Р
Е Ш Е
Н И Е № 260421
22.03.2021г.,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 3167/ 2020г по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
По
делото са постъпили три въззивни жалби:
1.Вззивна жалба от адв.Б.П.,***, като
пълномощник на А.М. против решение № 2143/ 26.06.2020г. постановено по гр. д.№
14763/2019г. по описа на Пловдивски районен съд – VIII гр.с. в частта, в която
е отхвърлен предявения иск по чл.200 КТ за претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 26.06.2019г. за размера
от 5 000 лева до 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
злополуката до окончателното изплащане, като се иска неговата отмяна и
уважаване на пълнопредявения размер. Претендира се присъждане на разноски.
2. Въззивна жалба от Е. З. Г., в качеството
на управител на „Марциа Стайл“ ООД – гр. Пловдив против Решение № 2143/
26.06.2020г. постановено по гр.д.№ 14763/ 2019г. по описа на Пловдивски районен
съд - VIII гр.с. в частта, в която е
уважен предявеният от А.М. иск против жалбоподателя за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.200 КТ от трудова злополука
на 26.06.2019г. за размера от 1000 лева до присъдения такъв от 5000 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на злополуката до окончателното
изплащане, както и в частта относно присъденото обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разлика между брутното трудово възнаграждение и
болничните за юли, август и септември 2019г. от по 60 лв на месец, или общо в
размер на 180 лв. Иска се отмяна на
решението в частта относно присъденото обезщетение.
3. Частна жалба от адв. Б.П. като пълномощник
на А.М. против Определение № 263664/ 27.11.2020г. по същото гр. д.№ 14763/
2019г. по описа на ПРС – VIII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на
ищцата по чл.248 ГПК за изменение на
постановеното решение в частта на разноските. Иска се неговата отмяна и
постановяване на такова, с което всяка една от присъжданите разноски да бъде
посочена в отделни размери.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства и съобразно
чл.269 ГПК, намери следното:
Ищцата
А.М. е сезирала съда с предявени искове по чл.200, ал.1 КТ за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука ,
настъпила на 26.06.2019г. около 12,30 ч., съответно в размер на 180 лв –
претендирана разлика между брутното й трудово възнаграждение, което би
получавала ако би ходила на работа и болничните, които е получила за периода
26.06.2019г. – 24.09.2019г., както и размера от 15 000 лева – за
причиненото травматично увреждане – избити два зъба – втори горен десен и трети
долен десен, без които се затруднява дъвченето и говоренето, както и визията й.
Ответникът с отговора по ИМ оспорил
предявените искове въз основа на възраженията: увреждането е настъпило в
резултат на ПТП и не е настъпило по повод и във връзка с извършваната работа и
не е във функционална връзка с условията на труд, пострадалата не е била
изпратена да върши нещо в интерес на предприятието, в което работа, поради
което се касае за деликтна отговорност, уредена по друг ред; наведеното
обстоятелство относно загубата на два зъба при пътен инцидент не прави ищцата
неработоспособна, както и при намалена трудоспособност вследствие на инцидента;
не са предприети действия от страна на ищцата за доброволно уреждане на
отношенията по повода; съставен е АУАН с констатация за ПТП без ясно
описана обстановка, поради което от
страна на работодателя не е налице яснота относно това, дали ищцата при
пресичането си е спазила правилата за движение, знаело се само, че тя гледала в
телефона си, пресичайки, в която връзка
се извършва позоваване на разпоредбата на чл.113 ЗдвП; с оглед на тези възражения
се счита, че не е спазен критерият за справедливост при определяне на паричния
еквивалент на морални вреди с индивидуална преценка при вземане предвид на
множество обстоятелства и взаимовръзки; по отношение на присъденото обезщетение
за имуществени вреди искът се оспорва въз основа на възражението, че в
процесния период лицето не е работило, а било в болнични, за което му е
изплатено обезщетение.
Първоинстационният
съд с препращане към събраните по делото писмени доказателства и всички събрани
гласни доказателства, както и при отчитане на издаденото Разпореждане от
12.07.2019г на ТП на НОИ относно характера на злополуката като трудова по
чл.55, ал.2 КСО , както и заключението по СМЕ е приел, че към момента всички, причинени от злополуката травматични увреждания
са преминали и няма намалена работоспособност, като общите заболявания нямат
причинна връзка с получените при инцидента травми, като след инцидента ищцата
продължително е изпитвала болка, но въз основа на Протокол за разследване на
трудовата злополука №1 / 26.06.2019г. и свидетелите се установило, че ищцата
гледала в телефона си и без да се огледа
за движещи се МПС. При тези обстоятелства е прието по отношение на иска
за неимуществени вреди справедлив размер от 10 000 лева, но наличието на основание
за намаляване поради съпричиняване от 50% , искът уважен до размера от
5 000 лева. По отношение на иска за имуществени вреди въз основа на ССчЕ е
приет за доказан и основателен искът в размера от 174,55 лева.
Безспорни
по делото са фактическите обстоятелства, че в рамките на работния ден на
26.06.2019г., около 12,30ч. в обедната почивка на територията на предприятието,
ищцата е претърпяла злополука, причинена при пресичане на пътно платно в посока
и с цел посещение на заведение за обществено хранене. Процесната злополука е характеризирана като
трудова от компетентния административен орган / ТП на НОИ/ с влязъл в сила
административен акт. Касае се за
обективна отговорност на работодателя при условията на чл.200, ал.2 КТ,
доколкото престоят обсега на територията
на предприятието е по повод изпълняваните трудови функции на ищцата в рамките
на работното време в период на регламентирана обедна почивка и по обичаен път се цел посещение на обичайно
за работниците на предприятието обществено заведение за хранене.
С
Протокол за трудова злополука №1 /
26.06.2019г. на комисия при работодателя в качеството му на осигурител е
отразено наличие на допуснати нарушения на нормативните актове: не е спазен
правилника за движение , издаден Акт за
ПТП от КАТ – Пловдив, а относно лицата, допуснали нарушението : А.М. –
пешеходец и водача на превозното средство. В съставения Констативен протокол за
ПТП от същата дата 26.06.2019г. на длъжностно лице от КАТ при посочване на
пострадалото лице и свидетеля, отразен в Протокола за разследване на трудовата
злополука – М. Б. като очевидец, са удостоверени обстоятелствата и причините за
ПТП: участникът при движение на заден ход
/ К. С. С./ ударил преминаващ
зад него пешеходец, като допуска ПТП.
Така не се установяват обстоятелства както в представения от ответника
Протокол за разследване на трудовата злополука от 26.06.2019г., така и в
представения Протокол за ПТП, фактически обстоятелства, въз основа на които да
се навежда или установява извод за допусканията на работодателя в насока наличие на
противоправност от страна на ищцата – непроявено внимание при пресичане на
платно чрез използване на телефон, поради което наличие на неспазване на
правилата за движение от страна на ищцата в качеството й на участник в
движението като пешеходец. Действително по делото е разпитана св.М.Б., която е
отразена и в двата протокола като свидетел на събитието, при разследването по
повод на което заявените пред съда обстоятелства не се явяват отразени като
причина за посоченото от работодателя допуснато от ищцата нарушение на
правилата за движение по пътищата, поради което тези показания не кореспондират
с представените писмени доказателства и
не следва да се кредитират. С оглед на това от въззивния съд не се намира
основание за установено при условията на чл.201, ал.2 КТ, вкл. при условията на
груба небрежност, съпричиняване от страна на ищцата. При определяне на
следващият се размер на обезщетението за неимуществени вреди при прилагане на
критерия по чл.52 ЗЗД в паричен еквивалент следва да се отчетат възрастта на
пострадалата / 24г./ към момента на деликта, степента и вида на увреждането –
по Епикриза от Първа клиника по хирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД от
30.06.2019г. относно установената диагноза: „Травма на други интраабдомални
органи, без открита рана в корем. Контузио капитис. Комоцио церебри. Контузио
кубити ет генус дакстра“; отразеното от
вещото лице д-р М.Б. по делото по
СМЕ състояние на ищцата към
момента на прегледа от експерта / м.декември 2019г./- клинично здрава и без
намалена работоспособност; установените от св.В.Хр.З., майка на ищцата
непосредствено след инцидента състояние на ищцата в областта на главата,
данните по което се подкрепят от представеното по делото СМУ № 717/2019г. на
ОСМ при УМБАЛ “Св.Георги“ от 01.07.2019г. с констатирани : Избиване на втори
горен десен зъб и трети долен зъб, без
които се затруднява дъвченето и говоренето, охлузвания по кожата на долната
устна, кръвонасядане на дясната лицева половина, разкъсно-контузна рана по
лигавицата на долната устна, охлузвания на дясната лакътна става, охлузвания и
кръвонасядане на дясната колянна става, охлузване на лявата колянна става,
кръвонасядания на лявата подбедреница, при които разкъсно -контузната рана по
долната устна е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК, а останалите травматични увреждания са причинили болки и страдания
без разстройство на здравето. От СМЕ на в.л.д-р Б. се установява, че първите
три болнични, които са описаните по ССчЕ на в.л. М.М. с №№ Е2019876759,
Е20197637175 и Е201976372017, удостоверяващи временна неработоспособност на
ищцата за общия период от 26.06.2019г. до 29.08.2019г. , са във връзка с травмите, получени при ПТП,
станало на 26.06.2019г., което установява болнично лечение на причинените от
ПТП травми на ищцата за период от два месеца.
При така събраните доказателства се налага извод, че са търпени от
ищцата интензивни физически болки и
страдания за период от два месеца, но причинили на ищцата увреждане на здравето
в областта на главата поради избити два зъба, затрудняващи дъвченето и
говоренето и налагащи допълнително медикаментозно лечение, предпоставящо последващи съпътстващи физически болки, както
и известен период след ПТП - физически
болки и от останалите травматични
увреждания – разкъсно - контузни рани и охлузвания на описаните в СМУ части от
тялото., макар и отшумяващи към м. декември 2019г. Независимо от последното установени са по вид
-травматични увреждания в лицево-челюстната област на ищцата относно трайната
загуба на два зъба на значително млада възраст, съпътствани и от диагностицираните временно проявени „Контузио капитис. Комоцио церебри левис.
Контузио Кубити ет генус декстра“. Въз
основа на тези обстоятелства в тяхната взаимовръзка въззивният съд намира, че
съобразно обществения критерий за справедливост паричният еквивалент за
репарация на причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се определи на
6 000 лева, до който размер исковата претенция се намира за основателна и
следва да бъде уважена.
По
отношение на възражението на ответника относно уважения иск на основание чл.200, ал.3 КТ за имуществени
вреди до размера от 174,55 лева следва да се намали до размера от 46,43 лв
/съобразно ССчЕ / за периода от датата на увреждането 26.06.2019г до края на
третия посочен по-горе болничен лист –
29.08.2019г, за който период по СМЕ се установява наличието на пряка причинна
връзка между проведеното болнично лечение и трудовата злополука. В останалия до
уважения размер от 174,55 лв следва да се отхвърли така предявеният иск за
обезщетяване на имуществените вреди.
По
разноските.
Обжалваемият
интерес за ищцовата страна е 10 000 лева, от който жалбата се уважава по
отношение на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1000 лева, като съотношението им е 0,1 %, при направени разноски за въззивната
инстанция за адв. възнаграждение в размер на 1 200 лева, съответно по съразмерност
разноските се следват в размер на 120
лв. Обжалваемият интерес за ответната страна е 5 174,55 лв, от който
жалбата се уважава по отношение на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на
128,12 лв, като съотношението им е 0,0002 %, при направени разноски в размер на
980,80 лева, съответно по съразмерност следват се разноски в размер на 0,20 лв,
а по съразмерност и компенсация следва да се присъдят разноски на ищцовата
страна за въззивната инстанция в размер на 119,80 лв.
По
частната жалба.
Частната
жалба е допустима, а по същество основателна. Ищцата е предявила иск за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв и такъв за имуществени вреди в размер
на 180 лв, като общият сбор на тези искове възлиза на 15 180 лв. Първоинстанционният
съд е уважил исковете в общ размер от 5 174, 55 лева. От ищцовата страна са направени
разноски за адв. възнаграждение по ДПЗС от 13.09.2019г. в размер на 1000 лева.
При предявени от ищцата искове в общ размер от 15 180 лева, отхвърлената
част на исковете в общия им размер възлиза на 10 005,45 лв, направените
разноски за адв.възнаграждение с ДДС в размер на 1320 лв, 250 лв – за ДТ и 100 лева за депозит за ССЕ, съответно в общ
размер разноски, както са посочени от РС , на 1670 лв. Съотношението между
претендирания общ размер на исковете и уважената им част / 5174,55 лв : 15180
лв / възлиза на 0, 341 %, въз основа на който се следва изчислението на
разноските на ищцата за от общия размер от 1000 лв за адв.възнаграждение, като
следва да се уважи в размер на 341 лв. Съотношението между отхвърлената част на
исковете в общ размер от 10 005, 45
лв и претендираният общ размер от 15 180 лв възлиза на
0, 659%, въз основа на който се следва
изчислението от общия размер на разноските на ответника по Списък по чл.80 ГПК
от 12.02.2020г. - 1575,00 лв / 1320 лв –
адв.възнаграждение, 250 лв – заплатен към бюджета на съда депозит за вещо лице
и 5 лв – такса за удостоверение/ и възлиза в размер на 1037,93 лв.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК , въззивният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 2143/ 26.06.2020г. постановено по гр. д.№ 14763/2019г. по описа на
Пловдивски районен съд – VIII гр.с. в частта, в която е отхвърлен предявеният
от А. А. М., ЕГН: ********** против „Марциа Стайл“ ООД, ЕИК ********* за
разликата от 5 000 лева до 6 000 лева / шест хиляди лева/ ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от трудова злополука , претърпяна от ищцата на 26.06.2019г., КАКТО И
В ЧАСТТА в която е уважен предявеният иск за разликата от 43,46 лв до 174,55
лв, претендирано обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, КАТО
ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Марциа Стайл“ ООД, ЕИК ********* да заплати на А. А. М., ЕГН: ********** още
сумата 1000 лв / хиляда лева/ , обезщетение за неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания от
претърпяна трудова злополука на 26.06.2019г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от 26.06.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А. А. М., ЕГН: **********
против „Марциа Стайл“ ООД, ЕИК
********* за заплащане на сумата за разликата от 43,46 лв до 174,55 лв ,
претендирано обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
брутното ТВ, което ищцата би получавала, ако би ходила на работа и полученото
обезщетение за временна неработоспособност за периода 28.08.2019г. –
24.09.2019г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2143/ 26.06.2020г.
постановено по гр. д.№ 14763/2019г. по описа на Пловдивски районен съд – VIII
гр.с. в частта, в която е осъдено
„Марциа Стайл“ ООД, ЕИК *********
да заплати на А. А. М., ЕГН: ********** сумата 5000 лв / пет хиляди
лева/ обезщетение за неимуществени вреди
за претърпени болки и страдания от претърпяна трудова злополука на
26.06.2019г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
26.06.2019г. до окончателното й изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА , в която е
дружеството е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в
размер на 43,46 лв, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разликата между брутното ТВ, което ищцата би получавала, ако би ходила на
работа и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода
26.06.2019г – 28.08.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от
26.06.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Определение № 263664/ 27.11.2020г.
постановено по гр. д.№ 14763/ 2019г. по описа на ПРС – VII гр. с., с което е
оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК на А. А. М.,ЕГН: **********
за изменение на постановеното по делото решение № 2143/ 26.06.2020г. по гр.д.№
14763/ 2019г. по описа на ПРС – VII гр.с. , КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
решение № 2143/ 26.06.2020г. по гр.д.№ 14763/ 2019г. по описа на ПРС –
VII гр.с. в частта на разноските, в която А. Асенова М., ЕГН: ********** е
осъдена да заплати на „Марциа Стайл“ ООД, ЕИК ********* направените разноски за
производството по съразмерност в размер
на 1 255 лв, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА А. А.
М., ЕГН: ********** да заплати на
„Марциа Стайл“ ООД, ЕИК *********
направените разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата
1037,93 лв / хиляда тридесет и седем лева и 93 ст./.
ОСЪЖДА
„Марциа Стайл“ ООД, ЕИК ********* да заплати на А. А.М., ЕГН: ********** сумата
119,80 лв / сто и деветнадесет лв и 80ст./ направени разноски по съразмерност
за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: