№ 682 / 5.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 05.11.2018 г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, Първи граждански състав, в открито заседание н. седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д.№ 187 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Ищецът „М.” ЕАД гр.София, чрез пълномощника си адв.В. П. Г. предявява срещу ответника Н.Д.И. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Поддържа, че по ч.гр.д.№ 2728/2017г. н. РС Монтана е издадена заповед за изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 151.65 лева, от които 21.00 лева главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и 124.50 лева неустойка за предсрочно прекратяване н. договор, сумата от 6.15 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва от депозиране н. заявлението, 21.08.2017г. и разноските по делото, 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лева адвокатско възнаграждение.
Поддържа, че вземането му произтича от договор за мобилни услуги № М. от 04.07.2014г., с който н. ответника са предоставени услуга „п. н. д.” за съответния мобилен номер по избран тарифен план за срок от една година. В срока н. действие н. договорите ответникът не е изпълнил свои парични задължения по 3 броя фактури, издадени съответно н. 25.07.2014г., 26.08.2014г. и 29.12.2014г. Неизпълнението от страна н. ответника да заплати сумите за доставените далекосъобщителни услуги е довело до предсрочно прекратяване н. договорите по вина н. последния, поради изпадането му в забава, за което е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване н. договорите. Поддържа, че поради липса н. изпълнение от страна н. ответника подал заявление за издаване н. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като такава е издадена н. 25.08.2017г.
Ищецът твърди, че заповедта за изпълнение е връчена н. ответника н. основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което с оглед дадените от съда указания по реда н. чл.415, ал.1, т.2 ГПК предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, в т.ч. и разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и н. разноските в настоящето производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ не са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът Н.Д.И. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез назначения особен представител адв.М.К., представя писмен отговор н. исковата молба и взема становище по предявения иск. Поддържа н. първо място, че същият е недопустим, тъй като е предявен от несъществуващ правен субект. Н. следващо място заявява, че е неоснователен по основание и по размер. Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. Възразява и за погасени по давност претенции. Моли за отхвърляне н. предявените искове изцяло, като неоснователни.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата н. страните и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Относно възражението за недопустимост н. предявените искове, като предявени от несъществуващ правен субект, съдът намира същото за неоснователно. Към момента н. подаване н. заявлението за издаване н. заповед за изпълнение срещу ответника ищецът е бил регистриран в търговския регистър като юридическо лице с наименование „М.” ЕАД. Към деня н. предявяване н. иска по чл.422 от ГПК ищецът е регистриран като юридическо лице с наименование „А. Б.” ЕАД, т.е. променено е единствено търговското наименование н. юридическото лице в търговския регистър, което не засяга неговата правосубектност.
По същество н. исковите претенции се установява следното:
Ищецът подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа н. което било образувано приложеното ч.гр.д.№ 2728 по описа за 2017г. н. РС- гр. Монтана с длъжник Н.Д.И. /ответника/. По същото дело е издадена исканата заповед за изпълнение, с която е разпоредено: Длъжникът Н.Д.И. xxx ДА ЗАПЛАТИ н. кредитора “М.” ЕАД, гр.София, сумата от 21.00 лева главница за неплатени далекосъобщителни услуги, сумата от 124.50 лева неустойка предсрочно прекратяване н. договор, сумата от 6.15 лева мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2017г. до изплащане н. вземането както и сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата от 180.00 лева адвокатски хонорар, представляващи разноски по делото.
Поради връчване н. заповедта за изпълнение н. длъжника по реда н. чл.47, ал.5 ГПК и н. осн. чл.415 ГПК, предявява по исков път претенция н. осн. чл.422 ГПК да бъде признато за установено по отношение н. същия като ответник съществуването н. вземането по Заповедта за изпълнение по горепосоченото ч.гр.дело, за сумите по същата.
Позовава се н. издадени от него 3 броя фактури, подробно изредени и описани в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба по настоящето дело относно претендираното към ответника вземане. Претендира за присъждане и н. законната лихва върху главницата, считано от датата н. постъпване заявлението по чл.410 ГПК в съда до изплащане н. вземането, както и за присъждане н. разноските по настоящето дело.
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че между ищеца и ответникът е съществувал и валидно действал договор с индивидуален потребителски номер М. от 04.07.2014г., с който н. ответника е предоставяна услугата „п. н. д.” за мобилен номер с № н. С. картата по съответния тарифен план за срок от една година. От приложените към исковата молба заверени преписи н. документи е видно съдържанието н. съответното облигационно правоотношение през процесния период, в т.ч. приложимите тарифни планове и ценови условия, продължителността н. действие н. договора и правилата, при които се формират задълженията за заплащане н. неустойка в случай н. неизпълнение от страна н. потребителя.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми, което е обусловило правото н. последния да прекрати едностранно сключения с абоната - ответника по делото договор.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 броя фактури, а именно фактура издадена н. 25.07.2014г., с падеж н. плащане 09.08.2014г. за ползване н. далекосъобщителни услуги за сумата от 5.50 лева; фактура издадена н. 26.08.2014г., с падеж н. плащане 10.09.2014г. за ползване н. далекосъобщителни услуги за сумата от 15.50 лева и фактура издадена н. 29.12.2014г., с падеж н. плащане 29.12.2014г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване н. договора за далекосъобщителни услуги в размер н. 124.50 лева.
След предсрочното прекратяване н. договора между ищеца и ответника, по вина н. последния поради изпадането му в забава, н. потребителя е издадена и съответната фактура, която включва и задължение за заплащане н. неустойка за предсрочно прекратяване н. договора.
Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в изрични клаузи от договорите между страните към датата н. подписването им за съответните номера. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай н. предсрочно прекратяване н. съответния договор по вина н. потребителя, последния дължи неустойка за всеки номер поотделно в размер н. сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси от прекратяването до края н. първоначално предвидения срок н. договора, като за номера, предназначени за п. н. д., неустойката е в предварително определен размер. В съответствие с горното, задължението н. ответника за заплащане н. неустойки за предсрочно прекратяване н. договори е в размер от 124.50 лева, начислено във фактура от 29.12.2014г.
Във връзка с клаузата за неустойка, съдът намира следното:
Правото н. оператора да начисли неустойка е поради неизпълнение от страна н. абоната н. договорните му задължения, което от своя страна е довело до прекратяване н. договора за мобилни услуги и е съобразено с присъщите н. подобна клауза санкционна и обезщетителна функция. Последната е насочена към компенсиране н. претърпените от ищеца вреди под формата н. пропуснати ползи, а санкционната функция има дисциплиниращо въздействие. Законодателят чл.92 от ЗЗД е регламентирал възможността страните да обезпечат изпълнението н. поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване н. претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е необходимо същите да се доказват.
В конкретния случай са налице предпоставките за начисляване н. задължение за неустойки, с оглед и наличието н. изрични клаузи в договора между страните, които определят условията за възникване н. това задължение и с които условия ответникът се е съгласил при сключването н. индивидуалния договор.
Относно възражението за погасени поради изтекла давност претенции съдът намира следното:
Задължението за заплащане н. месечни сметки към оператора за ползваната далекосъобщителна услуга е периодично плащане, за което е приложима кратката тригодишна давност. Съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД с изтичането н. тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания.За вземането по първата издадена фактура съдът намира, че същото е погасено поради изтичането н. давността. Фактура № 2., издадена н. 25.07.2014г., е с падеж н. плащане 09.08.2014г. за ползване н. далекосъобщителна услуга за сумата от 5.50 лева. Ищецът е подал заявлението за издаване н. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, след изтичане н. три години от настъпването н. падежа н. вземането. Срокът изтича н. 09.08.2017г., а заявлението е подадено н. 21.08.2017г., поради което вземането по тази фактура в размер н. сумата от 5.50 лева е погасено поради изтекла давност.
Събраните и неоспорени от ответника доказателства по делото сочат, че към момента н. подаване н. Заявлението по чл.410 ГПК в РС-Монтана, н. 21.08.2017 г. длъжникът по същото /ответник в настоящето/ е имал незаплатен месечен абонамент по сключен със Заявителя /ищец в настоящето производство/ договор за мобилни услуги, както са посочени по-горе и изредени в исковата молба и заявлението по приложеното ч.гр.дело. За това претенцията н. ищеца за съществуване н. вземането му, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното производство е основателна в размер н. сумата от 15.50 лева незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 124.50 лева неустойка за предсрочно прекратяване н. договор и сумата от 6.15 лева мораторна лихва. Към онзи момент ответникът е бил неизправен длъжник спрямо кредитора си, твърденията н. който за неплатени месечни абонаменти по договора и неустойка предсрочно прекратяване се подкрепят от доказателствения материал в настоящето производство.
Страните са подписали договор, който съгл. чл.20а от ЗЗД има силата н. закон за тези, които са го сключили, т.е. подлежат н. точно изпълнение и отговорност при виновно неизпълнение. При това положение следва да бъде уважен предявения иск относно признаване за установено по отношение н. ответника съществуването н. вземането н. ищеца по Заповедта за изпълнение по приложеното ч.гр.д. н. МРС.
Страните са се намирали в договорни отношения и в срока н. действие н. договора са длъжни да спазват условията по същия, съответно оператора да предостави услугата, а потребителя да заплати стойността й. Видно от доказателствата по делото, ответника не е изпълнил задължението си да плати съответните суми към ищеца по приложените фактури, което неизпълнение е основание за предсрочно прекратяване н. договора и начисляване н. неустойка.
При очертания изход н. спора и н. осн. чл.78, ал.1 ГПК претендираните от ищеца разноски в производството по общия исков ред -25,00 лева доплатена държавна такса и 180.00 лева адвокатско възнаграждение, н. осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени в тежест н. ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение н. Н.Д.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че същия има задължение към ищеца „М.” ЕАД, ЕИК 1., със седалище и адрес н. управление град София 1., район И. у. №., чрез пълномощника си адв.В.П.Г. за сумата от 15.50 лева главница за неплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 124.50 лева неустойка предсрочно прекратяване н. договор, сумата от 6.15 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2017г. до изплащане н. вземането както и сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата от 180.00 лева адвокатски хонорар, представляващи разноски по делото, за които е издадена Заповед № 1943/ 25.08.2017 г. за изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство по ч.гр.д.№ 2728/ 2017 г. по описа н. Районен съд-гр. Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 5.50 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по фактура № 2., издадена н. 25.07.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Д.И. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ н. „М.” ЕАД, ЕИК 1., със седалище и адрес н. управление град София 1., район И. у. №., сумата от 25.00 лева държавна такса и 180.00 лева адвокатски хонорар - разноски в исковото производство по настоящето дело.
ДА СЕ ПРЕВЕДЕ по посочената банкова сметка xxx.00 лева, представляваща депозит за особения представител н. ответника, адв.М.К..
РЕШЕНИЕТО подлежи н. обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: