Р Е Ш Е
Н И
Е № 262470
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 14.10.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15823 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е
по искова молба от „Обединена Българска Банка“ АД, чрез
пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу В.С.В., с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
2 529.43 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит от ***, 430.90 лева – договорна лихва за
периода 28.12.2010 г. до 27.05.2012 г., 256.38 лева – наказателна лихва за
периода 28.12.2010 г. до 27.05.2012 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 8250/2012 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
В исковата молба и допълнителна молба от
28.02.2020 г. се излагат твърдения, че между ответника в качеството на
кредитополучател и „Обединена Българска Банка“ АД е сключен договор за
потребителски кредит от ***,
по силата на който на ответникът е предоставен заем в размер на 2625 лева,
усвоен изцяло от последния. По кредита е останала непогасена главница в размер
на 2529.43 лева. Крайният срок за издължаване на кредита е 28.02.2020 г.
Кредитът бил предсрочно изискуем от 2011 г. В договора била уговорена
възнаградителна лихва за ползвания заем, претендира се така за периода
28.12.2010 г. до 27.05.2012 г. в размер на 430.90 лева, формирана от месечните
вноски за договорна лихва. В договора в чл.7, ал.1 е предвидено, че при забава
в плащанията по договора, на кредитополучателя се начислява наказателна
надбавка в размер на договорния лихвен процент плюс 5 пункта. Такава е
начислена за периода 28.12.2010 г. до 27.05.2012 г. в размер на 256.38 лева
върху пълния размер на главницата. За посочените вземания, ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8250/2012 г. по описа на ПРС, срещу
която длъжникът е възразил в срок, което поражда интереса от предявяване на
настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника. Счита, че иска е недопустим, доколкото липсва
процесуална легитимация на ищеца, доколкото същия заявил, че процесните
вземания са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Счита, че не са налице
предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита. Прави се възражение за
изтекла погасителна. Оспорва се ответникът да е сключвал договор за кредит с ищеца,
оспорва подписа под договора за кредит, положен за него. Иска се отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 8250/2012 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал
срещу нея в срок възражение – поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 07.08.2019 г., в 14 – дневния срок – на 21.08.2019 г. – длъжникът е
подал възражение. Наред с това следва да се посочи, че при обжалване на
разпореждането за незабавно изпълнение от длъжника, Окръжен съд – Пловдив е
приел, че възражението на длъжника по чл.414 ГПК е подадено в срок, предвид
което е неоснователно оспорването на ищеца, че длъжникът не е подал в срок
възражение по чл.414 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Съдът не
споделя възражението на ответника за недопустимост на производството, доколкото
ищецът не бил процесуално-легитимиран да предяви исковете. Исковете
са предявени от „ОББ“ АД, чрез търговски пълномощник, с изрично търговско
пълномощно за представителство по делото с *** заверка на подписите, съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 ТЗ /л.13/.
Ищецът не е твърдял, че вземанията, предмет на делото са прехвърлени на трето
лице – „Еос Матрикс“ ЕООД, но дори и вземанията да са прехвърлени след подаване
на заявлението по чл.417 ГПК, съгласно цитираното от ответника тълкувателно
решение № 4/2013 г. по ОСГТК на ВКС – искът по чл.422 ГПК се предявява от
цедента, като се прилага нормата на чл.226 ГПК. Тоест легитимиран да предяви искът по чл.422 ГПК е както
цедентът, така и цесионерът. В случая искът е предявен от цедента, при което е
приложима разпоредбата на чл.226 ГПК.
С оглед изложеното съдът счита, че
ищецът е процесуално легитимиран да предяви иска.
Исковете са допустими и подлежи на разглеждане по
същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК и чл.92 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен
договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на
вземанията, уговорка за заплащане на неустойка за забава, размер на неустойката
за забава. По възражение за изтекла погасителна давност следва да докаже
настъпване на факти и обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на
давността. Ответникът следва да проведе насрещно
доказване,
а при установяване на
горното от ищеца, че е платил в срок главницата и договорните лихви по договора
за заем. По възражението за изтекла погасителна давност следва да до каже
изтичане на предвидения в закона срок на погасителната давност.
Видно от договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.03.2010 г.,
представен в оригинал /л.82/ „ОББ“ АД се задължава да предостави на ответника –
кредитополучател сума в размер на 2625 лева по посочена от него банкова сметка.
***ихва в размер на 16.25% годишно и ГПР в размер на 17.70 %. Предвидено е
кредита, ведно с възнаградителната лихва и съответната част от таксата за
управление, да бъде издължен за срок от 120 месеца, считано от 28.03.2010 г. до
28.02.2020 г. с месечна погасителна вноска в размер на 44.96 лева.
Видно от договора всяка
страница от същия носи подпис на ответника. Макар и ответникът да е оспорил
истинността на договора и да е открито от съда производство по чл.193 ГПК,
ответникът не е заплатил определения от съда депозит за изготвяне на Съдебно-почеркова
експертиза. Съдът е разпределил в тежест на ответника да докаже, че подписа,
положен за него в договора не е положен от него, съгласно правилата на чл.193,
ал.3, изр.1 ГПК. В случая не е приложима разпоредбата на чл.193, ал.3, изр.2 ГПК – тежестта за доказване да е за ищеца, доколкото в договора е придадено, че
подписът в него за потребител е положен от ответника.
Предвид изложеното и
доколкото ответникът не опроверга, че подписа в договора за кредит не е положен
от него, съдът приема, че договорът за кредит е подписан от ответника и че
съдържанието му е такова, каквото е по представения договор.
Ответникът не е
представил своя екземпляр от договора за кредит, за да опровергае съдържанието
на представения от ищеца договор в ръкописната му част – за размера на
вноските.
От приетата по
делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.148/, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че по договора за кредит е
усвоена сумата в размер на 2625 лева на дата 10.03.2010 г. Следва да се посочи,
че в срока за отговор на исковата молба и в хода на цялото производство
ответникът не е оспорил, че е получил заемната сума по договора от ищеца.
Възраженията са били по отношение на цесията, обявяването на предсрочната
изискуемост и възражение за погасителна давност. Оспорване, че е получена
сумата липсва и във всички възражения и жалби по заповедното дело.
Обстоятелството, че
ответникът е получил заемната сума се установява и от извършените от него
плащания по договора. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е
сключен договор за заем с посоченото по приложения договор съдържание, по който
ответникът е получил заемната сума в размер на 2625 лева, която се е задължил
да върне в предвидените в договора срокове и условия.
Наред с това съдът
намира, че в договора не са налице нарушения на разпоредбите на чл. 6, чл. 7, т. 4 -
14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 от ЗПК /отменен
12.05.2010 г./, приложим в случая, не са наведени и доводи от ответника за
наличие на такива нарушения, поради което съдът приема, че договорът е валидно
сключен.
По вземането за главница:
В исковата молба се
претендира главница в размер на 2529.43 лева. От приетата по делото ССчЕ се
установява, че именно тази сума не е заплатена от ответника по договора. В
тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимата по договора главница.
Недоказването на това обстоятелство води до неблагоприятни за ответника
последици, а именно уважаване на иска.
По възражението на ответника,
че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК не са настъпили
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдът намира, че
към настоящия момент това възражение е без правно значение, доколкото в хода на
процеса – на 28.02.2020 г е изтекъл срока на договора и е настъпил и падежа на
последната вноска по кредита.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно
решение № 8/2017 г. по т.д. № / 2017 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по
иск по чл. 422 ГПК съдът не е обвързан от фактическото положение, относно
изискуемостта на кредита, към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. При констатация за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита в хода на исковото производство при разглеждане на иска по чл.422 ГПК,
това обстоятелство следва да се съобрази като новонастъпило в хода на процеса
по реда на чл. 235, ал.3 ГПК. Няма
пречка и е допустимо в настоящото производство по предявен иск по реда на
чл.422 ГПК, да настъпи предсрочно изискуем на кредита, както и да се вземат
предвид вноските с настъпил падеж до приключване на съдебното дирене. Това е
така, доколкото предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване
на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са
вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези
съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за
основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо е предявил осъдителен иск за вземането си
по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред финансова институция като кредитор с
вземане,
произтичащо от договор за кредит да
съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението претенции -
главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други
суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига
тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери. С посоченото по-горе ТР съдът счита, че са
преразгледани постановките, възприети в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, в посочения
по-горе смисъл.
Предвид изложеното
независимо, че не е доказано предсрочната изискуемост да е настъпила преди
подаване на заявлението, то падежът и на последната вноска по кредита е
настъпила в хода на процеса, преди приключване на съдебното дирене, поради
което целият незаплатен кредит е изискуем и подлежи на плащане.
Искът за главница в
размер на 2529.43 лева се явява
доказан по основание и размер.
По вземането за възнаградителна лихва:
В исковата молба се
претендира възнаградителна лихва в размер на 430.90 лева за периода 28.12.2010 г. до 27.05.2012 г.
От Съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за периода 28.12.2010 г. до 27.05.2012 г., съгласно погасителния план възнаградителната лихва
възлиза на 430.90 лева.
В тежест на ищеца е
да докаже плащане на вземането за възнаградителна лихва, неблагоприятните
последици от недоказването са за него.
И този иск се явява
доказан по основание и размер и ще се уважи.
По отношение на обезщетението за забава –
лихвена надбавка:
В чл.7, ал.1 от договора е уговорено, че при
забава на плащане на месечната вноска от деня следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската представляваща главница се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 5 пункта,
на която разпоредба се позовава ищеца
Съгласно чл.19, ал.2 ЗПК /отм. 12.05.2010 г./, приложим в случая,
доколкото договорът е сключен преди приемането на Закона за потребителски
кредит в сила от 12.05.2010 г., при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да е по-голяма от законната лихва. Съдът
приема, че клаузата по чл.7, ал.1 от договора е недействителна в частта, в
която е предвидено обезщетението за забава да е над 10 пункта /законната
лихва/.
От приетата и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на законната лихва за просрочените задължения е в размер
на 114.36 лева за периода 28.12.2010 г. до 27.05.2012 г.
Съдът не кредитира така изготвената експертиза, доколкото тя е дала
стойност на законната лихва при условие на настъпила предсрочна изискуемост
преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, а съдът приема, че такава не е
настъпила.
Относно обстоятелството, кога
е дължима лихва за забава при недоказана предсрочна изискуемост
виж решение № 103 от 7.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 851/2016 г., I т. о. и
решение № 139/5.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на I т. о. на ВКС. Санкционираща /наказателна/ лихва не би се
следвала само, когато е уговорена като дължима единствено при реално настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Процесният случай обаче не разкрива такава
специфика, тъй като обезщетение за забава се претендира и е дължимо на
основание чл. 7, ал.1 от договора за паричен заем независимо от това настъпила
ли е или не предсрочната изискуемост на целия кредит.
Доколкото съдът не кредитира ССчЕ в тази й част, тъй като
вещото лице е изчислило обезщетението за забава при обстоятелство, че е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Ето защо съдът ще
изчисли сам обезщетението за забава по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн
калкулатор, доколкото не са необходими специални знания, като използва и
подробния погасителен план, представен от ищеца /л.131/, неоспорен от
ответника.
1. В случая първата неплатена вноска е № 10, предмет на делото
в размер на 38.01 лева е с падеж 28.12.2010 г., дължимото за нея обезщетение за
забава за периода 29.12.2010 г. до 27.05.2012 г. е в размер на 5.55 лева
2. Вноска № 11 – 44.96 лева с падеж 28.01.2011 г., обезщетение
за забава за периода 29.01.2011 г. до 27.05.2012 г. в размер на 6.17 лева
3. Вноска № 12 – 44.96 лева с падеж 28.02.2011 г.
обезщетение за забава за периода 29.02.2011 г. до 27.05.2012 г. в размер на 5.78
лева
4. Вноска № 13 – 44.96 лева с падеж 28.03.2011 г. обезщетение
за забава за периода 29.03.2011 г. до 28.06.2018 г. в размер на 5.42 лева
5. Вноска № 14 – 44.96 лева с падеж 28.04.2011 г. обезщетение
за забава за периода 29.04.2011 г. до 27.05.2012 г. в размер на 5.03 лева.
6. Вноска № 15 – 44.96 лева с падеж 28.05.2011 г.
обезщетение за забава за периода 29.05.2011 г. до 27.05.2012 г. в размер на 4.64
лева.
7. Вноска № 16 – 44.96 лева с падеж 28.06.2011 г.
обезщетение за забава за периода 29.06.2011 г. до 27.05.2012 г. в размер на 4.25
лева.
8. Вноска № 17 – 44.96 лева с падеж 28.07.2011 г.
обезщетение за забава за периода 29.07.2011 г. до 27.05.2012 г. в размер на 3.87
лева.
9. Вноска № 18 – 44.96 лева с падеж 28.08.2011 г.
обезщетение за забава за периода 29.08.2011 г. до 27.05.2012 г. в размер на 3.47
лева.
10. Вноска № 19 – 44.96 лева с падеж 28.09.2011 г.
обезщетение за забава за периода 29.09.2011 г. до 27.05.2012 г. в размер на 3.08
лева.
11. Вноска № 20 – 44.96 лева с падеж 28.10.2011 г.
обезщетение за забава за периода 29.10.2011 г. до 27.05.2012 г. в размер на 2.70
лева.
12. Вноска № 21 – 44.96 лева с падеж 28.11.2011 г.
обезщетение за забава за периода 29.11.2011 г. до 27.05.2012 г. в размер на 2.30
лева.
13. Вноска № 22 – 44.96 лева с падеж 28.12.2011 г.
обезщетение за забава за периода 29.12.2011 г. до 27.05.2012 г. в размер на 1.92
лева.
Общо дължимият размер на обезщетението за забава за
неплатените вноски за периода 29.12.2010 г. до 27.12.2011 г. възлиза на сумата
в размер на 54.18 лева, до която
сума искът ще бъде уважен. За горницата над уважения размер до пълния предявен размер
от 256.38 лева искът като неоснователен ще бъде отхвърлен.
За изчислява на законната
лихва съдът взима предвид неплатените вноски с настъпил падеж за периода от
28.12.2010 г. до 19.12.2011 г. за които е представен погасителен план и за които
е начислено обезщетение за забава, доколкото ищецът не е представил данни за
вноската за главница до дата 27.05.2012 г. /датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК/.
Доколкото съдът приема, че исковете са основателни следва да разгледа
своевременно заявеното от ответника, в срока по чл.131 ГПК, възражение за
изтекла погасителна давност.
За вземането за главница е приложима общата 5-годишна давност, а за
вземанията за лихва кратката 3-годишна давност.
Първото непогасено вземане за главница и договорна лихва е с падеж
28.12.2010 г., от тази дата се търси и обезщетение за забава.
Давността в случая се прекъсва с подаване на заявлението по чл.417 ГПК,
което най-късно е станало на 31.05.2012 г. – датата на която е издаден
изпълнителния лист по ч.гр.д. № 8250/2012 г. на ПРС, доколкото липсва самото
Заявление по чл.417 ГПК. Това е така, доколкото се приема, че при подаване на
искова молба по чл.422 ГПК, същата се счита подадена от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК в съда.
От 28.12.2010 г. до 31.05.2012 г. не е
изтекла предвидената в закона 5-, респективно -3-годишна давност.
В хода на процеса давността е прекъсната и не тече, предвид което са и
без правно значение доводите на ответника, че в рамките на изпълнителното
производство, образувано по издадения по ч.гр.д. № 8250/2012 г. по описа на ПРС
изпълнителен лист, не са извършвани способи са принудително изпълнение.
Като законна последица от уважаване на иска ще се уважи и претенцията за
законна лихва върху цялата главница 2529.43 лева, каквото е искането на ищеца
от датата на настъпване на падежа и на последната вноска по кредита –
28.02.2020 г. до окончателното плащане на вземането, доколкото именно към тази
дата е изискуема цялата главница в размер на 2529.43 лева.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство - 348.13 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се
присъдя разноски в размер на 326.25 лева,
съразмерно с уважената част от претенциите.
В исковото производство ищецът доказа
следните разноски -64.33 лева – държавна такса /л.49/ и 120 лева – депозит за Съдебно-счетоводна
експертиза /л.81/.
В исковото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо
разноски в исковото производство 184.33 лева, от които, на основание чл.78,
ал.1 ГПК ще се присъдят разноски в размер на 172.74 лева, съразмерно с уважената част от претенциите.
Ответникът доказа
следните разноски: 1250 лева – платено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство /л.7 от заповедното дело/ и 650 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство /л.158/, за
реалното плащане на което са представени доказателства – разписки в договорите
за правна помощ и съдействие.
Още в исковата молба ищецът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Съдът приема, че при подаване
единствено на възражение по чл.414 ГПК адвокатското възнаграждение на длъжника
се определя, съобразно чл.6 ,т.4 от Наредбата в размер на 50 лева, доколкото
извършената работа е близка до подаване на жалба.
В случая, обаче, освен възражение
по чл.414 ГПК, длъжникът е подал и частна жалба по чл.419 ГПК срещу
разпореждането за незабавно изпълнение, подал е и молба за спиране на
изпълнение по чл.420 ГПК, представляван е от адвокат в производството пред
Окръжен съд – Пловдив по частната жалба по чл.419 ГПК, предвид което съдът
приема, че адвокатското възнаграждение на длъжника следва да се определи по
правилата на чл.7, ал.7 от Наредбата, а именно в размер на 342.58 лева, в
рамките на минимума, предвид ниската правна и фактическа сложност на
заповедното производство и следващите се от него обжалвания, при което делото
не се решава по същество.
С оглед изложеното уговореното с
длъжника възнаграждение в размер на 1250 лева се явява прекомерно и следва да
се редуцира до минимума в размер на 342.58 лева, от така определеното
възнаграждение, с оглед отхвърлената част от претенцията на ответника ще се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 21.53 лева.
В исковото производство с оглед
интереса минималния размер на адвокатското възнаграждение на ответника,
съгласно Наредбата е 455.17 лева. Предвид ниската правна и фактическа сложност
на делото, при което забавянето се е дължало на късно изготвяне на
Съдебно-счетоводна експертиза и делото е могло да приключи единствено на база
писмени доказателства, съдът приема, че уговореното от ответника възнаграждение
в размер на 650 лева е прекомерно и следва да се редуцира до минимума от 455.17
лева. Следва да се посочи, че въпреки че по делото са проведени 6 на брой
съдебни заседание, адвокатът на ответника се е явил само на две – първото и
последното, поради което не му се дължи допълнително възнаграждение за участие
в съдебно заседание след второто.
От така определеното
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от претенцията ще се присъди
сума в размер на 28.61 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 5, чрез
пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата
в размер на 2 529.43 лева –
главница, дължима по договор за потребителски кредит от ***, 430.90
лева – договорна лихва за периода 28.12.2010
г. до 27.05.2012 г., 54.18 лева– наказателна лихва за
периода 28.12.2010 г. до 27.05.2012 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 28.02.2020 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8250/2012 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
признаване за установено дължимостта на наказателна лихва за горницата над
уважения размер от 54.18 лева до пълния предявен размер от 256.38 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 5, чрез пълномощника
си „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в
размер на 172.74 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 326.25 лева – разноски по ч. гр. д. № 8250/2012
г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 5, чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ НА В.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 28.61 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 21.53
лева – разноски по
ч. гр. д. № 8250/2012
г. на Районен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