№ 20340
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110157728 по
описа за 2024 година
„**“ ЕООД е предявило против * обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: 860,16 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 1133868/12.09.2018 г., ведно със законната лихва 12.07.2024 г. до окончателното
изплащане, 144,95 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 12.09.2018 г. –
30.09.2019 г. и 475,74 лева, представляваща мораторна лихва за периода 30.09.2019 г. –
28.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 42885/2024 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 12.09.2018 г. между „*“ ЕАД и * е сключен Договор за
потребителски кредит № 1133868, по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 1000 лв., който следвало да бъде погасен на
12 равни месечни вноски – всяка по 103,10 лв., в срок до 30.09.2019 г. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР по кредита в размер на 50%. Договорът
бил сключен по ел. път от разстояние съгласно ЗПФУР. В случай че съдът приеме, че
договорът не е сключен по ел. път, то същият следвало да се счита за сключен от момента на
получаване от ответницата на сумата по отпуснатия кредит. Ищецът твърди, че ответницата
не изпълнила в срок задълженията си, произтичащи от договора за потребителски кредит.
Посочва, че на 23.02.2021 г. между „*“ ЕАД в качеството на цедент и ищеца в качеството на
цесионер бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно
който „*“ ЕАД прехвърлило на ищеца своите вземания към ответницата по процесния
договор за потребителски кредит, индивидуализирани подробно в Приложение № 1 към
1
договора за цесия. Сочи, че с оглед задължението на цедента за уведомяване съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД ответницата била уведомена за извършената цесия на 30.03.2021 г. на посочената в
договора за потребителски кредит ел. поща. В случай че съдът приеме, че уведомяването не
е извършено надлежно, ищецът моли същото да се приеме за връчено с връчването на
ответницата на препис от исковата молба, ведно с приложенията по реда на чл. 131, ал. 1
ГПК. Излага, че до настоящия момент ответницата продължава да е в неизпълнение на
задълженията по процесния договор.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на процесния
договор за потребителски кредит на 12.09.2018 г. Оспорва да е получавала по ел. поща
уведомление за извършената цесия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Не е спорно по делото, че на 12.09.2018 г. между „*“ ЕАД и * е сключен Договор за
потребителски кредит № 1133868.
Съгласно приложение № 1 към договора заетата сума е следвало да бъде върната на
12 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер от 103,10 лева, като падежът
на последната вноска е на 30.09.2019 г. Лихвеният процент по кредита е 41,24 %, а ГПР - 50
%. Видно от разписка от 12.09.2018 г. *“ ЕАД е извършило в полза на * сума в размер на
1000 лева.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. и
Приложение към него „*“ ЕАД прехвърля на „**“ ЕООД процесното вземане срещу *.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
2
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано
по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно
за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от стария
кредитор.
Ищецът релевира искане цесията да се счита съобщена на длъжника с връчване на
исковата молба. Няма пречка уведомяването да бъде заместено от връчване на исковата
молба, въпреки че това е документ, съставен от цесионера, тъй като се приема, че
последният също има право да уведоми длъжника за настъпилата цесия. Уведомлението,
направено от страна на цесионера, следва да има идентични правни последици като това от
цедента. За уведомлението, направено от цесионера, не е нужно последният да бъде изрично
упълномощен от стария кредитор на вземането. Поради това следва да се приеме, че
получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея има характер на
уведомление за цесията и от тогава последната има действие спрямо длъжника.
Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на „**“ ЕООД цесия
на процесното вземане, е направено от предишния кредитор чрез надлежно упълномощения
пълномощник – цесионера. С решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС
е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД,
поради което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да
съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение поражда предвиденото в
чл. 99, ал. 4 ЗЗД действие спрямо длъжника. Следователно в конкретния случай
уведомлението изхожда от стария кредитор, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
съдържа всички данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на
личността на новия кредитор, достигнало е до знанието на ответника - длъжник с
получаване на приложенията към исковата молба и е приобщено като доказателство към
делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е
породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник,
съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за вземането
срещу *, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1133868/12.09.2018 г., е
ищецът.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „*“ ЕАД и ответницата е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума; настъпилата
изискуемост на задълженията на кредитополучателя; наличие на валидна уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидно сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „*“ ЕАД като цедент и ищеца като
цесионер; плащането по него; настъпилото правоприемство на страната на кредитора,
3
основано на прехвърляне на процесните вземания; уведомяване на ответницата за
прехвърляне на вземанията. В тежест на ищеца е да установи и наличие на обстоятелства,
довели до прекъсване/спиране на погасителната давност предвид заявеното от ответницата
възражение.
Процесният договор е сключен на 12.09.2018 г., като отношенията, породени от него,
се регулират от специалните правила на ЗПК. Според чл. 7, ал. 3 ГПК и съдебната практика в
случаите на нищожност поради неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне
при констатиране на такава нищожност (решение № 198/2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на
ВКС). Установявайки нищожността на една договорна клауза съдът не се намесва в
отношенията между страните и не променя волята им, а установява съществуващото
положение - че волята на страните е изначално опорочена и не поражда и не е пораждала
правни последици. Ако съдът не е изрично сезиран с иск за прогласяване на нищожност на
определени разпоредби от договор, той може да се произнесе по тяхната неравноправност и
съответно нищожност и само в мотивите на съдебния си акт.
В договора е уговорено, че заемодателят дължи възнаградителна лихва, чийто размер
е 41,24 %. Няма пречка страните по договор за заем да уговарят възнаградителна лихва (чл.
240, ал. 2 ЗЗД), като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.
10, ал. 2 ЗЗД. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или
компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави (решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, решение № 906 от
30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС). Добрите нрави са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото поради това, че значителна част от хората
според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. В конкретния случай съдът намира, че уговорена
възнаградителна лихва с лихвен процент от 41,24 % е в рязко противоречие с приетите в
обществото добросъвестни търговски практики. Уговорката накърнява добрите нрави и е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което и не произвежда правно
действие, а уговорената възнаградителна лихва не се дължи. Тази клауза не отговаря на
изискванията за добросъвестност и натоварва потребителя със задължения, като гарантират
на заемодателя прекомерна облага, несъответстваща с размера на предоставяния заем, което
означава че води до неравновесие в съдържанието на договорното отношение. Искът за
възнаградителна лихва е изцяло неоснователен по изложените по-горе съображения за
нищожност на тази клауза от договора, поради което следва да бъде отхвърлен.
Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност на претендираните
вземания. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. В процесния случай ищецът претендира
сумата в размер на 860,16 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
4
кредит № 1133868/12.09.2018 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е депозирано на 12.07.2024 г., което означава, че предвидената от законодателя
петгодишна давност е настъпила за вноските с настъпил падеж преди 12.07.2019 г. Предвид
на това съдът приема, че дължимите падежирали вноски по процесния договор за кредит се
равняват на сумата 309,30 лева.
Ищецът претендира обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доколкото
вземанията за лихви съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасяват с тригодишна давност, то
следва да се приеме, че претендираната лихва за забава за периода 12.07.2021 г. - 12.07.2024
г., чиито размер съдът на основание чл. 162 ГПК определя в размер на 171,06 лева.
При този изход на спора право на разноски имат и дете страни. Ищецът е сторил
разноски в размер на 99,46 лева за държавни такси, като претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за
исковото и заповедното производства. Така съобразно уважената част от предявените искове
на ищеца се следва да бъдат присъдени разноски в размер на 48,48 лева. Ответницата не е
претендирала разноски за производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че *, ЕГН **********, дължи на „**“ ЕООД, ЕИК **, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 309,30 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 1133868/12.09.2018 г., ведно със законната
лихва 12.07.2024 г. до окончателното изплащане и сумата от 171,06 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 12.07.2021 г. - 12.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42885/2024 г. на СРС, 82
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над сумата от 309,30 лева до пълния предявен
размер от 860,16 лева и иска за лихва за забава над сумата от 171,06 лева до пълния предявен
размер от 475,74 лева и за периода 30.09.2019 г. – 12.07.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**“ ЕООД, ЕИК **, против *, ЕГН **********, иск по
реда чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за
признаване за установено дължимостта на сумата 144,95 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 12.09.2018 г. – 30.09.2019 г.
ОСЪЖДА *, ЕГН **********, да заплати на „**“ ЕООД, ЕИК **, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 48,48 лева – сторени разноски за исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6