№ 19151
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110145665 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от В. Н. Я. с ЕГН **********, чрез адв. Р. И., срещу В. А.
М. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и по чл. 86 от
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 45566/2021г. на СРС, 57 състав. Вземанията са : 10 000 евро главница, 1818,06 евро
мораторна лихва върху сумата от 5000 евро за периода 1.01.2018г. – 01.08.2021г. и 1311,11
евро мораторна лихва върху сумата 5000 евро за периода 01.01.2019г. – 01.08.2021г., както и
514 лева държавна такса и 650 лева адвокатско възнаграждение. Претендира законната
лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в
настоящото, както и в заповедното производство.
Ответникът чрез адв. Д. П., оспорва само иска за мораторна лихва, като иска
отхвърляне на претенциите. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар в исковото производство.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Страните не оспорват, а и от писмените доказателства по делото се установява, че
между тях е бил сключен неформален Договор за заем за сумата 10 000 лева. Видно от
приложените договор – разписки по делото се установява, че В. Я. е дал на заем на В. А. М.
суми общо в размер на 10 000 евро, като се е задължил да върне същите както следва: 5000
евро до 31.12.2017г. и 5000 евро до 31.12.2018г.
Останалите минимален на брой доказателства по делото нямат доказателствена стойност
към предмета на доказване и не подлежат на обсъждане.
1
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира иска за доказан по основание за главницата и по направеното
признание от страна на длъжника – ответник по делото.
При така разпределената доказателствена тежест ищецът обаче не успя да проведе пълно и
главно доказване по отношение на акцесорните вземания - техният размер остана
неустановен по делото. Съдът не разполага със специални знания за определяне на
мораторна лихва в евро, още по-малко е длъжен да полага калкулаторски усилия вместо
страната. Съдът правораздава, не изчислява. Ето защо не се установи дължимостта на
вземанията 1818,06 евро мораторна лихва върху сумата от 5000 евро за периода 1.01.2018г. –
01.08.2021г. и 1311,11 евро мораторна лихва върху сумата 5000 евро за периода 01.01.2019г.
– 01.08.2021г., поради което исковете в тази част подлежат на отхвърляне.
По разноските
И двете страни заявяват претенции за разноски и такива по изхода на делото се
дължат по съразмерност.
Съдът приема, че ищецът е сторил в заповедното такива в размер: 514 лева за държавна
такса и 650,00 лева платен адвокатски хонорар, или общо 1164,00 лева. По частичната
установеност на вземанията от тези се дължат по съразмерност 886,60 лева.
В исковото производство ищецът претендира 514 лева за държавна такса и 2700,00 лева за
адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на
последното. При обсъждането му, съдът като прецени всички относими към делото
обстоятелства - ниска правна сложност, минимално и кратко съдебно дирене, кратка
продължителност на делото – намира възражението за основателно до размер от 2000 лева.
За да се гарантират изцяло правата на страните и качеството и обема на положения труд при
осъщественото процесуално представителство настоящият съдебен състав има вътрешното
убеждение, че преценката е такава като по чл. 52 от ЗЗД, а не по каквито и да е таблици с
абсолютни размер с цена на исковете. Защото е възможно по дело с много ниска цена на
иска да има процесуални усложнения, дълга продължителност и висока правна сложност, и
обратно – при ниска правна сложност да има висока цена на иска, която не кореспондира с
положени минимални усилия по събиране на доказателства и представителство. По
изложеното се приема, че ищецът е сторил разноски общо в размер на 2514 лева, от които по
съразмерност му се дължат 1914,80 лева.
По изхода на делото и направеното искане, на ответника също се дължат разноски
по съразмерност. Доказва да са сторени такива в размер на 1350 лева за адвокатско
възнаграждение, от които ще бъдат присъдени 321,75 лева.
Воден от горното съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
че В. А. М. с ЕГН **********, и адрес: гр. София, ж.к. Н. 1, бл. 117, ет. 3, ап. 18, ДЪЛЖИ
на В. Н. Я. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № *** сумата от 10 000 евро ведно
със законната лихва считано от 03.08.2021г. до окончателното й изплащане, за която е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 45566/2021г. на СРС, 57 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да се
признае за установено, че В. А. М. ДЪЛЖИ на В. Н. Я. следните суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 45566/2021г. на СРС, 57 състав: 1818,06 евро мораторна
лихва върху сумата от 5000 евро за периода 1.01.2018г. – 01.08.2021г. и 1311,11 евро
мораторна лихва върху сумата 5000 евро за периода 01.01.2019г. – 01.08.2021г., като
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В. А. М. ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Я. сумата 886,60 /осемстотин осемдесет и шест
лв. и 60 стотинки/ лева разноски по съразмерност в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. А. М. ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Я. сумата 1914,80
/хиляда деветстотин и четиринадесет лв. и 80 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Н. Я. ДА ЗАПЛАТИ на В. А. М. сумата 321,75
/триста двадесет и един лв. и 75 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3