О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../13.09.2018 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 551 по описа за 2019 год.
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на И.В.Б. срещу „САНТА ХОУМ ДИВЕЛОПМЪНТ“ ЕООД, с която са предявени
искове с правно основание чл.30 ЗЗД, чл.87 ЗЗД и чл.55 ЗЗД.
С определение № 2419/01.07.2019 год., като е преценил
редовността на сезиралата съда искова молба, съдът е определил преписи от
исковата молба и доказателствената на нея да се връчат на ответника.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор с вх.№ 24312/12.08.2019 год., в който обективира възражение по смисъла
на чл.369 ГПК. Твърдението си, че спорът не подлежи на разглеждане по глава
ХХХІІ ТЗ “Производство по търговски спорове” същият обосновава с твърдението,
че недвижимия имот – предмет на продажба между страните е закупен от физическо
лице, поради което и не съставлява търговска продажба.
За да се произнесе по така повдигнатото възражение,
съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.365 ГПК по реда на глава 32 окръжният съд
разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение,
породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването,
тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването
й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в
търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства /т.1/,
приватизационен договор, договор за обществена поръчка, концесионен договор или
договор за публично-частно партньорство /т.2/, участие в търговско дружество
или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост
или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в
търговския регистър /т.3/, попълване масата на несъстоятелността, включително и
установителните искове на кредиторите /т.4/,
картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на
стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или
господстващо положение /т.5/.
Доколкото
от повдигнатия правен спор е видно, че не са налице хипотезите на чл.365 от т.2
до т.5 ГПК, основателността или не на направеното възражение е предпоставено от
отговора на въпроса дали предявеният иск има за свой предмет право или правно
отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително
сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или
прекратяването й, последиците от прекратяването й В контекста на горното,
безспорно е, че претенцията на ищеца се основава на твърденията за наличието на
договорни отношения между страните касателно покупката на недвижим имот, чиято
дейност е в предмета на дейност на ответното дружество, поради което и съдът
приема, че приложимият за разрешаване на спора процесуален ред е този по глава
ХХХІІ от ТЗ. Касае се за
обективен критерий, който разпоредбата на чл. 286, ал.2 от ТЗ свързва единствено
с особеността на сделките. И след като процесната такава е сред посочените в
чл. 1, ал. 1 от ТЗ – т.14, касае се за абсолютна търговски сделки, за последиците
от която приложим ред за разглеждане на повдигнатия спор е този за търговските
спорове..
Ето защо, възражението на ответника, че делото подлежи
на разглеждане по общия исков ред следва да се остави без уважение.
Доколкото нормата на чл.369, ал.2 ГПК предвижда изрично
по смисъла на чл.274, ал.2 т.2 ГПК обжалваемост на определението, с което се
приема, че повдигнатият пред съда спор подлежи на разглеждане по общия ред и не
е налице хипотезата на чл.274, ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на ВОС намира,
че определението, с което се оставя без уважение възражението на ответника по
чл.369, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване и следва да се пристъпи, предвид
редовността на депозирания отговор, към последваща размяна на книжа съгласно
чл.372 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „САНТА ХОУМ ДИВЕЛОПМЪНТ“ ЕООД, че
производството по т.д. № 551/2019 год. по описа на ВОС, ТО, подлежи на
разглеждане по общия ред.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, но ПРЕПИС от него да се връчи на ответника за сведение.
ПРЕПИС от постъпилия от ответника отговор ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца,
със съобщение обр. Приложение № 15 от Наредба № 7/2008 г. на МП.
УКАЗВА на ищеца, че в двуседмичен срок от връчване на
преписа може да подаде допълнителна искова молба, в която да поясни и допълни
първоначалната. В срока за допълнителна искова молба ищецът може да измени
предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска
съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или
несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение,
от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата
молба.
УКАЗВА на ищеца, че при неподаване на допълнителна
искова молба или неупражняване на гореизброените права в посочения срок, губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника
съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 от ГПК.
На основание чл.7 ГПК,
ДОПЪЛНИТЕЛНО УКАЗВА на ответника:
1/ ЧЕ с писмения си отговор може да поиска
делото да бъде решено в закрито заседание по реда на чл.376, ал.2 ГПК;
2/ ЧЕ по търговски спорове не може да се
ползва правна помощ;
3/
ЧЕ за физически лица чл. 40, ал. 1 ГПК
предвижда, че страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал.2 - когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; чл. 41, ал.1 ГПК предвижда, че
страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал.2 - при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени
4/ ЧЕ за юридически лица чл.50 ГПК предвижда, че Мястото на
връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес /ал.1/, че ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени /ал.2/, че връчването на
търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на
всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на
връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя /ал.3/, че
когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е
съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1. второ
уведомление не се залепва /ал.4/.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: