7), решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи (т.23).

Съгласно чл.21, ал.2 от ЗМСМА, в изпълнение на правомощията си по ал.1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Съгласно чл.6, ал.2 от ЗМДТ, за всички услуги и права, включително по ал.3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал.1, общинският съвет определя цена.

Съгласно чл.9 от ЗМДТ, Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

По аргумент от разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗНА, както и на чл.76, ал.3 от АПК, НОАМТЦУТОП, части от която са оспорени по делото, представлява подзаконов нормативен акт.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че за жалбоподателите е налице правен интерес по отношение на заявените оспорвания, поради което жалбите се явяват допустими, противно на направеното в тази насока възражение от процесуалния представител на ответника.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

С Решение №80 (лист 76), взето с Протокол №6 от 04.03.2003г. на ОбС – Пловдив (лист 93) е приета НОАМТЦУТОП (листи 76а-92). Неразделна част от наредбата са приложения от 1 от 18, като Приложение 18 (лист 92а) представлява “Цени на услуги по чл.6 от ЗМДТ, предлагани от Сдружение “Старинен Пловдив“. Видно от Протокол №6 от 04.03.2003г., Решение №80 е взето след проведено гласуване от общо 33-ма общински съветници, от които 32 гласуват “ЗА“ и 1 “ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“, като общият брой на общинските съветници е 52-ма. Съответно, решението е взето с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, съгласно разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗМСМА, в приложима редакция. Решението е съобщено във вестник “Местен 24 часа“ на 07.04.2003г. (листи 114-116).

С Решение №504/п/ (листи 117-120), взето с Протокол №22 от 20.12.2012г. (листи 150а-152) на ОбС – Пловдив, е приета Наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОП, като Приложения от №1 до №30 се отменят и се приемат нови Приложения от №1 до №8 (листи 121-150, 157а-186). Като част от Приложение №8 е приложение №8.2. “Цени на услуги и права, предоставяни от Общински институт “Старинен Пловдив“ (листи 137а-138, 174). Видно от Протокол №22 от 20.12.2012г., Решение №504 е взето след проведено поименно гласуване от присъстващите 42-ма съветници, от които 31 гласуват “ЗА“, 16 “ПРОТИВ“ и 2-ма “ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“. Съответно, решението е взето с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, съгласно разпоредбите на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА. Решението е съобщено на страницата на община Пловдив в интернет (лист 204а), както и във вестник “Марица“ на 27.12.2012г. (лист 205).

С Решение №103 (листи 322-327), взето с Протокол №7 от 14.05.2020г. (листи 327а-329) на ОбС – Пловдив, е приета Наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОП, като се отменя изцяло текста на Приложение №8.8.2, в частта, касаеща услугите, осъществявани от Общински институт “Старинен Пловдив“, и се приема нов текст на Приложение №8.8.2., в частта, касаеща услугите, осъществявани от Общински институт “Старинен Пловдив“ (листи 324а-327). Видно от Протокол №7 от 14.05.2020г., Решение №103 е взето след проведено поименно гласуване от присъстващите 48 съветници, от които 45 гласуват “ЗА“, 0 “ПРОТИВ“ и 3-ма “ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“. Съответно, решението е взето с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, съгласно разпоредбите на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА. Като част от преписката, послужила за вземане на решението, е писмо с Вх.№20-РЗК-346 от 23.03.2020г. (листи 340-345) на директор на Общински институт “Старинен Пловдив“. Според нарочна разпечатка от страницата на община Пловдив в интернет (листи 354а-362), Решение №299 е публикувано на 21.05.2020г., 03.11.2021г., както и във вестник “Марица“ на 22.05.2020г. (лист 363). Приета е разпечатка от страницата на община Пловдив в интернет (лист 48), удостоверяваща публикуването на 09.04.2020г. на проекта на наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОП, както и справка за отразяване на постъпилите предложения от обществените консултации на проекта на наредбата.

С Решение №299 (листи 206-217), взето с Протокол №16 от 27.10.2021г. (листи 219-221) на ОбС – Пловдив, е приета Наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОП, като Приложение №8, 8.2. се отменя и се приема ново Приложение №8, 8.2. “Цени на услуги, предоставяни от Общински институт “Старинен Пловдив“ (листи 214а-217, 233а-236). Видно от Протокол №16 от 27.10.2021г., Решение №299 е взето след проведено поименно гласуване от присъстващите 46-ма съветници, от които 30 гласуват “ЗА“, 0 “ПРОТИВ“ и 16 “ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“. Съответно, решението е взето с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, съгласно разпоредбите на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА. Като част от преписката, послужила за вземане на решението, е писмо с Вх.№21-РЗК-498 от 02.06.2021г. (лист 275) на директор на Общински институт “Старинен Пловдив“. Според нарочна разпечатка от страницата на община Пловдив в интернет (листи 291-320), Решение №299 е публикувано на 03.11.2021г., както и във вестник “Марица“ на 03.11.2021г. (лист 321).

С Решение №105/П/ (листи 364-381), взето с Протокол №8 от 27.04.2023г. (листи 404а-406) на ОбС – Пловдив, е приета Наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОП, като Приложение №8, 8.2. се отменя и се приема ново Приложение №8, 8.2.2 “Цени на услуги и права, предоставяни от Общински институт “Старинен Пловдив“ (листи 370а-376). Видно от Протокол №8 от 27.04.2023г., Решение №105 е взето след проведено поименно гласуване от присъстващите 40 съветници, от които 28 гласуват “ЗА“, 7 “ПРОТИВ“ и 4 “ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“. Съответно, решението е взето с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, съгласно разпоредбите на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА. Според предложение с Вх.№23XI-131 от 20.04.2023г. (листи 382-404) на кмета на община Пловдив, послужило за вземане на решението, директор на Общински институт “Старинен Пловдив“ е внесъл предложение за промяна на цените на услугите, във връзка с проведено проучване на цените и услугите, извършени от експерти от института и в стремежа за предлагане на многообразни и гъвкави туристически услуги, включително и такива онлайн, е нужна промяна на цените и услугите. Според нарочна разпечатка от страницата на община Пловдив в интернет (листи 424-479), Решение №105 е публикувано на 03.05.2023г., както и във вестник “Марица“ на 04.05.2023г. (лист 480). Приета е разпечатка от страницата на община Пловдив в интернет (лист 49), удостоверяваща публикуването на 25.04.2023г. на наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОП, както и справка за отразяване на постъпилите предложения от обществените консултации на проекта на правилника.

Като доказателство по делото е приета разпечатка от страницата на община Пловдив в интернет на НОАМТЦУТОП (листи 481-532), в оспорената ѝ редакция, в сила от 01.06.2023г.

При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното от жалбоподателите възражение в тази насока. Неоснователно е и възражението за липса на обнародване в Държавен вестник на НОАМТЦУТОП, предвид разпоредбата на чл.37, ал.3 от ЗНА, според която норма, нормативните актове на общинските съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината.

На следващо място, с Решение №150, взето с Протокол №8 от 28.04.2004г. на ОбС – Пловдив (неприложено по делото, но посочено в разпечатката от Регистър БУЛСТАТ (лист 14, 15), представена по делото от жалбоподателката Д.), е създаден Общински институт “Старинен Пловдив“, представляващ културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК).

С Решение №503, взето с Протокол №21 от 10.11.2022г. на ОбС – Пловдив (неприложено по делото, но достъпно в страницата на община Пловдив в интернет) е приет действащият Правилник за дейността и устройството на Общински институт “Старинен Пловдив“ (ПДУОИСП).

Според ПДУОИСП, Общински институт “Старинен Пловдив“ е самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗЗРК. Институтът е културна организация, регистрирана по чл.14 от ЗЗРК (лист 18, 19). Общински институт “Старинен Пловдив“ е туристически агент в съответствие с чл.66 от Закона за туризма (ЗТ). Според информация в Националния туристически регистър (НТР), достъпна в интернет, Общински институт “Старинен Пловдив“ притежава удостоверение за туристически агент №РК-01-7832 и е вписан в регистъра със Заповед №Т-РД-15-52 от 13.02.2018г. на министър на туризма.

Институтът притежава регистрационен номер по Регистър БУЛСТАТ ********* (лист 14, 15), с вписана основна икономическа дейност (КИД 2008) Опазване и стопанисване на културно-исторически паметници и места (код 91.03), както и регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), респективно ДДС №BG115843356, видно от представените от жалбоподателите заверени копия на фискални бонове (лист 8, 9, 10, 11, 55 и др.) и фактура (лист 55, 65, 70).

Пак според ПДУОИСП, институтът е на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Дейността му се финансира от общинския бюджет и от собствени приходи, формирани от стопанска дейност, приходи по ЗЗРК, от средства, получени от проекти по международни и национални програми, дарения, лихви и от други източници.

Като предмет на дейността и осъществявани функции на Общински институт “Старинен Пловдив“ са осъществяването на осъществяването на дейност като туристически агент, извършване на туристическа агентска дейност, извършването на рекламна дейност, продажба на билети за културни и друг вид събития и др.

Институтът осъществява предмета си на дейност на територията на АИР (архитектурно-исторически резерват) “Старинен Пловдив“, в обекти, включени в Приложение 1 към правилника, както и в обекти, дадени му за управление със заповед на кмета на Община Пловдив.

В приложение №1 към ПДУОИСП са вписани “МАЛКА РАННОХРИСТИЯНСКА БАЗИЛИКА“, за чието посещение жалбоподателите са закупили билети на стойност 5,00 лв. (лист 8, 9, 534), както и “ЕПИСКОПСКА БАЗИЛИКА НА ФИЛИПОПОЛ“, за посещението на която жалбоподателят З. е закупил “комбиниран билет базилики“ на стойност 15,00 лв. (лист 55, 65, 70).

Двете базилики са вписани в Регистър на недвижимите културни ценности по смисъла на ЗКН, воден от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и достъпен в интернет.

Според чл.3, ал.1, т.1 от ЗТ, Туристически дейности са туроператорската и туристическата агентска дейност. Според чл.3, ал.2, т.21 от ЗТ, туристически обекти са културните институти по ЗЗРК.

Според чл.4, ал.1 от ЗЗРК, Културни институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт.

Според чл.8, ал.1 от ЗЗРК, Общинските културни институти са юридически лица с бюджет, които се създават, преобразуват и закриват с решение на общинския съвет, съгласувано с министъра на културата.

Съгласно чл.24 от ЗКН, Музеят е културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел, като по форма на собственост музеите са държавни, общински, чести и със смесено участие (чл.27, ал.1 от ЗКН).

А съгласно чл.187, ал.2 от ЗКН, Цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган.

След като Общински институт “Старинен Пловдив“ е общински културен институт по смисъла на ЗЗРК и не е музей по смисъла на ЗКН, настоящият състав на съда намира, че нормата на чл.187, ал.2 от ЗКН е неприложима спрямо определянето на цената на билет за предоставяна услуга от Общинския институт “Старинен Пловдив“, противно на твърденията на жалбоподателите.

Посоченото се подкрепя и от представеното от жалбоподателя З. заверено копие на фактура №16659 от 16.01.2024г. (лист 55, 65, 70), издадена му от ОИ “Старинен Пловдив“, в която фактура изрично е отбелязано, че за доставката не се начислява ДДС, на основание чл.42, т.1, б.“б“ от ЗДДС, според която норма освободена доставка е продажбата на билети от културни организации и институти по ЗЗРК.

А след като услугите (билет за вход), чиито цени се оспорват от жалбоподателите, се предоставят от общински културен институт, респективно от община Пловдив, то компетентен да определи цените на тези услуги е ОбС – Пловдив, съгласно чл.6, ал.2 от ЗМДТ, за което е приета НОАМТЦУТОП, съгласно чл.9 от ЗМДТ.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспорените разпоредби на НОАМТЦУТОП са валидни и законосъобразни, поради което жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

С оглед очерталия се изход на делото, исканията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите са неоснователни и не следва да бъдат уважени. В полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение за недължимост и прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда съобрази следното:

Според чл.196 от АПК, за неуредените в този раздел (Раздел III Оспорване на подзаконови нормативни актове) въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл.142, ал.1, чл.152, ал.3, чл.173 и 178.

Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ (ЗЗП).

Според чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 и чл.196 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 1000,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По Договор за правна защита и съдействие от 15.05.2024г. (лист 51) с Адвокатско дружество “Й. и А.“ е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, за което са представени фактура №706 от 15.05.2024г. (лист 52) и платежно нареждане от 28.05.2024г. (лист 542).

С оглед на последно посоченото, както и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и същото е дължимо от жалбоподателите, като всеки от тях следва да бъде осъден за по ½ (една втора) част или за по 500,00 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. И. Д., [ЕГН]; както и жалбата на П. Т. З., [ЕГН], против точка 1.1. “За възрастни, с изключение на Епископската Базилика- 5,00 лв.“, както и против точка 1.2. “За възрастни, Епископската базилика – 12,00 лв.“ на точка 1. Входни билети за един обект от Приложение №8.2 (Цени на услуги и права, предоставяни от Общински институт “Старинен Пловдив“) на Наредба на ОбС Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, приета с Решение №80, взето с Протокол №6 от 04.03.2003г. на Общински съвет – Пловдив, последно изменена и допълнена с Решение №105/П/, взето с Протокол №8 от 27.04.2023г. на Общински съвет – Пловдив, в сила от 01.06.2023г.

ОСЪЖДА Т. И. Д., [ЕГН], да заплати на Община Пловдив, ЕИК/БУЛСТАТ ***, сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА П. Т. З., [ЕГН], да заплати на Община Пловдив, ЕИК/БУЛСТАТ ***, сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се обнародва в срока и по реда на чл.194 от АПК, след влизането му в сила.