Решение по дело №1207/2022 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№  185

гр. Хасково, 10.03.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:                      

                                                                                                            Съдия :Цветомира Димитрова

при участието на секретаря  Йорданка Попова……………………………………………………

и в присъствието на прокурор:………………………………………………………………………

като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм.д. № 1207/2022г. по описа на Административен съд – Хасково и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО във вр. чл. 145 и сл. от АПК.

 

 Образувано е по жалба на „Шен-Трико“ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.С., общ.***, обл.Х., против Решение № 1012-26-467-1 от 21.11.2022г. на Директор ТП на НОИ – Хасково(поправено с Решение № 1012-26-467-8 на Директор на ТП на НОИ-Хасково), с което е отхвърлена жалбата на оспорващото дружество против задължителни предписания № ЗД-1-26-01206555 от 07.10.2022г. на контролен орган на ТП на НОИ - Хасково.  

 Сочи се, че единственият мотив на органа, за да приеме, че С. Ю. А. не е упражнявала трудова дейност по сключения между нея и оспорващото дружество  трудов договор, била информацията съдържаща се в справка от 29.08.2022г. изготвена от Областна Дирекция на МВР-Хасково за регистрирани задгранични пътувания. В тази връзка се моли да се има предвид, че от 01.01.2007г. Република България била член на ЕС и съгласно правото на ЕС, гражданите на Европейския съюз се проверявали на съответните ГКПП по метода“оценка на риска“, в резултат на което след посочената дата, данните за пътуванията им в „Гранична полиция“относно преминаване на български граждани били непълни. Следователно, липсата на данни в информационната система на МВР за преминавания на български гражданин през съответните ГКПП за периода 01.01.2022г.-23.08.2022г. можело да се дължи на обстоятелството, че същите не са били обект на граничен контрол при излизанията от територията на Република България. Доколкото след присъединяването на Република Българя към Европейския съюз в информационните фондове на МВР не се съдържали изчерпателни данни за всички пътувания на граждани на ЕС, вкл. български граждани и МПС, то справката на ОДМВР-Хасково от 29.08.2022г. не можела да бъде доказателство за това дали С. А. е била или не в страната ни през периода 01.01.2022г.-23.08.2022г., нито да се приеме, че същата не е упражнявала трудова дейност по сключения между нея и осигурителя“Шен Трико“ЕООД, с. Сърница трудов договор.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.

             След открито съдебно заседание по делото е постъпила молба от жалбоподателя с  приложен  договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

             Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който оспорва предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2022г. между „Шен Трико“ЕООД, с. *** и С. Ю. А. бил сключен трудов договор № 90, по силата на който, последната приела да изпълнява длъжността „Машинен оператор“, с място на работа с. С.а, считано от 21.02.2022г.

Със Заповед № ЗР-5-26-01194085 от 13.09.2022г.  на ЗА Ръководителя на ТП ана НОИ-Хасково, било възложено на П. Е. Ж.-старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ- Хасково, да извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Шен Трико“ ЕООД. В хода на проверката била приобщена справка УРИ 272000-19274 от 29.08.2022г.от ОДМВР-Хасково за задгранични пътувания на . Ю. А.Ш.в периода 01.01.2022г.-23.08.2022г.вкл.

Установените от контролния орган при проверката обстоятелства са обективирани в съставения от същия Констативен протокол № КП-5-26-01206495 от 07.10.2022г.

Със задължителни предписания изх.№ ЗД-1-26-01206555/07.10.2022г. Контролният орган на ТП на НОИ е предписал в срок от 14 - работни дни от получаването им, „Шен Трико“ЕООД, с. . да заличи данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на:1. С.Ю. А. Ш. за периода 21.02.220г. и 2. Да се заличат подадените в периода 21.04.2022г.-31.08.2022г.от дружеството за С. Ю. А. Ш.общо 10 бр. Удостоверения приложение №9 и № 10

Задължителните предписания  и констативния протокол са съобщени на дружеството с писмо изх. № 1056-26-2108-6 от 07.10.2022г., съобщено на дружеството на 11.10.2022г. с известие за доставяне.

Задължителните предписания са оспорени с жалба, депозирана на 24.10.2022г.под вх.№ 1012-26-467 при ТП на НОИ-Хасково.

По повод така подадената жалба, с оспореното Решение № 1012-26-467-1 от 21.11.2022г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил същата, като приел оспорените задължителни предписания за правилно и законосъобразно издадени. Административният орган е възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на дадените задължителни предписания е изложил, че от събраните доказателства се установява, че С.А.Ш.не е упражнявала трудова дейност по сключения трудов договор с осигурителя „Шен Трико“ЕООД, тъй като лицето се е намирало извън Република България, поради което не може да се направи извод, че е осигурено лице по смисъла на пар.1, ал.1 т.3 от ДР на КСО и подадените за нея данни подлежат на коригиране.

Решението е връчено на дружеството на 01.12.2022г., а жалбата срещу решението, във връзка с която е образувано настоящото производство, е подадена чрез административният орган на 16.12.2022г.и заведена под вх. № 1012-26-467-2.

С Решение № 1012-26-467-8 на Директор на ТП на НОИ-Хасково(л.115) е поправена допуснатата очевидна фактическа грешка в оспореният акт, досежно номера на оспорените задължителни предписания.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспорването е подадено от адресат на оспорения акт за когото е налице правен интерес от търсената защита,  насочено е против годен за обжалване административен акт и е депозирано в установения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради това съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

    Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган, в рамките на вменената му териториална и материална компетентност, в предписаната от закона форма и  при наличие на материално правно основание за това. В този смисъл не се установяват съществени пороци на акта, които да обосновават неговата нищожност. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателя си, поради което не са налице основания за оспорване по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК.

Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. В процесния случай съдът намира, че актът е съобразен с материалния закон.

 Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По смисъла на КСО наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да се счете че едно лице има качеството на осигурено.  По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Следователно, за да се приеме, че в случая е изпълнено изискването на законовата разпоредба,  е необходимо да бъде доказано, че С. Ю. А. Ш., реално е осъществявала трудова дейност, като „Машинен оператор“  с място на работа с. ***, считано от 21.02.2022г.

Безспорно е по делото, като се установява от изготвения констативен протокол, който съставлява официален удостоверителен документ и обвързва съда с материална доказателствена сила досежно лично установените от изготвилото го длъжностно лице обстоятелства, от справките на л.26-27 от делото и от документите съдържащи се в приложеното по делото трудово досие , че между „Шен Трико“ЕООД, с.*** и С.А.Ш.е налице сключен трудов договор от 18.02.2022г., по силата на който същото лице е следвало да упражнява трудова дейност считано от 21.02.2022г., че   осигурителят е подал за същото лице основни данни обр. № 1 "Данни за осигурено лице", за периода от месец 21.02.2022г. до 31.08.2022г., както и че считано от 09.04.2022г. лицето е в непрекъсната временна неработоспособност, като с оглед изплащане на парични обезщетения от фондовете на ДОО, в ТП на НОИ-Хасково от осигурителя са подавани удостоверения обр.9  и обр.10.  

Спорен е фактът дали така назначеното лице действително е осъществявало трудова дейност по процесния договор. Отговора на този въпрос съда намира за отрицателен, по следните съображения:

Установи се от приложената по делото справка УРИ 272000-19274 от 29.08.2022г., за задграничните пътувания на С. Ю. А.Ш., че в периода от 18.02.2022г. до 23.08.2022г. лицето е пребивавало в страната 12 дни, като на практика в деня, в който е следвало да започне да упражнява трудова дейност, тя вече е била напуснала Република България още на 19.02.2022г., а следващото й влизане в страната е регистрирано на 13.03.2022г. в 01.09ч.и престоят на територията на страната ни е продължил по-малко от два дни, тъй като лицето е напуснало страната на 14.03.2022г. в 19.41ч. Следващите регистрирани влизания и излизания на С.А.Ш.в/от страната са по времето, в което  същата, съобразно представените по делото документи, вече е била във временна неработоспособност. Не се установява твърдяната от жалбоподателя непълнота на посочените в справката данни. Последните  се съдържат в официален документ, чиято доказателствена сила не беше оборена в хода на съдебното производство и същите изцяло се подкрепят от представените като част от административната преписка саморъчни обяснения на М. И. – Кмет на с. ***обстоятелство което е общодостъпно на електронния адрес на интегрираната информационна система на държавната администрация налична на https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/4952), в които същия е посочил, че С. Ш. е регистрирана на ул.“Десета“ № 7, в с. К***, но от години не живее постоянно в селото, като си идва по празници, а по тяхна информация живее в Република Турция. Тези обяснения са редовно събрани в производството пред административният орган и на основание чл171, ал.1 от АПК, същите имат сила пред съда, поради което настоящия съдебен състав ги кредитира.

При така установените факти, правилно е прието, че С.А.Ш.не е упражнявала трудова дейност по сключения трудов договор и не е "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, респ. подадените за лицето данни по чл. 5, ал. 4 КСО и удостоверения обр.9 и обр.10, подлежат на заличаване. Сключването на трудов договор и внасянето на осигурителните вноски, не е достатъчно за възникване на осигурителното правоотношение, предвид изискването на чл. 10, ал. 1, вр. с § 1, т. 3 от ДР КСО, за реално осъществяване на трудова дейност по сключения трудов договор. От своя страна, липсата на осигурително правоотношение е основание за заличаване на подадените удостоверения и декларираните данни,  за да се приведат последните в съответствие с действителното положение, в какъвто смисъл са задължителните предписания. Предвид това оспореното решение се явява правилно, а жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

В този смисъл и практиката на касационната инстанция по идентичен случай изразена в Решение № 314 от 14.01.2022г. постановено по адм.дело № 8198 от 2021г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 116 от 16.06.2021 г., постановено по административно дело № 92/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали.  

При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт,представляващ минимално установения в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер, а именно 100 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

                                                                       

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  „Шен-Трико“ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.***, общ.***, против Решение №  1012-26-467-1 от 21.11.2022г. на Директор ТП на НОИ - Хасково, поправено с Решение № 1012-26-467-8 на Директор на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващото дружество против задължителни предписания №  ЗД-1-26-01206555 от 07.10.2022г. на контролен орган на ТП на НОИ - Хасково.     

ОСЪЖДА „Шен-Трико“ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.***с ЕИК ***********да заплати на ТП на НОИ - Хасково направените по делото разноски - сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

                                       

 

                                                                                               СЪДИЯ: