О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №933
гр.Пловдив, 14.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, ХІV гр.с., в закрито заседание на 14.05.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр.дело № 936 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.577 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Пловдив Финанс“ЕООД- гр.Пловдив, ул.“4-ти януари“№ 28, ет. 3, офис № 13 против определение от 15.04.2019 г. на Съдия по вписванията при Районен съд- гр.Пловдив, с което е отказано да се разпореди заличване на възбрана, вписана в СВ- гр.Пловдив на 14.04.2016г., като акт № 210, том 3, наложена от ЧСИ Сурпик Татарян, рег № 830 на КЧСИ, депозирана със заявление с вх. рег. № 283/09.01.2019 г. по входящия регистър на Служба по вписванията – гр. Пловдив.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че след проведена публична продан по изп.дело № 491/2014г. на ЧСИ Мариана Обретенова с постановление от 17.07.2018г., вписано на 25.03.2019г., на дружеството- жалбоподател е възложен самостоятелен обект с идентификатор № ** по КККР на гр.Пловдив. Твърди се също така, че, след като собствеността е придобита на публична продан, всички възбрани след първата възбрана наложена от ЧСИ Мариана Обретенова са му непротивопоставими и не бранят права, защото взискателите по тях не могат да търсят изпълнение от купувача по публична продан, защото той не е длъжник по изпълнителното им дело. Позовават се на мотивите към т.3 от ТР № 1/10.07.2018 г. по т.д. № 1/2015 г. на ОСГТК и на определение № 141/17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 3974/2015 г. ІІ г. о. на ВКС.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и с доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно диспозитива по т.3 от Тълкувателно решение № 1/10.07.2018 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, вписаните възбрани в хода на изпълнителното дело не се заличават след провеждане на публичната продан на имота, освен в изрично предвидените в закона хипотези. Приема се, че вписаната възбрана следва да се запази, тъй като тя би имала своята макар и по ограничена по обхват защитна функция, доколкото не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на същия да се проведе нова публична продан. В този смисъл е и Определение № 177/12.10.2018 г. по ч. гр. д. № 1418/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., в мотивите към което се приема също така, че възбраните бранят интересите както на купувача на публичната продан- осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане/, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана.
В мотивите към т.3 от горепосоченото тълкувателно решение се приема, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Видно от постановлението на л.19 и сл. по делото, възбраната върху самостоятелен обект с идентификатор № ** по изп.дело № 491/2014г. на ЧСИ Мариана Обретенова, по което дружеството- жалбоподател е обявено за купувач и му е възложен същият имот, е вписана на 03.06.2014г.. От постановлението за налагане на възбрана, приложено към молбата до СВ при ПдРС, е видно, че възбрана по изп.дело № 117/2016г. на ЧСИ Сурпик Татарян, чието заличаване се иска, е вписана на 14.04.2016г.. В мотивите към т.3 се приема също така, че „докато правото на кредитора с наложена възбрана не бъде удовлетворено, възбраната не може да бъде вдигната /заличена/“. Ето защо, макар възбраната, чието заличаване се иска, да е вписана след вписване на възбраната по изпълнителното дело, по което жалбоподателят е придобил възбранения имот, доколкото възбраната по изп.дело № 117/2016г. на ЧСИ Сурпик Татарян брани правата на взискателя по това изпълнително дело, то същата може да бъде заличена само по искане на съдебния изпълнител, пред когото е образувано съответното изпълнително дело.
С частната жалба е заявено искане за изискване на изп.дело № 117/2016г. на ЧСИ Сурпик Татарян. В настоящето производство не е предвидена възможност за събиране на доказателна, но дори да се приеме, че не е налице изрична забрана за това, то изискването на изпълнителното дело е безпредметно, тъй като, ако същото е приключило възбраната така или иначе следва да бъде вдигната от съдебния изпълнител в изпълнение на разпоредбата на чл.433, ал., вр. ал.2 от ГПК. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Пловдив Финанс“ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. 4-ти януари № 28, ет. 3, офис № 13, частна жалба против определение от 15.04.2019 г. на Съдия по вписванията при Районен съд- гр.Пловдив, с което е отказано да се разпореди заличване на възбрана, вписана в СВ- гр.Пловдив на 14.04.2016г., като акт № 210, том 3, наложена от ЧСИ Сурпик Татарян, рег № 830 на КЧСИ, депозирана със заявление с вх. рег. № 283/09.01.2019 г. по входящия регистър на Служба по вписванията – гр. Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: