Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І
ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Росен
Димитров
при секретаря Ваня Ружинова като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 443 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата С.М.К., ЕГН **********,
чрез процесуалния й представител адв. Г.Х. е предявила против ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“
АД, гр. София иск за заплащане на обезщетение за търпени
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени в
резултат от ПТП, настъпило на 28.06.2017 г. в размер на сумата от 200 000
лв. /размерът е след изменение по реда на чл.214 ГПК/
ведно със законна лихва върху нея считано от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Твърди, че на горната дата водачът на лек автомобил
„Форд“, модел „Ескорт“, с per. № *******от С.К.К. е осъществил
противоправно и виновно нарушение на правилата на движение по пътищата, като е
изгубил контрол върху управлявания от него по AM-Тракия лек
автомобил ,поради което излиза в дясно от пътното платно и самокатастрофира,
като автомобилът се преобръща. Вследствие на инцидента е пострадала ищцата,
която е била пътник в лекия автомобил.
Твърди, че за
посочения лек автомобил, към датата на настъпване на процесното ПТП е имало
валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното
дружество по полица № BG/30/117000317117, валиднаот 11.02.2017 г.
до 10.02.2018 г., предвид което намира, че са налице основанията за ангажиране
на отговорността на ответника предвид разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник
предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.
ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“
АД, гр. София оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ответното
дружество е изпълнило задължението си за заплащане на застрахователно
обезщетение като е определило и изплатило на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 7923 лв., поради което предявеният
иск е неоснователен.
На
следващо място, счита иска за прекомерно завишен по размер. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се
в пътуване в автомобила без поставен предпазен колан. Оспорва и претенцията за
лихва. Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 9/28.06.2017 г„ по описа на РУП-Карнобат, АУАН серия „Д“ с №
118775/28.06.2017 г. и НП № 17- 0282-000433/17.07.2017 г. по описа на
РУП-Карнобат се
установява, че на 28.06.2017
г., около 8.40 часа, на AM-Тракия в района на км. 332 е настъпило ПТП, при което , поради несъобразена скорост водачът
на лек автомобил марка
„Форд“, модел „Ескорт“, с per. № *******С.К.К. е изгубил контрол върху управлението над автомобила , в
следствие на което излиза в дясно от пътното платно и самокатастрофира, като
автомобилът се преобръща. Вследствие на инцидента е пострадала ищцата по делото С. К.,
която е пътувала на предна дясна седалка в автомобила.
За лек автомобил марка „Форд“,
модел „Ескорт“, с per.
№
*******е била налице застраховка гражданска
отговорност по застрахователна полица № BG/30/117000317117, валиднаот
11.02.2017 г. до 10.02.2018 г., Наличието
на валидно застрахователно правоотношение е обявено за безспорно.
По делото е изслушана и приета съдебно медицинска
експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално и не е
оспорено от страните по делото. Установено е, че
вследствие на претърпяното ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания - множествена
травма,
травматичен шок, счупване
на дясната ключица , счупване на 4-то, 5-то и 6-то ребра в
дясно с вътрегръден кръвоизлив , фрактури на
дясната срамна и седалищна кости на таза, открито
счупване на костите на дясната подбедрица с последвало гнойно усложнение ,
счупване на 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та
метатарзални кости и счупване на 3-та, 4-та и 5-та дистални фаланги на лявото
ходило,
разкъсване на тънкото черво и
разкъсване на мезентериума му ( упоръка) с последвал перитонит. вътрекоремен
кръвоизлив и разкъсно-контузна
рана на 4-те пръста на дясната ръка.“
Пострадалата е получила спешна
медицинска помощ и лечение в УМБАЛ гр.Бургас. Спешно е извършена коремната операция по повод
разкъсването на тънкото черво и закрито
наместване на счупените предходилни кости и стабилизирането им с Кипшнерови
игли. Последвали операции- на 13.07.2017г. -открито
наместване на счупените кости на дясната подбедрица и стабилизиране на костните
фрагменти с две титанови плаки , поради
настъпило гнойно усложнение (флегмон) на дясната подбедрица на 04.09.2017г.
-инцизия, ревизия, дебридман, поставен
дренаж“ в Бургаската болница и оперативно
лечение в Катедра по ортопедия и травматология на ВМА-София, където
е била отстранена металната плака и винтовете от малкия пищял.
Сперид експерта получените тежки и множестевин
увреждания от процесното ПТП са довели на пострадалата С.К. - болки и страдания
за срок около 1 година, като през първите първите 2 месеца непосредствено след
злополуката, в продължение на 30 дни след всяка последваща операция и в
началото на проведената рехабилитация- болките на ищцата са били с интензивен
фарактер. През останалите периоди тя е търпяла само периодично явяващи се болки
в областта на фрактурите и по хода на увредените крайници при обща преумора,
както и при резки промени на времето ( студено и влажно време). Тези болки са
налагали ищцата закономерно да ползва седативини и обезболяващи средства.
Към момента дясната
подбедрица е изцяло деформирана. На външната страна непосредствено върху
фибулрния глезен има груб остатъчен белег с дължина - 9
см. рез който отвор е била извършена костната пластика и имплантирана металната
плака и винтове. По предно-медиалната повърхност има остатъчен груб дълъг
белег- 18св. от извършена костна операция и остатчни зараснали вече фистули от
съсътстващията на фрактурата гноен процес (остеомиелит). Вътрежната
тибио-калканеарна и тибио-таларна връзки в момента са напълно прекъснати и
невъзстановени. Цялото дясно ходило е в положение на валгус, като ищцата стъпва
на вътрешния ръб на ходилото.На предната коремна стена има остатъчен дълъг
белег - 21 см. от извършената горно- средна лапаротомия. Няма данни за
умбиликална херния. Пр извършената коремна операция е било премахната част от
тънкото черво, но за сега ищцата няма коремни оплаквания и смущения в
храносмилането.
Дясната
ръка е подвижна ,но с остатъчен белег по гърба на четирите пръста - 6 см. (от
2-ри до 5-ти), като между 3-ти и 4-ти пръсти има срастване на спациума на
пръстите, без това обаче да оказва негативно влияние върху захвата на ръката.
Според медика пострадалата е била с поставен колан, тъй като няма данни за
травми по главата,а тези по торса са от самия колан,т.н. коланна травма. Останалите
увреди са върху крайниците,които при преобръщането са се движили свободно.
От заключението на съдебно автотехническата
експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално, се установява,че
процесното ПТП е настъпило на
28.06.2017 г. около 08:40 ч. на АМ „Тракия”, километър 322, при което лек
автомобил „Форд“, модел „Ескорт“, с per. № *******е самокатастрофирал. Вещото лице посочва,
че най-вероятната причина за настъпване на процесното ПТП е движението на
автомобила с несъобразена скорост, което е довело до загуба на контрол върху
управлението му.
От разпита на свидетеляП.К. – син на ищцата
установява, че когато я е посетил след ПТП-то на същия ден майка му била в
тежко състояние, на апаратно дишане. Направили и няколко операции в Бургаската
болница и през цялото време била неподвижна и се нуждаела от чужда помощ за
всичко.Изпитвала силни болки и притеснения,че няма да може да ходи.Лечението й
продължило повече от година ,имало усложнения поради възпаления на раните,което
наложило допълнителни операции. Понастоящем ходи сама ,но изпитва болки и
накуцва.И двата и крака са деформирани.Оплаква се и от неразположение на
корема,а понякога и болки в таза,който също бил счупен.
Свидетелят С.К. /делинквент и съпруг на
ищцата/ установява,че след предприето изпреварване се прибрал в дясната лента
за движение на магистралата, но внезапно и по необясними причини излязъл вдясно
от пътното платно и катастрофирал. Съпругата му била на предната седалка с
поставен предпазен колан.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така
цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст,
при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване
на противното.
По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане. За
да се приеме, че е налице такова, необходимо доказване наличието на
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
Установено е също, че произшествието е настъпило по вина на от С.К.К. – водач на лекия автомобил „Форд“, модел
„Ескорт“, с per. № ******АТ, който движейки се по магистрала
Тракия след предприето изпреварване и прибиране в средната лента за движение
без видими причини е загубил контрола върху управлението върху МПС-то,
вследствие на което автомобилът е напуснал пътното платно в дясно и се е преобърнал
в канавката. Водачът на лекия
автомобил е нарушил виновно разпоредбата на чл.20,ал.1 ЗДвП.
Пострадалата се е возела на предната седалка на автомобила и е получила множество
телесни увреждания , които са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние.
Установено е, че за лекия автомобил е имало
валидна застраховка гражданска отговорност при ответното дружество валидна към
датата на катастрофата.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният
иск за претърпени неимуществени вреди е
ОСНОВАТЕЛен.
По неговия размер:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда,
съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера ,броя
и степента на уврежданията, претърпените силни болки около 2 месеца след
увреждането и месец след операциите, по-леките такива до около 10-12 месеца,както и това,че макар
да е започнала да се движи сама пострадалата не се е възстановила физически,тъй
като уврежданията на десния долен крайник са невъзстановими.Прец дългия и
болезнен период на лечението и възстановяването ищцата е изпитвала и значително
неудобства,тъй като не е могла за около 3-4 месеца да се обслужва сама и е била
зависима постоянно от чужда помощ.
На основание
изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за
сумата от 90 000 лв., а след приспадане на извънсъдебно платената сума от 5 000
лв./съдът приема,че това е размера на плащането за неимуществените вреди,тъй
като самия ответник е заявил,че сумата от 7923 лв. е общо за имуществени и
неимуществени вреди,а ищцата е претендирала 2935 лв. имуществени вреди/ следва
да се уважи за сумата от 85 000 лв. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед възрастта на
пострадалата, търпените от нея болки и страдания, дългия период на
възстановяване и факта на невъзможно пълно такова и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Върху горната сума
следва да се начислят и лихви по правилото на чл.497,ал.1,т.2 КЗ считано от 15.12.2017
год. до окончателното й изплащане.
Над уважения размер до претендирания такъв от 200
000 лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 6527 лв.-разноски по делото за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза и свидетел.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 250 лв. и разноски от 114 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК ******, с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, бул ******. да заплати на С.М.К.,
ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. Г.Х.,*** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл.
45 от ЗЗД обезщетение
за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
получени в резултат от ПТП, настъпило на 28.06.2017 г.
в размер на сумата от 85 000 лв. ведно със законна лихва върху
нея считано от 15.12.2017
год. до
окончателното й изплащане ведно със законната лихва върху главницата от 15.12.2017 г. до окончателното й изплащане и разноски
в размер на 6527 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над уважения размер до претендирания такъв от 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА С.М.К.,
ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„Д.Б.: Ж.И.З.“ АД сумата от 364 лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: