към присъда по НОХД № 30 176 по описа на Районен съд град Монтана за 2015 година, трети наказателен състав.
Подсъдимият В.П.И. e обвинен от Районна прокуратура град Монтана, в това,
че на 06.09.2013г. в землището на село Смоляновци, обл.Монтана, местността
„Коритара”, от вилно място, в условията на опасен рецидив, като се сговорил
предварително с А.В.С. xxx, в немаловажен случай отнел чужди движими вещи,
както следва: 1 брой железен тракторен овощарски плуг от трактор „Т.40АМС”,
250кг. желязо, представляващо части от мотокултиватори и 1 брой фабричен бойлер
на дърва от дебела ламарина на обща стойност 347.50 лева, собственост на П.М.Г.
xxx, без съгласието на същия и с намерение противозаконно да ги присвои, като
за кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Опел”, модел „Астра”, с регистрационни табели с ДК № BP 04 23 АХ –
престъпление по чл.196 ал.1 т.2, предложение първо във вр. с чл.195, ал.1, т.4,
предл.първо и т.5 във вр.с чл.194,ал.1 от НК;
Както и в това,
за времето от средата на м.септември
2013г. до края на м.септември 2013г. в землището на гр.Монтана, обл.Монтана, в
местността „Синьовец” при язовир „Огоста”, в условията на опасен рецидив чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот - входна врата на
дървена барака отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. бинокъл,
двуоколярен с неизвестна марка и модел; 1 брой акумулаторна батерия за лек
автомобил с неизвестна марка и модел; 1 брой стара акумулаторна батерия за лек
автомобил, с неизвестна марка и модел; 1 чифт нови мъжки гумени ботуш и 10 броя
рибни метални консерви обикновени с тегло 160 грама всяка; 1 брой ново фенерче
с неизвестна марка и модел; 1 бр.стар малък цветен телевизор, с неизвестна
марка и модел и 1 брой нова брадва с дървена дръжка на обща стойност 334.40
лева, собственост на В.Б.А. xxx, без съгласието на същия с намерение
противозаконно да ги присвои, като за кражбата е използвано моторно превозно
средство: товарен автомобил, с неустановена марка, модел и регистрационни
табели – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, предл.първо във вр. с чл.195, ал.1,
т.3, предл.първо и т.4, предл. първо във вр.с чл.194,ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание
поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че то е доказано по
несъмнен начин, за което и следва да се наложи съответното наказание при
спазване на изискванията на закона. Взема становище, че следва да се определи
наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК по
отношение на подсъдимият, като се наложи наказание лишаване от свобода,
ефективно. Счита, че така определеното, наказание ще е съобразено с
осъщественото деяние и личността на подсъдимият, както и с постигане на целите
на генералната превенция.
Подсъдимият В.П.И. в хода
на досъдебното производство се е признал за виновен по повдигнатото му
обвинение и е изявил желание делото да се разгледа по реда на чл.370 и сл. от НПК. Призоваван за участие в съдебно заседание при предходно разглеждане на
делото от друг съдия – докладчик се е явил и е признал вината си, като е
изразил желание делото да се разгледа по реда на чл.370 и сл. от НПК или да
бъде одобрено споразумение. В последствие обаче не е внесъл сума за
възстановяване на причинените имуществени вреди. В настоящето производство е
призован за участие, но не се яви за първото по делото заседание. Не живее на
посочения от него адрес и няма нов такъв, на който да бъде призован. Видно от
докладна записка от ОЗ ”Охрана” - Монтана с рег. № 539/ 11.04.2016г. /л.243-244
от делото/ се установява, че подсъдимият не живее на посочения адрес и са
посетени всички адреси, които са известни на ОЗ „Охрана”-Монтана, но лицето се
укрива и никой не го е виждал. Същият е обявен за общодържавно издирване от
полицията, тъй като има влязла в законна сила присъда лишаване от свобода – по
НОХД № 1490/2015г. на РС-Монтана, влязла в законна сила на 02.02.2016г.
Изискани са справки за постоянен и настоящ адрес, но видно от същите не е
настъпила промяна в адреса. От справка от НСлС /л.242 от делото/ се установява,
че няма данни подсъдимият да се намира в арестите на страната. От справка от ГД
„Изпълнение на наказанията” – л.200 от делото се установява, че подсъдимият В.И.
не се намира в затворите на страната и в арестите в град София. От справка от
МВР-ОД на МВР-Монтана се установява, че подсъдимият И. няма данни да е напускал
пределите на страната. Предвид на всичко това съдът разгледа делото при
условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани
са и експертни заключения по назначените на досъдебното производство съдебно – оценъчни
експертизи изпълнени от вещо лице Л.З.. На основание чл.281 ал.7 във връзка с
ал.5 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1 т.5 от НПК са приобщени към
доказателствения материал по делото показанията на свидетелите С.Б.И. и В.Б.А..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.И. е многократно осъждан за престъпления от общ характер, предимно по
престъпления срещу собствеността, както и за престъпления по чл.343б и чл.235
,ал.1 от НК.
Видно от изготвената на подсъдимия В.И.
справка-характеристика (л. 103-104 от ДП) същият е безработен и не се занимава
с обществено полезна дейност. Издържа се основно от кражби и незаконен добив на
дървесина. Не се ползва с добро име в обществото. Подсъдимият е склонен към
извършване на противообществени прояви, главно след прекомерна употреба на
алкохол, като поддържа контакти с криминално проявени лица.
Свидетелят П.Г. притежава имот в землището на село Смоляновци, местността
„Коритара”. Имотът се състоял от двуетажна масивна къща, стопански постройки и
дворно място. Целият имот бил заграден с оградна мрежа от бодлива тел. Свидетелят
често посещавал имота, в който отглеждал домашни животни, както и зеленчуци.
На 06.09.2013г, около 07.00 часа свидетелят Г. посетил
имота. Той пуснал отглежданите от него животни в двора на имота и си тръгнал.
Свидетелят А.С., /по отношение, на който
наказателното производство е приключило с одобряване на споразумение за същото
деяние и е допуснат, като свидетел на основание чл.118 ал.1 т.1 от НПК/
знаел, че в имота, собственост на свидетеля Г. има метални предмети, които
могат да бъдат предадени в пункт за изкупуване на метали. Майката на А.С. xxx, като
той също бил живял в село Смоляновци, обл.Монтана.
Свидетелят А.С. се договорил с подсъдимия В.И., по
известен с прякора си „Виали” двамата да проникнат в имота, като вземат
намиращите се там метални предмети. Според А.С. той бил подтикнат към
извършване на деянието от подсъдимия И., който му заявил, че спешно му трябват
пари.
На 06.09.2013г. двамата се придвижили от гр.Монтана, където
живеят, до местността „Коритара” в землището на село Смоляновци, обл.Монтана с
превозно средство, ползвано от подсъдимия И. - лек автомобил марка „Опел”, модел
„Астра”, с регистрационни табели с ДК № BP 04 23 АХ.
След като двамата стигнали до имота, собственост на свидетеля Г., скъсали
оградната мрежа и проникнали в двора на имота. Свидетелят А.С. и подсъдимия И.
изнесли намиращите се в двора железен тракторен овощарски плуг от трактор „Т.
40 АМС”, 250кг. желязо, представляващо части от мотокултиватори и 1 брой
фабричен бойлер на дърва от дебела ламарина. Те натоварили вещите в лекия
автомобил, като впоследствие част от тях били предадени в пункт за изкупуване
на отпадъци от черни и цветни метали собственост на фирма „Трон” ЕООД - Монтана
с управител свидетеля С.И..xxx.
Според свидетеля И. подсъдимия В.И. посетил пункта на
07.09.2013г, придружен от непознато за свидетеля И. - лице от мъжки пол. Видно
от представените документи (покупко - изплащателна сметка от дата 07.09.2013г.)
подсъдимият А. С. предал общо 184.00 килограма отпадъци от метали срещу сумата
от 64.42 лева. Видно от покупко-изплащателна сметка от дата 09.09.2013г.
подсъдимият И. предал в пункта общо 15.00 килограма ламарина.
Около 21.00 часа на
06.09.2013г. свидетеля Г. отново посетил имота и установил, че в оградната
мрежа има отвори, като от дворното място липсват изброените по-горе предмети.
Свидетелят Г. бил уведомен от свидетелите Ц.К. и М.Д.,
които също притежавали имоти в местността „Коритара”, че в предходен период са
видели двамата подсъдими, които се намирали в лек автомобил в непосредствена
близост до имота на свидетеля Г. и го оглеждали. Поради това св.Г. веднага се
усъмнил, че причастен към извършеното е свидетеля С. /осъден за същото
деяние с влязла в законна сила присъда/, с когото се познавали.
Свидетелят В.А. притежава недвижим имот в местността „Синьовец”,
находяща се до язовир ”Огоста” в землището на гр.Монтана. Имотът се състоял от
дървена постройка и дворно място. Свидетелят А. използвал постройката, като
съхранявал в нея вещи, необходими за риболов. От показанията на този свидетел
се установява, че дървената постройка била тип „бунгало”, имала врати и
прозорци, които свидетелят винаги затварял и заключвал.
На неустановена дата в периода между средата и края на
месец септември 2013г. свидетелят С. и подсъдимият И. добивали дървен материал
в близост до язовир „Огоста”. На връщане от сечището подсъдимият И. спрял
управлявания от него товарен автомобил до дървената постройка. Той взломил
входната врата на постройката и изнесъл от нея множество вещи - бинокъл, двуоколярен,
с неизвестна марка и модел, акумулаторна батерия за лек автомобил, с неизвестна
марка и модел, стара акумулаторна батерия за лек автомобил, с неизвестна марка
и модел, 1 чифт нови мъжки гумени ботуши; 10 броя рибни метални консерви, обикновени,
с тегло 160 грама всяка, ново фенерче, с неизвестна марка и модел, стар малък
цветен телевизор, с неизвестна марка и модел и нова брадва с дървена дръжка.
Свидетелят С. заявява в показанията си, че подсъдимият И. му казал, че имотът
всъщност е негов, като обяснил взломяването на входната врата с твърдението, че
е забравил своите ключове. Вещите били натоварени в превозното средство.
На 03.10.2013 г.,около 00.15 часа свидетелите Й.Ц. и Ц.И.
xxx, спрели за рутинна проверка лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с
регистрационни табели с ДК № BP 04 23 АХ. Те установили, че в
превозното средство се намира свидетеля С. и подсъдимия В.И.. Тъй като
свидетелите знаели, че тези лица са криминално проявени поканили подсъдимият В.И.
да им покаже купето и багажника на автомобила. Полицейските служители
установили, че в него се намират част от отнетите от свидетеля А. вещи - бинокъл
и фенерче. Подсъдимият В.И. заявил, че е закупил същите.
На досъдебното производство са назначени и изпълнени
съдебно-оценителни експертизи /л.150-151 от ДП, л.155-157 от ДП/ от вещо лице Л.З.,
стойността на движимите вещи, предмет на противозаконно отнемане, собственост
на свидетеля П.Г. възлиза на сумата от 347.50 лева, а стойността на движимите
вещи, предмет на противозаконно отнемане, собственост на свидетеля В.А. възлиза
на сумата от 334.40 лева или общата стойност на отнетите вещи възлиза на сумата
от 681.90 лева. Минималната работна заплата за страната към момента на
извършване на деянието е била 310.00 лева и се е нанасяла 2.2 пъти в стойността на отнетите движими вещи.
Съдът изцяло възприема експертните заключения, като обективни и компетентно
дадени, още повече и не оспорени от страните в процеса.
По доказателствата
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и
писмени доказателства, посочени по-горе, а именно: свидетелските показания на П.М.Г.,
А.В.С. /допуснат на основание чл.118 ал.1 т.1 от НПК/, Ц.Б.К., М.А.Д., Й.Г.Ц.,
Ц. В. И., С.Р.М., както и приобщените по реда на чл.281 ал.7 във връзка с ал.5
във връзка с ал.3 във връзка с ал.1 т.5 от НПК свидетелски показания на С.Б.И.
и В.Б.А., както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК.
Подсъдимият И. е признал вината си на досъдебното производство.
При тази система от преки доказателства съдът приема
горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от
която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият В.И. е годен
субект на престъпленията, за които е обвинен, защото към момента на деянието е бил
пълнолетен, а и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно
съзнание, адекватен и подреден.
От обективна
страна според становището на съда, действията на подсъдимият са
съставомерни за осъществените от него изпълнителни деяния на престъпленията по чл.196
ал.1 т.2, предложение първо във вр. с чл.195, ал.1, т.4, предл.първо и т.5 във
вр.с чл.194,ал.1 от НК.
Безспорно
е установено от доказателствата по делото, че подсъдимият е извършил
противоправните деяния кражба на движими вещи, като за целта и в двете
престъпления е използвал МПС - лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с
регистрационни табели с ДК № BP 04 23 АХ. Изпълнителното деяние на всяко едно
от деянията се е проявило на първо място като действия от страна на подсъдимия,
насочено към противоправно установяване на фактическа власт върху чужда движима
вещ. По несъмнен начин е доказано в процеса, че първото престъпление е
извършено от подсъдимия И. и при условията на чл.195 ал.1 т.5 от НК – две лица сговорили се предварително /подсъдимия
И. и осъдения вече А.С./ за извършване на престъплението и деянието не
представлява маловажен случай.
По
отношение на подсъдимия И. са налице и квалифициращите белези на опасния
рецидив по чл.29 ал.1 буква Б от НК – подсъдимия И. е извършил деянието след
като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като част от тези наказания е изтърпял и
ефективно при строг режим. И тук специалните предпоставки са посочени в закона
кумулативно. Видно от справката за съдимост подсъдимият И. е осъждан деветнадесет
пъти, като са му налагани наказания част от тях лишаване от свобода. По –
голямата част от лишаването от свобода са изтърпяни ефективно. Нормата на чл.29
ал.1 б.Б от НК предвижда субектът да е осъждан два или повече пъти. Законът има
предвид най-малко две отделни осъждания, постановени с отделни присъди и без
това да е станало при условията на чл. 25 НК. Във връзка с рецидива по чл. 29,
ал. 1, б. „б” трябва да се посочи и още една особеност, свързана с петгодишния
срок по чл. 30, ал. 1 НК. Съдебната практика приема, че е необходимо
петгодишният срок да не е изтекъл от момента на изтърпяване на наказанията
най-малко по две от предишните присъди. Видно от справката за съдимост се
установява, че на 23.10.2009г. е
освободен от затвора Враца по изтърпяване на общо наказание по присъди
участвали в групирането по ЧНД № 387/2009г. на РС-Лом, влязло в законна сила на
23.06.2009г, както и на 26.09.2012г. е изтърпяно наказанието лишаване от
свобода по НОХД № 30 287/ 2011г. на РСМ, когато е освободен от затвора Враца.
Предвид на това не е изтърпян петгодишния срок по чл.30, ал.1 НК, тъй като
настоящите деяния са извършени през 2013г.
Ето защо
съдът намира, че правилно е квалифицирано деянието като престъпление по чл.196
ал.1 т.2 от НК.
Предвид всичко гореизложено съдът призна подсъдимия В.И.
за виновен в това, че на 06.09.2013г. в землището на село Смоляновци, обл.Монтана,
местността „Коритара”, от вилно място, в условията на опасен рецидив, като се
сговорил предварително с А.В.С. xxx, в немаловажен случай отнел чужди движими
вещи, както следва: 1 брой железен тракторен овощарски плуг от трактор „Т.40АМС”,
250кг. желязо, представляващо части от мотокултиватори и 1 брой фабричен бойлер
на дърва от дебела ламарина на обща стойност 347.50 лева, собственост на П.М.Г.
xxx, без съгласието на същия и с намерение противозаконно да ги присвои, като
за кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”,
модел „Астра”, с регистрационни табели с ДК № BP 04 23 АХ – престъпление по чл.196
ал.1 т.2, предложение първо във вр. с чл.195, ал.1, т.4, предл.първо и т.5 във
вр.с чл.194,ал.1 от НК.
Както и в това, за времето от
средата на м.септември 2013г. до края на м.септември 2013г. в землището на
гр.Монтана, обл.Монтана, в местността „Синьовец” при язовир „Огоста”, в
условията на опасен рецидив чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот - входна врата на дървена барака отнел чужди движими вещи, както
следва: 1 бр. бинокъл, двуоколярен с неизвестна марка и модел; 1 брой акумулаторна
батерия за лек автомобил с неизвестна марка и модел; 1 брой стара акумулаторна
батерия за лек автомобил, с неизвестна марка и модел; 1 чифт нови мъжки гумени
ботуш и 10 броя рибни метални консерви обикновени с тегло 160 грама всяка; 1
брой ново фенерче с неизвестна марка и модел; 1 бр.стар малък цветен телевизор,
с неизвестна марка и модел и 1 брой нова брадва с дървена дръжка на обща
стойност 334.40 лева, собственост на В.Б.А. xxx, без съгласието на същия с
намерение противозаконно да ги присвои, като за кражбата е използвано моторно
превозно средство: товарен автомобил, с неустановена марка, модел и
регистрационни табели – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, предл.първо във вр. с
чл.195, ал.1, т.3, предл.първо и т.4, предл. първо във вр.с чл.194,ал.1 от НК
От субективна
страна подсъдимият е осъществил всяко едно от престъпленията при пряк
умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по
делото. Същият е съзнавал обществено опасните последици и е търсел настъпването
на техния резултат, свързан с противоправното установяване на фактическа власт
върху чужди вещи и разпореждането с тях в личен интерес, в противовес на
установените отношения за охрана на собствеността. Подсъдимият е бил съгласен с
общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези
общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за
осъществените от него деяния от субективна страна.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното
наказание на подсъдимият И. за всяко едно от двете престъпления.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимият И. за така извършеното от него престъпления, съдът взе в предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства –
признание на вината.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Предишните осъждания на подсъдимия И. не могат да бъдат отчетени като
отегчаващи вината обстоятелства, тъй като те са част от квалифициращия елемент
на престъплението – чл.196 от НК.
При определяне на всяко едно от наказанията
на подсъдимия И. съдът счете, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и
определи наказанието при условията на чл.54 от НК.
За извършените от подсъдимия В.П.И.
престъпления съдът му наложи съответните наказания от по ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всяко едно от деянията. По отношение на този
подсъдим са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК – същият
е с положителна съдимост. Нещо повече, той е изтърпявал наказание лишаване от
свобода ефективно. Предвид на това съдът постанови наложеното му наказание за
всяко едно от престъпленията да се изтърпи ефективно като на основание чл.61
т.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя
“строг” режим осъдения се настани в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗП
визира, че „в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за
първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и
осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост”. В конкретният случай
деянието, за което е осъден подсъдимият не е от този тип. Съгласно разпоредбата
на чл.60 ал.1 от ЗИНЗП „Рецидивистите и осъдените, с изключение на тези по
чл.59, ал. 1, се настаняват в затвори и затворнически общежития от закрит тип”.
Предвид на гореизложеното съдът счете, че в конкретният случай намира
приложение разпоредбата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС, която визира, че „Първоначалният
режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда - строг режим - на
осъдените, които се настаняват в затвор или в затворнически общежития от закрит
тип.
С така наложените по вид и размер
наказания съдът, счита, че по отношение на този подсъдим ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а всяко едно от
наказанията да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на този подсъдими и по отношение на останалите граждани.
Съдът определи на основание чл.23 ал.1 от НК едно общо
наказание измежду наложените по – горе до размера на най - тежкото от тях, а
именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като определи на
основание чл.61 т.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража първоначален “строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода”. Съдът постанови на основание чл.60 ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража наказанието „лишаване от
свобода” да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът счете, че в конкретният случай са
налице условията на чл.23 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият И. е извършил в
непродължителен период от време две престъпления, преди да е имало влязла в
законна сила присъда, за което и да е от тях.
Съдът счете, че в конкретният случай не
следва да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК по отношение на определеното
общо наказание, тъй като намира, че с така определеното общо наказание ще бъдат
изпълнени целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Предвид изхода на делото съдът осъди подсъдимия
В.П.И. да ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР-Монтана
направените по досъдебното производство разноски в размер на 30.00 лева, както
и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Монтана.
По горните мотиви, съдът се произнесе с
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: