Р Е Ш
Е Н И Е
№ 41
гр.
Силистра, 22 юни 2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: В. Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Галина Вълчева, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 23 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция “Инспекция по труда”– гр. Силистра против Решение № 260004 от
15. 02. 2021 г. на Районен съд гр. Дулово, постановено по АНД № 101 / 2020 г.,
с което е отменено Наказателно постановление № 19-001112/04. 03. 2020 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Силистра.
Касаторът счита, че решението
на РС-Силистра е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Моли
за отмяна на първоинстанционния акт и решаване на спора по същество посредством
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната страна "Петроком
07" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра,
ул. „Минчо Лъсков“, № 7, представлявано от управителя А. П. Й., действащо чрез
адв. В. В. ***, изразява становище, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Моли за
потвърждаването му и за присъждане на разноски по делото.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура - Силистра изразява становище, че решението на районния съд е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С наказателно постановление №
19-001112/04.03.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Силистра, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ) на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500.
00 лева за нарушение, изразяващо се в неизпращане на уведомление до съответната
териториална дирекция на НАП в тридневен срок от момента на изменението на трудов договор с лицето Т.Ю.Н.. В наказателното постановление
деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 3,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 5 от 29. 12. 2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
За да постанови обжалвания
акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган и
факта на извършване на административно нарушение посредством съставомерно
бездействие във връзка със задължението на дружеството да изпрати уведомление
до съответната териториална дирекция на НАП относно сключено допълнително
споразумение № 00000042 от 01. 10. 2019 г. с работника Т.Ю.Н.. Приел е, че актосъставителят
и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН. За
да отмени санкционния акт, съдът е посочил, че квалифицирайки деянието по чл. 3,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., който не въвежда нов
състав на нарушение, нито поставя допълнителни изисквания към начина на
изпълнение на задължението за подаване на уведомлението, без да направи връзка със
състава на нарушението по чл. 62, ал. 3 КТ, наказващият орган е допуснал
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Съдът е коментирал, че погрешните правна
квалификация на извършеното нарушение и на приложимата санкционна разпоредба
съставляват съществено нарушение на процесуалните правила за осъществяване на
административнонаказателната отговорност и влекат незаконосъобразност на
наказателното постановление и съставляват самостоятелно основание за неговата
отмяна. В тази връзка съдът е приел, че макар по делото да е установено, че
дружеството е осъществило административно нарушение – такова по чл. 62, ал. 3 КТ, то поради допуснатите съществени процесуални нарушения обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Настоящият състав преценява
като основателни изложените в касационната жалба доводи. Не може да бъде
споделен и извода на първоинстанционния съд за допуснати нарушения от страна на
АНО при определянето на правното основание за налагане на санкцията. В случая
нормата на чл. 62, ал. 3 от КТ регламентира дължимото правило за поведение, а предвидената санкция за нарушаването му е
регламентирана в чл. 414, ал. 4 от КТ. Цитираните разпоредби са правилно
посочени в оспорения акт, изложени са фактически основания, които биха могли да
квалифицират нарушението единствено като такова по чл. 62, ал. 3 от КТ и за
дружеството е било ясно за кое осъществено от обективна страна деяние е наложена санкцията, както е видно и
от подадената жалба пред въззивната инстанция. Направената привръзка между
нормата на чл. 62, ал. 3 от КТ и на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 5
от 29.12.2002 г. по никакъв начин не променя този факт и само детайлизира, че нарушението е свързано с неизпращане на
уведомление относно изменение на трудовия договор, с което се променя
длъжността и/или срокът на договора. В този смисъл неясно остава въз основа на
какви данни въззивният съд е приел, че АНО е дал „погрешните правна
квалификация на извършеното нарушение и на приложимата санкционна разпоредба“. Дори това да не беше така, при
констатация, че при правилно установена фактическа обстановка наказващият орган
е приложил неправилно материалния закон, оспореният акт следваше да бъде
изменен. Възприетият от съда подход за пълно освобождаване от
административнонаказателна отговорност на нарушителя при доказаност на
извършено административно нарушение от фактическа страна очевидно противоречи
на целите на административното наказание, посочени в чл. 12 от ЗАНН. За да бъде
отменено НП се изисква не само санкционираното лице да не е извършило нарушение
според квалификацията на основанието за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност в НП, а и според фактите на
обвинението. Ако действително беше налице соченото от първоинстанционния съд несъответствие, не би имало процесуална пречка въззивната
инстанция да измени дадената квалификация и да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение в съответствие с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2
от НПК. Поради пълната идентичност на обстоятелствата, при които първоначално е
било привлечено към отговорност лицето, и обстоятелствата по прецизираната
правна квалификация, правото му на защита нямаше да бъде накърнено.
Предвид на гореизложеното,
касационната жалба се явява основателна, поради което, на основание чл. 221,
ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260004 от 15. 02. 2021 г.
на Районен съд гр. Дулово, постановено по АНД № 101 / 2020 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-001112/04.03.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Силистра, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда на "Петроком 07" ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Минчо Лъсков“ № 7, представлявано от управителя А.
П. Й., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.