Решение по дело №298/2018 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 69
Дата: 20 март 2019 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20187110700298
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта

                                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                  20.03.2019 г.

 

    Номер   69                                               2 0 1 9 година                             гр. Кюстендил

 

                                                  В        И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският административен съд

на двадесет и шести февруари                                                                   2 0 1 9 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                   Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Ирена Симеонова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 298 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Постъпила е жалба с вх. № ПО-06-385/29.06.2018 г. от Р.Х.Ш. ***, чрез процесуалния му представител адв. С., с искане за отмяна на мълчалив отказ на Началника на Общинска служба „Земеделие“ гр. Кочериново да се произнесе по искане с вх. № ПО-24-259/11.05.2018 г., с правно основание чл. 62 ал. 2 от АПК във вр. с чл. 26 от ППЗСПЗЗ, с която иска да му бъде извършена поправка на допусната очевидна фактическа грешка при изработване на Плана за земеразделяне, респективно плановете за възстановени земеделски земи в стари реални граници и картата на възстановената собственост на гр. Бобошево. Моли съдът да отмени мълчаливият отказ като неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон, да върне делото във вид на преписка на административния орган, да се произнесе по жалбата и да задължи ответника да извърши исканата поправка в определен за това срок. Претендира направените разноски по делото, представя и писмени бележки.  

    Ответната страна - редовно призована, не изпраща представител по делото.   

    По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Л.В., която съдът приема за достоверно изготвена и ще я цени като такава. В заключението по същата в.л. приема, че при сравнението на нанесените имоти, посочени в експертизата, се установява, че същите са частично идентични и площта, която съвпада по двата плана е 1.990 дка. Няма данни фирмата изработила картата на възстановената собственост за землището на гр. Бобошево да е получила скица с нанесена граница на регулацията и съответно да се е съобразила с нея.

    По делото е допусната и приета и допълнителна съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. В.С., която съдът приема за достоверно изготвена и ще я цени като такава. В заключението по същата в.л. приема, че е налице застъпване между имота № 1287 по КП от 1957 г. пренесен върху РП от 1990 г. с имоти № 203015, № 203014, 0 2030123, № 203010, № 203011, като общата площ на застъпване отчетено графично е около 2490 кв.м., а само с имот № 203015 е около 1790 кв.м. Изрично сочи, че е налице допусната явна фактическа грешка при отразяването на имот № 1287 по КВС и в последствие върху КККР. Налице е контактна зона, която се образува при обединяване на плановете между възстановените имоти по реда на ЗСПЗЗ  и поземлени имоти в урбанизираната територия с констатирана явна фактическа грешка по смисъла на § 1 т. 9 от ЗКИР.

    Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.  168 ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което ще я уважи. Съображенията за това са следните:  

    Производството пред административния орган е започнало по искане на Р.Х.Ш. до ОС „Земеделие“ гр. Кочериново с вх. № ПО-04-259/11.05.2018 г., с правно основание чл. 62 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 26 от ППЗСПЗЗ, за извършване на поправка на допусната очевидна фактическа грешка при изработване на плана за земеразделяне, респективно плановете за възстановени земеделски земи в стари реални граници и картата на възстановената собственост. Част от имот УПИ ІV – 1057, находящ се  в кв. 38 по кадастралния план на гр. Бобошево, се застъпва с имоти № 203010, 203011, 203012, 203013, 203014, 203016 и 143011 по картата на възстановената собственост.

    В административната преписка предоставена от ответника не се съдържа отговор на Началника на ОС „Земеделие“ гр. Кочериново по подаденото искане. Налице е писмо от 26.06.2018 г., с което по същество е направено препращане на жалбоподателя към АГКК.

    Жалбата е редовна и допустима. Искане с вх. № ПО-04-259/11.05.2018 г., съдържащо искането за извършване на поправка на допусната очевидна фактическа грешка, с правно основание чл. 62 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 26 от ППЗСПЗЗ, е подадена на 11.05.2018 г., което не се оспорва от ответника. Съгласно чл. 25 ал. 1 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в случая – 11.05.2018 г. Съгласно чл. 57 ал. 5 от АПК в разглежданата хипотеза на поисканата административна услуга компетентният орган – Началникът на ОС „Земеделие“ гр. Кочериново е бил длъжен да издаде искания акт в едномесечен срок от постъпване на искането. Към преписката изпратена от административния орган не се съдържа отговор по подадената молба за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка. Представено е писмо от ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил, дали в АС – Кюстендил е образувано съдебно производство по подаденото заявление от Р.Ш. вх. № 3463/26.07.2018 г. Представено е като доказателство по делото и писмо вх. № 4279/05.10.2018 г. от СГКК – гр. Кюстендил, в което се уведомява съдът, че за ПИ, представляващ УПИ І.-1057, кв. 38 по КП на гр. Бобошево няма одобрен по реда на чл. 35 от ЗКИР кадастрална карта и кадастрален регистър.

    Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите когато административния орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителите съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането /т. 5 от ППВС 4/1976 г./. В случая искането, с което изрично се иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, е подадена на 11.05.2018 г. /жалба вх. № ПО-04-259 заведена в ОСЗ гр. Кочериново е подадена на 29.06.2018 г., т.е. подадената жалба следва да се счита за подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок от изтичането на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе, за оспорване по чл. 149 ал. 2 от АПК, а именно до 11.07.2018 г. В случая, този срок е спазен, като жалбата е подадена на 29.06.2018 г.

    Съгласно чл. 62 ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал. Административният орган е този, който следва да извърши исканата поправка на лице с установен правен интерес, какъвто се явява Р.Х.Ш., а оттук и правния извод, че обжалваният, по съществото си мълчалив отказ, доколкото изричен такъв не е постановен, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за осъществяване на поисканата поправка на очевидна фактическа грешка.

    В Решение № Б-660/12.07.1999 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на С.Н. Ш. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, в т. 11 е записано нива от 3 .000 дка, девета категория, м. „Св. Богородица“, имот 203015 по картата на землището /КВС/. Има издадена скица № 3886/11.03.1999 г. изготвена от инж. В. М.  

    С Решение Б – 660/11.04.2002 г., ПК – Бобошево, на осн. чл. 11 ал. 1 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Н. Ш., върху имот, находящ се в м. „Света Богородица“, представляващ нива с площ от 2 450 дка, представляващ бивш имот № 1287 по КП на гр. Бобошево, с обща площ от 3 500 дка, попадаща в РП на гр. Бобошево. Към момента, земята е разделена на три нови имота, като жалбоподателят е собственик на УПИ № ІV – 1057, находящ се в кв. 38 по кадастралния план на гр. Бобошево.  

    От доказателствата по делото се установява, че към датата на приемане на КВС – 22.12.1998 г., в границите на гр. Бобошево са съществували КП от 1957 г. и РП от 1990 г., които не са съобразени при изготвянето й. Така се е получило застъпване на части от имоти №№ 203010, 203011, 203012, 203013, 203014, 203016 и 143011 по КВС, с имота собственост на жалбоподателя, съгласно действащия ПУП  и роднините му, тъй като границата на КВС, ксоято разделя урбанизирана от неурбанизирана територия, навлиза в чертите на населеното място, вместо да съвпада с границата, която разделя населеното място от неурбанизирани територии по КП и РП. Това е установено при геодезическо заснемане извършено на 27.03.2017 г. от Благоевградски териториален кадастър, поискано от ОСЗ – Кочериново на част от имот възстановен с Решение Б – 660/11.04.2002 г. на ПК – Бобошево. В случая обаче, по КП на гр. Бобошево, РП на гр. Бобошево и картата на възстановената собственост, които граничат помежду си, части от имотите съвпадат по двете карти – планове. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице инж. С. по приетата експертиза. Тъй като картата на възстановената собственост, е изготвена и приета, след влизане в сила, съответно промяна на КП и РП на гр. Бобошево, то следва да бъде съобразена с тях, което в случая не е спазено.

    Със Заповед № РД – 18 -274/31.01.2018 г. на ИД на АГКК е одобрена КК и КР на неурбанизирана територия, която обхваща гореописаните имоти и в която възстановеният имот на наследниците на Стойне Ш. е нанесен погрешно, с площ от 3 дка, като се води общинска собственост. Налице е частично припокриване на възстановения имот по КВС, КП, РП и ККР, както е посочило вещото лице инж. С., както и с имоти №№ 203010, 203011, 203012р 203013, 203014, 203016 и 143011 по картата на възстановената собственост. ОСЗ – Кочериново е следвало след извършеното заснемане, което е по негова инициатива, преди одобряването на ККР да предприеме действия по отстраняването на допуснатата грешка, което е довело от своя страна и до грешка при изготвянето и одобряването на ККР, вкл. и това че неправилно е посочено, че имотът е общинска собственост.

    Искането за поправка на очевидна фактическа грешка правилно е насочено към ОСЗ – Кочериново, която на основание чл. 26 ал. 1 от ППЗСПЗЗ е следвало да изпрати това искане до Министъра на земеделието, храните и горите, койта да издаде заповед за преработване на влезлите в сила планове за земеразделяне, както и картата на възстановената собственост, при констатирането на допуснатата очевидна фактическа грешка. Това не е изпълнено, като по същество е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК.   

    Началникът на СГКК – Благоевград също следва да поправи допуснатата грешка за тази територия, но съгласно чл. 41 ал.1 от ЗКИР, ККР се създава от данни, между които и КВС, подадена от ОСЗ – Кочериново и за да бъде отстранена допуснатата явна фактическа грешка по § 1 т. 9 от ПЗР на ЗКИР, по реда на чл. 51 ал. 1 т. 2 от ЗКИР, е нужно преди това ОСЗ – Кочериново да отстрани грешката в КВС по предвидения за това ред в ППЗСПЗЗ. Тъй като грешката е констатирана преди одобряване на ККР, то Началникът на ОСЗ – Кочериново би следвало, съгласно чл. 26 от ППЗСПЗЗ, като в ал. 19 изрично е посочен реда за отстраняване на такава грешка, във вр. с § 6 ал. 8 от ПЗР на ЗКИР. Вещото лице в експертизата си изрично сочи, че е налице контактна зона, при обединяване на КВС, ККР, КП и РП, за която следва да се изготви план, по смисъла на чл. 42, чл. 81 и § 1 т. 8 от Наредба № РД  02- 20-5/15.12.2016 г., както и т. 1.9 от Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗХГ и Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ.   

    Противоречието на оспорения административен акт с материалния закон, мотивира съда да отмени мълчаливия отказ. Доколкото естеството на акта и специфичната му форма и съдържание изключват делото да бъде решено по същество, съдът ще изпрати преписката на административния орган, с указание за изпълнение на исканата поправка на очевидна фактическа грешка.     

 

    Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2, чл. 173 ал. 2 и чл. 174 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                               Р  Е  Ш  И:

 

    ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Началника на ОС „Земеделие“ гр. Кочериново да се произнесе по искане на Р.Х.Ш., с адрес: ***-04-259/11.05.2018 г., с правно основание чл. 62 ал. 2, във вр. с чл. 26 от ППЗСПЗЗ.    

    ИЗПРАЩА преписката на Началника на ОС „Земеделие“ гр. Кочериново за извършване на исканата поправка на очевидна фактическа грешка, в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

    ОПРЕДЕЛЯ 14 - дневен срок от влизане на решението в сила, в който да се извърши исканата поправка на очевидна фактическа грешка.

    ОСЪЖДА ОСЗ – Кочериново с офиси Рила и Бобошево да заплати на Р.Х.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 185 /хиляда сто и осемдесет и пет/ лева, съгласно приложените доказателства, като посочените транспортни и пощенски разходи, не са деловодни разноски по смисъла на чл. 80 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

    Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

    Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: