Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.04.2019г.,гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд IV състав
На двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Катя Савова
при секретар Мариана Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията Савова
гражданско дело № 616
описа за 2018 г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена
от И.С. Й., ЕГН **********,
постоянен адрес *** срещу И.Н.М., ЕГН **********, постоянен адрес ***.
Ищцата твърди, че с Решение № 14530/2016 г. по описа
на РС Варна бракът между страните бил прекратен, като на ответника М. били предоставени родителските права върху децата Н. И. М., ЕГН **********
и В. И.М., ЕГН **********. Майката била осъдена да заплаща в полза на децата,
чрез техния баща и законен представител И.Н.М. ежемесечна издръжка в размер от
по 115 лв. за всяко от децата, както й е бил определен режим на лични контакти
с децата. Местоживеенето на децата е било определено при техния баща И.Н.М..
Излага се, че след развода въпреки определения режим
на лични контакти с децата, бащата е създавал редица затруднения на ищцата да
вижда и чува децата. Променил е адреса на местоживеенето си от гр. И. в с. Н.Р.,
общ.Ветрино, обл.Варна, с което е откъснал децата от близки и приятели. Твърди,
че върху децата е упражняван психически тормоз от страна на бащата и
съжителстващата с него жена. Бащата употребявал алкохол, в следствие на което
ставал агресивен. Голямото дете Н. било поело изцяло грижите на сестра си В.,
тъй като баща му и жената с която живеел, работят нощни смени и децата оставали
сами или при непознати хора.
Заявява се, че ищцата работи на постоянен трудов
договор в Германия, гр. М. и от месец февруари 2017 г. има сключен договор за
наем на жилище в същия град, където има условия за отглеждане и възпитание на
детето.
Иска се да бъде изменен режима на упражняване на
родителските права по отношение на детето В. И.М., като същите се предоставят
на майката И.С. Й., а на бащата И.Н.М.,
да се определи режим на личен контакт с детето – всяка втора събота и неделя от
месеца, от 13:00 ч. в събота до 13:00 ч. в неделя с преспиване, както и 30 дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Моли се да се
определи месечна издръжка, която бащата И.Н.М.,
да заплаща в полза на детето В. И.М., чрез своята майка и
заканен представител И.С. Й., в размер на 130 лв., считано от датата на
предявяване на иска, с падеж 10-то число на месец, за който се дължи, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска. Местоживеенето на детето да бъде
при неговата майка на адрес: Германия, гр. М. 80997, ул. ***. Иска се съдът да
даде разрешение заместващо съгласието на бащата И.Н.М., малолетното дете В. И.М. ЕГН **********, да
пътува извън пределите на Република България до Федерална Република Германия и
държавите-членки на Европейския съюз за неограничен по брой пътувания, заедно с
майка си И.С. Й. ЕГН **********, без съгласието на баща си И.Н.М. ЕГН ********** за срок от пет години, считано от
постановяване на съдебното решение, както и за даване на разрешение
заместващо съгласието на бащата И.Н.М., ЕГН **********, за издаване на паспорт на детето В. И.М., ЕГН **********, за да пътува в
чужбина.
Иска се предварително изпълнение на решението в частта
за даденото разрешение за издаване на паспорт на детето и за пътуване на детето
в чужбина. Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, от
ответника е постъпил писмен отговор. В него се излага, че предявения иск е
допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба, че се
възпрепятства контакта на децата с тяхната майка, както и това че бащата
употребявал алкохол и ставал агресивен. Неверни били и твърденията, че децата
се гледали сами, тъй като баща им работел нощни смени. Заявява се, че от
исканията в исковата молба, ще доведат до трайна прекъсване на връзката на
детето В. с бащата й и брат й. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание, ищцата поддържа исковата молба, ответникът
моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От копие на удостоверение за раждане, изд. въз основа
на акт за раждане № 89218/10.11.2009 г., изд. от Община Варна; Решение № 591/16.02.2017
г. по гр.д. № 14350/2016 г. по описа на РС Варна се установява, че страните
имат общо дете В. И.М., родена на ***г.. Със съдебно решение родителските права
спрямо детето са предоставени на ответника, определено е местоживеенето на
детето при бащата в гр.И., ул.“П. нива“ №2, определен е режим на личен контакт
между детето и майка му, майката е осъдена да заплаща месечна издръжка на
дъщеря си в размер на 115 лева.
