гр. Сливен,
12.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Сливен в открито съдебно
заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
с участието на секретаря Николинка Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Динчева адм. д. № 313 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.С.С. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД–14-1021 от 22.03.2021 год. издадена от директора на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" гр. София към ИА
"Автомобилна администрация", с която на основание чл. 107, ал. 1
във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2, т. 1 от
Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка временно
спиране от движение чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на
лек автомобил „Мерцедес“ Спринтер 211 ЦДИ с рег.№ ………..
с. на ЕТ „М. 2019“-М. М.-до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца и на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвП-временно отнемане свидетелство за управление на МПС на
водача М.С.С. № *********.
В жалбата се твърди, че са нарушени
императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4, т.5 и т.7 от АПК, тъй като не са
описани никакви обстоятелства, не са посочени доказателствата, които ги
потвърждават, описанието е непълно. Административният акт от фактическа страна
е описан формално. Пропуските били такива, че нарушавали правото на защита на
лицето. Прави искане съдът да отмени процесната
заповед и да присъди разноски на оспорващия.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява. Представлява се от адв.П.Х.,
който поддържа жалбата. Счита, че не е доказана вината на оспорващия. Правата
на жалбоподателя били нарушени, тъй като документите и табелата щели да бъдат
върнати при отстраняване на нарушението след изтичане на срока, но за този
автомобил нямало как да се вземе лиценз. В т.2 от заповедта не пишело за колко
време му е отнето свидетелството за управление на МПС и при какви условия ще
бъде върнато същото.
В съдебно заседание административният орган Директорът
на регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. София редовно
призован не се явява. В придружителното писмо, с
което е изпратена преписката е изразено становище за съобразяване на заповедта
с материалните и процесуални производства по ЗАНН, поради което се предлага на
съда ПАМ да бъде потвърдена.
С атакуваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД – 14-1021 от 22.03.2021 год. издадена
от директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. София
към ИА "Автомобилна администрация" са наложени две принудителни мерки
– първата мярка е по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
"а" и ал. 2, т. 1 от ЗАП и е наложена спрямо МПС, което е с. на ЕТ "М. 2019"-М. М., а
именно лек автомобил „Мерцедес“ Спринтер 211 ЦДИ с
рег.№ …………, който временно е спрян от движение и е отнета предна регистрационна
табела.
Втората мярка е наложена на основание чл.106а,
ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвП „временно
отнемане на СУМПС № ********* и е наложена по отношение на оспорващия.
Видно от жалбата на М.С.С.,
въз основа на която е образувано настоящото производство, същата е подадена
срещу ЗППАМ № РД – 14-1021 от 22.03.2021 год., която съдържа в себе си два диспозитива, с които са наложени две ПАМ. Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, но същата е преценява от настоящия състав като частично допустима. Жалбата
е допустима за разглеждане по
отношение на наложената на оспорващия ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2,
т.3 от ЗАвП „временно отнемане на СУМПС № *********“,
тъй като с тази мярка непосредствено се засягат негови права и законни интереси
и оспорващият има правен интерес да обжалва заповедта в тази част и да защити
интересите си.
Що се касае до жалбата подадена срещу т.1 от процесната заповед, то оспорването в тази част е недопустимо,
тъй като с т.1 от заповед № РД – 14-1021 от 22.03.2021 год. се налага ПАМ
„временно спиране от движение и отнемане на предна регистрационна табела“ на
МПС Мерцедес“ Спринтер 211 ЦДИ с рег.№ ………., което е
с. на ЕТ "М. 2019"-М. М.. Т.е. в тази част правен интерес да обжалва
заповедта има собственикът на автомобила, а не водача.
Във връзка с горното жалбата на М.С.С. срещу т.1 от заповед № РД – 14-1021 от 22.03.2021 год.
се явява недопустима, като подадена
от лице без правен интерес и като такава същата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Жалбата срещу т.2 от заповед № РД – 14-1021
от 22.03.2021 год. е допустима и съдът дължи разглеждането и по същество като
намира същата за основателна.
Съображенията за това са следните:
От събраните по делото доказателства съдът
приема от фактическа страна следното: При извършена проверка на 20.03.2021 год.
