Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
995 18 май 2018 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шестнадесети май, две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Съдия : Златина Бъчварова
Секретар Биляна
Чакърова
Прокурор Христо
Колев
като разгледа административно дело номер 3467 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража/ЗИНЗС/ вр. с глава ХІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по искова молба на О.Х.Е. *** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София към министъра на правосъдието и началника
на затвора гр. Бургас, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, уточнен с молба от 26.01.2018 г. и от 29.03.2018
г., както следва: в размер на 40 000.00 лева за периода от 22.12.2015 г.
до 10.2016 г., причинени вследствие липсата на тоалетна в спалното помещение, в
което е бил настанен в затвора Бургас и ползването на кофа. Ищецът твърди, че в исковия период са му
нанесени травми „в психологичен и морален план“.
Ищецът, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Представя доказателства.
Ответникът по
иска- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София към министъра на
правосъдието, редовно уведомен, не се представлява. В писмен отговор излага
доводи за недопустимост на иска. Оспорва го и като неоснователен и недоказан по
основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките по чл.284, ал.1 ЗИНЗС
за ангажиране отговорността на държавата. Твърди, че липсва елемент от
фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр.чл.284, ал.1 ЗИНЗС - не е
установено неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е достатъчно основание искът да не
бъде разглеждан, без да е необходимо да се установява наличието на останалите
предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ- претърпени неимуществени
вреди и причинна връзка. Счита, че макар след промените в ЗИНЗС настъпването на
неимуществените вреди да се предполага до доказване на противното, съгласно
чл.284, ал.5 ЗИНЗС, в тежест на ищеца е да посочи ясно какви точно вреди е
претърпял, както и да представи доказателства за това. Сочи, че не са
конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, както и че липсват
доказателства такива да са му причинени по вина на ответника. Намира, че
липсват доказателства доколко пребиваването на ищеца в неблагоприятните условия
в затвора са се отразили негативно на неговото психическо и физическо здраве. Счита,
че липсата на санитарен възел и течаща вода в килията би могло да създаде
известен дискомфорт и неоудобства за задържаните лица, но същите по степен и
интензитет не са такива, че да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и
унижаващи достойнството. Искането е за отхвърляне на иска. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
е процесуално
допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на ответниците във връзка с условията
в затвора Бургас, където ищецът е търпял наказание лишаване от свобода в
периода от 22.12.2015 г. до 27.10.2016 г.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните
под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се Ответникът - началник на затвора
Бургас, редовно уведомен, се явява лично. Оспорва исковата претенция като
неоснователна. Сочи, че през процесния период в затвора Бургас е имало
пренаселеност, спалните помещения преди ремонта са били без санитарни възли;
лишените от свобода да имали свободен достъп до тоалетна и течаща вода от 6.00
часа сутринта до 20.00 вечерта и баня в дните с топла вода; през останалото
време са ползвали санитарни кофи или при поискване са били извеждани от
помещенията. Иска да се отхвърли претенцията.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на иска.
Административен
съд Бургас, като взе предвид твърденията и доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено
следното:
По допустимостта
на иска:
Искът в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите
по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Съгласно чл.205 АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
С оглед
изложеното исковете са предявени от лице с правен интерес срещу надлежен
ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра
на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС, с териториални
служби, каквито са затворите, съгласно чл.12, ал.3 ЗИНЗС,
т.е. срещу пасивно легитимирания ответник,
представляващ държавата, чиято отговорност по чл.284, ал.1 АПК е
обективна.
В същото време,
с оглед изричното правило, установено по
чл.285, ал.2 АПК, че искът по чл.284, ал.1 ЗИНЗС се предявява срещу органите по
чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите,
като ответник по делото е конституиран и началникът на затвора Бургас.
По основателността на иска:
От справка на инспектор“СДВР“ до началника на затвора Бургас, рег. №1373 от
13.02.2018 г./л.35 от делото/ се установява, че ищецът О.Х.Е. *** на 23.04.2015
г. като осъдено лице на „лишаване от свобода“ в размер на три години и шест
месеца и до 11.05.2015 г. е пребивавал в Приемно отделение. На 11.05.2015г.
ищецът бил разпределен и настанен в ЗООТ „Житарово“, където изтърпявал наказанието лишаване от свобода до 28.08.2015
г. На тази дата той бил преместен в ЗООТ „Строител“, където пребивавал до
06.01.2016 г. Считано от 6.01.2016г. бил прекатегоризиран от ЗООТ в ЗОЗТ и
преместен в корпуса на затвора Бургас в салона на Приемно отделение. В писмо,
изх.№ 919/10.04.2018 г./л.64 от делото/ е уточнено от началника на затвора
гр.Бургас, че ищецът е преместен от ЗО „Строител“ в корпуса на затвора в гр. Бургас на
22.12.2015 г. В този смисъл е и информацията, видна от справката от 21.03.2018 г.
на началник ЗО „Строител“ към затвора в гр.Бургас/л.45 от делото/.
От справката на
инспектор „СДВР“ в затвора Бургас се установява още, че на 24.03.2016 г. ищецът бил разпределен в
група за осъдени на лишаване от свобода - шеста група, находяща се на втори
етаж, в спално помещение № 213, с жилищна площ 27.72 кв.м., където пребивавал
до 27.10.2016 г., когато бил освободен от затвора. С оглед конструктивните
особености на сградата на корпуса на затвора, не било предвидено и не
съществували тоалетни възли и течаща вода. През деня, всички помещения на
групите били отворени и лишените от свобода имали свободен достъп до течаща
вода и санитарен възел в обособено
отделно помещение, като можели да ги ползват свободно от 8.30 до 20.00
часа. След заключване на
помещенията в 20.00 часа, лишените от
свобода ползвали санитарни кофи и нямали достъп до санитарни възли. В този
смисъл са и констатациите в т.40 от доклада на КПИ от посещението в затвора
Бургас в периода 13-20 февруари 2015 г. относно материалните условия на
задържането.
От ГД „ИН“ е
представена информация относно заключителната среща с делегацията на КПИ,
проведена на 06.10.2017 г. Делегацията сочи, че общото положение в местата за
лишаване от свобода е доста по-добро в сравнение с предишни посещения. Заключението
е, че във всички ремонтирани места материалните условия са добри, особено в Дебелт,
Бургас и Варна.
При така установената
факти, се налагат следните правни изводи:
Държавата е
отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват
наказанието, респективно мярката. Тя има задължението да спазва забраната по
чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко,
нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКЗПЧОС,
че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание.
Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на тази
забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в
кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на
противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Следователно
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2/. Видно от заявените основания на исковата претенция ищецът твърди, че в
периода от 22.12.2015 г. до 27.10.2016 г., когато е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в затвора Бургас, е претърпял неимуществени вреди -
психически и морални травми, тъй като не му е осигурена тоалетна в спалното
помещение, в което е бил настанен, а вместо това е използвал кофа, т.е че е налице
нарушение на чл.3, ал.2 ЗИНЗС и чл.3 Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа /ЕКЗПЧОС/,
поради което счита, че следва да получи обезщетение за причинените му
вреди.
Европейският съд
по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретни дела общи
принципи за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим
могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията. ЕСПЧ счита,
че чл.3 от Конвенцията налага на държавата задължението да гарантира, че всеки
затворник е задържан в условия, които са съвместими с човешкото му достойнство,
че начинът и методът на изпълнение на наказанието или мярката не го подлага на
мъки и изпитания, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, свързано със
задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода,
неговото добро здравословно състояние е гарантирано по адекватен начин. При
преценка условията за изтърпяване на наказанието, следва да се вземат предвид
кумулативните последици на тези условия и срока на пребиваване в затвора. Такова разрешение на въпроса дава и
разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу
България“ е посочено, че вече постановените решения, както и решението по
делото Н. се отнасят до нарушения на чл.3 ЕКЗПЧОС в различни затвори и общежития
в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно
пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на
дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. В
редица решения на ЕСПЧ, като например Й.срещу България - Решение от 2.02.2006
г. констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади
на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание /КПИ/.
По казуси,
сходни с процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища /решение
№ 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007
г. и др./, в която се приема, че липсата на постоянен достъп до санитарен възел
е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице.
Съобразно
изложеното и събраните по делото доказателства,
съдът намира исковата претенция за частично доказана, тъй като от страна
на ответниците не се оспорва факта, че в исковия период на ищеца не е осигурен санитарен
възел в спалното помещение, в което е бил настанен, както и постоянен достъп до
такъв за времето от 20.00 часа до 06.00
часа. През останалото време от денонощието, той е имал свободен достъп
до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, т.е не е бил
принуден да ползва кофа в спалното помещение, в което е бил настанен. В тази
връзка съдът кредитира справката от инспектор „СДВР“ до началника на затвора Бургас
от 13.02.2018 г., която е в потвърждение на констатациите, съдържащи се в доклада
от посещението на делегация на КПИ в затвора Бургас в периода в периода 13-20
февруари 2015 г. С оглед доказателствената тежест в процеса,
ответниците не са представили убедителни доказателства, че в исковия период е бил
изграден санитарен възел в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца или
че му е бил осигурен постоянен достъп до тоалетна и за тъмната част на
денонощието, т.е че е преустановена практиката лишените от свобода да ползват
през това време кофа за удовлетворяване на естествените им потребности. Информацията относно заключителната среща на 06.10.2017 г.
по повод посещение на КПИ в затвора Бургас дава обща оценка за тенденция на
подобряване на условията на задържането в затвора, но не съдържа данни
конкретно относно санитарните възли и осигуряването на постоянен достъп до тоалетна
на лишените от свобода. Следва да се има предвид факта, че извършването на
ремонтните дейности и изграждането на санитарни възли към всички спални
помещения е продължителен процес, за който няма информация да е бил приключил
към края на исковия период.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на
човека, достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение не само за запазване на чувството
на
затворниците за лично достойнство, но и за опазване на
физическото
им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без
непосредствен достъп до тоалетни помещения. Липсата на осигурени елементарни
хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално
психически здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо страдание от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. В
този смисъл са решенията по делото Н.
и др. срещу България, делото Тореджани, делото Червенков срещу България и
други.
Успешно проведеното по делото доказване на
предпоставката по чл.284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3,
ал.1 във вр.ал.2 от ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени
вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе
неблагоприятни битови условия в корпуса на затвора Бургас. В този смисъл съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника ГД“ИН“, че ищецът не е
конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени
вреди. Поставянето на ищеца в описаните по-горе
неблагоприятни материални условия в затвора Бургас за посочения период
съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3, ал.1 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него
са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.
Съобразно чл.52 ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с
оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените
морални страдания. В случая, съдът отчита обстоятелството, че достъпът на ищеца
до санитарен възел и течаща вода е бил ограничен само за част от денонощието за
времето от 20.00 часа до 06.00 часа. В този смисъл е
и решение № 13669/10.11.2017 г., постановено по адм.д.№ 7291/2016 г. на
ВАС. Предвид това и като отчита времето на престой на ищеца в затвора Бургас за
исковия период, съдът намира, че справедливото обезщетение за неимуществени
вреди за времето от 22.12.2015 г. до 27.10.2016 г., когато е бил освободен от
затвора Бургас е в размер на 300.00/триста/ лева,
като в останалата част до претендирания размер от 40 000.00 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради частичната
основателност на исковата претенция следва да бъде оставено без уважение
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като
съгласно чл.286, ал.2 ЗИНЗС съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото
само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне
изцяло на иска. Разпоредбата на чл.286, ал.2 ЗИНЗС е специална и дерогира
общото правило на чл.78, ал.3 ГПК, съгласно което ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Воден от горното
на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, VІІІ- ми състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София
към министъра на правосъдието да заплати на О.Х.Е. *** обезщетение в
размер на 300.00 /триста/ лева за неимуществени вреди, вследствие поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване
от свобода в затвора Бургас в периода от 22.12.2015 г. до 27.10.2016 г., а
именно неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за
времето от 20.00 часа до 06.00 часа.
ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата
част за размера над 300.00/триста/ лева до пълния предявен размер от 40 000.00
/четиридесет хиляди/ лева.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето, му пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: