Р Е Ш Е Н И Е
04.07.2019г.
номер
.................. град
ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД На
двадесет и първи юни |
Трети наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАРИЯ МИТЕВА |
Секретар Петя Каракопилева
Като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА
НАХ дело номер 953 по описа за 2019 година, трети наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
Обжалвано е наказателно
постановление №405914-F-467652/08.02.2019 г., издадено от ***, на длъжност
Директор на ТД НАП-Плевен , с което на „Д.Ф. „ЕООД с БУЛСТАТ ***с адрес ***,
офис 17, представлявано от Д.Л.А. , ЕГН *********, на основание чл.273 от ДОПК,
е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300
/триста/ лева, за нарушение на чл.13, ал.1, вр.
чл.12, ал.1от ДОПК.
В жалбата се поддържа, че
наказателното постановление е неоснователно, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Сочи, че жалбоподателят е представил исканите документи в указаният
седмодневен срок , а единствено проблем
е било , че единият от документите които е бил изискан и представен от трето лице
от ***е бил не преведен.Като съгласно чл55 от ДОПК,както и с оглед
принципа на служебното начало,органът по приходите е следвало първо да укаже на
дружеството че този документ следва да се представи преведен на български език,да
го задължи за това и да му даде срок,като ДОПК дава възможност ,ако не бъде
извършен превод в определеният срок ,органът по приходите може да възложи за
сметка на дружеството да се извърши този превод.
Поддържа, че административнонаказващият
орган не е посочил по какъв начин по-късното представяне на документите е
попречило и възпрепятствало органа да изпълни задълженията си, което е
задължителен елемент от състава на деянието по чл.273 от ДОПК. Изказва
становище, че лицата могат да представят данните по чл.37, ал.2 от ДОПК и след
изтичане срока по чл.37,ал.4 от ДОПК.
Сочи, че в наказателното постановление не са посочени дата и място на
извършване на нарушението, което съставлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и препятства проверка сроковете по чл.34 от ЗАНН. Поддържа още, че
в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН не е посочена формата на вината, както
и че административнонаказващият орган не е разгледал
възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН, в която насока не е изложил и
мотиви. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателя –адв.М.Б. –АК-грВ.Търново
поддържа жалбата на изложените основания.
Ответната страна – ТД на НАП –
Плевен, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт ***оспорва жалбата,
сочи, че нарушението е установено по безспорен начин, изразяващо се в това,
че жалбоподателят не е оказал съдействие
на органа по приходите, като не е представил в ТД на НАП – Плевен в законоустановения срок, а именно до 11.01.2019 г.,
изисканите му с нарочно искане за представяне на документи – писмени обяснения
и документи,като същите са вкодирани в НАТ-В.Търново
на 17.01.2019г,като искането за представяне на документите е вкодирано на 04.01.2019г ,което е връчено по ел.път на задълженото лице. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по
ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 15.04.2019г.
на упълномощеното лице ***, видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Плевен чрез ТД на НАП – Плевен на 23.04.2019г., съгласно отразеното пощенско
клеймо . Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 04.01.2019г., жалбоподателят,
получил по ел. път Искане за представяне
на документи и писмени обяснения от задължено лице №
П-04001518210443-040-002/04.01.2019 г. в определеният от органите по приходите
7-дневен срок до 11.04.2019г включително документи ,имащи значение за
извършване на проверката.- подробно
изброени в Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от
задълженото лице находящо се в преписката на
административно наказващият орган.
За изпълнение на същото бил
указан седмо – дневен срок от връчване на съобщението.
Въпреки горното, до изтичане на
същия срок, а именно 11.01.2019г., жалбоподателят не представил исканите документи. Последният,
след изтичането на горния срок – на 17.01.2019г. подал молба с вх. №
866/17.01.2019г. с която вкодирал исканите документи.
С оглед на горното, на
22.01.2019г. свидетелят Е. Х. .
съставила АУАН с № F467652/22.01.2019г. срещу *** ООД с БУЛСТАТ ***с адрес ***,
представлявано от Д.Л.А. , ЕГН *********,за нарушение на чл.13, ал.1, вр. чл.12, ал.1 от ДОПК, който акт не бил съставен в присъствието на
жалбоподателят , а бил изпратен по
пощата и получен и подписан от упълномощено лице ******, последният упълномощен
от управителката на „Д.Ф.” ЕООД жалбоподател
Д.Л.А.. Пълномощното представено в преписката. Въз основа на същия акт било
съставено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Е. П.Х. ,
които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. От
същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по
същото, както и процедурата по съставяне на акта. Същата фактическа обстановка се осъществява и
от приложените по делото писмени доказателства – заверено копие от Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
П-04001518210443-040-002/04.01.2019 г. в определеният от органите по приходите
7-дневен срок до 11.04.2019г, както и разписка за получаване на същото – от
които се установява изпращането и получаването от жалбоподателя на същото искане.
В тази насока са и показанията на свидетелката
по съставяне на АУАН В.К.И..
В хода на съдебното следствие са
разпитани и свидетелите ***–счетоводител
в санкционираното дружество,от които показания се установява че е следвало да се представи документ за
самоличност по отношение на трето лице гражданин на ***и определеният 7-дневен срок бил твърде кратък.Преди
изтичане на определеният срок същият вкодирал
документите и след като получил и
документа за самоличност от третото лице с доето
дружеството имало договор и не входирал, но същият
бил не преведен.Документа бил отхвърлен от адм.
Наказващият орган и върнат за превод.,след което отново бил представен.В тази
насока са и показанията на св. ***
Относно приложението на
процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от
компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, то съставените АУАН и НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното
производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид
следното:
В нарушение разпоредбата на
чл.42, т.3 от ЗАНН – относно съставения АУАН, както и на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в същите два липсва
посочване дата на извършване на нарушението и мястото на извършване на нарушението.
В АУАН и в издаденото въз основа
на него НП се посочва,че при извършена проверка ,възложена с Резолюция №
П-04001518210443-ОРП-001/26.1.2018г се установява че лицето не оказва
съдействие на органите на приходите.Във връзка с извършване на проверката
е изготвено искане обр.К-40 за
предоставяне на документи и писменни обяснения от задълженото лице №
П-04001518210443-040-002/04.01.2019 г.,което е връчено по електронен път на
04.01.2019г.в определен от органите по приходите 7-дневен срок –до
11.01.2019г,включително,исканите документи,имащи значение за извършване на проверката ,не са
представени.Датата и мястото на извършване на твърдяното адм.нарушение
не са посочени нито в АУАН нито в НП.Не
става ясно от коя дата и къде се твърди,че е извършено нарушението.Възможните
предположения с оглед на събраните доказателства,не биха могли да сенират не
упоменаване на датата и мястото на извършване на нарушението като задължителни
реквизити и елементи от обективната
страна на състава на твърдяното за извършено адм.нарушение.Липсата
на дата ,както и недвусмисленото или неточното и посочване ,като
обстоятелство индивидуализиращо
конкретното нарушение ,което в конкретният случай се осъществява с твърдяното бездействие ,създава
неясното относно този факт и
представлява съществено нарушение на процесуалните правила,което от една страна нарушава правото на защита на
жалбоподателят, а от друга възпрепятства
съда да извърши преценка за спазване сроковете по чл34 от ЗАНН. Точното и недвусмислено посочване на датата
на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН и НП, тъй
като чрез него описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на
доказване, поради което не изясняването му не може да бъде отстранено в процеса
на обжалването на НП и води до ограничаване на правото на право защита на
наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. В АУАН и НП липсва и посочване
на мястото на извършване на нарушението, което отново се явява нарушение на
процесуалните правила както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП. Изискването по чл. 42, т. 3 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН е от съществено значение за преценка относно спазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАН, съблюдаване на давностните срокове по чл. 81, ал. 3 във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приложимата законова разпоредба
съобразно правилата за действие на административнонаказателния
закон по време и място, компетентността на актосъставителя
и наказващия орган, административнонаказателно
отговорно ли е лицето, създаването на гаранции за упражняване правото на защита
на наказаното лице, кръга на доказателствено
релевантните факти, териториалната компетентност на контролиращата съдебна
инстанция. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или
правната логика, още по-малко да бъдат извличани по тълкувателен път от
съдържанието на други документи по преписката. С оглед санкционният характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административно наказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове.
