№ 12397
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110102066 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
08.11.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №2066 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.439 от ГПК.
Образувано е по повод на постъпила искова молба от К. Г. К., чрез адв.И. Ю. от САК,
срещу цесионера ........, ЕИК:........, със седалище и адрес на управление: гр....... №..... .....
представлявано от З. ..... Прокурист, с която е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на следните суми: сума от 5 049,59 лв.- главница по Договор за кредит от
1
15.12.2008г., сума от 1 376,36 лв.- възнаградителна лихва, за периода: 10.02.2009г.-
08.10.2010г., сума от 1 300,88 лв.- мораторна лихва, за периода: 10.03.2009г.- 26.04.2011г.,
сума от общо 254,54 лв.- разноски, съгласно Изпълнителен лист от 24.01.2012г. по ч.гр.д.
№29067/2011г. на СРС, 70 състав, издаден в полза на цедента .............. Изложени са
твърдения, че на 28.02.2019г. е изтекла погасителната давност за процесните вземания,
поради неизвършване на изпълнителни действия по изп.д. №158/2012г. по описа на ......... в
КЧСИ, район на действие: СГС. Претендират се съдебно- деловодни разноски.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответното дружество, с който се
оспорва основателността на предявената искова претенция по подробно изложени
съображения за извършвани изпълнителни действия, чрез които е прекъсвано теченето на
погасителната давност. Претендират се сторените разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Служебно е изискан препис на горепосоченото изпълнително дело. Изпълнителното
производство е образувано на 28.02.2012г. във връзка с молба от взискателя ............., въз
основа на Изпълнителен лист от 24.01.2012г. по ч.гр.д. №29067/2011г. по описа на СРС, 70
състав, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, като служебно е изискано горното дело на СРС. На 22.03.2012г. е наложен запор върху
банкова сметка на длъжника по изпълнението в ......, на 23.03.2012г.- в ........ на 23.03.2012г.-
в ......... Насрочен е опис на движимо имущество на 01.09.2015г., който не е проведен. На
20.05.2016г. постъпва искане за конституиране на ищеца по делото като взискател, на
основание прехвърляне на процесното вземане. На 16.10.2018г. е наложен запор върху
трудово възнаграждение при ...... На 11.11.2020г. е насрочен опис на движимо имущество,
който не е проведен. На 05.11.2021г. е прекратено изпълнителното производство от
съдебния изпълнител с нарочно постановление, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и са
изпратени съобщения до банките за вдигане на наложените запори.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
На основание чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на
задължението, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен
отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен
лист, са сумите, обективирани в процесния изпълнителен лист, независимо от акцесорния
или самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава
само на конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за
длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ
изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Чрез искът
по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно
материално- правната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. В съдебната
практика се прима преобладаващо становището, че наличието на издаден изпълнителен лист
е достатъчно основание за възникването на правен интерес от настоящия иск, вкл. и в случай
на надлежно прекратено изпълнително производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както е в
процесния случай. Наличието на издаден изпълнителен лист не би следвало да води до
автоматично възникване на предпоставки за предявяването на иск по чл.439 от ГПК,
доколкото е налице възможност да се образува ново изпълнително дело от взискателя и в
рамките на което длъжникът разполага с възможността да се защити по реда на чл.439 от
ГПК. Видно е в случая, че на 15.03.2022г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на
2
ищеца, /стр.43/, по новообразувано по молба на ответния цесионер изп. д. №133/2022г. по
описа на ........, по процесния изпълнителен лист, като въззивният съд е наложил
обезпечителна мярка спиране на изпълнението срещу внесена гаранция по
новообразуваното изпълнително производство. Надлежен ответник по иска е кредиторът по
изпълнителния лист, респ. лицето, което е встъпило в правата му като правоприемник.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, т.10, в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Върховната съдебна инстанция приема, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. В случая следва да се приеме за
настъпила перемпция по изпълнителното производство, доколкото същото е прекратено на
това основание от съдебния изпълнител преди образуването на настоящото дело. При
прекратено изпълнително производство по реда на чл.438, ал.1, т.8 от ГПК настъпилата
„перемпция“ се явява ирелевантна по отношение теченето на погасителната давност.
Прекъсването на давността представлява юридически факт, с чието настъпване започва
да тече нова давност. Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно изборени в
императивната разпоредбата на чл.116 от ЗЗД. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива действия
представляват пряко насочените към събиране на вземането действия, искането за които е
адресирано до съдебния изпълнител с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на
взискателя. Давността се прекъсва с подаването на молба от кредитора до съдебния
изпълнител за събиране на вземането по принудителен ред. При вече образувано
изпълнително производство теченето на давността се прекъсва с предприемането на
действия на същинско принудително изпълнение, като същите са посочени в Тълкувателно
решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Изпълнителният процес не
може да съществува сам по себе си, тъй като целта му е да се осъществяват конкретни
изпълнителни способи. Такива действия могат да бъдат насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
В настоящия случай следва да се приеме, че е изтекла приложимата 5- годишна
погасителна давност за процесното вземане в рамките на образуваното изпълнително
производство, без през този период да са извършвани надлежно действия на принудително
изпълнение, като процесните вземания са предмет на влязла в сила по реда на чл.47 от ГПК
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Считано от 02.03.2012г.- датата на налагането на
запори в банкови институции до 16.10.2018г.- датата на налагането на запор върху трудово
3
възнаграждение при работодател на длъжника е изтекла приложимата погасителна давност.
Насрочването на опис и непровеждането му без уважителна причина не ползва кредитора по
никакъв начин и съответно не може да се приеме за надлежно извършено изпълнително
действие по удовлетворяване на вземането. По този начин съдебният изпълнител не се
съобразява с искането на кредитора или извършеното възлагане от него по чл.18 от ЗЧСИ.
Същият извод следва да бъде направен и по отношение последователното налагането на
запори върху банкови сметки в едни и същи кредитни институции през период от около 3
години, видно от стр.51,53, 70, 83, 93, 94, 95, 106 и 109 от изпълнителното дело. Обратното е
в състояние да доведе до неограничена възможност за продължаване на изпълнителния
процес. С оглед на горното исковата претенция се явява основателна, като съдебното
решение следва да има действие и по отношение на последващо образуваното изп. д.
№133/2022г. по описа на ........, въз основа на процесния изпълнителен лист.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В случая разноските се изразяват в искане за определяне
на адвокатски хонорар от страна на процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38
от ЗА. Преценката дали да окаже безплатната правна помощ при съществуващ риск да не
получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. Съдът определя възнаграждението в
размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 510 лв. в процесния
случай, по реда на действалата към момента на сключването на договора за правна защита
подзаконова нормативна уредба и осъжда другата страна да го заплати.
Ищецът е освободен от съдебния състав, администрирал исковата молба от
предварително заплащане на държавна такса, съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, като с оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответната страните следва да бъдат
осъдена да заплати в полза на съда остатъчния размер на дължимата държавната такса по
делото от 319,25 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ........, ЕИК:........, със седалище и
адрес на управление: гр....... №..... ..... представлявано от З. ..... Прокурист, че ищецът К. Г.
К., ЕГН:**********, не дължи на ответника следните суми: сума от 5 049,59 /пет хиляди и
четиридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ лв., представляваща главница по
Договор за кредит от 15.12.2008г., сума от 1 376,36 /хиляда триста седемдесет и шест лева и
тридесет и шест стотинки/ лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода:
10.02.2009г.- 08.10.2010г., сума от 1 300,88 /хиляда и триста лева и осемдесет и осем
стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва, за периода: 10.03.2009г.- 26.04.2011г., сума
от общо 254,54 /двеста петдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ лв.,
представляваща разноски, съгласно Изпълнителен лист от 24.01.2012г. по ч.гр.д.
№29067/2011г. на СРС, 70 състав, поради погасяването им по давност.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото в размер на 510 лв.
ОСЪЖДА ........, ЕИК:........, със седалище и адрес на управление: гр....... №..... .....
представлявано от З. ..... Прокурист, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на адв.И.
Ю. от САК, сума в размер на 510 /петстотин и десет/ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото.
ОСЪЖДА ........, ЕИК:........, със седалище и адрес на управление: гр....... №..... .....
4
представлявано от З. ..... Прокурист, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка
на Софийски районен съд, сума от 319,25 /триста и деветнадесет лева и двадесет и пет
стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5