От Трудов договор на И.С. Й. в сила от 15 май 2017г. в
превод от немски на български език; Договор за наем на жилище от 17.01.2018г.
на И.С. Й. в превод от немски на български език се установява, че ищцата от
месец май 2017г. живее в Германия, гр. М. 80997, ул. „***
и работи в Германия по постоянен трудов
договор, след като е
сключила като работник трудов договор на пълен работен ден за длъжността кухненски помощник от 15.05.2017г..
От служебна бележка №
487 от 05.04.2018 г. е видно, че детето В. И.М. ЕГН ********** е с настоящ
адрес *** и е била редовна ученичка в 2а клас през учебната 2017/2018г.
С писмо от ДСП Провадия вх.№ 6517
от 15.11.2018г. е представен социален доклад по случая, от който се установява,
че детето В. И.М. е родена от съвместното съжителство на И.Н.М. и И.С. Й..Родителите
са сключили граждански брак през 2014г.Дотогава семейството е живяло в гр.И.,
общ.Аксаково, обл.Варна.След сключване на гражданския брак родителите вземат
решение да заминат да работят и живеят заедно с децата си в
Германия.Семейството се връща в България през м.август 2016 г.Скоро след
пристигането им И. Й. напуска съпруга си и оттогава децата В. и брат й Н.
остават да живеят при баща си. С Решение №
591/16.02.2017 г. по гр.д. № 14350/2016 г. по описа на РС Варна е бил прекратен
гражданския брак между страните, а родителските права спрямо децата са
предоставени на ответника / не е съществувал спор между страните, че в интерес
на ненавършилите пълнолетие деца родителските права по отношение на същите да
бъдат предоставени за упражняване на бащата/, определено е местоживеенето на
децата при бащата в гр.И., ул.“П. нива“ №2, определен е режим на личен контакт
между децата и майка им, майката е осъдена да заплаща месечна издръжка на всяко
дете в размер от по 115 лева.След прекратяване на гражданския брак И.Н.М.
заживява на семейни начела с друга жена и по-късно двамата сключват граждански
брак.Последната има свои деца, които са пълнолетни.През м.септември 2016 г. И.М.
***, където заживява с двете си деца и новата си съпруга.Семейството успява да
задоволи основните жизнени потребности на В..Тя е в добро здравословно
състояние и се развива съобразно възрастта си.През учебната 2018/2019г. е
ученичка от трети клас на СУ „Христо Ботев“ с.В.Бащата И.М. работи във фирма
„Санди-95“ ЕООД гр.Варна на пълен работен ден с основна заплата от 700 лв.,
като едновременно с това работи на частно като техник на домакински ел.
уреди.Съпругата му е санитар в ЦСМП в гр.Варна с основна заплата от 650 лв.,
като работи на смени.Къщата, в която живеят е полумасивна, електрифицирана,
водоснабдена, на един етаж, с две детски стаи, спалня, кухня, баня, тоалетна и
килер.Къщата е чиста и отоплена.В. се чувствала добре с баща си, но е
привързана и към двамата родители, споделила е че желае да общува и с майка
си.Последната им среща била през м. октомври 2018г. ДСП Провадия изразява
становище, че в интерес на детето е да поддържа емоционална връзка и с двамата
си родители.
По делото е постъпил социален доклад от Службата за
благосъстояние на младежите в М., превод на доклада от немски на английски
език, изготвен от МСС Германия, както и превод на доклада от английски на български
език, изготвен от МСС България съдържащ оценка относно настоящото производство
за родителски права с международен елемент по отношение на В. И.М., родена на ***г.Видно
от доклада майката на детето И.С. Й. живее със своя нов партньор С. Й. и своето
шестмесечно дете София в двустаен апартамент под наем в М. - Аллах, на адрес ***.То се намира в новоизградена жилищна част.Апартаментът разполага с
всекидневна, като и със спалня, има и вътрешен двор.Майката и нейният партньор
са добре интегрирани в Германия.Той говори и разбира добре немски език и работи
като шофьор на камион в местния трафик.Майката понастоящем е в платен отпуск по
майчинство, като след това ще се върне на работа при предишният й работодател.Преди връщането й в
България В. е ходила на детска градина в Германия, където е говорила немски
език. Семейството е изразило
готовност, ако В. отиде да живее при тях в М. да се преместят в по-голямо
жилище, с възможност за самостоятелни стаи за двете деца.В Германия всички
обществени училища и цялата образователна система ще бъдат на разположение на В..
В зависимост от наличните свободни места В. ще има възможност да посещава
целодневен клас и/или дневен център след училище.До езерата за плуване може да
се стигне от дома на майката с колело.Близо до дома й има детски площадки.След
евентуалното й преместване в Германия, В., която е на възраст да ходи на
училище ще бъде записана в основно училище „Щпренгелгрундшуле“. В зависимост от
нивото на справяне и свободните места, В. може да бъде включена в преходен
клас/специален клас, за подпомагане на немски език/, за да получи или
консолидира знанията си по немски език.В някои случаи самите родители също имат
възможност да учат немски език в училището, което посещават техните деца.В
своята бъдеща кариера в училище, В. ще има различни възможности за средно
образование, в зависимост от нейното представяне в училище.В. може да се
премести след четвърти клас на основното училище в гимназия, в средно модерно
училище или в среднообразователно училище.Втория съпруг е в голяма помощ на
майката и той подкрепял нейното желание да се грижи за В. в германия.МСС
Германия е дала прогноза, че родителските конфликти между майката и биологичния
баща на децата може да засегнат В., както и синът на И. Й..Децата може да
загубят контакт с един от родителите си-майката или бащата.Това може да доведе
до проблеми в училище, при наемане на работа или до психологични проблеми,
както и до забавяне в развитието на децата.Що се отнася до жилищните условия на
майката и финансовите възможности, апартаментът на майката е адекватен дори за
четирима души съобразно стандартите в М..Това, което е от решаващо значение за
положителното развитие на детето, е не размерът на апартамента, а липсата на
конфликт и подкрепяща среда.
От Съдебно психологичната
експертиза приобщена към материалите на делото, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадена и проведеното при изготвянето й психологично
освидетелстване на В. И.М. се установява, че Актуалното емоционално и психологично състояние на детето В. е функция от
раздялата на семейството и по-специално от раздялата с неговата биологична
майка, живота му в новото семейство на бащата. В. към момента е вътрешно
тревожна, напрегната, притеснителна, с чувство за малоценност, че е изоставено
от своята майка дете, обидено, наранено и ядосано. Във външен план изглежда усмихнато,
но е смутено, със затруднена експресия, с логоневроза, с непреработени
болезнени психотравмени изживявания, уморено, недоспало, с липса на интереси /
скучно му е /, но с желание да угоди, да се хареса на близките си, на първо
място на баща си, който е силния родител, тъй като живее при него и той се
грижи за нея, поради което е формирало поведение, което е социално желателно,
толерантно, съпричастно, а в училище се стреми да получава само хубави оценки. Детето
изживява перманентен стрес от раздялата със своята майка. Богат спектър от
негативни емоции, изживява то. Чувства се нежелано, отхвърлено, нехаресвано,
недостойно. Темата е доминантна в съзнанието и подсъзнанието му, и този факт го
изморява, изтощава, тъй като не е в състояние да достигне до желания извод /
коя е тайната на изоставянето от майката и напускането на дома от нея /. В. не
се чувства комфортно и спокойно в дома на бащата, макар, че не желае друг дом,
освен неговия. Там вече има друг, чужд човек / кака Л. /, въпреки, че детето
желае да бъде лоялно към нея, тъй като тя е жена на баща му, а то иска да му се
хареса. Но тя не може да замени неговата биологична майка, не е постигнала дори
ролята на ерзац майка, не са установени емоционални, близки и доверителни
отношения. Малко или повече, родител, който е формирал негативно отношение към
своя бивш партньор оказва влияние върху създаването на нагласи на детето към
неговата майка. Цитирана е фраза, която то изрича и която не е характерна за
неговата възраст. Не са регистрирани конкретни страхове, нито индикации за
сериозни такива, провокирани у детето от страна на бащата. Както споменах,
съзнавано или не, родител в подобна позиция би въздействал върху детето с кого
следва да живее, тъй като самия той има страхове да не загуби децата си и
конкретно В., ако тя отиде да живее при майка си в Германия. Силното чувство на
обида от изоставяне, историята, която детето разказва за второто изоставяне /
според неговите разсъждения и вероятно, подкрепени от възрастните, и вкл.
бащата / също го карат да вземе категорично решение, което вярва, че е
единствено негово, при кого от двамата родители иска да живее и при кого -
не.Съзнавано В. желае да живее с баща си. Страховете от неизвестното, което я
очаква в Германия, при нейната майка, както и наличието на „онзи мъж",
който живее с майка й, също допринасят за категорично изказаното решение на В.
да живее при баща си.Когато едно дете или човек изразява толкова болка и
страда, че е отделено от предмета на първично доверие, какъвто е биологичната
майка, особено когато е дете във възрастта на В. и момиче, то неминуемо това е
израз на желание / неосъзнато / да бъде със своята майка.Съзнавано В. не
показва признаци на привързаност към майка си, но желае тя да бъде до нея, да я
обича, да споделя както всяко друго дете със своята майка, да изпитва нейната
любов. Детето се страхува да изрази това свое желание, а именно - да живее с
майка си, тъй като там е „онзи мъж", заради когото тя е изоставила нея
и семейството й, както и новороденото й дете. Там е неизвестното, но не може,
вътрешно в себе си и неизказано гласно, детето да не изпитва любопитство и
потребност да види новия дом на майката, да бъде до нея.
От разпита на св.Стефанов, чиито
показания съдът кредитира като кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че страните са се разделили, когато дъщеря им В. е
била на седем години. Майката живее и работи в чужбина в гр.М., а детето живее
при баща си, на когото са предоставени родителските права в с.Н.Р.,
общ.Ветрино, обл.Варна заедно с по-големия си брат и втората съпруга на баща си,
които се грижат за него, тъй като бащата не дава разрешение за пътуване на
детето в чужбина. Ищцата постоянно се обаждала в дома на И., но той неразрешавал
на децата да разговарял с майка си, пречел й тя да се вижда с децата.За периода
на двегодишната им раздяла тя била виждала децата не-повече от десет пъти, като
ходела в училището, където учат.И.М. имал огнестрелно оръжие, с което заплашвал
ищцата, като и казвал, че има бойни патрони и да не ходи в домът им.Св. С.
твърди, че И. има агресивен характер, в негово присъствие се е бил с баща си и
брат си, размахвал е с огнестрелното си оръжие.Това е причината децата да ги е
страх от баща им и да не смеят да му противоречат, също така да няма близки и
приятели и да неможе да разчита на родителите си да помагат при отглеждането на
децата. Дори бил казал на И., че ще й даде документи за да вземе В. и получи
правата над детето, но след като му даде 1500 лв. Ищцата изпращала пари за
издръжката и на двете си деца, купувала им дрехи, обувки, мобилни телефони.
Когато успяла да вземе В. в дома на родителите си, детето било лошо облечено с
мръсни дрехи, с големи по размер обувки и имало въшки в косата си, които тя
изчистила.И. била добра майка, грижела се е за двете си деца, когато е живеела
с тях, държала на хигиената и помагала в учебните занятия на децата.И. имала
добри условия за отглеждане на детето в Германия, имала и добра работа.Била в
много добри отношения със втория си съпруг, с който заедно се грижели за детето
което им се било родило и желаели при тях да отиде да живее и В..
От показанията на св.Д. М., които съдът кредитира като
безпротиворечиви, се установява, че той лично
е ходил с до с.Н.Р. до домът на И. и два пъти той не е дал децата на майка им.
Разказва как при един от случаите, когато с брата на И. са отишли в домът на И.,
за да занесат торта по повод рожден ден на едно от децата, И. е изкарал
пистолет „Макаров” и гръмнал с него на половин метър от него и ги заплашил
повече да не стъпват. Свидетеля посочи, че когато детето В. види майка си, то
се радва, а когато се прибира при баща си, то е тъжно. Като този свидетел има лични възприятия за поведението
на детето при вземането му от неговата майка и връщането му при баща му, защото той го е водил лично
поне четири пъти до с.Н.Р.. Свидетеля посочва, че когато са живели заедно И. и И.
децата са били винаги добри облечени, че майка им се е грижила добре за тях.
Знае, че И. настройва детето срещу майката, което е чувал лично, защото
разговора се е водил пред автомобила му, а той е бил в него.
Показанията на св. Н. М., син на страните по делото
и брат на В., съдът некредитира като достоверни и безпристрастни, поради
наличието на родствена връзка и заинтересоваността на този свидетел от изхода
на делото, както и влиянието на бащата, ответник по делото спрямо детето, което
съдът неизключва като налично.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на
Решение от 16.02.2017 год., постановено по гр.д.№14350/2016г. на РС Варна
относно: Иск по чл.127 СК, относно местоживеенето на детето В. И.М.,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му;
Иск по чл.127а, ал.2 СК за даване на разрешение заместващо съгласието на бащата детето да пътува неограничен брой пъти
до Федерална Република Германия.
За основателност на иска ищцата следва да докаже, че
бракът й с ответника е прекратен от съда с
решение, че от брака има родено дете В. М., че местожителството му е определено
при баща му и на него са предоставени упражняването на родителските права
спрямо детето, че детето се отглежда от баща си, а тя е осъдена да заплаща
месечна издръжка за това дете, че обстоятелства са променени – за детето не се
полагат, адекватни грижи и продължаването на пребиваването при баща му е вредно
за него, което налага изменение на местожителството на детето при майка му в
Германия.
Според разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК при
изменение на обстоятелствата от първоначалното определяне местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, съдът по молба на единият от
родителите може да промени местоживеенето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му на
детето. От събраните доказателства по делото се установи, че детето В. М. е
дъщеря на страните, че родителските права спрямо детето са предоставени на ответника,
определено е местоживеенето на детето при ответника, определени са били лични
отношения с него и ищцата и издръжката му.Установи се, че са настъпили
изменения в обстоятелствата от първоначалното определяне на местоживеенето на
детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му с Решение №
151/16.02.2017 г. по гр.д. № 14350/2016 г. по описа на РС Варна, тъй като
ищцата трайно се е установила в гр.М. ФРГ от 2017г.. Тя живее, полага труда си
в този град.Създала е ново семейство, родила е дете и заедно с втория си съпруг
е осигурила финансова и материална сигурност на семейството си.По делото се събраха
писмени доказателства, от които е видно, че по молба на ищцата е образувано
изпълнително дело №20173110406181 за изпълнение на постановения режим на лични
отношения между нея и двете деца Н. И. М. и В. И.М.. За всяка дата, на която
следва бащата да предаде децата, се налага майката да поканва бащата по
изп.дело, за да изпълни той задължението си определено със влязло в законна
сила съдебно решение. Поради неизпълние на тези негови задължения, са отправени
молби за определяне на глоби по ГПК от съдебния изпълнител.
От заключението на СПЕ се установява че, детето
страда от логоневроза, което представлява невротично заболяване на говорния
апарат. Същата е индиция за наличие на психотравма у детето. Вещото лице посочи
в съдебно заседание, че когато започва тема свързана с майката тогава този
проблем на детето се засилва, то трудно започва дадена дума или фраза, погледа
е сведен надолу и почти не си вдига очите. Вещото лице посочва още, че това е
индиция за психологичен проблем на детето, че чрез цялото си невербално
поведение детето с поглед, жест, обръщане, показва едно отношение на дете,
което е притеснено от другия родител който е „силния”, защото живее при него.
Детето започва волно или неволно да се индифицира с това отношение, като
доводите на бащата за нея са неоспорими. Детето използва фрази, които не са
негови, не са присъщи на възрастта й, именно защото то е
обработено несъзнателно от своя баща. Детето се бори от една страна със своята лоялност към
баща си с когото живее, но от друга страна се бори с любопитството и
потребността си да бъде със своята майка. Вещото лице посочи, че именно тази
психотравма оказва влияние върху това детето да скрие дълбоко в себе си
детската си потребност да отиде, да види и да бъде с майка си, защото съзнавано
не може да го изрече. От друга страна по делото се установи, че майката не
само, не е преставала да обича и да се грижи за своите две деца и конкретно за случая за детето В., но и страда
много от раздялата й с нея. Свидетелите посочиха, че докато са живели с И.М. тя
се е грижила много добре за нуждите на семейството. Има добър родителски
капацитет. От социалния доклад от Службата за благосъстояние на младежите в М.
е видно че ищцата, заедно със съпругът си и новородената си дъщеричка живеят в
двустаен апартамент, под наем в М.-Аллах. Майката е добре интегрирана в
социалната общност, има добра работа, на която да се върне след като й свърши
отпуска по майчинство, има добрата подкрепа на своят съпруг, който също е добре
интегриран и добре говори немски език и има добра и постоянна работа. По данни
на майката детето В. преди години е живяла с нея и бившия й съпруг в Германия,
като В. е ходила на детска градина, като и към настоящия момент детето не е
забравило немския език, дори има приятелки в Германия, които питат за нея,
което е индиция, че детето лесно ще се социализира там. От доклада е видно че в
Германия всички обществени училища и цялата образователна система ще бъдат на
разположение на В., като близко до квартирата и на същата улица, се намира
училище „Щпренгелгрундшуле”.
Всички тези
доказателства сочат към един извод, а именно: ищцата И.С. Й. има добър родителски
капацитет за отглеждане на своето дете което преживява тежко раздялата си с нея
и се намира към момента в тежко психологично състояние и не се чувства спокойна
в домът на своят баща, поради което следва да се изменят постановените
мерки за упражняване на родителски права с Решение №591/16.02.2017г.
по гр.д.№14350/2016г. на 41-ви състав ВРС, по отношение на детето В. И.М., ЕГН-**********,
поради изменение на обстоятелствата, при които са били постановени, като съдът
намира, че следва да се предоставят за упражняване на нейната майка И.С. Й.,
ЕГН-**********, като бъде определено местоживеене на детето при неговата майка
в ФРГермания, улица ***, 80997 гр.М.; съдът счита за подходящ да се определи на
ответника И.Н.М., ЕГН-********** режим личен контакт с детето В. И.М., ЕГН-**********
- всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 13.00 часа в събота, до
13.00 часа в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката; да бъде определена месечна издръжка,
която следва ответника И.Н.М. да заплаща в полза на своето дете В. И.М., р.на
07.11.2009г., предвид събраните по делото доказателства за дохода на
родителите. Задължението за издържане на дете до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл.
143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат -
чл. 142, ал.1 СК. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Семеен кодекс е
предвидено, че размера на определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък
от 1/4 от минималната работна за страната. С Постановление
№ 316 от 20.12.2017г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната е определена минималната работна заплата за страната в
размер на 510 лева от 01.01.2018г..
Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2018г. е в размер на 127,50
лева.
За определяне
размера на издръжката меродавни са нуждите на детето, което е в училищна
възраст, и е на 9 години, обуславящи повишени разходи за облекло, разходи
за учебни пособия, храна. От събраните по делото доказателства не се установи
детето да има по-различни нужди от деца на същите години. Установи се, че
майката е в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, ответникът работи и получава възнаграждение в размер
на 700 лева, според социалният доклад. Съдът намира, че предвид възрастта на
детето то има нужда от 320 лева издръжка, която предвид гореизложеното следа да
се заплаща по равно и от двамата родители. С оглед на това бащата следва да
бъде осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на по 160 лева, считано от датата на предявяване на
иска, с падеж до 10 число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване на задължението за издръжка.
Съдът
намира, че на ищцата И.С. Й. ще се осигури възможност да упражнява ефективно
родителските права спрямо детето В., за да бъдат всекидневно заедно и тя лично
да полага грижи за дъщеря си си. По този начин ще се възстанови напълно
връзката между детето и майка му, за чието присъствие то копнее, макар и
неизказано гласно и ще допринесе за преодоляване на психологичният проблем,
който се е породил в него. Майката предвид изразеното съгласие на настоящия си съпруг
да й помага ще може да се справи едновременно с отглеждането на дъщеря си и
по-малката й сестричка София. Промяната на местоживеенето на детето в гр.М.
няма да попречи и на осъществяването на личен контакт между бащата и детето,
тъй като родителите на майката живеят в България и тя им гостува периодично.
Разпоредбата
на чл.
127 А, ал.2 СК от СК, както и чл.
76 от ЗБЛД изискват общото съгласие и на двамата родители за
решаване на въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването
на необходимите му лични документи. От събраните по делото доказателства се
установи, че майката предвид местоживеенето си в Германия желае детето да
пътува често от България до Германия и обратно с цел тя като родител, на когото
бъдат предоставени родителските права да може да ги осъществява активно. От
събраните по делото доказателства се установи, че изцяло в интерес на детето е
да пътува до Германия предвид обстоятелството, че там се определя новото му
местоживеене и за да не се прекъсва връзката между детето и роднините му, които
живеят в България. Предвид гореизложените обстоятелства разрешението за
пътуване следва да се даде за неограничен брой пътувания, за срок от пет години, считано от
постановяване на съдебното решение придружавано
от майка си.
Поради
това предявения иск се явява основателен. Предвид основателността на искането
за даване на заместващо съгласие на бащата детето да пътуват във Федерална Република Германия
основателно се явява и искането за даване на заместващо съгласие на бащата за
издаване на документи за самоличност на децата - задграничен паспорт.
Ищецът
претендира разноски и предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал.1 ГПК има право на такива. Предвид доказателствата по
делото сторените от ищеца разноски са следните: 51.50 лева- държавна такса, 800
лева- адвокатско възнаграждение, 300 лева- депозит за вещо лице, 480 лева-
разноски за МСД. Поради това ответникът следа да бъде осъден да заплати на
ищецът сторените от него разноски в размер на 1631.50 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по исковете за издръжка по чл. 143 СК в общ размер на 230.40
лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Провадийският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение
№ 591/16.02.2017 г. по гр.д. № 14350/2016 г. по описа на РС Варна по отношение
на: постановените мерки за упражняване на родителски права по отношение на
детето В. И.М. с ЕГН **********, родена на ***г. на бащата И.Н.М. с ЕГН **********,
като ПРЕДОСТАВЯ упражняване на
родителски права по отношение на детето В. И.М. с ЕГН **********, родена на ***г.
на майката И.С.М. с ЕГН **********; местоживеенето на В. И.М. с ЕГН **********,
родена на ***г., определено при бащата И.Н.М. с ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на В. И.М. с
ЕГН **********, родена на ***г., при майка й И.С.М. на адрес:
***, Федерална
Република Германия; определения режим на лични контакти на майката И.С.М., с
ЕГН ********** с детето В. И.М. с ЕГН **********,
родена на ***г., както следва всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца
от 13.00 часа в събота до 13.00 часа в неделя с преспиване, както и 30 дни през
лятото, които несъвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И.Н.М. с ЕГН **********, с детето В. И.М. с ЕГН **********, родена на ***г., както
следва всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца от 13.00 часа в събота
до 13.00 часа в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, които
несъвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и ОСЪЖДА И.Н.М.
с ЕГН ********** с адрес ***, да заплаща в полза на
детето В. И.М. с ЕГН **********, родена
на ***г. чрез неговата майка и законен представител И.С.М., с ЕГН **********,
издръжка в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/ месечно, считано от 05.04.2018 г., с падеж всяко десето число на
месеца, за който се дължи издръжката, в едно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до настъпване на законни основания за нейното прекратяване, на основание чл.59,
ал.9 СК.
Постановява
предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА детето В. И.М. с ЕГН ********** да пътува неограничен брой пъти до
Федерална Република Германия придружавана от майка си И.С.М., с ЕГН ********** за срок от пет години, считано от
постановяване на съдебното решение, на
основание чл.127а, ал.2 СК.
РАЗРЕШАВА да бъдат издадени лични документи
- задгранични паспорти на детето В.
И.М. с ЕГН **********, с родители: И.С.М., с ЕГН ********** и И.Н.М. с ЕГН **********, което разрешение
замества съгласието на бащата И.Н.М. с ЕГН **********, на основание чл.127а, ал.2 СК.
Постановява
предварително изпълнение на решението, относно предявеният иск по чл.127а от СК, на основание чл.127а, ал.4 от СК.
ОСЪЖДА И.Н.М. с ЕГН ********** с адрес *** заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Провадийски районен съд сумата в размер на 230.40 лева, представляваща дължима държавна
такса по присъдената издръжка, на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА И.Н.М. с ЕГН ********** с адрес *** заплати
на И.С.М., с ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски в размер на 1631.50 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………