Непосочването на дата и място на извършване на твърдяното административно
нарушение в АУАН и НП е самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място, съдът
счита че освен допуснатите формални
нарушения, наказаното дружество не е осъществило противоправното
поведение, което може да се субсумира по фактическия
състав на чл. 273 от ДОПК.
В случая, по отношение на жалбоподателят е било открито контролно
производство, а именно – проверка, във връзка със спазването на данъчното осигурително законодателство. В
рамките на това контролно производство са били връчени две писмени искания за
представяне на документи и писмени обяснения на задължено лице, като
контролното производство е приключило със съставянето на протокол на дата -
23.01.2019 г.
По първото искане, което е било
връчено на жалбоподателят са били представени в определения 7 дневен срок,
абсолютно всички изискани документи, като единственият проблем е бил, че един
от документите, който е бил представен, не е бил преведен.
Действително, същият е бил на
чужд език, както на гръцки, така и на арабски, но считам, че на осн. чл. 55 от ДОПК, както и с оглед принципа на служебното
начало, органът по приходите е следвало първо да укаже на жалбоподателят , че
следва да представи официален препис на български език на документа, да го
задължи за това. Също така, ДОПК дава възможност, ако не бъде извършен
този превод в срок, органът по приходите
може да възложи за сметка на довереното ми дружество такъв превод.
В случая, с оглед представените
документи по първото искане, протоколът с който завършва проверката е направена
констатация, че проверяваното лице е представило един сключен договор за
консултантски услуги от 08.08.2018 г., сключен с адв. ***, като в договора е вписано постоянно пребиваване в
държавата ***, с точен адрес, пощенски код, номер на улица.
Представени са фактури във връзка
с изпълнение на договора, в които е обозначено, че се прилага нулева данъчна
ставка, тъй като съгласно чл. 21, ал. 5 от ЗДДС, мястото на изпълнение при
доставка на услуга е мястото, където получателят е установен, алтернативно -
има постоянен адрес, алтернативно или обичайно пребиваване, когато са налице
едновременно следните условия, като има изброявания.
В т. 1 е посочено, когато
получателят, както в случаят е данъчно незадължено лице, което е установено или
алтернативно - има постоянен адрес, или алтернативно - има обичайно пребиваване
извън ЕС.
В протокола за извършената
проверка е посочено, че в Регламент 282 от 2011, във връзка с прилагането на
директива 2006112 на Европейската общност има дефиниции на понятията постоянен
адрес и обичайно пребиваване, като конкретно в чл. 12 от регламента е посочено,
че за прилагането на директива 2006112 на Европейската общност, постоянен адрес
на физическо лице, независимо дали е данъчно задължено или не е, е адресът вписан в регистъра на населението или друг
подобен регистър, изпълняващ същата функция или адресът посочен от въпросното
лице на съответните данъчни органи.
Що се касае за обичайното
местопребиваване на физическото лице, легално определено това понятие е дадено
в чл. 13 от регламента, като се посочва, че това е мястото където физическото
лице има обичайно живеене поради лични или професионални връзки.
В случая, по силата на
регламента, доставчикът, а именно - довереното ми дружество „Д.Ф.“ ЕООД, следва
да установи това място на доставка на услугата, въз основа на фактическа
информация, предоставена от получателя. Той трябва да провери тази информация,
казва регламентът, с помощта на обичайни търговски мерки за сигурност, каквито
според регламента са мерките свързани с проверки на самоличността и на
плащания.
При положение, че получателят е
физическо лице, което както в конкретната хипотеза е данъчно незадължено,
предимство според регламента във връзка с приложението на директивата се дава
на мястото на неговото обичайно местопребиваване и услугите се смятат за
изпълнени на това място.
В случая, с оглед изпълнение на
задължението да установят информация дали получателят на услуги е данъчно
задължено, данъчно незадължено лице и къде се намира неговото обичайно
местопребиваване, довереното ми дружество е получило такъв официален документ
от адв. ***.
Всъщност, се касае за карта за
постоянно пребиваване, която в държавата, в която той се е установил се
предоставя на чужденците.
В тази карта едновременно се инкорпорирани, както тази
карта за самоличност, така и шофьорската книжка т.е., на един материален
носител имаме два официални документа. В случая такъв документ е бил
предоставен.
На следващо място, г-н ***е
предоставил и декларация, с която да удостовери, че същият обичайно местопребивава в ******.
Ето защо, с оглед изпълнение на
задълженото си по регламента, довереното ми дружество е предоставило
документите, които то има задължението да придобие и да идентифицира съответно
получател на услугата.
Вярно е, че този документ не
е бил преведен на български език, но
също така е вярно, че в протокола за приключване на проверката, той е бил
приобщен към доказателствата, тъй като същият, органът по приходите е твърдял,
че на въпросния документ, който, пак казвам, не е бил проведен, няма адрес.
Считам, че органът по приходите
непознавайки приложимото право, а именно – регламента, е отдал предпочитание на
постоянния адрес.
Както казах, в регламента категорично се твърди, че
предпочитание има обичайното местоживеене.
Неприемайки, че на този документ,
който е официален, незапознавайки се с правото на държавата ***, искам да
подчертая, че кралската оманска полиция има официален сайт, на който всеки би
могъл да се запознае с официалните документи, които се предоставят, всеки би
могъл да се запознае, с реда на тяхното предоставяне. Също така, органът по
приходите е имал възможност по официален ред в Министерството на външните
работи, първо, да изиска информация дали този документ съдържа реквизитите,
които са необходими, дали той е официален, какво се съдържа в него, какви
документи се подават, как се получава такъв документ, а такъв документ
задължително се издава на лицата, които наистина обичайно местопребивават,
като задължително се подава едно заявление, в което задължително се посочва,
както постоянен, така и настоящ адрес, изисква се пощенски код, изисква се
телефон за връзка, но самият документ действително не съдържа такъв реквизит,
няма изискване.
Ето защо, след като е отправено
второто искане, с оглед неприемането на този документ, тъй като той не съдържа
постоянен адрес, изискваме едно официално удостоверение от властите на ***.
В случая, с такъв документ
довереното ми дружество действително не е разполагало, тъй като не е имало
задължението да разполага с такъв документ.
В случая е определен един кратък
срок, който е 7 дни.
На следващо място
административното производство е протекло в нарушение на чл. 22, ал. 1 от ДОПК,
където изрично е посочено , че срокът е административното производство е
14-дневен, когато не е установен от закона или определен от органа по
приходите, съответно от публичния изпълнител. Органът по приходите и публичния
изпълнител не могат да определят срок по-кратък от 7 дни. Органът по приходите
е задължил “Д.Ф.” ЕООД д. представи
исканите документи във връзка с извършваната проверка, възложена с Резолюция №
П-040015182Ю443-ОРП- 001/26.11.2018г. в 7дневен срок, а не в законоустановения съобразно разпоредбата на чл.37 ал.5 вр.чл.22 от ДОПК 14-дневен срок. Но въпреки този срок дружеството е изпълнил това си задължение в законоустановения 14-дневен срок, който се прилага
съобразно разпоредбата на чл.27 ал.2 от ДОПК в случаи на погрешно определен
срок, като е входирал в ТД на НАП гр. Велико Търново
ИРМ Плевен с вх. № 866 от дата 17.01.2019г. исканите документи и писмени
обяснения по т. 1 и 2 от Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице № П-04001518210443-040- 002/04.01.2019г. Нещо повече,
посочените по-горе документи и писмени обяснения по т. 1 и 2 от цитирано
по-горе Искане са могли да бъдат представени още на 11.01.2019г., тоест дори и
в незаконосъобразно определения от органа по приходите 7 дневен срок, но същият
е заявил, че ще приеме само в цялост поисканите документи и писмени обяснения.
Като следва да се има и предвид, че посочените документи и писмени обяснения по
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
П-04001518210443-040-002/04.01.2019г. е следвало да бъдат представени лично на
органа по приходите г-жа Е.Х.-СИП, а не да бъдат входирани
в деловодството на ТД на НАП (това се установява на стр. 2 от Искането). Още в
началната фаза на проверката, органът по приходите е знаел, че за
предоставянето на данни относно т. 2 от цитираното по-горе Искане, касаещи
местонахождението на получателя (постоянен адрес или обичайно местопребиваване)
на консултантски услуги г-н ***, в изпълнение на чл. 5, ал. 1 от ППЗДДС, за
целите на определянето на мястото на изпълнение при доставка на услуга по
смисъла закона, понятието „постоянен адрес“ или „обичайно местопребиваване“
означава мястото, вписано като такова в паспорта или личната карта, а при
липсата на такива в други документи за самоличност, като в случая за да се
изпълни това условие, е необходимо получаване на данни за лицето от ***.съдът
напълно споделя казаното от адв. Б. ,за това че
представянето на този документ става с
удостоверение за вписани данни издадено от Главна дирекция „Гражданско състояние“
при полицията на ***, както и Апостил по Хагската
конвенция от 05.10.1961г., издаден от Министерството на външните работи на ***.
Ето защо, съобразявайки това обстоятелство, органът по приходите е следвало да
даде срок за предоставяне на исканите от него документи и информация в законоустановения 14-дневен срок, каквото е изискването на
чл. 22, ал. 1 от ДОПК и чл. чл.37 ал.5 от ДОПК, а не незаконосъобразният
7-дневен срок. Също така органът по приходите отчитайки обстоятелството на
нуждата от техническо време за обмяна на информация между Република България и ***,
при положение, че между двете държави няма официално сключени дипломатически
отношения на ниво „Посолство“, което допълнително затруднява информационния
обмен,, който следва да се извърши, чрез подаване и приемане на заявление в
трета държава, иматця дипломатически отношения на
ниво „Посолство“ и е двете държави, е следвало да уведоми жалбоподателят , че в случай, че не може да
бъде събрана исканата информация и доказателства към нея, същият може да поиска
с нарочна молба удължаване на срока, съобразно възможността за удължаване на
срока пи хипотезата на чл. 25 от ДОПК. В случай, че тази информация не може да
бъде събрана в законовите срокове, то органът по приходите е могъл да поиска
удължаване на срока за приключване на проверката по чл. 110, ал. 5, а дори при
крайна необходимост на основание чл. 54, ал. 5 от АПК да поиска спиране на
административното производство.
Въпреки това жалбоподателят е могъл да поиска от органа по приходите с
нарочна молба удължаване на срока по чл. 22, ал. 1 от ДОПК, но в случая същият
не е могъл да предвиди какъв законов срок да поиска за удължаване с оглед
процедурата по събиране на исканата информация по съответния дипломатичен ред.
Наказаното дружество е предоставило
информация на дата 17.01.2019г. по т. 1 и 3 от Искането в законоустановения
14-дневен срок, а необходимите документи от органите на държавно управление на ***
на дата 25.01.2019г с вх. № 866, тоест със седем дена закъснение считано от
18.01.2019г. (когато изтича законоустановения
14-дневен срок) и то поради посочените
обективни причини.
Органът по приходите отчитайки
факта, че жалбоподателят извършва всички необходими действия по оказване на
съдействие от негова страна по събиране на документи и информация досежно проверката по установяване на факти и
обстоятелства, извършено е и посещение на адрес обективира
в Протокол № 1463180/04.12.2018г. и привеждайки своето поведение спрямо
изискванията на чл. 13, ал. 1 от ДОПК, в качеството му страна в производство по
чл. 9, ал.2 от ДОПК, не е следвало да образува административнонаказателно
производство по реда на чл. 36 от ЗАНН, отчитайки сложната фактическа
обстановка, както и своето недобросъвестно поведение във връзка с чл. 3, ал. 1,
чл. 5 и чл. 6 от ДОПК като страна в производството по чл. 9, ал. 1 от същия
закон.
Следва да се има и предвид, че
цитираното по-горе Искане за представяне на документи и писмени обяснения на
задължено лице са указани последиците от евентуалното непредставяне в срок на
съответните документи и писмени обяснения Указана е само възможността за
прилагане на чл.176 от Гражданския процесуален кодекс, неотносим
по отношение на административното наказване. Даден е минималният срок по ДОПК -
7 дневен в нарушение на чл. 22, ал. 1 от същия закон, за представяне на
документите, като не е посочено, че същият при необходимост може да бъде
удължен, като искането за това следва да се направи до изтичането му. Няма
никакви мотиви относно факта, че в 7-дневния период има само 5 работни дни,
нито относно факта, че се искат документи от трета държава ***, с която
Република България няма дипломатическа отношения на ниво „Посолство“.
В АУАН и в НП не се твърди, че
исканите документи не са представени. Като не е указал в искането, че срокът
може да бъде удължен преди изтичането му, и че непредставянето на документите в
срок представлява административно нарушение, органът по приходите не е проявил
изискваната от закона добросъвестност съобразно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ДОПК.
Съдът намира , че в случая
наказаното дружество не е осъществило противоправно поведение, което да се изразява в неоказване
на съдействие на орган по приходите, тъй като по- голяма част от поисканите
документи са били представени в законоустановения 14-
дневен срок на 17.01.2019г., а останала част с макар и закъснение на
25.01.2019г., поради посочените
обективни причини. В случая не може да се приеме, че жалбоподателят не е
оказал съдействие на органа по приходите, тъй като същото би се изразило в
пълно бездействие, което от своя страна може да обоснове санкционирането му на
основание чл. 273 от ДОПК.
Видно от
приобщените по преписката писмените доказателства, жалбоподателят в
лицето на „Д.Ф.“ ЕООД е отговорил на абсолютно всяко искане за предоставяне на
информация на Дирекция „Контрол“ в НАП-офис Плевен по проверката за
установяване на факти и обстоятелства, като и изрично е предоставяло възможност
на проверяващите да са запознаят на място с цялото счетоводство и всякаква информация
или документи, касаещи проверката.
Освен горното, констатира се и
друго нарушение по отношение на извършено от жалбоподателят нарушение,
квалифицирано като такова по чл. 13,ал1 вр. с чл. 12
,ал, от ДОПК. При описаната фактическа обстановка, съдът намира, че НП е
незаконосъобразно по отношение на
нарушението , тъй като страда от липса на съществен реквизит по смисъла на чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – не са посочени законовите разпоредби, които са били
нарушени. Посочената от страна на наказващия орган норма е бланкетна
и препращат за част от своето съдържание към други разпоредби от закона при
попълване на своята диспозиция, като по този начин формират в цялост нарушеното
правило за поведение. В този смисъл цитираните норми на чл. чл
13,ал1 вр с чл 12 ,ал,1 от
ДОПК са бланкетни и препращат към други правни норми,
тъй като в посочените разпоредби,така
както са посочени се говори само за Чл.
12. (1) от ДОПК,които гласи ,че Органът
по приходите при спазване на разпоредбите на този кодекс,а нормата на чл 12 ал1 от ДОПК,съдържа 13 точки,от които не е посочена
от наказващият орган нито една от тях. Което е нарушение както на чл 42 ,ал1т4 от ЗАНН,така и на чл
57ал1т6от ЗАНН.Непосочването на законовите разпоредби които са нарушени е
самостоятелно основание за отмяна на НП,тъй като ова
пречи нарушителят правилно да разбере
в пълното своето нарушение и правилно
да организира своята защита . чл.42, т.4
от ЗАНН – относно съставения АУАН, както и на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като в същите два липсва посочване на всички съставомерно за твърдяното нарушение обстоятелства. Предвид
изложеното и с оглед посочената липса на твърдени от административнонаказващия
орган съставомерни признаци на нарушението по чл.13,
ал.1, вр. чл.12, ал.1, от ДОПК, съдът намери за невъзможно
да разгледа въпроса за правилността на наказателното постановление, дори и
единствено с оглед изчерпартелност.
Ето защо, така описаните
нарушения на разпоредбите на разпоредбата на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, относно
съставения АУАН, както и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т6 от ЗАНН – за
наказателното постановление, следва да се преценят като такива от категорията
съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на посочване датата на
нарушението и описание на съставомерните по същото
факти, лишават лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере горните
и съответно - от възможността да организира защитата си. Последното съществено
процесуално нарушение мотивира отмяната на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №405914-F-467652/08.02.2019 г., издадено от ***, на
длъжност Директор на ТД НАП-Плевен , с което на „Д.Ф. „ЕООД с БУЛСТАТ ***с
адрес ***, офис 17, представлявано от Д.Л.А. , ЕГН *********, на основание
чл.273 от ДОПК, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение
на чл.13, ал.1, вр. чл.12, ал.1от ДОПК.
Решението подлежи на обжалване в
14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено
и обявено, пред Административен съд – гр.Плевен, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административно процесуалният кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: