№ 282
гр. Бургас, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Радостина П. И.а
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело
№ 20242100500181 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК вр.
с чл. 146, ал. 2 от СК.
С решение № 16 от 04.01.2024 г., постановено по гр. дело № 5592/2023 г. по описа
на РС- Бургас ответникът Я. Ц. С., ЕГН: ********** е осъден да заплати на ищцата –негова
пълнолетна дъщеря Т. Я. С., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 300лв., считано
от подаване на исковата молба- 19.09.2023г. до настъпване на основания за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 19.09.2023г.до
окончателното изплащане на сумите, като искът е отхвърлен в останалата му част над
уважения размер от 300 лв. до претендирания от 500 лв. месечно. Със същото решение в
полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 90лв., изчислени съразмерно с
уважената част от иска й.
Решението е обжалвано и от двете страни в различните му части.
С подадената въззивна жалба ищцата, чрез упълномощения си процесуален
представител адв. Т. Илиева- БАК е изразила недоволство от постановеното
първоинстанционното решение, в отхвърлителната му част, с твърдения, че същото е
неправилно и необосновано. Изложени са оплаквания, че съдът не е изложил конкретни
мотиви относно начина, по който е възприел, че определения от него размер на издръжката е
достатъчен за задоволяване на нуждите на ищцата. Счита, че вътрешното убеждение на
съда, с което е определил общия размер на средствата, нужни за издръжката й е основано на
непълно и неточно възприемане на доказателствата по делото и процесуалното поведение на
ответника. Сочи, че необосновано ответникът не е представил относими доказателства в
подкрепа на възраженията си, че не може да плаща пълния претендиран размер на
издръжката, въпреки, че по гр.д. № 5593/2023г. на БРС с предмет иск по чл. 150 от СК,
1
заведен срещу него от непълнолетната му дъщеря В. С., той е представил пред съда на
12.12.2023г. декларация за получаваните от него доходи от трудова дейност, които макар да
са от 2022г., все пак са ориентир за доходите му. Копие от тази декларация е приложена към
въззивната жалба като доказателство на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК. Направен е
анализ на доказателствата, представени от ответника и въз основа на тях се счита, че при
присъдена за непълнолетното му дете издръжка от 200 евро, остатъкът за ответника е над
1000 евро, който според е достатъчен за да заплаща на въззивницата като негово пълнолетно
дете исканата издръжка от 500лв. Въззивницата сочи,че този поискан от нея размер на
издръжката е съгласуван с баща й при гостуването й при него през 2022г.-2023г.,което
обстоятелство не е оспорено от него, и именно поради това негово обещание тя е имала
куража да кандидатства във ВУЗ. Излага, че след обтягане на отношенията с баща й той
отменя договорките за издръжка по отношение и на двете си деца, с мотив, че страда от
сънна апнея, без да е диагностициран, като се възражения, че самия той е посочил в
документите за заеманата от него длъжност, че има риск от сънна апнея. По подробно
изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяна на решението в
отхвърлителната му част и постановяване на ново, с което искът за издръжката да бъде
уважен в пълния му размер. Представени са писмени доказателства- декларация от
работодателя на ответника,съдебно решение по гр.д. 5593/2023г. на БРС и удостоверение за
банковата сметка на въззивницата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия ответник Я. Ц. С., чрез адвокатския си
представител адв. Г. Д. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и насрещна
въззивна жалба.
В писмения отговор се излага становище за неоснователност на жалбата, като
навежда подробни съображения за правилност на съдебното решение в тази част и
неоснователност на въззивната жалба на ишцата. Навеждат се съображения, че са налице
данни за трудовата ангажираност на ищцата, както и, че не е налице изискването даването
на пълния размер на търсената издръжка да не е свързано с особени затруднения за
ответника. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част.
Противопоставя се на доказателственото искане на насрещната страна за приемане на
декларация от работодателя му, по съображения, че същата не представлява нововъзникнал
факт и,че въззивната страна не е доказала наличие на невъзможност да узнае за това
доказателство. Представя платежни три нареждания от 18.01.2024г., с които сочи, че е
заплатил на ищцата сумата за месец януари 2024г. ведно с доплащане на разликата от
предните месеци от датата на подаване на исковата молба, както и присъденото на ищцата
адвокатско възнаграждение.
В насрещната си въззивна жалба въззиваемия- ответник обжалва решението, в частта,
с която искът е уважен. Излага съображения, че не са налице законовите предпоставки за
уважаване на иска по чл. 144 от СК, като счита,че ищцата не е доказала,че се обучава в
редовна форма и няма доходи и имущество, от което да се издържа, както и, че не е
доказано, че ответника може да дава търсената издръжка без особени затруднения. По
подробно наведените в насрещната въззивна жалба съображения моли за отмяна на
решението, в частта, с която на ищцата е присъдена издръжка от 300 лв., като при условията
на евентуалност моли издръжката да бъде намалена до размер от 150лв. месечно.
В предоставения едноседмичен срок по чл. 263, ал.3 от ГПК насрещната страна е
депозирала писмен отговор по насрещната въззивна жалба, в която е изложил подробни
съображения за нейната неоснователност, с искане за оставянето й без уважение. Счита, че с
оглед данните по делото за ответника не е налице затруднение за плащане на пълнолетното
си дете на присъдения от районния съд размер на издръжка от 300лв. месечно.
В съдебно заседание въззивницата - ищца, чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа въззивната си жалба и писмения отговор по насрещната въззивна
2
жалба на ответника, като заявява, че търсената от нея издръжка в пълния размер от 500 лв.
не е проявява на нейн каприз, а е въпрос за нейното оцеляване, доколкото на месец са й
нужни минимум 450лв. само за храна.
В съдебно заседание въззиваемият- ответник, чрез упълномощения си процесуален
представител моли съдът да съобрази, че независимо, че живее и работи в чужбина, освен,
че получава доходи,той заплаща и разходите в страната, в която пребивава, а там социалния
минимум е около 1370 евро за двучленно семейство без деца.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Т. Я. С. за
осъждане на ответника като нейн баща Я. Ц. С. да й заплаща като негова пълнолетна
дъщеря, учаща в редовна форма на обучение във ВУЗ месечна издръжка в размер на 500лв.,
считано от подаване на исковата молба - 19.09.2023г. до завършване на висшето
образование, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст или до настъпване на
други причини за прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че е студент в първи курс в НСА за учебната 2023/2024г., като с
оглед завършване на висшето си образование и предвид редовната форма на обучение
нямала възможност да си осигурява самостоятелно средства за издръжка. Сочи, че за
издръжката си разчита на средства от майка си, която се грижи и за непълнолетната й
сестра, род. на 01.12.2007г. Заявява, че ответникът-нейн баща не се включва в заплащане на
разходите й и за задоволяване на нуждите й, въпреки, че живее в Италия от повече от десет
години и няма деца от втория си брак. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на
разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, в
който оспорил иска като неоснователен. Заявява, че до навършване на пълнолетие на
дъщеря си й е заплащал редовно месечна издръжка, като след това когато тя е навършила
пълнолетие също е продължил да й помага и я е подкрепял в идеята й да продължи висшето
си образование е НСА. Признава,че двамата са обсъждали помощта, която може да й окаже
още през 2022г., но при гостуването й в Италия по време на новогодишните празници за
посрещане на 2023г. й е обяснил, че доходите са му спаднали с 40%, тъй като бил
диагностициран със „сънна апнея-висок риск“, поради което разботодателят ограничил
дневния му пробег на максимум 400 км. до 22.00 часа. Счита, че в издръжката й ищцата
може да бъде подпомагана от майка си, която има недвижими имоти в България, а и и
самата ищца също може да полага труд за да се издържа. Ответникът заявява, че продължава
да й заплаща месечна издръжка от 80 евро, които се равняват на около 150 лв., която сума
сочи, че може да си позволи според доходите си и съобразно задълженията му за издръжка
на другата му непълнолетна дъщеря, като се има предвид намалелите му доходи и разходите
му за живот в Италия, в т.ч. и моралния дълг към неговата майка на 74г., която страда от
редица хронични заболявания. Ангажира доказателства.
С допълнително становище по повод доклада на съда ответникът е заявил, че общия
размер на месечните му консумативни разходи в Италия е 842 евро, от които само
квартирата е 450 евро, а минималния праг на бедност за двучленно семейство в областта, в
която живее е 1316.48 евро, като в подкрепа на доводите си представя писмени
доказателства.
С обжалваното решение съдът е уважил частично предявения иск, като е присъдил в
полза на ищцата месечна издръжка в размер на 300 лв., а в останалата част над уважения
размер до претендирания от 500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че при
3
определяне на издръжката на пълнолетната ищца следва да се вземат предвид
общоизвестните разходи за такса за обучение, наем за общежитие и обичайните разноски за
закупуване на учебни пособия,храна, облекло и др. Съдът е преценил,че с оглед
обстоятелството,че ответникът живее и работи в чужбина, същият получава доходи в размер
над средните за Р. България, доколкото в Р.Италия нивото на заплащане на труда е по-
високо от това в Р.България, аргументирайки се и от съдържанието на представените от
самия ответник доказателства. По отношение на имущественото състояние на майката съдът
е съобразил, че същата е трудово ангажирана при месечно възнаграждение в размер на 800
лв., като наред с това тя притежава няколко самостоятелни обекта в поземлен имот и може
да реализира граждански плодове от тях. С оглед имущественото положение на всеки от
родителите и предвид нуждите на ищцата, съдът е определил месечната издръжка,която
бащата –ответник следва да й заплаща в размер на 300 лв., за който размер е преценено,че
не би представлявало затруднение за него.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на
първоинстанционното решение, въззивният съд не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
По делото не се спори, че ищцата, която е на 19 годишна възраст е дете на ответника,
като същата е пълнолетна и е учаща във висше учебно заведение в редовна форма на
обучение в гр. София. По няма данни ищцата да разполага със собствено имущество, от
което тя сама да се издържа, като наред с това съдът приема, че поради редовната си форма
на обучение ищцата обективно не може да реализира трудови доходи по време на месеците
на обучение, като евентуалната й възможност да полага труд е през летните неучебни за нея
месеци.
От ангажираните свидетелски показания чрез разпит на свидетелката А. М. без
родство със страните се установява, че ищцата не може да работи през учебната година, тъй
като ангажираността й поради редовната форма на обучение не й позволява да отсъства от
лекции, които са задължителни. Свидетелката сочи, че ищцата се издържа от средствата,
предоставени от нейната майка, която се налагало да взима заеми. Установява се, че ищцата
е трябвало да работи лятото, за да си си спести пари за учебната година, тъй като не й
достигали. Заявява, че е разбрала от майката на ищцата,че по време на пребиваването й в
Италия заедно с непълнолетната й сестра, между тях и баща им е възникнал скандал на
финансова тема, след който бащата е отказвал да комуникира с децата си. Свидетелката
сочи, че децата споделили, че баща им се хвалел,че е добре финансово и видели, че докато
са били при него той е давал по 500 евро за цигари.
От ангажираните свидетелски показания чрез разпит на свидетелката М. С. - майка
на ответника и баба по бащина линия на ищцата се установява, че отношенията между
страните са влошени поради финансовите претенции на ищцата към баща й за издръжка и за
разходи. Заявява, че сина й живее и работи в Северна Италия, близо до Милано, като
доходите му са „доста“, но там е скъпо и той имал и много разходи. От показанията й става
ясно, че докато настоящата съпруга на ответника е била безработна, двамата трудно са се
справяли, но вече и тя си е намерила работа, както и , че й се е наложило да прави операция
и имала нужда от лекарства. Свидетелката сочи, че ответникът й помагал финансово, като й
пращал средства за лекарства.
По отношение на имущественото състояние на бащата по делото, в т.ч. и от
събраните във въззивното производство доказателства се установява, че същият работи по
4
безсрочно трудово правоотношение в Р. Италия, при нетно трудово възнаграждение от 1800
евро месечно. Установено е, че на 24.05.2022г. бащата е с диагностицирано при трудова
медицина заболяване „сънна апнея – висок риск“, за което в представения медицински
документ с валидност до 24.05.2023г. няма вписани конкретни предписания или трудови
ограничения въпреки твърденията му в тази насока. Представено е влязло в законна сила на
12.01.2024г. съдебно решение от 22.12.2023г. по гр.д.№ 5593/2023г. по описа на БРС, с
което ответникът е осъден да заплаща на непълнолетното си дете В. С., род. на 01.12.2007г.
месечна издръжка от 400 лв. /равняваща се на около 200 евро/, считано от 19.09.2023г. до
настъпване на законовите основание за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Представена е също извадка от
интернет, в която е посочено, че минималния праг на бедност за двучленно семейство в
Италия за областта, в която живее ищецът е 1316.48 евро. Приложена е писмена декларация
от настоящата съпруга на ответника /имаща характер на писмено свидетелско показание/, в
която тя е посочила, че работи почасово по 3 часа три пъти седмично без данни за
получаваното от нея възнаграждение. Няма данни ищецът да има други низходящи, освен
двете му деца от първата съпруга.
По делото е установено, че майката н ищцата е трудово ангажирана с месечен доход
от 800 лв., като същата притежава и няколко недвижими имота, построени в сграда в един
поземлен имот. Безспорно е, че майката сама отглежда непълнолетното си дете, на което
освен финансова издръжка дава и грижа в натура, както и, че подпомага финансово
пълнолетната си дъщеря, учаща в редовна форма на обучение в друг град. Установено е, че
поради недостатъчност на средствата, майката понякога прибягва към необходимостта от
взимане на заеми
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения, настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото и изцяло споделя окончателните му правни изводи, към
които препраща на основание чл. 272 от ГПК. Предвид това въззивният съд счита, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, като що
се касае до наведените оплаквания следва да се изложи следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 144 и чл. 146, ал. 1 от СК вр. с чл. 86 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
При определяне на месечната издръжка в рамките на размера, заявен по исковата
претенция, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК съдът следва да съобрази не само нуждите на
лицето, което има право на издръжка, но и възможностите на лицето, което я дължи, като в
случая за търсещото издръжка пълнолетно дете при съобразяване с минимума по чл. 142, ал.
2 от СК.
В ППВС №5/70 г. е посочено, че възможността за плащане на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице.
Задължението за издръжка към непълнолетно дете е винаги безусловно и с предимство пред
това към пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите на
родителя да дава издръжка и на последното. Спрямо пълнолетното дете обаче задължението
за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният, навършвайки
работоспособна възраст, може да се издържа сам. Затова ако обективно родителят няма
5
остатъчни доходи над собствената му издръжка, издръжката на пълнолетното дете
представлява особено затруднение за него по смисъла на чл.144 от СК, което изключва
дължимостта й.
В случая по делото е установено, че ищцата като пълнолетно учащо в редовна форма
на обучение дете, ненавършило 25 г. възраст няма доходи или имущество, от което да може
да се издържа сама. По отношение на ответника, правилно и обосновано с оглед данните по
делото районният съд е приел, че същият е в работоспособна възраст и с оглед
обстоятелството, че живее и работи в чужбина реализира по-високи от средните за
Р.България доходи. Това обстоятелства се потвърди от представеното във въззивното
производство удостоверение от работодателя му, от което е видно, че месечното му трудово
възнаграждение от 2022г. насам е в размер на 1800 лв., равняващи на около 3520лв. По
отношение на констатираното заболяване „сънна апнея-висок риск“ по делото няма данни
тази диагноза да се е отразила неблагоприятно на доходите му, доколкото в същото
удостоверение от работодателя му е посочено, че месечната му заплата за 2023г. също се
очаква да е в размер на 1800 евро. При преценка на имущественото състояние на бащата
обаче следва да се има предвид, че същият е безусловно задължен да дава месечна издръжка
на непълнолетното си дете в размер на 400 лв. /равняващи се на около 200 евро/, като от
втория си брак няма други непълнолетни, за които бащата да има приоритетно задължение
за издръжка.
Затова, с оглед настоящото финансово положение на бащата, имайки предвид
размера на доходите му, които се формират само от получаваната от него заплата в размер
на около 1800 евро месечно, равняващи се на около 3520 лв. и липсата на други доходи и
имущества, от една страна, а от друга страна и с оглед по-високия стандарт на живот в
страната, в която той живее и работи, правилно съдът е преценил в съответствие с данните
по делото и закона, в т.ч. и разясненията, дадени в ППВС №5/70 г. че за ответника няма да
съставлява особено затруднение да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 300лв.,
равняващи се на около 150 евро. Макар този размер на издръжка да не съответства изцяло
на нуждите на ищцата, същият е съобразен с възможностите на ответника да я дава, като се
има предвид, че поради предвид по-високия стандарт на живот в Италия, социалния
минимум за неговата професия е 1316.48 евро, който минимум е спазен при определяне на
издръжката на ищцата. Следва да се има и предвид, че и доколкото по делото е
установено,че ищцата има възможност да полага труд през летните, неучебни месеци от
годината, тя би могла да подпомага финансовото си положение с тези доходи. Затова, тъй
като издръжката на пълнолетното дете не е безусловно задължение, независимо от нуждите
на ищцата, в останалата част правилно районният съд е отхвърлил иска над присъдения
размер от 300 лв. до претендирания от 500 лв., тъй като над размера от 300 лв. месечно
търсената от ищцата месечна издръжка би представлявала особено затруднение за ответника
с оглед настоящото му имуществено състояние и липсата на други доходи, извън трудовото
му възнаграждение. При промяна на обстоятелствата, свързани с финансовите възможности
на ответника и при продължаваща нужда от издръжка за ищцата няма пречка да предяви нов
иск.
По гореизложените съображения, и предвид съвпадането на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед неоснователността и на жалбите и на двете страни, направените разноски във
въззивното производство следва да останат за страните така, както са направени.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 04.01.2024 г., постановено по гр. дело №
5592/2023 г. по описа на РС- Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7