Решение по дело №16849/2019 на Софийски градски съд

   Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е     №……

                                         Гр. София, 06.04.2021 г.

 

    

                             В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                 ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                              Мл. съдия : Мария Малоселска     

при секретаря Екатерина Калоянов, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 16849 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 146831 от 20.06.2019 г. на Софийския районен съд, 45 с - в по гр. д. № 59833/2017 г. са отхвърлени исковетеq с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 327 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за признаване на установено, че „Т.П.“ ЕООД, ЕИК*******и Д.Д.К., ЕГН ********** дължат солидарно на „Е.л.и д." ООД ЕИК *******, сумата в размер от 4 966, 79 лв., незаплатена цена по сключен договор за покупко - продажба на стоки (тютюневи изделия) от 02.04.2015 г., за което е издадена фактура № **********/11.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 440 ГПК по ч. гр. д. № 66161/2016 г. по описа на СРС, 45 с - в.

Решението се обжалва от ищеца „Е.л.и д." ООД, чрез представителя му, с доводи, че е неправилно и необосновано. Поддържа се, че от събраните пред СРС доказателства, включително от ССчЕ, се установява пълно и главно основателността на претенцията. Неправилно СРС е приел, че в производството не се установява предаването на стоката, тъй като в счетоводството на ответника фактурата не е осчетоводена, не фигурира в дневника за продажби и по не е ползван данъчен кредит. Вещото лице не е дало отговор на този въпрос, тъй като не е могло да установи връзка с ответното дружество. Според ищеца е неправилен и извода на СРС, че счетоводството на ответното дружество е редовно водено. Ответникът е създал пречки за събиране на доказателствата – изготвяне на ССчЕ, поради което, на основание чл. 161 ГПК, съдът е следвало да приеме за доказани фактите, за които ответникът е попречил да се съберат доказателства. Вземането на ищеца по процесната фактура следва да се приеме за установено, както по основание, така и по размер. Оспорва се извода на СРС, че от представената фактура не се установява броя на стоките, предмет на доставката. Освен това фактурата съдържа подпис, както на представител на ищеца, така и на представител на дружеството - ответник в полето приел и не е оспорена в производството от двамата ответници. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.П.“ ЕООД, ЕИК*******, редовно уведомена, не е подала отговор на жалбата и не е взела становище по същата в предвидения в закона срок.

Въззиваемата страна Д.Д.К., чрез особения си представител, не е подал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК и не е взел становище по жалбата.

СГС, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ - за установяване дължимост на неизплатена сума по договор за продажба от 02.04.2015 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.04.2014 г. по ч. гр. д. № 66161/2016 г. по описа на СРС, 45 - ти с - в.

По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Производството се развива след подадено от двамата ответница възражение в срока по чл. 414 ГПК.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивните материалноправни норми.

По съществото на спора и във връзка с доводите на ищеца, поддържани във въззивното производство, СГС намира следното :

Основателно СРС е приел, че ищецът следва да докаже в процеса възникване на договорните отношения с ответника - постигане на съгласие между страните относно елементите на договора за продажба - стока и цена,  по които е доставил заявените от ответника стоки, предмет на договора за продажба, съответно - получаване на стоките от ответника. Ответникът дължи доказване на правоизключващите и правопогасяващите си възражения по иска.  

Пред СРС се установява и не е спорно, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на стоки от 02.04.2015 г., който е представен по делото и в оригинал (на л. 97), във връзка с оспорванията на ответника К., чрез особения му представител, с правно основание чл. 193 от ГПК, които впоследствие са оттеглени.

В чл. 1. 1 от договора страните са постигнали съгласили, че ищецът -  продавач ще продаде на ответника  - купувач „Т.П.“ ЕООД стоките, индивидуализирани в приложение № 1, неразделна част от договора, по цени посочени в приложението, без ДДС. В чл. 3 от договора страните са се съгласили, че доставката на стоките се извършва чрез директна продажба, или по писмена заявка от купувача на продавача, изпратена по e-mail или телефон, включително мобилен. Директната доставка се доставя на обект на купувача, посочен в Приложение № 2 към договора, като доставката е придружена от стокова разписка и фактура.

В договора ответникът, представител на „Т.П." ЕООД - Д.К. е поел солидарна отговорност, като физическо лице, за изпълнение на всички задължения по договора, наред с основния купувач.

В изпълнение на задълженията за продажба на процесните стоки, ищецът е издал фактура № *********/11.08.2016 г., представена и в оригинал по делото, която съдържа подпис на получател на стоките за ответното дружество.

Според заключението на съдебно - счетоводна експертиза приета пред СРС без възражения, за периода от м. 08.2016 г. до м. 12.2016 г., ищецът е издал процесната фактура на ответното дружество за доставка на стока — цигари за сумата от 4 966, 79 лев. с ДДС. Фактурата е отразена в дебитно салдо „вземане" на счетоводна сметка 411 „Вземане Клиенти“ и не е заплатена към 20.03.2019 г. Въпросната фактура е отразена от ищеца с дата 18.08.2016 г. на ред 26256 от Дневника на продажби на дружеството.

Вещото лице не е могло да отговори на въпроса дали фактурата е осчетоводена от ответника, тъй като при изготвяне на експертизата не е  осъществен контакт с ответното дружество.

При тези данни и като съобрази направените в жалбата възражения, въззивният състав намира следното по съществото на спора :

Доколкото страните по сделката са търговци, по отношение на тях намират приложение правилата на ТЗ, съгласно които продажбата е неформален, възмезден и двустранен договор. За да се приеме, че е сключен е необходимо да се установи постигнато съгласие между продавач и купувач.  Предаването на веща и плащането на цената са действия в изпълнение на вече сключения договор, а не е елементи от състава по сключването му. Още повече при търговската продажба е възможно страните да не са уговорили цена към момента на сключване на сделката (чл. 326, ал. 2 ТЗ). Следователно, страните се смятат обвързани от момента на постигането на съгласието и всяка от тях дължи определената престация. При търговската продажба на продавача е възложено задължението да издаде фактура за продадената стока винаги, когато купувачът поиска това – чл. 321 ТЗ. Фактурата в търговския оборот има основно доказателствено значение за наличието на постигнатото между страните съгласие.

Като частен свидетелстващ документ, фактурата има формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство и материализира удостоверителното изявление на издателя относно определени факти - в случая относно доставянето и получаването на стоките от насрещната страна. Ако ответниците са оспорвали верността на отразеното във фактура № *********/11.08.2016 г. и предаване на стоките, предмет на продажбата или подписването й от представител на купувача, е следвало да ангажират доказателства в тази посока в процеса, по общите правила на доказване.

За разлика от СРС настоящият състав намира, че приетата в оригинал  фактура, подписана от представител на ответника, който факт не е оспорен в производството, се установява количеството на стоките и тяхната цена, които са предадени на отговорник по стопански операции на дружеството ответник „Т.П.“ ЕООД.

Обстоятелството, че ответникът не е осчетоводил процесната фактура в „дневник продажби" и не е ползван данъчен кредит по нея, не разколебава извода, че стоките предмет на фактурата са получени от него в изпълнение на договора за продажба на стоки с ищеца, сключен на 02.04.2015 г. Сочената от СРС практика касае хипотези, в които редовно осчетоводената от търговеца фактура, съставлява доказателство, че е приел изпълнението и дължи заплащане на задълженията във връзка с него - т. е. хипотези, при които  фактурата за установяване на сделката не е подписана, но е осчетоводена от купувача, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит. В тези хипотези практиката приема, че по този начин търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките. Настоящият случай не е такъв.

Фактът на изпълнение на задълженията на купувача да плати цената по договора е изцяло в негова доказателствена тежест, по общите правила на разпределението на доказателствената тежест, по чл. 154, ал. 1 ГПК.

Доколкото ответниците - главен и солидарен длъжник не са доказали плащане на дължимата продажна цена, за разлика от СРС настоящият въззивен състав приема, че искът е основателен за претендираната от ищеца незаплатена сума по фактура № *********/11.08.2016 г. в размер на 4 966, 79 лв. с ДДС.

Тъй като ответникът Д.Д.К. е поел солидарна отговорност, като физическо лице, за изпълнение на всички задължения по договора, наред с основния купувач „Т.п.“ ЕООД, по смисъла на чл. 121 ЗЗД той отговаря солидарно, заедно с главният длъжник, за цялото задължение.

Доколкото решаващите изводи на настоящият състав не съвпадат с тези на СРС, оспореното решение следва да се отмени, а установителните исковете - да се уважат.

Предвид промяна в изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноски за исковото и заповедното производства пред СРС.

Съгласно претенцията на ищеца това с разноски пред СРС, както следва  : за заповедното производство 99 , 34 лв. държавна такса, а за исковото - 99, 34 лв. - държавна такса и 577, 68 лв. - депозит за особен представител и 250 лв. депозит за вещо лице. Ищецът не е претендирал адвокатско възнаграждение за СРС.

По разноските пред СГС : Предвид изхода на спора, право на разноски в тази инстанция има също ищеца. В негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 99, 34 лв. за държавна такса. Доказателства за други направени разноски не са ангажирани до приключване на устните състезания пред тази инстанция.

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

                       

                                                       Р  Е Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 146831 от 20.06.2019 г. на Софийския районен съд, 45 с - в по гр. д. № 59833/2017 г., с което са отхвърлени исковете с правно  основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 327 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за признаване на установено, че „Т.П.“ ЕООД, ЕИК*******и Д.Д.К., ЕГН ********** дължат солидарно на „Е.л.и д." ООД ЕИК *******, сумата в размер от 4 966, 79 лв., незаплатена цена по сключен договор за покупко - продажба на стоки /тютюневи изделия/ от 02.04.2015 г., за което е издадена фактура № **********/11.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.11.2016 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 440 ГПК по ч. гр. д. № 66161/2016 г. по описа на СРС, 45 с - в и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 327 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „Т.П.“ ЕООД, ЕИК*******и Д.Д.К., ЕГН ********** дължат солидарно на „Е.л.и д." ООД ЕИК *******, сумата в размер от 4 966, 79 лв., незаплатена цена по сключен договор за покупко - продажба на стоки /тютюневи изделия/ от 02.04.2015 г., за което е издадена фактура № **********/11.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 440 ГПК по ч. гр. д. № 66161/2016 г. по описа на СРС, 45 с - в.

 

ОСЪЖДА, „Т.П.“ ЕООД, ЕИК*******, с адрес *** и Д.Д.К., ЕГН **********, с адрес на особен представител : гр. София, бул. „*******№ ***, чрез адв. Н. В., да заплатят солидарно на „Е.л.и д." ООД ЕИК *******, с адрес по делото : гр. София, ул. „******, чрез адв. Д. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски както следва : пред СРС за заповедното производство - 99, 34 лв. държавна такса, а за исковото - 99, 34 лв. държавна такса и 577, 68 лв. – депозит за особен представител и 250 лв. депозит за вещо лице, както и 99, 34 лв. - държавна такса за въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

 

 

 

 

       2.