на ГКПП „Калотина“ служители на РД "Автомобилна администрация" София
установили, че жалбоподателят М.С.С. управлявайки лек
автомобил от категория М1, модел „Мерцедес“ Спринтер
211 ЦДИ с рег.№ ………. с. на ЕТ "М. 2019"-М. М. извършва превоз на осем
пътника по маршрут Република България-Р. И. срещу заплащане. При направената проверка
контролните органи установили, че водачът не притежава валидно издаден лиценз
на Европейската общност за международни пътнически превози. Това е установено
след оказано съдействие от ГПУ „Калотина“. По време на проверката са снети обяснения
от две от лицата пътуващи в автомобила. Според обясненията на З. Р. А. шофьорът
на микробуса и е р. и се е разбрала да пътува с него до И., за което му е
заплатила сумата от 150 лева. Според обяснението на М. А. Ч. шофьорът на
микробуса му е познат и са се разбрали да пътуват до И., за което Ч. му
заплатил сумата от 100 евро за него, за ж. му, с. му и с. му.
При тези данни проверяващите са приели, че се
извършва неправомерен превоз на пътници в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Срещу водача е съставен АУАН № 287967/20.03.2021 год.
Видно от разписката този АУАН е предявен на нарушителя и подписан от него на
същата дата. Към преписката са приложени писмените обяснения на пътуващите в
автомобила лица З. Р. А. и М. А. Ч.. Сведенията са дадени пред п. и. В. Ж..
На 22.03.2021 год. е издадена оспорената
Заповед № РД – 14-1021 на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" София, с която са наложени две принудителни административни
мерки – по отношение на собственика на МПС по чл. 106а, ал. 1, т. 1 б"а" ЗАвП - временно
спиране от движение на МПС лек автомобил „Мерцедес“ Спринтер
211 ЦДИ с рег.№ ……….. с. на ЕТ "М. 2019"-М. М. до отстраняване на
нарушението, но за не повече от дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане на 1
брой табела и по отношение на водача – жалбоподателя М.С.С.
по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" от ЗАвП - временно отнемане на свидетелство за правоуправление
на МПС.
По делото е разпитан свидетелят И.В.М. в
качеството му на а.. Същият посочва, че на 20.03.2021 год. е бил изпратен на
Калотина с органите на МВР за съвместни проверки. Проверката на оспорващия е
направена от полицаите, които снели обяснения от пътниците и ги предали на
служителите на Автомобилна администрация. Актът е съставен на място, на
Калотина и е бил за нерегламентиран превоз на пътници. Микробусът е бил от
категория М1, за която не може да се издаде лиценз и такъв по време на
проверката не е представен. Проверяващите са иззели СУМПС на водача.
Оспорването на т. 2 от посочената заповед (по
отношение на водача на МПС) е станало повод за настоящото производство, в
което, съгласно чл. 168 от АПК
следва да се прецени законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и
106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него
длъжностни лица. Съобразно предоставената в закона възможност със своя заповед
№ РД-01-43/23.01.2020 год. /ноторно известна на съда/
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е упълномощил длъжностни лица в агенцията в това число и директорите
на РД "АА" да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП. С оглед изложеното процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. В нея са изложени
фактическите основания обуславящи издаването и – описано е нарушението като от
една страна са посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от друга
страна е налице препратка към констатациите съдържащи се в АУАН. Въз основа на
това съдът приема, че формата на оспорения акт позволява ефективна съдебна
проверка на неговата материална законосъобразност. Няма допуснати нарушения на
разписаната административна процедура, които да рефлектират върху
законосъобразността на постановената заповед. Действително не е спазено изискването
на чл. 44, ал. 2 от АПК писмените сведения от третите неучастващи в производството лица да са приподписани от административния орган или от негов
служител, но съдът намира това нарушение за несъществено. Сведенията са дадени
пред полицейски служител, приложени са към административната преписка,
отразените в тях обстоятелства са описани в АУАН № 287967/20.03.2021 год. и в процесната заповед. В същата са посочени имената на двамата
пътници като по този начин констатациите в съставения на водача АУАН се
потвърждават. Следва да се посочи също така, че водачът не отрича, че е приел
плащане от лицата А. и Ч. за извършване на услугата по превоз до Р. И..
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към
лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза,
наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността. Съгласно
чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" от ЗАвП за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Видно от ал. 2, т.
3 на чл. 106а прилагането на ПАМ по ал. 1, т. 4 и 5 се осъществява от органите
по контрол чрез отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство и контролния талон към него. Законът е регламентирал налагането на
мярката да е до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Колкото
по-скоро нарушителят отстрани нарушението толкова по-скоро ще се преустанови
действието на мярката, съответно нейните неблагоприятни последици. Чрез това
законодателно решение интензивността на държавната принуда се поставя в
зависимост от поведението на нейния адресат. В случая обаче предвид липсата на
посочена в заповедта нарушена законова разпоредба не става ясно какви действия
и/или бездействия следва да предприеме водачът за да се приведе в съответствие
с изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства
органът би приел, че нарушението е отстранено, още повече като се има предвид,
че за категория М1, каквато е в случая категорията на лек автомобил „Мерцедес“ Спринтер 211 ЦДИ с рег.№ …………., лиценз не може да бъде
издаден съгласно чл.7б от ЗАвтП. В настоящия случай приложимата правна норма
правилно е посочена в заповедта, но органът не е определил изобщо срок за действие на ПАМ.
Мерките за принуда следва да имат нормативно
определен вид, размер и срок, какъвто в конкретната хипотеза законодателят е
въвел да бъде срокът "но за не повече от една година". Предвид
законодателния подход да не се определи срок на мярката с конкретна
продължителност, а да се зададе краен срок на прилагането и в компетентността на
органа е да определи точната и продължителност. Като не е определил срок на
действие на ПАМ, а е пренесъл само цифровото изражение на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“ от ЗАвтП в акта си органът е определил максимален срок на
мярката от една година, без да изложи мотиви. Това е в противоречие с
изискването за излагане на фактически основания (мотиви) от административния
орган и гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на мярката.
Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на ВАС, в
случаите, когато административният орган е овластен
да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява
основание за отмяна на административния акт.
Липсата на надлежни мотиви прави
невъзможна преценката за спазване на принципа за съразмерност/пропорционалност
в случая. Съгласно чл. 6 от АПК административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации прилагат се онези мерки, които
са по-благоприятни за тях ако и по този начин се постига целта на закона. От
две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази
възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за
държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими. В подобен
смисъл са Решение № 8826 от 23.07.2021 год. на ВАС по адм.
д. № 5039/2021 год. VII о.; Решение № 7663 от 25.06.2021 год. на ВАС по адм. д. № 5911/2021 год. VII о.; Решение № 6454 от
28.05.2021 год. на ВАС по адм. д. № 13522/2020 год.
VII о. и Решение № 8825 от 23.07.2021 год. на ВАС по адм.
д. № 5045/2021 год., VII о.
С процесната
заповед не е спазена и целта на закона. Една от целите на закона за автомобилните
превози е да се осигури безопасност на автомобилните превози, но това трябва да
става със законосъобразни средства като налагане на ПАМ съответстващи на
закона. В случая налагането на ПАМ е извършено в противоречие с материалния
закон, тъй като както се посочи по-горе водачът не може да се снабди с лиценз,
поради факта, че автомобилът е от категория М1 и такъв не може да бъде издаден.
По изложените съображения следва да се
приеме, че оспорената заповед в обжалваната и част страда от пороци съставляващи
основания за отмяната и по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК,
поради което предявената жалба се явява основателна и следва да се уважи.
Процесуалният представител на оспорващия е
направил искате за присъждане на разноски по делото. В придружителното
писмо, с което преписката е изпратена до съда, административният орган е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед
изхода на спора съдът намира искането за присъждане на разноски на оспорващата
страна за основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е
договорен и заплатен хонорар в размер на 450 лева. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500
лева, следователно възнаграждение в размер на 450 лева не е прекомерно. Следва
да се осъди ИА „Автомобилна администрация“ да заплати на М.С.С. разноски по делото в размер на 460 лева, от които 10
лева държавна такса и 450 лева адвокатски хонорар.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба подадена от М.С.С. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД–14-1021 от 22.03.2021 год. издадена от директора на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. София към ИА
"Автомобилна администрация", в частта
по т.1, с която на основание чл. 107, ал. 1
във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
"а" и ал. 2, т. 1
от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна
мярка временно спиране от движение чрез сваляне и отнемане на предна
регистрационна табела на лек автомобил „Мерцедес“ Спринтер
211 ЦДИ с рег.№ ………. с. на ЕТ „М. 2019“-М. М.-до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца като НЕДОПУСТИМА
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
313/2021 год. по описа на Административен съд Сливен в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок
от съобщаването му пред Върховен административен съд на РБългария.
ОТМЕНЯ по жалбата на М.С.С. Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД – 14-1021 от 22.03.2021
год. издадена от директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" София към ИА "Автомобилна администрация", в частта по т.2, с която на основание чл. 107, ал. 1
във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвП е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС № ********* на жалбоподателя.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С. ЕГН ********** разноски по делото в размер на 460 лева,
от които 10 лева държавна такса и 450 /четиристотин и петдесет/ лева адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: